Робин Кук
Кома (31)

Сряда, 25 февруари, 23:25 ч.

След като върна болничните папки обратно в скривалището им в шкафа на Маклиъри, Сюзан изпита истинско облекчение. В същото време се чувстваше излъгана. Очакванията й не се оправдаха. Толкова залагаше на тези папки, а се оказа, че те с нищо не й помогнаха. Сега вече имаше много повече данни, но липсата на връзка между тях размиваше картината.

Асансьорът намали и спря на етажа на операционното отделение; вратата потрепери и се отвори. Сюзан излезе в коридора. В двайсета зала вече осем часа продължаваше операцията на разкъсан коремен аневризъм, приет по спешност. Иначе в отделението беше настъпил нощният покой. Няколко души миеха и зареждаха склада с чисто бельо. На регистратурата седеше сестра в операционен екип и се опитваше да вмести последните няколко случая в графика за следващия ден.

Благодарение на сестринската униформа Сюзан и тук минаваше незабелязано. Малкото хора, които срещна, въобще не й обърнаха внимание. Влезе в сестринската съблекалня, облече операционен екип, а униформата си закачи в едно отворено шкафче.

Озовала се отново в главния коридор, тя погледна летящите врати към сектора с операционните зали. Голям надпис над едната гласеше: „Операционни зали — забранено влизането без разрешение“. Бюрото на регистраторката беше до самата врата. Сестрата пишеше задълбочено. Сюзан не знаеше дали ще успее да влезе незабелязано.

За да се ориентира в обстановката, тя мина няколко пъти по коридора. Надяваше си, че сестрата на регистратурата ще реши да си почине и ще стане от мястото си. Но тя не помръдваше, сякаш се канеше да прекара нощта тук. Сюзан се помъчи да измисли подходящо обяснение, в случай че момичето я спре, но не й се удаде. Беше почти полунощ и трябваше да обясни своето присъствие с някакъв разумен и убедителен довод.

Най-сетне се реши и тръгна, подготвена да изтъкне твърде съмнителното обяснение, че е изпратена от лабораторията да види как вървят нещата в зала 20 или пък да вземе проби за евентуално заразяване на средата. Като се стараеше да не поглежда към сестрата, тя се насочи към вратите. Момичето изобщо не вдигаше глава. Още няколко крачки. Сюзан протегна ръка и бутна едното крило.

— Ей, къде така?

Сюзан замръзна. Извърна лице към момичето.

— А изолиращите боти?

Сюзан погледна обувките си. Едва сега проумя защо я бе спряла сестрата и си отдъхна.

— По дяволите, човек ще си помисли, че за пръв път влизам в операционното.

Сестрата отново впери поглед в графика.

— То и аз понякога ги забравям.

Сюзан отвори металния шкаф до стената. Изолиращите боти — предназначени да предпазват от статичното електричество, така опасно на места, където тече леснозапалим газ — се намираха в голям кашон на долния рафт. Сюзан бързо нахлузи един чифт и напъха черните ленти в обувките си, така както Карпен й бе показал при първото им посещение в операционното. Когато за втори път отвори летящите врати, сестрата дори не вдигна поглед.

Операционните зали в Мемориалната бяха разположени под формата на буквата „U“, като складът за бельо, предоперационната и помещенията за анестезиолозите се намираха в средата. В залите се влизаше през завоя на „U“-то, а в стаята за следоперативно събуждане — от лявото му рамо, разположено до асансьорите. Сюзан откри операционна 8 от външната страна на дясното крило на „U“-то.

В зала 20 продължаваха да оперират, но Сюзан пое в обратна посока, към 8, и се оказа съвсем сама в безлюдния коридор. Спря пред вратата и погледна през стъклото. Вътре всичко беше както в 18, където така злополучно беше припаднал Найлс. Стените бяха облицовани с плочки, а подът — покрит с пъстър линолеум. Въпреки тъмнината Сюзан различи огромния метален барабан на операционната лампа и масата непосредствено под него. Отвори вратата и запали светлините.

Разсеяно огледа залата, спирайки се неволно върху по-големите предмети. Сетне заразглежда внимателно подробностите. Откри системата от накрайници за централно подаване на газове. Фитингът за кислород беше зелен, а за райски газ — син и с друга форма, за да не стане грешка. Имаше и трети, издаден напред фитинг, безцветен и без надпис. Сюзан предположи, че той е на захранването със сгъстен въздух. Върху друг по-голям и вдлъбнат имаше надпис „Вакуум“, а над него — регулиращо устройство с голям циферблат.

В дъното на залата се намираха няколко метални шкафа с различни материали. До тях бе и бюрото за помощната сестра. Широк рентгенов екран заемаше дясната стена. Отсреща, точно до вратата, бе закачен голям стенен часовник, каквито се срещаха навсякъде в сградата. Дългата червена стрелка на секундомера се плъзгаше плавно и ритмично. Към стаята за стерилизатори и всякакви други принадлежности, обща за осма и десета зала, се минаваше през междинна врата.

Сюзан прекара почти час в разглеждане и сравняване на тези две зали. Не откри нищо неестествено, което да буди поне леко любопитство. Зала 8 приличаше на хилядите други операционни. 10 също.

Тя се върна безпрепятствено до сестринския офис и се преоблече. Хвърли операционния екип в един кош и тръгна към вратата. Изведнъж се спря и погледна нагоре. Големи изолационни плочи образуваха висящия таван.

Подпряла се върху кошчето за отпадъци, Сюзан стъпи върху мивката, а оттам — върху шкафчетата. До тавана оставаше около метър. Стъпила на колене, тя се опита да повдигне първата плоча, но не успя, попречиха й тръбите отгоре. Опита със следващата, но положението беше същото. Третата обаче поддаде лесно и Сюзан я плъзна встрани. После се изправи и се пъхна в открилото се пространство. За нейна изненада от нивото на акустичния таван до бетонната плоча имаше близо метър и половина. Множество тръби изпълваха това пространство. По едни от тях пристигаха жизнено необходими за функционирането на болницата продукти, а други отвеждаха отпадъците. Светлина горе почти не достигаше. Тук-там тънки лъчи се процеждаха между плочите.

Направени от пресован картон, те висяха на тънки метални ленти, закрепени на бетонната плоча. Нищо в тази крехка конструкция не беше достатъчно устойчиво, за да издържи каквато и да било тежест. За да се придвижва в таванското пространство, Сюзан трябваше да се опира върху тръбите, които, както откри, бяха или леденостудени, или много горещи. След като се изтегли нагоре, тя върна плочата, която хлътна на мястото си и изолира прекия източник на светлина.

Сюзан почака, докато очите й свикнат с полумрака. Постепенно предметите придобиха по-ясни очертания и тя можеше да се придвижва напред по тръбите. Забеляза някакви колони, които минаваха през таванското пространство и влизаха в бетона. Предположи, че те бележат стената на коридора.

Напредваше бавно. Придвижването по тръбите беше трудно, налагаше се често да търси опора в някоя колона. Не искаше да вдига шум, особено когато според нея се намираше над бюрото на регистраторката. В пространството над самите операционни вървенето определено стана по-лесно — таванът над тях и стаята за събуждане беше устойчив, с тънко бетонно покритие. Сюзан можеше да се движи свободно, макар и силно приведена, като внимаваше да не стъпва върху тръбите.

Попадна на бетонна стена, която според нея беше за асансьорните шахти. После разбра, че таванът над коридора на операционното е чувствително по-нисък. Проследи го с поглед и видя мястото, където тръби и тръбопроводи се срещаха в сложна плетеница и изчезваха като във водовъртеж. Тя предположи, че там се намира централната шахта, в която всички видове тръби преминаваха отвесно през сградата.

Повече от всичко Сюзан искаше да намери осма зала. Но това съвсем не беше лесно. По нищо не можеше да се разбере къде свършва едната зала и къде почва другата. Струваше й се, че разклоненията на тръбите са пръснати и се гмурват през бетона в операционните зали без всякаква система. Таванът над коридора й подсказа едно възможно решение. Започна да повдига краищата на плочите, за да се ориентира и да определи къде са зали 8 и 10. Убеди се, че броят и разположението на тръбите, които влизаха и излизаха от двете зали, е еднакъв.

Цветовата маркировка на захранването с различни газове съответстваше на накрайниците долу, в операционните. Над осма зала Сюзан откри тръбата за кислород по мазките зелена боя. Проследи пътя й навън. Тя продължаваше до ръба на коридора, където се пречупваше под прав ъгъл и вървеше успоредно на него, заедно с подобни кислородни тръби, които идваха от други операционни зали. Колкото повече зали отминаваше Сюзан, толкова повече тръби се присъединяваха към тази, която проследяваше. За да бъде сигурна, че не я е загубила, Сюзан прокарваше пръста си по нея и така стигна чак до централната шахта. И тогава пръстът й се удари в нещо. За да го различи в сумрака, тя се наведе още по-ниско. Това бе фитинг от неръждаема стомана. Точно над ръба на шахтата, по който тръбите се изкачваха от долните етажи, имаше Т-образен клапан за високо налягане, монтиран върху тръбата с кислородното захранване на зала 8.

Сюзан не откъсваше очи от клапана. Погледна съседните тръби. Никъде не видя подобни клапани. Заопипва го с ръка. Явно оттук кислородът можеше да бъде спрян. И в същото време възможно бе друг газ да се подаде на това място в тръбата.

Като се стараеше да минава предимно по устойчивите тавани на операционните зали, Сюзан се върна обратно до мястото над бюрото на регистраторката. Оттам започна трудното прекосяване на голямото пространство с висящ таван. Щеше й се да бе пускала трохи в гората от тръби. Налагаше й се да разузнава къде се намира. Повдигна ъгъла на една плоча, но се оказа, че е над коридора. Повдигна друга, но разбра, че е над лекарския офис. Третата беше над съблекалнята на сестрите, но твърде далеч от шкафчетата, на които трябваше да стъпи. Четвъртата отлично отговаряше на нуждите й и Сюзан слезе сравнително лесно.