Робин Кук
Кома (28)

Сряда, 25 февруари, 16:30 ч.

Сюзан влезе в кабинета на декана с известно безпокойство, но държането на д-р Джеймс Чапман бързо я накара да се отпусне. Той не беше ядосан, както тя очакваше, а просто загрижен. Дребен на ръст, с тъмна, ниско подстригана коса, той неизменно носеше тъмен костюм с жилетка, допълнен от златна верижка и значка с инициали на Фи Бета Капа^[1]. Д-р Чапман правеше пауза след всяко изречение и се усмихваше насърчително не от добри чувства, а по-скоро като начин да предразположи студентите — характерен негов навик, и то не неприятен.

Тъй като загатваше за същността на университета, атмосферата в кабинета на административния студентски ръководител беше по-ведра, отколкото в кабинетите в Мемориалната болница. Върху бюрото имаше месингова лампа в античен стил. Всички столове бяха от черния академичен тип, с щампа на облегалката, която изобразяваше емблемата на медицинските институти. Ярките цветове на ориенталски тип килимче освежаваха пода. Отсрещната стена беше покрита със снимки на бивши випуски от института.

След размяната на обичайните любезности Сюзан седна срещу д-р Чапман. Той свали очилата си за четене и внимателно ги постави върху попивателната.

— Сюзан, защо не дойдохте при мен да обсъдим тази работа, преди да се е раздула? В края на краищата аз затова съм тук. Щяхте да спестите много страдания както за себе си, така и за института. Моята задача е да се погрижа всеки да бъде доволен. Очевидно това е невъзможно, но понякога успявам. И все пак нужно е да бъда предупреден, когато възникне по-особен проблем. Обичам да съм в течение кога нещата вървят зле и кога добре.

Сюзан кимаше с разбиране, докато той говореше. Тя все още беше със същите дрехи, които носеше по време на инцидента в метрото. Ожулените й колене биеха на очи. Пакетът със сестринската униформа беше в скута й, по-неугледен и от нея.

— Доктор Чапман, цялата работа започна съвсем невинно. Първите дни в клинична обстановка са достатъчно трудни и без поредицата от случайни съвпадения, с които се сблъсках. Те ме подтикнаха да хукна към библиотеката. Хем да си събера мислите, хем да науча нещо. Заех се с усложненията при анестезия. Реших, че след ден-два ще мога да се върна към обичайните си занимания, но после много бързо се увлякох. Натъкнах се на данни, които ме поразиха, и си помислих… Може би вие ще се изсмеете, като ви кажа. Смущава ме дори мисълта за това.

— Опитайте все пак.

— Мислех, че може би съм на път да открия някаква нова болест или синдром, или поне реакция спрямо някое лекарство.

Искрена усмивка озари лицето на д-р Чапман.

— Нова болест! Това щеше да бъде голям успех за човек, който е още в началото на клиничната си практика. Е, така или иначе, това вече е минало. Сега се чувствате по-различно, нали?

— Повярвайте ми, така е. Не съм лишена от рефлекс за самосъхранение. Освен това започвам да получавам халюцинации от цялата тази работа. Днес следобед постъпих налудничаво, струва ми се. Въобразих си, че един мъж ме следи, и изпаднах в паника. Сигурно сте забелязали коленете ми, дрехите ми. Накратко казано, опитах се да прекося линиите и да отида на отсрещния перон на станция „Кендъл“ в метрото. Идиотска постъпка! — Сюзан многозначително чукна с показалец по главата си. — След това разбрах, че е необходимо да се върна към нормалното си състояние, и то бързо. Незабавно. И в същото време случаите на кома в Мемориалната не ми дават мира. Бих искала да продължа проучванията си по някакъв легален начин. Очевидно случаите са повече, отколкото първоначално предполагах, и може би това е причината доктор Харис и доктор Маклиъри да се подразнят от моето наивно вмешателство. Така или иначе, съжалявам, че ви създадох неприятности. От само себе си се разбира, че не съм го направила нарочно.

— Сюзан, Мемориалната болница е огромна и вероятно вече всичко е забравено. Единствената значителна последица е, че ще се наложи да ви прехвърля на обучение по хирургия към Ветеранската. Въпросът е уреден — утре сутрин трябва да се явите в кабинета на доктор Робърт Пайлс. — Д-р Чапман направи обичайната пауза и внимателно се вгледа в нея. — Предстои ви дълъг път, Сюзан. Ще имате достатъчно време да откривате нови болести или синдроми, ако това е желанието ви. Но сега, днес, тази година, вашата главна цел трябва да бъде същественото медицинско образование. Оставете Харис и Маклиъри да работят върху случаите на кома. Искам отново да се заловите за работа, защото очаквам само добри отзиви за вас. Досега сте се представяли отлично.

Сюзан напусна административната сграда на Медицинския институт, обзета от радостна възбуда. Като че ли д-р Чапман имаше способността да опрощава грехове. Мъчителната тревога, че ще я изключат от института, вече не съществуваше. Явно обучението по хирургия в Болницата на ветераните не беше така добро, както в Мемориалната, но в сравнение с това, което можеше да се случи, прехвърлянето й там наистина бе поносимо разрешение.

Минаваше пет часът и зимната нощ вече се спускаше над града. Дъждът беше спрял и нахлулата студена вълна изтласкваше краткотрайната дневна топлина към океана. Температурата беше спаднала до 8 градуса под нулата. Небето, поне точно над главата й, беше осеяно с ярки звезди. Към хоризонта те се губеха, тъй като светлината им не можеше да пробие пушилката над града. Сюзан прекоси Лонгуд Авеню, като подтичваше между пълзящите коли на нетърпеливи шофьори, които се прибираха от работа и бързаха да се измъкнат от града.

Във фоайето на общежитието тя се размина с няколко познати, които не пропуснаха да забележат ожулените й колене и петната смазка по палтото й. Последваха хапливи подмятания относно обучението по хирургия в Мемориалната болница, тъй като видът й наистина навеждаше на мисълта, че е участвала едва ли не в пиянско побоище. Успя да оцени остроумието, макар че с мъка се сдържа да не затапи умниците. Мълчаливо мина през фоайето и прекоси вътрешния двор на института. Тенискортът имаше тъжен и запуснат вид.

Излъсканото от стъпки дървено стълбище се извиваше грациозно нагоре. Бавно, но решително Сюзан изкачи стъпалата с единственото желание да се потопи в усамотението и безопасността, които стаята й обещаваше. Мечтаеше да се отпусне във ваната, да поразмишлява върху случилото се през изминалия ден и преди всичко да си почине.

Както обикновено тя влезе в стаята си и щракна резето, преди да запали лампата. Ключът до вратата беше за кръглата флуоресцентна лампа на средата на тавана, а Сюзан предпочиташе по-ярката нощна лампа или лампиона до бюрото. На светлината от паркинга тя се приближи до леглото, за да запали лампата. Точно когато посегна към ключа й, чу шум. Не висок, но все пак достатъчно ясен, за да го отличи от обичайните за нейната стая звуци. Тя щракна ключа и се ослуша напрегнато, но шумът не се повтори. Реши, че сигурно е дошъл от някоя съседна стая.

Закачи палтото и бялата престилка и разопакова сестринската униформа. След бурния следобед беше в доста добър вид. После съблече блузата си и я хвърли върху купчината мръсни дрехи на креслото. Последва сутиенът. Протегнала дясната си ръка да откопчае и полата, тя се отправи към банята, за да напълни ваната.

Отвори вратата и перна леко ключа, готова да се погледне в огледалото. Пластмасовите куки застъргаха по металната тръба, завесата се отмести и някаква фигура изскочи. Почти в същия миг флуоресцентната лампа примига и изпълни банята с ярка светлина. Проблесна нож и светкавичен удар се стовари върху главата й. Тя отхвръкна назад и се блъсна в стената. Инстинктивно разпери ръце, за да потърси опора. Всичко стана така бързо, че нямаше време да реагира. Силният удар бе спрял надигналия се вик.

Лявата ръка на похитителя мигом стисна Сюзан за гърлото и я принуди да се изправи до стената. Беше си представяла, че ако й налетят изневиделица, ще ритне нападателя между краката и ще забие нокти в лицето му, а ето че не направи нищо. Сега имаше сили само да се бори за въздух, опулила очи от ужас. Яростта на внезапното нападение напълно я обърка. Ръката стискаше гърлото й в желязна хватка. Лицето на мъжа й беше познато. Бяха се срещнали на перона в метрото.

— Само да гъкнеш, и с теб е свършено — изръмжа похитителят и опря ножа в брадичката й.

Внезапно и грубо той я пусна и Сюзан политна напред. Той я зашлеви с опакото на ръката си и тя падна тежко на колене и длани, с пукната устна и кървяща рана на лявата скула. Като пъхна крак под мишницата й, мъжът я принуди да се изправи на колене. С ритник я отхвърли назад, тя се удари в стената и застина, отметнала ръка върху тоалетната чиния. От ъгълчето на устата й струйка кръв се стече по бледата кожа на едната й гърда. Лицето на мъжа се размаза пред очите й. Когато погледът й се проясни, насреща й се пулеше сипаничаво, сатанински ухилено лице. Явно го привличаше мисълта да я изнасили. А тя седеше вцепенена, неспособна да помръдне.

— Жалко, че засега поръчката е само да ти поговоря, както казваме в нашия занаят, да осъществя предварителен контакт. Посланието е просто. На някои хора никак не им допада начинът, по който си прекарваш времето напоследък. Ако не се заемеш с обичайните си занимания и не престанеш да ги дразниш, ще трябва пак да се срещнем. — Мъжът спря, за да й даде време да осъзнае думите му. После продължи: — Разбери, че не се шегувам. Ако не внимаваш, и на това момче ще му се случи някое неочаквано, а вероятно и фатално премеждие. — И той подхвърли една снимка в скута й.

Сюзан бавно я вдигна.

— Нали не искаш брат ти Джеймс там долу в Купърс, Мериленд, да пострада заради твоето хоби. Не е необходимо да ти напомням, че кратката ни среща трябва да си остане тайна между нас. Ако отидеш при ченгетата, наказанието е същото.

Без нито дума повече мъжът се измъкна от банята. Сюзан чу как вратата на стаята тихо се затвори. Единственият звук беше лекото бръмчене на флуоресцентната лампа над огледалото. Тя не се помръдна в продължение на няколко минути, несигурна дали онзи наистина си е отишъл. Ръката й все още беше просната върху тоалетната чиния.

Ужасът отстъпи място на нарастващо объркване. Очите й се напълниха със сълзи. Тя вдигна снимката на по-малкия си брат, който се усмихваше, възседнал колелото си пред дома на родителите им.

— Боже мой — промълви тя, поклати глава и стисна силно очи. Сълзите преляха и рукнаха по страните й.

Без съмнение снимката беше истинска.

Нечии стъпки по коридора я накараха да застане нащрек и тя с усилие се изправи. Стъпките отминаха по коридора. Залитайки, Сюзан се добра до вратата и сложи резето. Обърна се и внимателно огледа стаята. Всичко си беше на мястото. После усети, че е мокра. Пипна се с ръка и не можа да повярва. В паниката се беше изпуснала.

Объркването отмина и тя потъна в трескав размисъл, който бързо пресуши сълзите й. През последните дни имаше много необясними моменти, но в едно бе напълно сигурна: беше се натъкнала на нещо голямо и странно.

Загледа се в огледалото, за да прецени какви наранявания е получила. Отокът около лявото й око заплашваше да посинее. Подутината на лявата скула беше колкото монета, а долната й устна беше подпухнала болезнено. Като я издърпа полека напред, Сюзан успя да види в огледалото две-три милиметрово разкъсване, получено при удара. Тя почисти засъхналата кръв и лека-полека възвърна нормалния си вид.

Реши да не драматизира последния злополучен епизод и почти се отказа от даденото пред Чапман обещание. Борбеният й дух, макар и попритъпен с годините, беше много силен. Досега не беше срещал подходящо предизвикателство. Никога преди Сюзан не се беше впускала в подобно рисковано начинание. Налагаха се две изключително важни условия: от сега нататък да бъде крайно предпазлива и да действа незабавно.

Тя застана под душа и пусна водата да шурти върху главата й с пълна сила, като бавно се завърташе, покрила гърдите си с длани, за да ги предпази от острите като игли водни струи. Това я освобождаваше от напрежението. Хрумна й да се обади на Белоус, но се отказа. Крехката близост помежду им щеше да му попречи да възприеме фактите обективно. Имаше опасност да откликне по мъжки, прекалено покровителствено. А тя се нуждаеше от хладен ум, способен да оспори нейните изводи. Тогава се сети за Старк. Той не се влияеше особено от скромното й положение на студентка или пък от пола й. Освен това се справяше удивително добре както с медицинските, така и с организаторските въпроси. Преди всичко притежаваше трезв разум и обективност.

Скоро Сюзан излезе от банята, уви косата си с кърпа и облече хавлията. Седна до телефона и набра Мемориалната болница. Поиска да я свържат с кабинета на д-р Старк.

— Съжалявам, но доктор Старк говори по друга линия. Ще оставите ли телефон да ви свържа по-късно?

— Не, ще почакам. Предайте му само, че се обажда Сюзан Уилър по много важен въпрос.

— Ще опитам, но не обещавам нищо. В момента води междуградски разговор и може да се забави.

— Ще почакам колкото трябва. — Сюзан много добре знаеше, че лекарите нямат навик да отговарят на нечие повикване.

Най-сетне Старк се обади.

— Доктор Старк, казахте, че мога да ви позвъня, ако открия нещо интересно.

— Разбира се, Сюзан.

— Открих нещо изключително. Цялата тази работа е определено… — Тя се спря.

— Определено каква, Сюзан?

— Ами не зная как да се изразя. Имам основание, струва ми се, да назова случая криминален. Не знам как или защо, но съм почти сигурна. Всъщност имам чувството, че е замесена голяма организация… нещо като Мафията.

— Отивате твърде далеч, Сюзан. Какво ви наведе на това предположение?

— Бих го нарекла забавно премеждие, ако не беше се случило с мен. — Тя се загледа отблизо в ожулените си колене.

— И после?

— После ме заплашиха.

— С какво? — Любопитството в гласа на Старк се превърна в загриженост.

— С убийство, предполагам. — Сюзан погледна снимката на брат си.

— Сюзан, ако това е истина, играта, меко казано, загрубява. Дали пък колегите от института не са ви погодили някой номер? Начеващите медици понякога са доста груби шегаджии.

— Трябва да призная, че не бях се сетила за подобна възможност. — Сюзан внимателно прокара върха на езика си по разкъсаната си устна. — Но си мисля, че не беше шега.

— Догадките с нищо не помагат. Аз лично ще изложа случая пред изпълнителния комитет на болницата. Но, Сюзан, сега е моментът окончателно да се оттеглите. И преди ви посъветвах да се откажете, но тогава се страхувах, че ще навреди на подготовката ви. А сега очевидно работата е съвсем друга. Трябва да се поеме от професионалисти. Съобщихте ли в полицията?

— Не, заплахата включваше и моя по-малък брат. Получих ясно предупреждение да не ходя в полицията. Ето защо се обадих на вас. Пък и в полицията биха отминали случая по-скоро като обикновен опит за изнасилване, отколкото като заплаха за живота ми.

— Много се съмнявам в това.

— Повечето мъже биха помислили така.

— Но щом заплахата включва и семейството ви, вероятно имате право, внимавайте с кого говорите. Интуицията ми подсказва, че трябва да съобщите за случилото се в полицията.

— Ще си помисля. Между другото, питах се дали сте чули, че ме изхвърлиха от Мемориалната. Налага се да се уча на хирургия в Болницата за ветерани.

— Не, от вас го чувам. Кога стана това?

— Днес следобед. Естествено, бих предпочела да остана в Мемориалната. Бих могла да докажа, че съм добра студентка, ако ми се даде такава възможност. Вие сте завеждащ хирургия и тъй като знаете, че не от глупост съм постъпила по този начин, си помислих, че може евентуално да пожелаете да отмените това решение.

— Като завеждащ хирургия би трябвало да бъда осведомен за вашето изгонване. Ще се свържа незабавно с доктор Белоус.

— Мене ако питате, и той не е в течение. Бях повикана при мистър Орън.

— При Орън ли? Виж, това е интересно. Сюзан, не ви обещавам нищо, но ще проверя тази работа. Боя се, че не успяхте да се харесате на завеждащите анестезия и вътрешни болести.

— Ще ви бъда благодарна, ако направите опит. И един друг въпрос. Ще ми помогнете ли да вляза в института „Джеферсън“? Много бих желала да посетя Бърман. Донякъде се надявам, че ако го видя отново, по-лесно ще забравя цялата история.

— Твърде много искате от мен, момиче. Но ще се обадя и ще видя какво мога да направя. „Джеферсън“ не е подчинен на никое учебно заведение. Институтът е построен със средства на правителството от фонда „Здравеопазване, образование и социални грижи“, но ръководството бе прехвърлено на една частна фирма. Така че там не ми се чува много-много думата. Но ще проверя. Обадете се утре след девет и ще разберете резултата.

Сюзан затвори телефона. Потъна в размисъл и прехапа по навик долната си устна. Последиците бяха болезнени. Тя втренчи невиждащ поглед в един от плакатите на стената и започна бързо да прехвърля в ума си събитията от последните няколко дни. Опитваше се да открие някакви възможни взаимовръзки, които досега бе пропуснала.

Изведнъж скочи на крака и разгъна сестринската униформа. След това започна да суши косата си. Петнайсет минути по-късно се огледа в огледалото. Униформата й стоеше доста добре.

Тя за втори път вдигна снимката на брат си. Поне донякъде беше сигурна, че за семейството й няма непосредствена опасност. Държавните училища имаха зимна ваканция и семейството й тази седмица беше на ски в Аспен.