Метаданни
Данни
- Серия
- Досиетата X (7)
- Включено в книгата
- Година
- 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Niky(2011)
- Разпознаване и корекция
- Еми(2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2014)
Издание:
Евърет Оуенс. Контрол
Американска. Първо издание
ИК „ЖАР — Жанет Аргирова“, София, 1999
История
- —Добавяне
Десета глава
Холи стоеше на стола, заобиколена от федерални агенти: Скъли, Скинър и няколко други полицаи, събрани или за да обясняват издънката с охраната, или просто от любопитство. Беше закрила лицето си с ръце. Изглеждаше напълно съсипана от онова, което бе сторила.
— Сър — каза тя с треперещ глас, — ужасно… ужасно съжалявам. Просто не знам к-как… о, господи!
Сви се и захлипа в шепи. От време на време вдигаше мокрото си от сълзи лице и промълвяваше:
— Толкова съжалявам.
Уолтър Скинър погледна мрачно жената. По лицето му имаше само няколко повърхностни драскотини и ожулвания, но пък болката в ребрата направо го убиваше. Всяко поемане на въздух му напомняше за ударите. Реши, че за днес сеирите стигат.
— Хайде, обирайте си крушите — сопна се той на тълпата зяпачи, като пропусна покрай ушите си шеговитите подмятания.
Полицаите бързо се изнесоха. Остана само Скъли, която затвори вратата да не ги безпокоят и се обърна мило към мис Патън:
— Холи, можеш ли да ни обясниш какво те накара да нападнеш помощник-директор Скинър?
Като все още подсмърчаше и хлипаше, Холи избърса лицето си и каза:
— Беше като че се наблюдавах отстрани как правя тези неща… тези… Сякаш той беше вътре в главата ми. — При спомена за случката отново започна да трепери.
— Моудъл?
Холи кимна едва забележимо.
Вратата тихо се отвори и в стаята влезе Мълдър.
— Не знам по какъв друг начин да го обясня — добави тя.
Скъли погледна жената напрегнато. Заместник-шериф Кърбър, агент Колинс, Холи — май теорията на Мълдър за контролираното съзнание започваше да изглежда единственото възможно обяснение. Щеше й се да знае повече за механизма на този процес.
Мълдър се обърна към Скинър:
— Сър, мога ли да говоря с вас отвън?
Полицаят кимна.
Скъли погали нежно Холи по главата и я остави сама, за да се присъедини към двамата агенти в коридора.
Мълдър заговори тихо:
— Прегледах видеозаписите от камерите. На тях може да се види как Моудъл влиза в сградата и после я напуска незабелязан от никого. Носел е думата „Минавам“ на ревера си. Охраната изобщо не си спомня да го е виждала.
Скинър не беше много сигурен накъде бие Мълдър.
— Искате да кажете, че този мистериозен феномен е причина за белезите по лицето ми?
Мълдър кимна в знак на потвърждение.
Скъли добави:
— Аз също се присъединявам към мнението на агент Мълдър. Сър, не мога да обясня как, но Моудъл е отговорен за вашите наранявания.
Трезвата преценка на Скъли тежеше пред Скинър. Той прие това обяснение и временно остави въпроса настрана. Обърна се към Мълдър:
— Защо този тип се интересува от вас?
— Какво имате предвид?
— Взел е със себе си едно-единствено досие — вашето.
В първия момент Мълдър се изненада. Скъли загрижено погледна партньора си.
— Сега знае къде живееш — каза.
Скинър се опита да приеме нещата откъм добрата им страна:
— Но и вие знаете къде живее той. Отидете и го пипнете!
— За какво? За неплатени данъци? Единственото, за което можем да се хванем сега, е злоупотреба със секретни данни.
Мълдър не беше доволен от плана. Добре помнеше какво стана последния път, когато задържаха Моудъл.
Не беше сигурен дали няма да се случи същото и този път, въпреки че сега вече имаха доказателства и на видеозапис.
Скинър погледна Скъли и Мълдър. Не му харесваше този луд да се разкарва с досиетата на неговите агенти.
— Достатъчно е за съдебно решение — каза той и се отдалечи, преди някой от тях да успее да възрази.