Евърет Оуенс
Контрол (4)

Трета глава

Холи Патън — жената, която отговаряше за архива на ФБР — отнесе в офиса на Мълдър всички броеве на списание „Ронин“ от последните пет години, без да пита защо му трябват. Не искаше и да знае. По време на работата си за ФБР беше изпълнявала доста чудати поръчки за Досиетата X. Каквото и да представлява тази, така или иначе не е по-странна от останалите, помисли си Холи.

Мълдър и Скъли си разделиха списанията на две. Все още не знаеха какво всъщност търсят, но Мълдър беше сигурен, че тъкмо в тях ще открият ключ към разрешаване на случая.

— Хей, я виж тук — възкликна Скъли, като сочеше корицата на един от броевете. — „Как да обезопасим дома си срещу снайперисти“.

— Трябва да ти призная, Скъли, че всъщност поисках списанията заради картинките. — Мълдър й подаде снимка на полугола гърла, сластно обгърнала димящ Узи.

Няколко часа по-късно Скъли вече беше изписала с бележки един куп листове. Мълдър нямаше нужда да си води записки, тъй като притежаваше фотографска памет, и внимателно преглеждаше всяка страница за улики. Когато Холи Патън се върна с нова купчина списания, тя завари двамата агенти дълбоко погълнати от работата си.

— Ето и останалите — каза тя тихо, за да не ги обезпокои.

Скъли вдигна очи и неволно се втренчи в ужасната рана, покриваща част от лицето на Холи. Жената се размърда нервно, когато усети погледа на Скъли върху себе си.

— Съжалявам… не можех да не забележа — извини се Скъли.

Холи беше разказвала историята толкова пъти през последните два дни, че вече се бе уморила.

— Този уикенд бях в Джорджтаун — обясни тя. — Някакъв тип ме нападна и ми задигна чантата.

Скъли изказа съжалението си. Мълдър, естествено, попита за подробностите.

— Хванаха ли го?

— Кога ли са го правили? — отговорът на Холи дойде спонтанно. — Така де… без да се обиждате.

Холи се усмихна горчиво. Не обичаше да си припомня случилото се. Запъти се към вратата, като се чудеше каква прическа би могла да закрие раната. Мълдър отново насочи внимание към списанията. Скъли дълго гледа след Холи, после и тя се върна към работата си.

— Мълдър, все още не съм сигурна какво точно търсим!

Без да вдига поглед, Мълдър отговори:

— Самураите без господар би трябвало да пускат съобщения и…

— Съобщения за какво? — прекъсна го Скъли. — И как всъщност този Пушър е успял да накара един, по общо мнение, честен полицай, да го освободи?

Скъли погледна партньора си през масата. Едва забележима усмивка се плъзна в ъгълчетата на устните й.

— Сигурна съм, че ти имаш теория.

Мълдър сви рамене.

— Силата на внушението не познава граници. Науката за хипнозата е изцяло основана върху него. На същия принцип действат и телевизионните реклами. Насаждат мисли в главите ни.

— Да убедиш някого да си купи сапун не е същото, като да го накараш да катастрофира — възрази Скъли.

— Но механизмът на внушение е същият. Във втория случай просто е по-мощен. Виж, Скъли, нашият човек нарича себе си Пушър^[1]. Дали не е защото внушава на хората да правят каквото той поиска?

Доводът не мина пред Скъли.

— Мълдър, ако този тип може наистина да налага волята си, защо тогава е предизвикал катастрофата, докато самият той е бил в колата?

По изражението на Мълдър Скъли разбра, че партньорът й все още нямаше обяснение на този факт.

— Може би е искал да избегне затвора на всяка цена.

Мълдър загради нещо с флумастер.

— Виж това. — Той посочи избраната обява и я прочете на глас: „РЕШАВАМ ПРОБЛЕМИ. ОСУ. (703) 555-0145; (703) 555-0118; (703) 555-0177“.

— ОСУ? Охайски свободен университет? — предположи Скъли.

— Не мисля — отговори Мълдър. — Това е телефонен код в Северна Вирджиния. Обявата се повтаря във всеки брой от април 1994 година.

— От тогава са зарегистрирани убийствата — каза Скъли.

— ОСУ… — Мълдър се замисли. Стана и започна да се разхожда напред-назад в полутъмния офис. Повтаряше буквите като мантра. — О… С… У, О… С… У.

Внезапно спря като закован. Нещо беше привлякло вниманието му. Взе от рафта японско-английския речник и прокара пръст по редовете.

— О-С-У. Осу. Японската дума за „бутам“.

Мълдър и Скъли кръстосаха погледи. Знаеха, че това е техният човек. Скъли проговори първа.

— Да проверим номерата.

Мълдър затвори речника.