Робин Кук
Кома (20)

Вторник, 24 февруари, 10:48 ч.

В кабинета на д-р Харис имаше цяла етажерка, пълна с последните публикации по анестезиология, някои все още във вид на готови за отпечатване коректури, изпратени за одобрение. За Сюзан това беше добре дошло и тя побърза да разгледа заглавията, като търсеше специално нещо за усложненията. Попадна на една книга и си записа заглавието и издателя. След това потърси някакъв по-обширен обзор на темата, с какъвто библиотеката не разполагаше. Погледът й попадна на друга находка: „Кома: патофизиологична основа на клинични състояния“. Развълнувана, тя извади книгата и я запрелиства, като се спираше на заглавията на отделните глави. Съжали, че не беше започнала от самото начало да чете от нея.

Вратата на кабинета се отвори и тя вдигна очи. За втори път се срещаше с д-р Харис. Веднага усети някаква заплаха, дори враждебност в погледа му — нямаше и следа от благоразположение и с нищо не издаваше, че я познава. Идеята да го чака в кабинета му не беше нейна, а по-скоро указание от секретарката, която й беше уредила тази среща. Сега Сюзан се чувстваше неловко, като натрапник в това светилище, което принадлежеше единствено на д-р Харис. На всичко отгоре държеше в ръка една от книгите му.

— Незабавно върнете книгата там, откъдето сте я взели — каза Харис, като се обърна да затвори вратата. Изрече думите преднамерено бавно, сякаш говореше на дете.

Съблече дългата си бяла престилка и я окачи на закачалката на гърба на вратата. Без да каже нищо повече, той седна зад бюрото си, отвори една голяма протоколна книга и направи няколко бележки. Държеше се така, сякаш Сюзан изобщо не беше там.

Тя затвори книгата, която държеше, и я върна на мястото й. После отново зае директорския стол, на който беше седнала да чака преди половин час.

Единственият прозорец беше точно зад гърба на д-р Харис и светлината от него заедно с тази на флуоресцентните лампи отгоре му придаваше странен отблясък. Заслепена, Сюзан трябваше да присвива очи.

Златният електронен часовник на лявата китка на Харис отлично подхождаше на лекия му загар; ръцете му бяха мускулести, но с удивително нежни стави. Независимо от сезона и температурата, той носеше синя риза с къси ръкави.

Минаха няколко минути, докато приключи с документацията. След като затвори протоколната книга, Харис позвъни на секретарката си да я вземе. Едва тогава се обърна и зачете присъствието на Сюзан.

— Мис Уилър, аз наистина съм изненадан, че ви виждам в моя кабинет. — Д-р Харис се облегна бавно назад.

Изглежда му беше трудно да я гледа в очите, а тя самата не виждаше ясно чертите му поради светлината зад гърба му. Тонът му беше студен. Последва мълчание.

— Бих искала да се извиня — започна Сюзан — за нахалството си вчера в стаята за следоперативно събуждане. Както вероятно сте се досетили, това е първият ми клиничен курс на обучение и още не съм привикнала с болничната среда, особено в реанимацията. Отгоре на всичко получи се странно съвпадение. Около два часа преди срещата ни бях прекарала известно време с пациента, когото преглеждахте. Бях включила предоперативната му система.

Сюзан спря в очакване на някаква реакция от страна на безизразната фигура пред себе си. Човекът пред бюрото дори не помръдна.

Тя продължи:

— Всъщност моят разговор с пациента излезе извън границите на професионалната намеса. Почти се уговорихме да се срещнем някъде навън.

Сюзан отново спря, но д-р Харис продължаваше да мълчи.

— Предлагам ви тази информация по-скоро като обяснение, отколкото като извинение за моята реакция в стаята за следоперативно събуждане. Излишно е да казвам, че когато се сблъсках с истината за състоянието на пациента, бях доста разстроена.

— И реагирахте по начин, характерен за вашия пол — каза д-р Харис снизходително.

— Моля? — Сюзан бе чула думите му, но спонтанно запита дали го е разбрала правилно.

— Казах: „И реагирахте по начин, характерен за вашия пол“.

Тя почувства, че се изчервява.

— Не зная как да разбирам това.

— Разбирайте го така, както го чувате.

Последва неловка пауза. Сюзан се поразмърда, после заговори.

— Ако това е мнението ви за жените, то аз наистина съм виновна; да се поддадеш на чувствата си при подобни обстоятелства, е разбираемо за всяко човешко същество. Признавам, че не бях образец на професионалист при първата си среща с пациента, но мисля, че ако ролите ни бяха разменени и аз бях пациентът, а той — лекарят, вероятно щеше да се получи същото. Не мога да приема, че простата човечност е някаква слабост, отредена само на студентките по медицина, особено когато трябва да се примирявам с покровителственото отношение на моите колеги от мъжки пол към медицинските сестри. Но аз не дойдох тук, за да обсъждаме тези въпроси, а да ви се извиня за нахалството. Това е всичко. Не се извинявам за това, че съм жена.

Отново млъкна в очакване на някакъв отговор, но такъв не последва. Усети, че я обхваща нарастващо раздразнение.

— Ако това, че съм жена, ви безпокои, то си е ваш проблем — каза натъртено тя.

— Отново проявявате нахалство, драга — каза Харис.

Сюзан се изправи. Сведе поглед към лицето му с присвитите очи, пълните бузи и широката брадичка. Светлината превръщаше косата му в корона от сребърен филигран.

— Виждам, че така доникъде няма да стигнем. Съжалявам, че дойдох. Довиждане, доктор Харис.

Тя се обърна и отвори вратата към коридора.

— А защо дойдохте? — попита Харис след нея.

С ръка върху дръжката на вратата, Сюзан отправи поглед навън и се замисли върху въпроса му. Очевидно се колебаеше дали да си тръгне. Накрая се обърна отново с лице към завеждащия анестезиологията.

— Исках да се извиня и да забравим станалото. Против разума си се надявах, че ще пожелаете да ми окажете малко помощ.

— В какво отношение? — попита Харис с малко по-мек глас.

Сюзан стоеше нерешително, обхваната от съмнения, после затвори вратата, върна се до стола, но не седна. Тя изгледа Харис и си помисли, че няма какво да губи и въпреки студенината му трябва да изпълни първоначалното си намерение.

— Споменахте, че през миналата година е имало шест случая на продължителна кома след анестезия, и аз реших да разгледам проблема като евентуална тема за курсова работа. Открих, че сте съвършено прав. Имало е шест случая след анестезия през миналата година. Но е имало също и пет случая на внезапна и необяснима кома в различните отделения. Вчера двама души починаха от респираторен блок. Историята на заболяването при тези пациенти не предполагаше, че може да се случи такова нещо. Приети са в болницата за съвсем периферни проблеми: единият с флебит след лека операция на стъпалото, а другият с парализа на Бел. И при двамата общото състояние било добро, освен че единият е имал глаукома. Не е намерено обяснение за спирането на дишането. Имам чувството, че съществува връзка между тези два случая и предишните случаи на кома. С други думи, налице са дванайсет случая, които представляват различни нюанси на един и същ проблем. И ако Бърман се окаже в същото положение като другите, тогава ще станат тринайсет души, при които се наблюдава някакво неизяснено явление. Може би най-лошото е, че тези случаи зачестяват, особено по време на анестезия. Интервалът между тях като че ли непрекъснато намалява. Във всеки случай реших да се опитам да изследвам проблема. По-нататък се нуждая от помощ от някого като вас. Трябва да ми бъде разрешен достъп до цялата съхранявана информация, за да проверя колко случая ще открие компютърът при директно запитване. Нужни са ми и болничните листове на предишните жертви.

Харис се наведе напред и бавно постави ръце върху бюрото.

— Май и отделението по вътрешни болести е имало неприятности — измърмори той. — Джери Нелсън не спомена за това.

Той вдигна поглед към Сюзан и заговори по-високо:

— Мис Уилър, вие газите в мътни води. Радостно е да чуеш, че някой, който току-що е завършил основния курс в Медицинския институт, се интересува от изследователска клинична работа. Но темата не е подходяща за вас. Има много причини да го кажа. Преди всичко проблемът за комата е далеч по-сложен, отколкото изглежда. Засега то е само описание, което си струва да отиде в коша. Прибързаният извод, че всички случаи на кома са свързани помежду си само защото причинителят не е напълно известен, е абсурден. Мис Уилър, съветвам ви да се спрете на нещо по-определено и не тъй рисковано за вашата курсова работа. А що се отнася до това да ви окажа помощ, то трябва да призная, че нямам време за това. Нека ви призная и още нещо, което сигурно и сама сте разбрали вече. Не се опитвам да го крия. Не обичам много жените да се занимават с медицина.

Харис посочи с пръст към Сюзан, сякаш се прицелваше с пистолет.

— За жените това е игра, с която да запълнят времето си, нещо шик… а по-късно — да става каквото става. Просто прищявка. И отгоре на това, те до една са непоносимо емоционални и…

— Доктор Харис, стига с тези врели-некипели — прекъсна го Сюзан, като вдигна стола за облегалката и го пусна от една педя височина. Беше вбесена. — Не дойдох тук, за да слушам такива глупости. Всъщност хора като вас дърпат медицината назад, неспособни да откликнат на предизвикателствата на времето.

Харис удари с отворена длан върху бюрото, при което книжата и моливите се разхвърчаха и потърсиха по-безопасно място. С един скок той заобиколи бюрото тъй светкавично, че Сюзан онемя. Лицето му се озова само на сантиметри от нейното. Тя замръзна пред неочакваната ярост, която беше предизвикала.

— Мис Уилър, вие не си знаете мястото тук — изсъска Харис, като се сдържаше с голямо усилие. — Няма да сте вие месията, който като по чудо ще намери решение на един проблем, вече подробно изследван от най-способните умове в болницата. Всъщност намирам присъствието ви за много вредно и ви обещавам, че ще напуснете тази болница в срок от двайсет и четири часа. А сега напуснете кабинета ми!

Сюзан отстъпи заднишком от страх, че ще изпусне от поглед този човек, настръхнал от злоба. Тя отвори вратата и побягна по коридора. Изпитваше едновременно и уплаха, и гняв, а очите й се напълниха със сълзи.

Харис затвори с ритник вратата и грабна телефона от вилката. Нареди на секретарката си да го свърже незабавно с директора на болницата.