Джек Слейд
Червенокосият дявол от Ларами (10)

10.

Влакът, пътуващ на запад, разкъса нощната тишина. Шумът събуди Ласитър. Той се облегна на лакти и се ослуша. Господи, беше толкова близо до линията, без въобще да подозира. Влакът профуча някъде в тъмнината. Но защо не го виждаше? Гора ли го скриваше или скали? Шумът затихна така бързо, както се беше появил. Скоро остана само тихо бучене, докато накрая и то съвсем заглъхна.

Ласитър погледна звездите. След около два часа щеше да се развидели и тогава край на почивката му. Хората на Присила бяха съвсем близо. Те добре се оправяха тук и знаеха, че той все още няма кон и ще се опита да стигне до линията.

Но къде беше Присила? Отново ли се бе върнала при бандитите? Беше ли им простила това, че убиха Бой и стреляха по нея?

Да върви по дяволите! Беше я предупредил достатъчно ясно и тя знаеше какво можеше да й се случи. Но мисълта за тридесетте милиона я заслепяваше. Поне с такива впечатления остана Ласитър. Той не можа да заспи отново. Хиляди неща се въртяха в главата му. Линията и пощенският път минаваха съвсем близо. Може би щеше да успее да се качи на пощенската кола за Ларами, преди да го открият бандитите. Всичко беше възможно и за щастие, сега бе негов ред.

Разсъмваше се. Тъмнината на нощта започна да отстъпва пред мъглявата сивота на утринния здрач, от която постепенно изплуваха скали, храсти и дървета.

Изправи се, обу ботушите си, навлече якето, върху което беше спал, и взе револвера. Когато тръгна, отново чу приближаващ се влак. Спря и се ослуша. Този път идваше от запад, сутрешната композиция за Ларами! В този участък влаковете преминаваха прекалено бързо. Беше невъзможно човек да се качи в движение, а никой нямаше да спре само защото махаше самотен пътник.

Но не и пощенска кола.

Той закрачи бързо напред. Дано съдбата и този път се окажеше на негова страна! Може би щеше да срещне пощенския файтон за Ларами и Шайен.

Бе вървял около час, когато стигна дъното на долината и забеляза пътя. Малко след това видя и телеграфните стълбове, които маркираха линията.

Беше стигнал целта!

Спря под група високи ели и се огледа. Тук бе по-уязвим, отколкото в планините. Появяха ли се конници, нямаше измъкване.

Тогава положението щеше да стане напечено. Нямаше никакво желание да бъде заловен сега, буквално в последния момент.

Никъде не се забелязваше движение. Когато се увери, че освен него няма никой друг наоколо, продължи. Използваше всяко дърво и храст за прикритие и прибягваше по прекалено откритите места, като непрекъснато се оглеждаше.

Когато стигна до пътя, слънцето изгря. Виждаха се около три мили от сивия прашен път напред и назад.

Не се забелязваше никаква пощенска кола или друго превозно средство.

Съвсем близо минаваше железопътната линия. Релсите блестяха на ярката слънчева светлина.

На изток се намираше Ларами!

Ласитър прекоси пътя и преди да пресече линията и да слезе в падината, се огледа още веднъж за всеки случай, скрит в сянката на крайпътните дървета. Не идваше влак нито от едната, нито от другата посока.

Но какво беше това? На изток до релсовия път се забелязваше някаква къща, чийто комин димеше. Намираше се точно под телеграфния стълб, а Ласитър знаеше, че подобни кантони на железопътните работници са снабдени с телеграфни апарати, за да се осъществява връзка между спирките по участъка.

Веднага тръгна натам. Искаше само да изпрати предупреждение, за да може шерифът в Шайен да бъде подготвен. После щеше да изчака спокойно при железничарите обедния влак за Ларами или някакъв друг превоз.

Пробяга известно разстояние, после закрачи бързо и пак побягна. Движеше се в сянката на високите явори, които се издигаха зад разредените телеграфни стълбове.

Железничарите го видяха в последния момент. Когато посегна към бравата, вратата се отвори и двама излязоха навън.

Ласитър се сепна и спря. Не бяха никакви железничари, а съдия-изпълнителят и неговият помощник.

Те държаха в ръцете си насочени револвери.

Джоел Уаксмен се ухили широко и надменно.

— А, фукльо, сега вече ни падна в ръчичките!

— Вдигни ръцете си или ще те застреляме! — каза някой зад гърба му.

Той изпълни заповедта. Гласът му беше познат, но името на мъжа не си спомняше. Не бяха само тримата, а шест или седем, както успя да прецени по шума зад гърба си.

Ако направеше само едно погрешно движение, с него бе свършено.

Джоел Уаксмен се приближи, опря дулото на револвера си в корема му, изгледа го враждебно и измъкна оръжието му.

— Наближава последният ти час, човече! Само да посмееш да се мръднеш дори сантиметър и с теб е свършено!

— Ще бъда послушен — отвърна Ласитър.

— Пит, Джонс! Елате и му вържете ръцете на гърба! Филц, ти ще отидеш да съобщиш на останалите, че сме го хванали тук на кантона! Точно както предполагах.

Двама се приближиха зад гърба му, трети побягна и скоро след това се чу конски тропот и бърз галоп.

Размишляваше трескаво. Как щяха да реагират останалите, ако успееше да хване съдия-изпълнителя? Щяха ли да застрелят и него както Бой там горе?

Трябваше да рискува. Нямаше друг избор. Ако го вържеха, край с него.

Но това бяха само бегли мисли. Той се остави на войнствените си импулси и задейства.

Мъжете зад него, които щяха да го вържат, се озоваха неочаквано на пода, докато Ласитър полетя със съдия-изпълнителя на земята, грабна оръжието от ръката му, захвърли го настрани и измъкна револвера си, който негодникът бе мушнал в панталона си.

Претърколи се заедно с него, нокаутира го със страничен удар и опря колта в гърлото му.

Зад него настъпи движение.

— Ако натисна, с него е свършено! — каза той и предпазливо извърна глава.

Мъжете замръзнаха по местата си и не смееха дори да мигнат.

Ласитър се изправи и издърпа заедно със себе си и съдия-изпълнителя, който междувременно се бе съвзел. Бандитите бяха верни на Джоел Уаксмен. Той го видя и разбра, че само заради това бе все още жив. Но също така знаеше, че не бива да стига до крайности.

— Обърнете се и да ви няма! — извика строго. — В противен случай никога повече няма да го видите. Той ще ви настигне.

И чудото стана! Мъжете се обърнаха и побягнаха обратно покрай телеграфните стълбове.

Двамата ги проследиха с поглед.

Когато мъжете се скриха зад високите явори, Ласитър накара съдия-изпълнителя да го погледне.

— Вие сте луди! Всички до един сте се побъркали! Тридесет милиона не падат от небето! Какво си въобразявате? Откажете се! Или всички ще намерите смъртта си. Кажете и на Присила! Тя ще свърши на бесилото и вие всички заедно с нея, жалки негодници! Тридесет милиона! Ще се пукна от смях. Ако наистина става въпрос за толкова много пари, те няма да ви чакат в касата. Там ще са хората от американското съдия-изпълнителско бюро, а също и бригада на тексаските борци.

Млъкна. Сякаш говореше на стената. Градският съдия-изпълнител гледаше безизразно.

Може би беше по-добре да застреля този човек, но той го остави да върви.

Джоел Уаксмен побягна на дълги подскоци след хората си и само след миг изчезна зад яворите.

Ласитър се обърна и влезе в кантона.

Там беше апаратът. Включи го и предаде телеграмата си:

„До всички спирки! До всички спирки! Бандити са запланували обир на Централната банка на фермерите и железничарите в Шайен след няколко дена. Става въпрос за тридесет милиона долара, разпределени от Вашингтон за строеж на нова линия. Ласитър, упълномощен от правителството във Вашингтон Д.С.“

Надяваше се, че по това време на деня всички телеграфисти покрай трансконтиненталната линия ще получат тази телеграма. Едва преди една година се бе научил в извънреден курс на Бригада Седем да борави с подобен апарат.

Спря уреда и излезе навън. Не беше изключено Джоел Уаксмен и хората му да бяха събрали отново смелост и да се върнат. Но никой не се виждаше. И зад яворите нямаше никакво движение. Въпреки това предпочете да не се задържа дълго тук. След кратко колебание тръгна към пътя с надеждата да спре някоя каруца, която да го закара до Ларами.