Агата Кристи
Смърт в Лимсток (28)

5.

Не видях друг, от когото можех да науча нещо интересно, и тръгнах да се прибирам. Отбих се да си купя тютюн за лулата и бутилка шери, а също да чуя какво ще каже продавачката.

— Мръсни скитници! — Беше нейното обяснение. — Идват до вратата ти, умилкват се и просят пари. И ако в къщата има момиче, останало само, стават гадни! Сестра ми Дора, тя живее в Комбиейкър, един ден имаше подобен случай. Някакъв пияница ходел от врата на врата да продава разни глупави поеми с рисунки…

Историята продължи с големи подробности, за да завърши с Дора, която затръшнала вратата под носа на нахалника и се барикадирала в някакво тайно помещение, което бе деликатно премълчано и заключих, че е било тоалетната.

— И представете си, сър, бедното момиче стояло там заключено, докато не се прибрала собственичката на дома.

Бях в „Литъл Фърз“ точно няколко минути преди обядът да бъде сервиран. Джоана стоеше до прозореца на трапезарията, зареяла поглед навън, сякаш мислите й бяха светлинни години надалеч.

— Как си, малка сестричке? Мечтаеш ли? — попитах шеговито.

— О, не знам. Нищо особено.

Погледнах към верандата. Два стола бяха придърпани до масичката, върху която забелязах две празни чаши и някаква фотография.

— Какво е това?

— О, доктор Грифит беше тук. Донесе снимка на далак. Изглежда е мислел, че ще ми е интересно да го видя.

Излязох на верандата и разгледах снимката с интерес. Всеки мъж си има свой начин на ухажване на нежния пол. Аз самият никога не бих избрал да го правя с помощта на снимки на човешки органи, здрави или не. Но Джоана без съмнение бе поискала да види такава снимка.

— Изглежда отвратителен.

Тя се съгласи с мен.

— Как изглеждаше Оуен?

— Изморен и притеснен. Имаше нещо наум.

— Далак, който не се нуждае от лечение?

— Не ставай глупав. Имам предвид нещо истинско.

— Мисля, че е имал тебе наум, Джоана. Бих желал да не го насърчаваш.

— Затваряй си устата. Нищо лошо не съм направила.

— Жените винаги така казват.

Джоана ме напусна разгневена. Болният далак бе започнал да се извива под лъчите на слънцето. Държейки снимката за края, я внесох в стаята. Лично аз не изпитвах към нея никакъв интерес, но може би беше едно от съкровищата на Грифит. Взех дебела книга от лавицата, за да затисна фотографията с нея. Беше огромен старинен том с проповеди.

Книгата се изплъзна от ръката ми и падна разтворена на земята. В следващия миг забелязах, че в средата част от страниците са грижливо изрязани.