Доналд Глът
Империята отвръща на удара (14)

14

Най-после „Вечния сокол“ бе намерил спасение на един огромен бунтовнически кръстосвач.

Някъде над него премигваше едрото червено слънце, а великолепната пурпурна светлина обливаше очукания корпус на малкия товарен кораб с розово сияние.

Люк Скайуокър почиваше в медицинския център на кръстосвача. За него се грижеше хирургическият дроид 2-IB. Младежът седеше тих и вглъбен, докато 2-1В внимателно преглеждаше ранената му ръка.

Люк вдигна поглед и видя Лея, Си-Трипио и Арту, които идваха в медицинския център, за да се осведомят как върви лечението му и да го поразвеселят, но той знаеше, че най-доброто лекарство на борда на кръстосвача бе грейналото лице пред него.

Принцесата се усмихваше. В широко отворените очи на Лея искреше чудотворен блясък. Тя изглеждаше точно така, както я видя за пръв път — сякаш преди цяла вечност — когато Арту излъчи холографския й образ. Приличаше на небесно видение в дългата снежнобяла рокля с висока яка.

Люк вдигна ръката си и се остави на умелите грижи на 2-IB. Хирургическият дроид прегледа бионичната протеза, умело прикрепена към китката на Люк. После леко я пристегна с метализиран бинт и припъхна малък електронен датчик. Люк сви в юмрук новата си ръка и усети лечебните пулсации от апаратурата на 2-IB. След това я отпусна.

Лея и двата дроида приближиха. В същия момент Ландо се обади по вътрешния високоговорител:

— Люк — проехтя из залата, — готови сме за излитане.

Ландо Калрисиян седеше в пилотското кресло на „Вечния сокол“. Беше му липсвал старият товарен кораб, но сега, когато отново бе негов капитан, се чувстваше неловко. Вторият пилот забеляза смущението на новия си капитан. Той започна да плъзга превключвателите и да подготвя кораба за полет.

По комуникатора на Ландо дойде отговорът на Люк:

— Ще се видим на Татуин.

Ландо отново се обади по въздушния комуникатор, но този път говореше на Лея:

— Не се тревожи, Лея — прочувствено каза той. — Ще открием Хан.

Чубака се наведе напред и излая в микрофона за довиждане. Това послание би могло да преодолее границите на времето и пространството, да достигне до Хан Соло, където и да го беше отвел наемникът.

Люк проговори последен, макар че не искаше да се сбогува:

— Грижи се за приятелите ми — каза той. В гласа му се чувстваше повече зрялост: — Нека Силата бъде с теб.

Лея стоеше сама пред кръглия илюминатор на бунтовническия звезден кръстосвач. Елегантната млада жена, облечена в бяло, изглеждаше съвсем мъничка в сравнение с огромното звездно небе и преминаващите кораби от армадата. Тя гледаше величествената алена звезда, която пламтеше сред безконечния черен океан. Люк застана до нея, следван от неотлъчните Трипио и Арту. Младежът разбираше чувствата на принцесата, защото знаеше колко ужасна може да бъде подобна загуба.

Двамата гледаха гостоприемното небе. Пред илюминатора премина „Вечния сокол“. После смени посоката и гордо се устреми през бунтовническия флот. Скоро всички останаха зад гърба му.

Нямаше смисъл да разговарят. Люк знаеше, че мислите и сърцето на Лея са с Хан, без значение къде е той и какво го е сполетяло. Колкото до собствената си съдба — той беше по-несигурен от всякога; беше по-несигурен и от обикновеното фермерско момче в далечния свят, което за пръв път бе научило за онова неосезаемо нещо, наречено „Сила“. Знаеше само, че трябва да се върне при Йода и да довърши обучението си, преди да се отправи да търси Хан.

Младият човек прегърна Лея и четиримата с Трипио и Арту отправиха дръзки погледи към небето и не свалиха поглед от пурпурната звезда.