Ясутака Цуцуи
Пръстени

Казват, че младостта е светла и прекрасна. Но джобовете й обикновено са празни. Например аз: пари нямам, а без пари животът не е живот, а непрогледен мрак. Така че прибързали са с този светъл епитет — той твърде много противоречи на действителността.

Но понякога и сред младите се срещат добре натъпкани кесии. Тежко ти, ако такъв човек стане твой съперник в любовта. А с мене се случи именно това.

— Аз, разбира се, нямам пари — казах й. — Нито добро обществено положение. Но те обичам, разбираш ли? Затова те моля — не се омъжвай за този тип. Та той е цяла свиня! Ленив шопар! Сам никога не би могъл да натрупа състояние, а като му падне наследство и най-големият глупак ще забогатее. Той е хипопотам! Кретен! Нима ще се омъжиш за него?! Просто подлудявам при мисълта за това!

— Моля те, престани! Късно е вече, късно! — тя продължаваше да плаче, скрила лице на гърдите ми (впрочем, плачеше непрекъснато вече повече от два часа). — Не, не, не ме увещавай! Най-ужасното е, че ти си прав — той е свиня. И хипопотам. И кретен. Но какво да правя? Не мога да се омъжа за тебе, защото ти не си в състояние да издържаш родителите ми, а той може…

— Почакай, потърпи мъничко! — простенах. — Разбира се, сега съм нищо, немощно пиле в математиката, тъй да се каже. Но скоро ще стана солидно математическо петле, тоест доцент. Да, да, не те лъжа, имам си съображения. И тогава ще мога да помагам на родителите ти. А после, току виж и професор съм станал.

— Не, нищо няма да излезе! Много късно се сети.

Тя заплака с глас. Огромните й прекрасни очи бяха почервенели.

— О-о-о! — закърши тя ръце обезумяла. — Да имах две тела!

— Какво, какво?… Две тела ли? — хванах я за раменете и я погледнах в подпухналите от сълзи очи. — Две тела, казваш… Хм… Да… Та това е идея… Ако… ако ти се удвоиш, всичко ще се нареди чудесно. Да, да! Едната ще се омъжи за мене, а другата — за онази свиня…

Тя се дръпна изплашена.

— Какви ги приказваш?! Ти с ума си ли си?… Хайде, мили, ела на себе си!

Сигурно реши, че съвсем съм се побъркал. Така си и тръгна разплакана.

А аз веднага се залових за работа. Избърсах праха от мръсната маса в стаичката ми. Внимателно разстлах милиметровата хартия.

Сватбата щеше да се състои след една седмица. Трябва да успея. Трябва през това време да реша задачата. Забравих да спя, да ям и всичко друго и потънах до уши във водовъртежа на формулите и графиките.

На шестия ден решението бе намерено. Грабнах трескаво телефонната слушалка.

Скоро тя дотича.

— Какво има? Случило ли се е нещо?

— Гледай! — показах й милиметровата хартия, изпъстрена с формули и графики.

— Това пък какво е?! Нищо не разбирам!

— Едно от топологическите уравнения, над които работя. Тук има четири координати — функциите X, Y, Z и t. Три от тях — X, Y и Z са измерения на тримерното пространство, а четвъртата — t, е времето.

Да интегрираме: A=∫∫af(X)g(Y)K(Z)[h(t)]dt.

Началото A си ти. Чрез прехвърляне получаваме 2A. Разбираш ли в какво се състои работата? 2A — това си ти, взета два пъти. Тоест, ти си се удвоила. Вие вече сте две — ти и ти. Не зная дали това ще се потвърди на практика… Но ако изводите ми са правилни, ти ще получиш от пространството с други измерения копие на самата себе си. На схемата моите формули могат да се изразят със система от ей такива графики.

Показах й графиката.

— А, струва ми се, че вече съм виждала това някъде!…

— Има си хас, разбира се, че си го виждала! Всеки ден го виждаш! Та моите графики като две капки вода си приличат със схемата на движение на електрическите влакове по железопътните линии около центъра на столицата. Сега, слушай внимателно. Според тази формула, ако ти в строго определено време пътуваш по Планинската и по Централната линия, ще се получи многомерен ефект, тоест ти ще се удвоиш.

— Нещо не ми се вярва…

— Това вече си е твоя работа, можеш и да не вярваш. Но струва си да опитаме!

— И какво трябва да направя?

— Сега ще ти обясня. Най-напред на Токийската гара ще се качиш на влака, който се движи по Планинската линия по посока на Уено и със същия влак, без да се прехвърляш нито веднъж, ще се върнеш в Токийската гара. Ще се върнеш, но няма да слезеш от влака, а ще продължиш до гара Канда, където ще се прехвърлиш на влака от Централната линия и ще стигнеш до гара Иойоги. Там отново ще се прехвърлиш на влака, който пътува по Планинската линия, но този път откън Уено и ще пристигнеш на гара Акибахара. Там ще се прехвърлиш и ще се върнеш на Токийската гара, но този път през Отяномидзу, откън гара Канда.

— Е, и какво?

— Ами на, ще се удвоиш. На Токийската гара ти ще слезеш едновременно от два влака — от този, който идва от Отяномидзу и от този, който идва от Акибахара.

— Така ли?… Ама наистина ли?

— Разбира се! Само да не объркаш времето и гарите, където трябва де се прехвърляш. Хайде, стига сме приказвали. Да вървим на Токийската гара, по-бързо!

 

 

Чаках я на Токийската гара, на перона на Централната линия. Ужасно се вълнувах. Непрекъснато поглеждах големия часовник на гарата и сверявах моя с него. Всеки момент трябваше да пристигне влакът от Отяномидзу. И изведнъж една страшна мисъл мина през ума ми.

Ако тя се удвои, коя да избера? Аз съвсем не съм самовлюбен, но в дадения случай е съвсем ясно — и двете ще искат да се омъжат за нене. Ама че кошмар! Ама че ужас!

Дойде влакът от Отяномидзу. От средния вагон слезе тя и се хвърли към мене.

— Е какво, стана ли нещо?

— Още не знам. Да вървим на другия перон.

Излязохме на перона на външния пръстен. Там вече чакаше влакът, пристигнал току-що от Акибахара по Планинската линия. Срещу нас течеше плътният поток ма пътниците. Промъкнахме се и я видяхме — нея, втората. Стоеше насред перона и чакаше.

И ето че се срещнахне. Двете жени — всъщност по начало това бе една и съща жена — се гледаха с нескрита враждебност. Че как иначе? Та те сега са съперници — и двете са влюбени в един и същи мъж.

Коя коя е? Коя от тях е основната, A? И коя е A₁?

В това време на отсрещната платформа, от която ни делеше сано един коловоз, пристигна още един влак — също по Планинската линия, но от обратната посока. Когато влакът потегли, след като изхвърли поток от пътници и погълна друг такъв поток, аз се вцепених и почувствувах, че още налко и ще получа удар. На перона стоеше тя — третата, A₂ — и гледаше към нас.

A₂, сякаш се страхуваше да не ни загуби от погледа си, се втурна към нашия перон. Не знаех къде да се дяна. Трите жени ме заобиколиха и закрещяха като ненормални.

— Защо сме три? Значи едната е излишна?…

— Ама чакайте! — съвсем се обърках. — Странно… Не е възможно да съм допуснал грешка при изчисленията. Слушайте, ама слушайте, де! Ти… не, ти… Дявол да го вземе, коя от вас е основната!… Ти всичко ли направи така, както ти казах?

— Разбира се!… Впрочем… Аз… аз… обърках влаковете. На гара Йойоги се качих не на този, който отива в Уено, а на друг, на този за Синагава. Но на гара Харадзюку слязох и се върнах…

— Така си и знаех! Сега всичко е ясно. Значи ти си ти, тоест тази, която по погрешка е пътувала за Харадзюку. А ти… ти си онази, която пристигна от Акибахара през Отянонидзу. А ти… ти си пристигнала направо от Акибахара.

Известно време всички стояхме безмълвни. После жените отново вдигнаха врява.

— Е, за коя от нас ще се жениш сега? Отговаряй!

— И коя трябва да се омъжи за оня тип?

— Във всеки случай не аз!

— Ами третата какво да прави? Та нали едната от нас е излишна…

— Е, защо мълчиш? Измисли нещо!

Трите жени крещяха, ридаеха и се изяждаха една друга с пълни с ненавист очи.

— Математик нещастен! Направи ни за смях!

Озъртах се наоколо, като преследвано от хрътки животно. Но железопътната линия ме спаси, накар че пак тя ме бе погубила. На перона пристигна влак и аз, като направих отчаян скок, се нушнах във вагона.

Трите жени отначало се слисаха, но мигновено дойдоха на себе си и хукнаха след мене. Сигурно бяха решили, че искам да избяган, да изчезна безследно. За мое щастие, вратата се затвори под носа им. Три чифта юмруци заудряха по нея.

— Къде отиваш?… Безсрамнико!… Да се измъкнеш ли си науми!…

Подадох глава през прозореца и извиках:

— Успокойте се, мили мои годеници! Не бягам. Искам да се повозя по железопътните пръстени и да се върна… утроен!…

 

Преведе от руски Л. Георгиева