Евърет Оуенс
Контрол (9)

Осма глава

Учебният полигон на ФБР обикновено се опразваше през обедната почивка. Ето защо Мълдър обичаше да ходи там по това време. Искаше да бъде сам с мислите си, а по някаква странна закономерност тежките шумозаглушители и концентрацията върху мишената всеки път му помагаха да види поредния случай в по-ясна светлина. Полигонът разполагаше с няколко вида мишени: от стандартните картонени макети на „лошите“ в най-различни заплашителни пози до мукавени бутилки за мляко, които навяваха по-скоро асоциации за квартални хлапета с дървени прашки в ръце.

Този ден Мълдър беше избрал бутилките. Той натисна командния бутон и автоматизираната мишена забръмча шумно, като накрая се спря на трийсетина метра разстояние. Мълдър зареди пистолета и бавно и сигурно даде осем последователни изстрела. Но очите му гледаха нейде отвъд мишената. Мислеше за Моудъл… Пушър.

Агент Скъли доближи тихо Мълдър, като носеше купчина папки. Изчака го да спре, за да зареди, и заговори:

— Изрових още няколко интересни неща за нашия Робърт Патрик Моудъл.

Мълдър остави пистолета и свали слушалките си. Той също не си бе губил времето напразно.

— Нека да позная. Бил е нормален ученик, посещавал е нормален колеж, отбил е нормално военната си служба.

Скъли беше свикнала вече с пословичната склонност на партньора си да изпипва докрай детайлите.

— Къде е служил? — попита тя.

— В армията. Освен това е бил морски тюлен, служил е към Специалните части, после към Зелените барети. Отвсякъде са го изхвърляли и то не поради липса на интелигентност. Накрая е бил отговорник по продоволствието във Форт Браг. Работил е две години. Отново уволнен.

Скъли го изчака да свърши.

— Знаеше ли, че е подавал молба и за ФБР?

Понякога й доставяше удоволствие да го заварва неподготвен. Тук го би по точки.

— Дори не са го допуснали до психотестовете — добави тя.

— Имаш ли копие? — Партньорът й беше все по-заинтригуван.

Скъли му подаде папката. Мълдър я прелисти с интерес, докато тя му излагаше основните моменти.

— Заключението е било „краен егоцентризъм“. Напълно е пренебрегвал чувствата на останалите — отнасял се е с тях просто като с предмети. Изпитва дълбока неприязън към правителството и органите на властта.

— Което не му пречи да иска да бъде в положение на властимащ.

Скъли кимна.

— Нашият психолог го е хванал в няколко наперени лъжи: как бил майстор по бойни изкуства, как бил трениран от гурка^[1] в Непал и нинджа в Япония.

— Казват, че нинджите имат способността да замъгляват съзнанието на противниците си — подхвърли Мълдър.

— Мълдър, да не би да ми говориш за кунгфу филми?

— Моудъл замъгли съзнанието на съдията.

— Виж, Мълдър, дори и да можеше, този мъж нямаше нужда да го прави. Ние нямахме достатъчно доказателства срещу него.

Мълдър добре владееше емоциите си — пред други хора рядко губеше контрол — но Скъли винаги познаваше кога партньорът й е ядосан. Сега беше. Като че ли и малко обезсърчен.

— Имахме достатъчно за предварителното гледане на делото! Той го омагьоса!

— Мълдър, моля те, би ли ми изяснил научната природа на това… омагьосване?

Мълдър знаеше, че е на прав път, но Скъли имаше право — трябваше да подкрепи теорията си с някакви конкретни факти.

— Може би става въпрос за източни бойни изкуства? Може би е временно потискане на мозъчната дейност, задействано по някакъв начин от специфичен тембър или интонация в гласа на Моудъл? Там трябва да се търси отговорът!

Скъли поклати глава.

— Мълдър, последната работа на Моудъл е свързана с доставка на хранителни припаси. Никога не е имал нищо общо с нинджа! Никога не е напускал Съединените щати! Той е просто един малък човек, който мечтае да бъде велик. И ние подхранваме тази мечта.

Скъли не искаше да поставя партньора си в неловко положение като посочва пукнатините в неговата теория, но трябваше да изложи възраженията си.

— А какво ще кажеш за провала на психотестовете? — продължи тя. — Ако Моудъл наистина можеше да контролира съзнанието на хората, сега да беше федерален агент! Или тюлен, или барета…

Мълдър имаше обяснение.

— Може би тази способност се е появила по-късно, в последните две години.

Скъли направи скептична физиономия, която само раздразни допълнително партньора й.

— Чудесно! Да чуем тогава каква е твоята теория! Как ще обясниш случилото се с агент Колинс? Как ще обясниш факта, че един иначе нормален мъж се самозапали? Ти беше свидетел!

Скъли въздъхна:

— Какво искаш да ти кажа, Мълдър? Дали вярвам, че Моудъл е виновен за убийствата? Да, вярвам. Само че все още се опитвам да открия обяснение, което да е поне малко по-приемливо от „омагьосването“.

Мълдър се замисли над думите й, докато прибираше пистолета в кобура. Натисна командния бутон и механизмът автоматично се върна при него с шумно жужене.

— Той ни се подиграва, Скъли — каза Мълдър и свали мишената.

Осем дупки образуваха малко съзвездие в центъра на бутилката.