Метаданни
Данни
- Серия
- Досиетата X (7)
- Включено в книгата
- Година
- 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Niky(2011)
- Разпознаване и корекция
- Еми(2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2014)
Издание:
Евърет Оуенс. Контрол
Американска. Първо издание
ИК „ЖАР — Жанет Аргирова“, София, 1999
История
- —Добавяне
Втора глава
Снимката на екрана изобразяваше падналия по корем на асфалта помощник-шериф. Кръвта беше навсякъде. Лицето на агент Бърст беше подуто и изранено, носът му — счупен, а множество разкъсвания набраздяваха бузите и шията му. Все пак се опита да обясни на агентите Фокс Мълдър и Дейна Скъли какво точно се бе случило.
— Изгубих съзнание, когато камионът ни удари. Заместник-шериф Скот Кърбър беше смъртно ранен. Но преди да умре той успя да изпълзи от колата и да извади ключовете от джоба си. Сякаш последното нещо, което трябваше да направи преди смъртта си бе да отключи белезниците на затворника и да го пусне да избяга.
Колкото повече разказваше, толкова повече растеше гнева на агент Бърст, но накрая успя да се овладее.
— Тоя тип нарича себе си Пушър — добави вече по-спокойно.
Агент Мълдър замислено потупа слепоочието си с гумичката на молива, който държеше.
— Какво знаем за него?
— Обади се преди около месец — отговори Бърст. — Призна се за виновен за няколко наемни убийства през последните две години.
— Искал е да се предаде? — попита Скъли.
— Не, по-скоро се хвалеше — отговори Бърст. — За него това е игра. Работата е там, че всички тия негови „убийства“ всъщност бяха вече регистрирани като самоубийства.
Агент Скъли се опита да проумее чутото.
— Значи този човек е луд?
Бърст съзнаваше, че всичко това е доста странно. Ето защо се беше обърнал към Мълдър и Скъли. Всички в Бюрото бяха чували за странните и необясними случаи, които попадаха в Досиетата X.
— Не. Той знае прекалено много за всеки един от случаите — обясни Бърст. — Прекалено много детайли, известни само на полицията.
Сега вече Мълдър се заинтригува сериозно. Това, което първоначално изглеждаше като обикновено бягство, беше започнало да звучи доста по-сложно. Наведе се напред в стола си и се замисли. Скъли продължи да търси логично обяснение.
— Каква е връзката между този Пушър и убития заместник-шериф?
— Никаква, поне доколкото ми е известно. Кърбър беше добро ченге.
— Тогава защо е освободил затворника? — попита Скъли.
Бърст замълча. Знаеше, че все някога ще се стигне до този въпрос, а неговата собствена теория влизаше в противоречие с всичко, на което се беше опирал през годините си на работа. Постави в апарата нов диапозитив. На екрана се появи синият камион.
— Пушър говореше за лазурносиния цвят. Как му напомнял за бриз или нещо подобно. — Бърст затърси в паметта си. — Постоянно повтаряше „Лазурносиньото е нежен бриз“. Отново и отново. Точно тогава Кърбър налетя на камиона.
Следващият диапозитив показваше надписа „Лазурен бриз“ в близък план. Мълдър отмести поглед от екрана и погледна Бърст.
— Искате да кажете, че му го е внушил? Че някак си го е накарал да го направи?
— Накарал? — Скъли повтори със съмнение. — Как?
— Наистина — как? — Бърст поклати глава. — Вече не съм сигурен какво говоря. Нямам много опит в тия работи. Просто искам да го заловя.
Бърст натисна дистанционното и на екрана се появи нов диапозитив. Върху капака на катастрофиралата патрулна кола бяха изписани с кръв буквите НИНОР.
— Имате ли някаква идея какво може да означава това? — попита Бърст.
Мълдър се взря в образа. Сетне стана и се приближи до прожекционния апарат. Извади диапозитива, обърна го обратно и пак го постави. Образът, който сега се появи на екрана, беше наопаки.
Бърст все още нищо не разбираше.
— РОНИН. Е, и?
— Ронин. Самурай без господар — поясни Мълдър.
Скъли погледна недоверчиво Мълдър, който отвърна на нейния скептицизъм със свиване на рамене.
— Какво? Не си ли гледала филми за самураи?
— И все пак — какво ще рече всичко това? — попита Скъли.
— Ще рече, че съм 99 процента сигурен какво залепя нашия човек по стените си!