Доналд Глът
Империята отвръща на удара (5)

5

Никой на Хот не го чу. Отначало звукът идеше отдалеч и не можеше да надмогне воя на снежната буря, а и бунтовниците бяха твърде залисани около подготовката на битката и не му обърнаха внимание. Офицерите в окопите крещяха срещу вятъра, за да се чуват заповедите. Войниците светкавично ги изпълняваха — тичаха по снега с тежки минохвъргачки на рамо и подреждаха смъртоносното оръжие по ледения насип на окопите. Енергогенераторите край бойните кули оглушително пукаха и бръмчаха, а електроенергията захранваше доволно обширния комплекс под земята. Сред цялата тази суматоха започна да се откроява странен тътен. Земята се затресе. Зловещият грохот приближаваше ли, приближаваше, докато накрая привлече вниманието на един офицер. Той напрегнато се вслуша и подири източника на тежките ритмични пулсации.

Колегите му откъснаха поглед от работата си и съзряха няколко пъплещи точици. Бавно, но неотстъпно, те напредваха през бурята към бунтовническата база и сипеха фонтани сняг по пътя си.

Офицерът грабна електронния бинокъл и го насочи към приближаващите обекти. Възкръснали от памтивека сякаш, като огромни чифтокопитни животни върху четирите си възлести крака през снега непоколебимо напредваха десетина машини.

Крачещите канонерки!

Стъписан, офицерът разпозна бронираните всъдеходи на Империята. Две страшни оръдия красяха челото на всяка от тях подобно рога на допотопен звяр. Канонерките крачеха като исполински механизирани играчки, въртяха дула и бълваха смъртоносен огън.

Офицерът сграбчи комуникатора:

— Станция „Ехо пет-седем“. Тръгваме!

Още преди Люк Скайуокър да отговори, експлозия разпръсна сняг и лед върху офицера и хората му, занемели от ужас. Вече бяха в обсега на оръдията. Войниците знаеха как да прикриват изтеглящите се транспортни кораби, ала никой от тях не бе подготвен да умре под краката или от дулата на тези ужасни машини.

Канонерките бълваха валма оранжево-жълт пламък. Бунтовниците трескаво се целеха в тях. Всеки чувстваше как невидими ледени пръсти се впиват в телата им. Четири от дузината спидери се втурнаха устремно към врага. Имперско оръдие улучи един виражиращ кораб. Нов залп озари небето и запрати друг спидер в огнената бездна на забвението. От пилотската кабина Люк видя как падна първата жертва. Той яростно изпразни оръдието си в канонерката, но само си навлече буря от имперски огън, който се посипа върху му като водопад и разтресе спидера. Люк го овладя. Тогава към него се присъедини още един спидер — „Бандит-3“, и двамата налетяха като насекоми върху безмилостно настъпващите канонерки, докато друга група спидери ги прикриваха. Двойката прелетя край водещата канонерка, после Люк и Хан се отдалечиха един от друг и заеха наклон надясно.

Хоризонтът пред Люк се разлюля, когато премина между възлестите крака на канонерката и се издигна изпод чудовищната машина. Младият командир върна спидера в хоризонтално положение и установи контакт с придружаващия го кораб:

— „Бандит-водач“ вика „Бандит-3“.

— „Бандит-3“, приемам — обади се пилотът на „Бандит-3“.

— Уедж — извика Люк по комуникатора, — раздели взвода на двойки.

После спидерът на Люк се наклони и зави, а Уедж, заедно с още няколко други кораба, се отправи в противоположната посока.

Канонерките напредваха през снега. Оръдията им бълваха огън. Двама имперски пилоти забелязаха бунтовническите позиции на фона на бялото поле. Те завиха натам, но в същия момент видяха как един самотен спидер с пламтящи дула се насочва безразсъдно право към главния им люк. Отвън блиндираното стъкло блесна силен взрив и се разсея, а спидерът с рев изчезна отвъд пушека.

Люк се издигна далеч пред канонерката и се извърна назад.

Бронята им е прекалено яка за бластерите — помисли си той. — Няма начин да не се справи човек с тия страхотии — не е само стрелбата я.

— Взвод „Бандити“ — извика той по комуникатора, — да се използват харпуни и кабели. Целете се в краката. Само така ще ги спрем. Хоби, още ли си в моята група?

— Да, сър — веднага потвърди Хоби.

Люк укроти спидера си. Той твърдо беше решил да ударят с Хоби в двойка. Двамата се спуснаха в пикиращ полет. Рязкото движение разтърси Дак. Той едва удържаше спусъка на харпуна.

— Ама че работа, Люк, ужасно се кандилкам — извика той.

Експлозиите люлееха кораба и яростно го подмятаха насам-натам сред битката.

Пред люка се мярна канонерка, незасегната сякаш от огнената атака на бунтовническите спидери. Тъкмо тази тромава машина си набеляза за мишена Люк. Той прелетя в низходяща дъга. Канонерката го обстреля. Противовъздушният огън образува стена от лазерни снаряди.

— Дръж се, Дак — надвика той експлозиите. — Бъди готов с харпуна.

Нов силен взрив разтърси спидера. Люк се мъчеше да овладее клатушкането и да се измъкне. Въпреки студа, го обля гореща пот. Той отчаяно опитваше да изправи кораба, но хоризонтът продължаваше да се върти пред очите му.

— Давай, Дак! Още малко! Добре ли си?

Дак не отговори. Люк успя със завоя и видя, че Хоби го следва. Те ловко избягваха взривовете. Тогава извърна глава и видя Дак върху контролния пулт. По лицето му се стичаше кръв.

— Дак!

На земята зенитните кули край енергогенераторите продължаваха да обстрелват без особен успех крачещите машини. От своя страна, имперските оръдия бомбардираха навред района, мятаха сняг към небето и с непрестанни атаки почти заслепяваха живите мишени. Офицерът, който пръв забеляза невероятните канонерки и се би рамо до рамо с хората си, бе сред първите жертви на унищожителните им лъчи. Войниците се втурнаха да му помогнат, но не успяха да го спасят — той бе изгубил твърде много кръв. Голямо червено петно аленееше на снега.

Елипсовидните оръдия край енергогенераторите изригваха огън, ала канонерките продължаваха настъплението. Един спидер смело се шмугна между тях, обаче едната незабавно го обсипа с огън и го превърна в огромно кълбо бушуващи пламъци.

Стените на ледения терминал се цепеха от надземните взривове. Хан Соло и Чубака като обезумели заваряваха хипермотиваторите. Всеки миг зейналите пукнатини щяха да предизвикат срутване.

— При първа възможност трябва да подложим тая сапунерка на основен ремонт — каза Хан.

Ала той добре знаеше, че първо трябва да измъкне „Вечния сокол“ от този бял ад.

Започнаха да се откъсват огромни ледени късове и да хвърчат из подземната база. Принцеса Лея бързаше да се добере до сигурността на командния център. Тя пъргаво избягваше ледените парчета.

— Мисля, че не можем да подсигуряваме по два транспортни кораба едновременно — каза генерал Рийкън, когато тя влезе в залата.

— Рисковано е — отвърна тя, — и без това защитната ни акция не е съвсем успешна.

Лея разбираше, че с излитането на транспортните кораби се губи време и че операцията трябва да се ускори.

Рийкън издаде заповед по комуникатора:

— Диспечер, ускорете процедурата по излитането.

През това време Лея се обърна към един помощник и му нареди:

— Започнете евакуацията на останалия земен персонал!

Но принцесата прекрасно знаеше, че бягството им зависи изцяло от успеха на бунтовниците горе, на повърхността.

 

 

В студената и тясна кабина на адмиралската канонерка генерал Виърс обхождаше пилотите в бели униформи.

— Какво е разстоянието до енергогенераторите?

Без да вдига поглед от контролния пулт, един от тях докладва:

— Шест-четири-едно.

Доволен от отговора, генерал Виърс взе електронния телескоп и насочи визьора първо към енергогенераторите, прилични на гигантски куршуми, а после и към бунтовническите войници от защитата. Внезапно канонерката се разтърси под артилерийския огън на бунтовниците. Той залитна назад и зърна как пилотите, струпани около контролните пултове, се мъчат да удържат машината на крака.

Току-що „Бандит-3“ беше атакувал адмиралската канонерка. Като видя разрушенията, причинени от оръдията му, Уедж нададе победния вик на Коалицията. Покрай него, в обратна посока устремени, се стрелнаха спидери. Той насочи кораба към следващата крачеща машина на смъртта. Когато приближи чудовището, извика на артилериста:

— Пускай харпуна!

Пилотът смело провря спидера между краката на канонерката, а артилеристът натисна спусъка. От задницата на спидера профуча харпунът и опъна дългия кабел.

— Пуснах го. Давай! — извика артилеристът.

Уедж видя как харпунът се заби в металния крак. Провери контролните уреди и се изнесе пред имперската машина, после рязко сви и завъртя спидера около единия от задните крака на канонерката, а кабелът се уви около него като ласо. Уедж смяташе, че засега планът на Люк успява. Оставаше му само да мине зад гърба на канонерката. По време на маневрата Уедж мярна водача на „Бандитите“.

— Изстрелях харпуна! — извика той. Когато Уедж се приближи до металния корпус и насочи кораба успоредно със спънатата канонерка, артилеристът натисна друг бутон и освободи кабела от лебедката.

Спидерът шумно се отдалечи. Уедж погледна надолу и като видя какво са направили, гръмко се разсмя. Канонерката непохватно опитваше да продължи напред, но кабелът здраво бе оплел краката й. Накрая тя се килна и с трясък се строполи на земята. Във въздуха се разхвърчаха лед и сняг.

— Викам „Бандит-водач“. Вече видях сметката на една, Люк — докладва през смях Уедж.

— Виждам, Уедж — отговори командир Скайуокър. — Отлично!

Сред бунтовниците в окопите избухна луд възторг при вида на преобърнатата машина. Един офицер изскочи от снежния окоп, даде знак на хората си и те се втурнаха в неудържима атака срещу съборената канонерка. Стигнаха до нея още преди някой от имперските войници да се измъкне, но тъкмо да влязат, канонерката неочаквано се самовзриви. Издигна фонтан от назъбени късове метал, а ударната вълна запокити стъписаните щурмоваци назад върху снега.

Когато прелитаха отгоре с наклон ту наляво, ту надясно, за да избягват избухващите снаряди, Люк и Зев видяха кончината на крачещото чудовище. Ала когато изправиха курса си, бяха разтърсени от нова вълна имперски огън.

— Спокойно, „Бандит-2“ — Люк погледна към спидера, който летеше паралелно с него, — подготви харпуна. Ще те прикривам.

Новата експлозия засегна спидера на Зев някъде в носовата част. Кълба дим забулиха предното стъкло. Пилотът нищо не виждаше. Опита да запази правия курс, но новите залпове силно го разклатиха. Тъй като нямаше видимост, той съзря другата имперска канонерка едва когато се оказа в обсега й. Пилотът на „Бандит-2“ почти не усети болката. Край! Изригвайки дим, тъпоносият кораб фучеше право към канонерката, но внезапно избухна в пламъци. От Зев и спидера му не остана и прашинка, която да падне на земята. Люк видя гибелта на „Бандит-2“. Загубата на още един приятел го задуши, но той не биваше да се поддава на мъката, особено сега, когато толкова хора зависеха от твърдото му ръководство. Той отчаяно се огледа и каза по комуникатора:

— Уедж, Уедж… „Бандит-3“, подготви харпуна и ме следвай!

Тъкмо в този миг ужасен взрив разцепи кораба на Люк. Той безуспешно опитваше да го овладее чрез автоматичния контрол. Тръпки го побиха, когато забеляза гъстата струя дим откъм кърмата на кораба. Разбра, че е невъзможно да запази височина. Ала това не беше всичко — точно на пътя му застрашително се изпречи канонерка и още повече утежни положението. Люк се мъчеше над командния пулт, но спидерът стремглаво се носеше към земята и вееше подире си огнена опашка. Горещината стана непоносима. Пламъците лизнаха кабината и наближиха Люк. В последния момент успя да приземи кораба. Той се плъзна по снега и зарови нос само на няколко метра от една канонерка.

Люк се мъчеше да се измъкне от кабината, когато с ужас забеляза крачещата машина. Той събра цялата си енергия, бързо се измуши изпод смачкания команден пулт и се повдигна към тавана. Успя някак да открехне люка и да се изкачи на покрива. Спидерът неудържимо се тресеше от всяка следваща стъпка на канонерката. Докато не се изправи лице в лице с тези четириноги чудовища, лишен от закрилата на спидера, Люк не беше си представял, че са толкова огромни. Той се сети за Дак и се върна. Опита се да измъкне безжизненото тяло на приятеля си, но се отказа — беше здраво заклещено, а канонерката всеки момент щеше да смаже спидера. Без да обръща внимание на пламъците. Люк пъхна ръка в кораба и сграбчи харпуна. Вгледа се в неумолимата грамада и внезапно му хрумна нещо. Повторно пъхна ръка в спидера и пипнешком затърси наземната мина, прикрепена в кабината, изпружи пръсти и здраво я сграбчи. Само миг след като отскочи от кораба, гигантската машина вдигна огромния си крак и като че изпълнена с решимост, настъпи спидера и го сплеска.

Люк изтича приведен под канонерката, за да се предпази от бавните й стъпки. Вдигна поглед към корпуса й и усети как студеният вятър брули лицето му. Както тичаше под страшилището, Люк насочи харпуна и стреля. Силен магнит, прикрепен за тънък кабел, се откъсна от дулото и здраво лепна о корема на чудовището. Люк продължи да тича. По едно време се увеси на кабела и провери дали ще издържи тежестта му. После закрепи барабана на кабела за токата на колана си и се набра нагоре. Така, отвисоко, виждаше останалите канонерки и два бунтовнически спидера, които стръвно се биеха сред огнените взривове. Младежът се изкатери до корпуса, където бе забелязал малък люк. Разряза стъклото с лазерния меч и го отвори. Хвърли вътре мината и светкавично се спусна по кабела. Изтощен до крайност. Люк падна тежко на снега и загуби съзнание, а един от задните крака на канонерката едва не го подбра. Тя премина над него и се отдалечи. Тогава дойде експлозията. Огромното туловище на механичния звяр внезапно се пръсна по шевовете и във въздуха се разлетяха инструменти и парчета от корпуса. Имперската бойна машина се разпадна и се превърна в куп ненужно желязо. Пушек обви неподвижната камара, полегнала върху остатъците от четирите си кокилести крака.