Евърет Оуенс
Контрол (8)

Седма глава

Във фоайето пред съдебната зала Робърт Моудъл прие поздравленията на адвоката си и й благодари за добре свършената работа. Тя го потупа окуражително по рамото и се отдалечи с бързи крачки надолу по стълбите.

На площадката бяха застанали Мълдър, Скъли и Бърст. Моудъл им се усмихна широко и се присъедини към компанията.

— Май ми дължиш пет долара — обърна се към Мълдър.

Агентът измъкна от джоба си петдоларова банкнота, което изненада Моудъл не по-малко, отколкото Скъли и Бърст.

Неочаквано Мълдър каза:

— Равбързала ти се е обувката.

Моудъл неволно погледна надолу.

— Направи го. Аз те накарах да погледнеш.

Мълдър и Моудъл кръстосаха погледи. Накрая Моудъл се засмя в знак на одобрение. Тъпа шега, но все пак агентът го беше подчинил на волята си.

Мълдър проговори тихо:

— А ти как го правиш?

Моудъл пропусна въпроса покрай ушите си, усмихна се загадъчно и тръгна надолу по стълбите, като си подсвиркваше.

Агент Бърст не можа да понесе последната проява на пренебрежително отношение. Спусна се след него и изкрещя:

— Хей, Моудъл! Сега знам името ти! Знам къде живееш!

Моудъл не му обърна никакво внимание. Скъли и Мълдър проследиха с погледи своя заподозрян, който се отдалечаваше, свободен като птичка божия. Бърст отвори уста да каже нещо, но се отказа и махна безпомощно с ръка.