Агата Кристи
Смърт в Лимсток (37)

3.

Навън се натъкнах на госпожица Емили Бартън. Беше с голяма пазарска чанта в ръка.

— Добро утро, господин Бъртън. Чух, че вчера сте ходили до Лондон.

Да, правилно беше чула. Очите й бяха добри, но гледаха с несдържано любопитство.

— Бях на консултация при лекаря си.

Госпожица Емили се усмихна. Усмивката й ми напомни за Маркус Кент. Тя промълви:

— Казаха ми, че Меган едва не изтървала влака. Качила се в движение.

— Аз й помогнах — отговорих колкото се може по-мило. — Всъщност аз бях този, който я издърпа във вагона.

— Какво щастие, че сте били там. Иначе е можело да се случи неприятен инцидент.

Невероятно е как една добра, наивна и безкрайно любопитна стара дама може да накара човек да се чувства пълен глупак. Спаси ме от по-нататъшни страдания минаващата покрай нас госпожа Дейн Калтроп.

— Добро утро — поздрави тя, — чух, че сте накарали Меган да си купи някои по-сносни дрехи. Много похвално от ваша страна. Само един истински мъж може да се досети за такава практична постъпка. Отдавна се тревожех за това момиче. Умните момичета се срещат толкова рядко, нали?

И след това забележително изказване тя се шмугна в магазина за риба.

Госпожица Марпъл, която я придружаваше, остана с мен.

— Госпожа Дейн Калтроп е забележителна жена, нали? — рече. — Почти винаги е права за това, което казва.

— Това я прави доста опасна — усмихнах се аз.

— Честността има такъв ефект — отговори старата дама с блеснали очи.

Съпругата на викария изскочи от магазина и отново се присъедини към нас. Носеше голям червен омар.

— Виждали ли сте нещо друго, което толкова много да се различава от господин Пай? — попита тя. — Толкова е красив и мъжествен, нали?