Пол Карсън
Корпорацията (23)

23

Кейлъб Роси, лаборантът от „Картър“, беше дребен човечец и заемаше маловажна длъжност в един отдалечен и незначителен ъгъл в областта на биохимията, където печелеше своята заплата. Но Кейлъб имаше амбиции. Лишен от какъвто и да било талант, той се замесваше във всякакви нечисти сделки, които изникваха по пътя му. Информация например. Роси разполагаше с компрометиращи факти за много от служителите в болницата. Знаеше кои са скрити гейове или травестити, имаше си списък на онези, които бяха готови да си платят, за да им се фалшифицира пробата за наркотици. Помнеше коя млада и симпатична стажантка е била виждана с много по-възрастен женен лекар от старшия персонал. И освен това беше наясно кои доктори се издънваха редовно, когато ставаше въпрос за сериозни грешки в спешното, в интензивното или в някое друго отделение. Имаше и връзки, като Лутър например, оня малчуган от покрайнините, дето хич не си поплюваше, и беше подредил Дани и Бет.

До този момент Роси бе направил доста добри пари като информатор на Хенд де Март в болницата. До степен, че се беше пробвал да си промени имиджа. Вече се обличаше по-прилично — нови дрехи и обувки, нова прическа. Пусна си дори брада. Само че на мършавата му фигура дрехите висяха като на закачалка и резултатът от усилията му да си подобри външния вид беше практически нулев. Скорошната му къса подстрижка му придаваше вид на отпускар от изправителен дом, а едва наболата брада беше като четина, но донякъде скриваше неприятните му черти. Нищо обаче не можеше да оправи скимтящия му писклив глас.

Сутринта в понеделник, 4 октомври, Роси заскимтя и запищя порядъчно силно.

Историята с уволнението на Джак Хънт беше във всички водещи вестници, телевизионни мрежи и радиостанции. В болницата се носеха какви ли не слухове, кардиологичното отделение бе в пълен безпорядък, въпреки неистовите усилия на административния директор да възстанови реда и дисциплината. Много се питаха дали ирландецът наистина смърка кокаин и прекалява с пиячката. Шефовете на отделения, които той се бе опитал да привлече за научната си програма, трудно можеха да приемат подобни твърдения. Те бяха квалифицирани лекари, с достатъчно опит в спецификата на поведение на един наркоман. Макар и невъздържан и раздразнителен на моменти, в реакциите на Джак нямаше нищо необичайно. Клюките се засилваха, а с тях и притесненията на Роси. Това беше шампионската лига със силни играчи, а той беше в играта без шлем. Не се чувстваше на свой терен. А и новият екип, с който така гордо се беше накиприл, сега се превръщаше в основание за подозрение и улика за вина.

 

 

— Аз представлявам професор Джак Хънт.

Хърб Уайнбърг застана при главния вход на болница „Картър“ точно в девет часа. Няколко стъпала по-надолу се бяха скупчили журналисти и телевизионни екипи, уведомени достатъчно рано, за да се подготвят за важни разкрития. Те поглеждаха нервно небето, с вдигнати срещу вятъра яки, обезпокоени от сгъстяващите се облаци. Хърб беше облечен официално, в двуреден тъмносин костюм, който му стоеше добре, колосана бяла риза и папийонка в приглушен цвят. Обувки с токове, които докарваха височината му някъде към метър и седемдесет. Беше се подстригал по подходящ начин, за да не изглежда така подпухнал и си беше сложил други очила, които не се пързаляха непрестанно по носа му. В дясната си ръка стискаше куфарче, пълно с документация, достатъчна за килията на смъртните.

— Доктор Хънт потърси услугите на моята фирма, за да възстанови доброто си име пред жителите на Чикаго и пред света. — Хърб добави „света“ в последния момент за по-добър ефект. — Той отрича някога да е употребявал кокаин или да е изпълнявал служебните си задължения в болницата след употреба на алкохол. Моето посещение тук днес — адвокатът погледна зад себе си и нагоре към огромния надпис „Болница «Картър» — Чикаго“, поставен над главния вход и камерите се завъртяха, за да проследят погледа му — е с цел да осигуря така наречените проби, взети от д-р Хънт. После те ще бъдат анализирани за наличие на всякакви забранени вещества, в това число и алкохол, от независими специалисти. — Хърб направи пауза, за да могат журналистите да запишат казаното. Обърна се леко, за да позволи на телевизионните екипи да го хванат по-добре в грос, след което поднесе с подходящ апломб най-противоречивото твърдение. — Освен това нашата цел е да докажем, че пробите, използвани от болницата като аргумент за уволнението на д-р Хънт, всъщност не са от него.

Откъм групата представители на медии се разнесоха подсвирквания.

— Това е всичко, което имам да ви кажа в този момент. — Той се обърна и с решителна крачка се отправи през портала към вътрешността на сградата, оставяйки зад гърба си роптаеща група от недоволни репортери. Само внезапно плисналият дъжд ги разгони по колите и микробусите, където те веднага се захванаха с репортажите си.

Всички химически проби в „Картър“, включително и тези за злоупотреба с наркотици, се обработваха в една от лабораториите на приземния етаж. Хърб се заклатушка най-напред към главната регистратура на болницата, където си представи документите и изиска официален пропуск за един ден. Две минути по-късно вече крачеше по коридорите, като се усмихваше лъчезарно на пациенти и лекари в бели престилки. Понеделник означаваше, че отделенията бяха затрупани с работа, останала недовършена от двата почивни дни. Пациенти, приети за операция в спешното, се разпращаха по горните етажи, а техните приятели и роднини се събираха на групи, за да обсъждат тревожно взетите мерки. Санитари бързаха, бутайки носилки, към различни части на отделението, като много от лежащите на тях пациенти бяха с кислородни маски или на системи.

Хърб криволичеше и маневрираше сред несекващия по ток. Спрян веднъж от служител на охраната, той размаха пропуска си.

— „Уайнбърг и сътрудници, адвокати“. Тук съм по работа. — След което беше отведен направо до регистратурата на лабораторията. — Вземете ми визитката — каза той на охранителя. — Не е ясно кога може да ви потрябва. — И се огледа заговорнически. — Особено на място като това тук.

Медицинските лаборатории си приличат в цял свят. Обикновено близо до входа има гише, което е приблизително на височината на гърдите. На това място служител по надзора приема донесените проби и внимателно проверява дали са добре надписани и запечатани, след което пита в какъв срок трябва да бъде готов резултатът от всеки тест. После шишенцата се разпределят по секции. Някои от кръвните проби отиват в хематологията, други в биохимията. Урината и слюнката евентуално можеха да се пренасочат към микробиологията за установяване на бактериална инфилтрация. Химичните проби, било то за наркотици, за присъстващи в обичайно предписвани лекарства съединения или за отравяне с тежки метали, се насочваха към специална машина за анализ. Преди да бъде завършен даден тест, лаборантът първо трябваше да впише клиничните подробности и после да добави самата проба. Това бе единственото задължение на Кейлъб Роси. Да извади шишенцето от предпазната опаковка, да сравни внимателно името върху пробата с това на поръчковата бланка, да внесе подробностите в компютъра на лабораторията и да зареди машината. Не беше необходимо да е Айнщайн, а и процедурата се считаше за абсолютно сигурна. Надеждността й обаче можеше да се пропука в този единствен етап, включващ човешка намеса. В което беше убеден Джак и се надяваше да докаже Хърб.

— Аз представлявам професор Джак Хънт. — Адвокатът започваше да звучи уморено от постоянното повтаряне и трябваше да крещи, за да надвика шума от апаратурата и разговорите.

При споменаване на името на изпадналия в немилост професор в помещението настана тишина. Лаборанти в сини униформи, с маски на лицата и прибрани в специални мрежи коси, които седяха на пейки или се взираха в окулярите на микроскопите, спряха работа и се обърнаха, за да слушат. Отделението представляваше едно общо просторно помещение с кабинки и бюра, групирани в сектори на неголямо разстояние един от друг. Бяха отрупани с пластмасови бутилки, епруветки, реактиви и какво ли не още. Въздухът бе пропит с миризма на препарати. В момента се чуваше само тихото бръмчене на агрегатите.

Хърб извади куп документи.

— Упълномощен съм да получа пробите на кръв и урина, използвани от тази лаборатория за предизвикване на разследване срещу доктор Хънт за злоупотреба с наркотици.

Последва размяна на недоумяващи погледи.

— Разбрах, че всички проби се пазят тук в продължение на шест месеца — добави той.

Отговорничката, млада жена с къдрици и зелена униформа, се пресегна към телефона. Адвокатът продължи с висок глас.

— Те ще бъдат подложени на независим анализ.

В същия момент си даде сметка, че това положение не се поставяше под въпрос. Всеки, обвинен в злоупотреба с дадени вещества, беше в правото си да се увери, че пробата е била извършена коректно и че резултатите са точни. После поднесе гвоздея на програмата.

— Желаем също така да докажем, че пробите, обработени в това отделение, не са взетите от д-р Хънт. Нашето убеждение е, че някой се е намесил неправомерно в хода на изследването.

Предявяването на правни претенции по отношение на коректността на резултатите, предоставени от което и да е медицинско звено, е достатъчно конфликтен момент. Но когато тези претенции предполагат зъл умисъл, ефектът е взривен. Така се получи и в този момент. Отговорничката заблъска по бутоните на телефона. Последва развълнувана и тенденциозна размяна на реплики. Отзад другите лаборанти се скупчиха на групи, изненадани и възмутени. Уредите бяха зарязани, стъклените пипети — захвърлени. Изникнали наоколо глави се приближиха и всички погледи бяха насочени в един определен сектор. Накрая отговорничката се върна.

— Господин Уайнбърг, не мога да ви предоставя никакъв материал, преди този въпрос да се изясни с административния директор, а той вече е на път към нас. Бихте ли го изчакали навън?

Хърб се ухили, наслаждавайки се на объркването, което предизвикваше.

— Ако не възразявате — каза той, — ще приседна тук.

Той дръпна един стол до отдалечения край на гишето и се настани на него.

— Ужасно време, нали?

 

 

Лабораторията имаше два изхода. Единият беше през регистратурата, където адвокатът сега стоеше на пост, отбелязвайки всяко движение. Имаше и авариен изход, често използван от заклетите пушачи, когато искаха да уталожат страстта си. Макар и в разрез с правилника, това беше по-лесно и по-бързо, отколкото да се мине през централното помещение и да се излезе пред главния вход, където обикновено се струпваха пушачите.

Кейлъб Роси се измъкна през аварийния изход, заобиколи сградите в задната част на болничния комплекс, като се движеше крадешком и внимаваше някой да не го види. Препълнени контейнери за боклук, котли от кухните, разпилени кашони, грамадни цилиндри с газ и петрол, боядисани врати към многобройни коридори, които от своя страна водеха към различни клинични отделения. Роси се промъкна покрай всички тях.

Най-накрая се озова на паркинга, прегърбен и провиращ се между мокрите коли. Пет минути по-късно вече се носеше по Западен Харисън, като напрегнато се оглеждаше да не би някой да го следи. Мярна една телефонна кабина и започна да пуска монетите една след друга, като нервно подръпваше кичур от косата си.

— Трябва да оставя спешно съобщение за господин Хенд, тъй че не ме моткай, маце. Трябва да говоря с него колкото се може по-скоро. — Това беше четвъртото съобщение от Роси, което бе останало без отговор, и момичето от другата страна се опитваше да го убеди, че ги е предало до едно. — Кажи му, че се обажда Кейлъб. — После вече загуби самообладание. — Кажи му, че здравата я загазих. — И тресна слушалката.

 

 

— Господин Уайнбърг, каква точно е причината, поради която сте тук?

Стив Даунс стоеше при регистратурата на лабораторията, разтревожен и задъхан. Увисналата му гуша трепереше, а четинестата му коса беше щръкнала.

Хърб, надянал блажена физиономия, се наслаждаваше на момента.

— Хубаво местенце си имате тук — отбеляза той.

Даунс изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне, но адвокатът продължи да го притиска. Извади документацията от куфарчето си, задържа едното копие и му връчи другото.

— Наредено ми е да осигуря пробите, взети от професор Джак Хънт.

Административният директор видимо си отдъхна.

— Добре, господин Уайнбърг. Не са много случаите, в които резултатите от нашите тестове са били оспорвани. Главно защото повечето са грешни като дяволи.

Докато персоналът слушаше размяната на реплики, напрежението наоколо стана почти осезаемо. Никой не работеше, освен уредите, които бръмчаха усърдно.

— Може би е така — възрази Хърб, — но ние изискахме и анализ на ДНК. Професор Хънт твърди, че пробите на кръв и урина не са взети от него. Той смята, че са били подменени.

Хърб се огледа и забеляза втренчените погледи и враждебните лица.

— Всъщност, той е убеден, че подмяната е станала тук, в тази лаборатория.

От банките се разнесе негодуващ ропот.

— Ние нямаме какво да крием, господин Уайнбърг — заяви Даунс.

Хърб придърпа панталоните си.

— Радвам се да го чуя. Но моят клиент е на друго мнение. Ако независимото изследване потвърди, че пробите са коректни във всяко едно отношение, ние ще приемем уволнението. — С това заяждането приключи. — Но ако се окаже, че кръвта и урината не са от д-р Хънт, тогава ще се наложи да дадете обяснение.

Скоро в лабораторията настъпи объркване. Първо, не можаха да открият Кейлъб Роси. А всички знаеха, че той е лаборантът, който отговаря за пробите за злоупотреба с наркотици. После се установи, че пробите на кръв и урина са изчезнали. Хърб наблюдаваше суматохата от своето място в регистратурата. Докато другите проби се трупаха на гишето, обсадено от сестри и фелдшери, които нетърпеливо чакаха да им бъде обърнато внимание, от другата страна лаборанти в сини униформи притичваха от шкаф на шкаф, отваряха чекмеджета и после ги блъскаха нервно. Поклащането на глави ставаше все по-тревожно.

След известно време в търсенето се включи и самият Даунс. Помещения за съхранение на пробите, фризери с течен азот, най-отдалечените кътчета на отделението. После телефонни обаждания до другите помещения за съхранение. Накрая административният директор свика една група в отсрещния край на лабораторията, така че Хърб да не може да чуе за какво си говорят. Последваха скрити погледи към адвоката и после към аварийния изход. Някой се промъкна дотам и натисна дръжката, установявайки, че вратата е открехната. Внезапно въздухът се изпълни с напрегнати викове.

— Проблем ли имате?

Даунс профуча край него, целият пламнал и плувнал в пот. Изобщо не обърна внимание на въпроса.

Старшата лаборантка с къдриците накрая се отправи към гишето.

— Господин Уайнбърг, имаме малък проблем с намирането на пробите, които поискахте. Бихте ли ни дали още малко време? Господин Даунс предлага да му се обадите в един часа. Дотогава ще сме ги намерили.

Хърб се надвеси над гишето и впери отмъстителен поглед в момичето, което видимо се сви.

— Госпожице, ако някой в тази лаборатория е задигнал пробите на професор Хънт, ще направя така, че божият гняв да се изсипе на главите ви!

 

 

Когато адвокатът излезе от болницата, мъглата от ситен дъжд се сгъстяваше. Пороят, който се беше изсипал по-рано, беше отминал нататък към езерото Мичиган, но небето все още беше сиво и задънено, а улиците лъщяха, покрити с вода. Телевизионните екипи и журналисти се бяха преместили на други горещи точки и бяха освободили стъпалата пред главния вход на болница „Картър“, по които сега вървеше обичайният поток от пациенти. Уайнбърг спря там за няколко секунди и си пое въздух. Очилата му се замъглиха и той ги мушна в страничния си джоб, след което пое към паркинга, забелязвайки сектора, запазен за старшия състав. Мерцедес, BMW, Сааб, Волво — множество скъпи вносни коли, редом с не по-малко скъпите Форд и Шевролет. Адвокатът се устреми към убежището на своя по-скромен Буик 98.

Докато оглеждаше зоната за посетители, Хърб внезапно забеляза двама служители на DHL, които разтоварваха някаква пратка в задната част на болницата. Товарът бе с надпис: „Спешна медицинска доставка: фармацевтични продукти Земдън“ и включваше десет отделни кашона. Той се приближи крадешком и зачака подходящ момент. Когато двамата куриери насочиха вниманието си в друга посока, той разкъса горната част на един кашон. Вътре имаше внимателно опакована колекция от първокласни червени вина, като към всяка бутилка имаше прикрепена визитка с форма на сърце. Хърб скъса една и бързо прочете написаното върху нея.

„Не забравяйте за осми октомври, най-важната промоция в историята на кардиологията. Червеното вино е полезно за сърцето, «Циклинт» — още повече.

Насладете се и на двете. С най-добри чувства от корпорация «Земдън» — Световни лидери в етичната фармацевтика“

„Тия момчета не си поплюват — помисли си Хърб. — Моят клиент е уволнен току-що, а те вече се намърдват. Голяма работа са.“

Само че вместо да го стресне, откритието само засили решимостта му. Ако „Земдън“ бяха замесени в тази история, щеше да стане страхотно шоу и Хърб щеше да се погрижи за това.

 

 

Хърб беше уредил обяд в таверната на г-жа Парк на Източен Делъуеър. Храната беше хубава и далеч не безбожно скъпа, а обслужването — добро и с много отношение. Хърб беше резервирал ъглова маса до прозореца и когато пристигна, Джак, Бет и Дани вече се черпеха с безалкохолни. Погледнаха го с очакване и адвокатът направи жест в смисъл „горе-долу“, след което се настани на мястото си. Веднага дойде един келнер и те си поръчаха кафе, след което изчакаха, докато им го сервират.

— Не могат да намерят пробите — каза Хърб веднага щом сервитьорът се отдалечи и Джак сгърчи лице в тревога. — Само да ги бяхте видели как се паникьосаха. Щураха се наоколо като мухи без глави. Не бях виждал за нула време да претърсват толкова складове и хранилища. Въртяха телефони из цялата болница. Нищо.

Бет погледна към съпруга си, за да му вдъхне увереност, но той остана безстрастен. Дани седеше с наведена глава и изследваше останките от кола в чашата си.

— Какво означава това? — попита Джак.

Хърб взе едно меню.

— Означава, че не мърдаме оттук и си поръчваме нещо за хапване. Казаха ми да се обадя на Даунс в един часа. Смята, че дотогава ще ги е открил. — Той погледна часовника си. — Трийсет минути. И така, какво ще си вземете?

Но нито Бет, нито Джак имаха апетит. Избраха си зелена салата и вода с лед, а Дани пържени картофки с кетчуп.

— Аз ще си поръчам пикантна риба тон, после свинска пържола на скара с царевичен хляб и салата от зеле, моркови и лук в майонеза. — След всички усилия сутринта Хърб беше огладнял. — Съвсем по американски — усмихна се той. — Как ви се отразява новото жилище?

Хърб реши, че семейство Хънт трябва да се преместят. Откакто бяха определили стратегията в офиса му в събота, той бе настоявал временно да напуснат апартамента си на Западен Деминг.

— Мястото ще гъмжи от оператори и репортери, които ще се опитват да ви измъкнат някакви изявления. Ако не могат да се доберат до доктора, ще гонят Бет. Даже и Дани няма да се отърве. Просто се скрийте някъде, далече от цялата тая шумотевица.

Първо те имаха нужда да се преоблекат, а Джак трябваше да си вземе душ и да се обръсне. Напазаруваха в един базар на Северен Кларк. Само най-необходимите дрехи за следващите няколко дни и по чифт обувки. Хърб беше на мнение, че пресата после ще ги остави на мира и те ще могат да се върнат в апартамента за вещите си. След това трябваше да си намерят подслон, поне за известно време. Прегледаха жълтите страници и си избраха хотел „Кас“ на Северен Уобаш. Не беше кой знае какво нито отвътре, нито отвън, със семпла мебелировка и малки стаи. Телевизорът беше на полица и така лошо сложен под ъгъл, че беше почти невъзможно да се гледа от седнало положение. Но цената беше само шест долара, а сега финансовите съображения бяха от първостепенна важност. Тази нощ Дани спа на едно канапе, което се разтягаше, а Бет и Джак се опитваха някак да се сместят на един доста скромен по размер диван. Накрая двамата просто наблюдаваха тавана, докато се съмна.

В един часа Хърб избърса брадичката си със салфетка, допи си последната глътка кафе, извини се и проведе очаквания от всички разговор.

— Какво искате да кажете с това, че все още не можете да ги намерите?

От болница „Картър“ Стив Даунс му съобщи лошата вест.

— Възможно е да са ги сложили не където трябва.

— Имате предвид, че някой може да ги е взел, така ли?

— Нямам право да коментирам.

— Вие съсипахте репутацията на моя клиент — изрече гневно адвокатът, — уволнихте го от поста му и можехте да станете причина да му отнемат разрешителното да практикуващ лекар. — Той спря само за да си поеме дъх. — А сега ми заявявате, че доказателството, на което се основава вашето решение, е изчезнало.

— Това е положението, господин Уайнбърг. — Даунс звучеше доста унило.

Хърб се изсмя саркастично.

— По дяволите, господин Даунс, надушвам долари навсякъде около вас.

Хърб се върна на масата и предаде разгорещения диалог.

— Загубени? Не вярвам — изстена Бет. — Как могат да изгубят нещо толкова важно?

— Не са загубени — намеси се Джак, — откраднати са и сигурно вече са унищожени.

— Принуден съм да се съглася с вас, докторе — обади се Хърб унило. — А това означава, че имаме сериозен проблем. Без тези проби няма как да докажем, че са ви набедили. Можем да повторим процедурата, но това няма да означава нищо. Може междувременно просто да сте поорязали пиячката и белия прашец.

Лицето на Бет се изопна от тревога. Тя забеляза, че очите на Дани се изпълниха със сълзи и го отведе от масата.

Когато останаха сами, Хърб се обърна към Джак.

— Все още можем да се преборим с това. Въпреки изчезналите проби, засега не сме загубили позиции. Вероятно ще успеем да оборим неправомерното ви уволнение. Но ще отнеме време и ще струва скъпо, длъжен съм да ви предупредя.

Джак не отговори. Той усещаше как кошмарът му започва да придобива чудовищни размери. Първоначалните трескави действия с подкрепата на Хърб представляваха някаква надежда, но този последен обрат смаза оптимизма им. Той трябваше да възстанови доброто си име, но си даваше сметка, че пътят напред бе осеян с неподозирани трудности. Особено финансови. Той не се бореше с обикновени врагове. Някой се опитваше да го унищожи, без да подбира средства. Явно целта е била да го накарат да подкрепи кампанията по пускането на „Циклинт“ на пазара. И когато се беше отлъчил от стадото, Даунс или „Земдън“ му бяха устроили този заговор. Изправяше се срещу една от най-могъщите търговски организации в света, която разполагаше с милиарди долари. А той беше почти разорен. И сега, след като главната улика беше изчезнала, вече не виждаше как би могъл да докаже невинността си. Оставаше неговата дума срещу тяхната, а те така умело бяха режисирали всички събития, че той можеше да се окаже в положението на пълен глупак, ако им се противопостави открито. Беше като Давид срещу всички тях в ролята на Голиат, но без прашка или камък.

— Не мога да си го позволя — каза той накрая. — Ръководството ще се бори срещу мен със зъби и нокти, те нямат друга възможност. Ако се докаже, че лабораторните резултати са фалшифицирани, болницата ще бъде атакувана безмилостно. Те ще трябва да защищават валидността на тестовите процедури и за тях е по-лесно да поддържат тази линия, отколкото да отстъпят и да признаят такава груба грешка. — Той погледна адвоката в очите. — Ще ме пожертват. — Той стисна юмруци. — Със сигурност ще засилят контрола над бъдещите тестови програми, но никога няма да признаят, че са съсипали живота и кариерата ми.

Хърб сви рамене, но не каза нищо. Махна на келнера за сметката.

— Горе главата, докторе. В тази игра нещата се обръщат по странен начин. Продължавайте да мислите и не се отдавайте на отчаяние. Имате жена и дете, за които също трябва да мислите.

Джак почти не чу думите му. Той беше в друг свят. Усука салфетката на възел, а мускулите на лицето му се бяха сгърчили от гняв.

— Трябва да има и друг начин, просто трябва да има!