Джоун Брамш
Докосване в мрака (9)

9.

На следващата сутрин Матю бавно се събуди. Протегна крака и усети болка и опъване в мускулите и сухожилията. Усмихвайки се щастливо, той си помисли, че му е нужна по-редовна гимнастика от типа на снощната. С вдигнати над главата ръце, отвори сънените си очи и направо се вцепени! Страх го беше да диша, дори да мисли. Внимателно пое дъх на пресекулки и усети как ударите на сърцето му просто отекват в гърлото му. Виждаше светлина и сенки! Изпадна в панически страх, че неясната светлина може да изчезне и предпазливо изви глава към слънчевите лъчи, струящи през отворения прозорец. Да, той беше в състояние да различи светлината от тъмнината.

Изведнъж се почувства страхотно щастлив. Искаше му се да притисне в обятията си Били, която все още спеше, сгушена край него. Искаше да й каже добрата новина. Искаше да извести за това целия свят! Сърцето му биеше лудо, радостно и все още невярващо. „Благодаря ти, о, благодаря ти!“ — шепнеше той. Потръпваше, предвкусвайки как ще сподели великолепното си откритие с Били — жената, която обичаше, жената, с която можеше сега да прекара живота си с достойнство и без да се безпокои за нейното благополучие.

Но го спряха тревожни мисли. Ами ако това беше само временно? Ако очите му можеха да различават не повече от източника на светлина? Той не би могъл да понесе подобен удар — да рухнат техните надежди с Били. Не, реши, ще трябва да изчакам, докато се уверя напълно.

Приеми нещата каквито са, увещаваше себе си. Ти се страхуваш. Страхуваш се да не я загубиш. Ако в сърцето на Били нямаше никаква обич, тя скоро щеше да го напусне — официално стажуването беше почти свършило. Но изведнъж си спомни, че имаше договор с нея. Според Били този договор я обвързваше като професионален съдружник до възвръщането на зрението му. Беше се съгласила с условията и се беше подписала. Но ако отново започне да вижда нормално, тя щеше да поиска да си ходи. Господи, та той не би могъл да понесе мисълта да живее вече без нея. Не, трябва на всяка цена да я обвърже към себе си. Обичаше я, затова щеше да запази тайната си колкото е възможно по-дълго, за да задържи Били.

Осъзнаваше, че се стреми да изопачи фактите; знаеше, че няма право да я мами. Но никога в живота си не се беше чувствал толкова уязвим спрямо друг човек, или поне откакто майка му го бе оставила в приюта и бе обещала да се върне да го вземе. Колко пъти се бе втурвал към входната врата при всяко звънване, надявайки се, молейки се да види лицето на майка си? Колко нощи бе плакал в тъмнината? Чертите на лицето му изразяваха вътрешната му борба: плътно стиснати устни, опънати вежди над сериозните мрачни очи, с които съвсем слабо виждаше. Сега вече беше достатъчно възрастен, казваше си той, и беше в състояние да направлява собствената си съдба. И макар че за първи път в живота си имаше такава искрена връзка е жена, в този единствен момент той щеше да се върне към старите си навици. Реши да не казва на Били.

Лежеше безмълвен и угрижен. Ще трябва много внимателно да поддържа илюзията, че е сляп. В края на краищата, разсъждаваше той, това може да е само временно. Всеки момент би могъл отново да се върне към абсолютната тъмнина. Да, трябва да бъде хитър и съобразителен, за да скрие промяната в себе си. Били никак не беше глупава.

— Защо изглеждаш толкова сериозен в това прекрасно утро? — Били се сгуши плътно до него и прие силната му прегръдка.

— Просто си мислех колко великолепно се чувствам — отговори той и се протегна да я целуне по челото. Но умът му трескаво пускаше в ход „Операция заблуждаване“. Леко се усмихна, докосвайки с пръсти гърдите й, очаквайки с нетърпение деня, когато щеше да я види в цялата й разкошна красота. — Как си?

Тя се засмя до широките му гърди и щастливият й глас, изпълни с трепет цялото му тяло.

— Като оставим настрана чувството, че сякаш ме е прегазил валяк, никога в живота си не съм се чувствала по-добре.

— Просто не си във форма — подразни я той.

— Навярно се шегувате, драги господине — отвърна му игриво.

— Шегувам се. — С ръце и устни той погали формите й. В гърлото му застана буца само при мисълта, че може да я загуби. — Ти си нещо повече от жената, за която всеки мъж мечтае, мила.

Усети как гласът му пресеква и поиска да му каже това, което беше в сърцето й, но само помръдна към него и нищо не продума. Щеше да запази тайната, докогато той пожелаеше тя да остане с него. Вместо това, подръпна тъмните къдрави косми по гърдите му и започна да го предизвиква.

— Можеш да ме вземеш… ако все още имаш мъжка сила. — Сърцето й едва не спря да бие, когато той й доказа, че наистина има.

* * *

Всеки нов ден Матю отваряше очи със затаен, дъх, молейки се да не се сблъска отново с тъмнината. И всеки ден молитвите му бяха възнаграждавани. Зрението му се подобряваше като по чудо. Скоро можеше да различава смътните очертания на високата фигура на Били. После беше в състояние да я наблюдава как се движи наоколо и накрая успя да се съсредоточи върху чертите й. Наистина беше красива. По-красива, отколкото изобщо си беше представял. Но трябваше да свикне да прикрива тайната си. Разбра, че ако е на няколко фута разстояние, той може да гледа втренчено напред и да улавя всяко нейно движение с периферното си зрение. Беше трудно и често едва не се издаваше. Търпеливо се усъвършенстваше в ролята си на мним слепец. Но не беше лесно.

В един мрачен следобед Били реши, че ще го накара да изпълни обещанието си и да й позволи тя да го снима.

— Искам да направя това днес. Небето е облачно и не се налага да се мъча с неприятни сенки — придумваше го тя.

Той й позволи да го изведе навън и да го разположи на една скала недалеч от планинското било. Докато тя щракаше кадър след кадър, той поиска да й предложи по-необичаен ъгъл.

— Защо не… — Спря се навреме. — Снима ли ме в профил? — попита вместо това. — Подобни снимки до кръста винаги показват страшните ми очи.

Тя гърлено се засмя.

— Абсолютно прав си.

— Така ли? — Матю учудено изви глава по посока на гласа й.

— Да — отвърна тя провокиращо. — Имаш много вълнуващ профил… чак до пръстите на краката си! — Той се закашля, да прикрие смущението си от скандалното й изказване и почувства как слабините му пламват от думите й.

По-късно в тъмната стаичка Матю не можеше да се сдържи. Трябваше да види първите фотокопия. Внимателно се насочи, застана зад нея и плъзна силните си ръце на тънката й талия. Под предлог, че я целува отстрани по врата, надникна зад рамото й. Боже мой, тя беше наистина добра, реши той и се почувства горд с нея.

— Иска ми се да можеше да видиш коя снимка съм избрала — прошепна тя, сякаш беше светотатство да говори на глас, докато създава такъв шедьовър. — Това е най-хубавата твоя фотография досега, макар че само аз го казвам. Показва колко си красив. Хванала съм поза, когато си замислен и в нея се разкриват твоята дълбочина и интелект.

Матю мълчаливо одобри нейния избор. Всъщност портретът беше много ласкателен. Ако можеше само сянката зад главата му малко да се засили… Внимателно подготви въпросите си.

— От снимките в профил ли я избра? — Тя отговори утвърдително. — Какво представлява фонът?

— Малко е светъл, струва ми се. Чудя се дали не трябва малко да го пооправя.

— Защо наистина не опиташ? — Продължаваше да я държи, докато тя работеше. Резултатите бяха отлични. Докато Били почистваше оборудването, Матю си седеше тихичко на табуретка в ъгъла.

— С твоя опит успяваш да подобриш качествата на снимка дори когато не я виждаш — похвали го тя, взирайки се в завършеното копие.

— Това е, защото имам такава чудесна асистентка. Ти си най-добрата, Били.

Внезапно очите на Били плувнаха в сълзи. Отдавна не беше чувала подобна похвала.

— Благодаря ти. Винаги съм готова да науча колкото се може повече. — Просто се изуми колко бързо той я откри в стаята.

— Въпросът е имаш ли и желание, сладка моя? — Гласът му тътнеше от широките му гърди като изригващ вулкан.

Тя разбра накъде клони.

— Точно сега ли?

— Точно сега! — И часове минаха, преди тя да довърши работата си.

Матю непрекъснато трябваше да си напомня да се храни пипнешком, да се движи предпазливо и да се държи за Били. Трябваше да бъде особено внимателен през дългите разточителни часове, когато се любеха, да продължава проучващо да я докосва. Веднъж той се бе усмихнал съвсем не на място, докато опипваше отзивчивото й възбудено тяло. Това наистина е сполучливо изпълнение, помисли си той и страстта й го разпали още повече.

Зрението му се подобряваше с всеки изминат ден. Били беше права, когато предвиди нуждата му да се вглежда във всяко нещо и нежеланието му да губи време за сън. Той започна да обикаля из къщата в ранните утринни часове, докато Били спеше. Всичко му се струваше важно в съсредоточеното му визуално проучване. Шарките по дървените стени, дребните вкаменелости, попаднали в скалните отломъци на камината, тъканта на покривчиците на масата — всичко доставяше наслада на очите му. Ставаше все по-неспокоен и често тайно се измъкваше навън, за да се разходи под звездите и да гледа как светулките проблясват в нощния мрак. Веднага щом посрещнеше изгрева, бързо се връщаше в спалнята и се пъхаше до топлото тяло на Били. Тогава лежеше абсолютно неподвижно и просто я гледаше как спи. За Матю тази гледка беше най-скъпата от всички.

Чувстваше се твърде сигурен в себе си. Като си мислеше за това една сутрин, реши да вземе мерки да не бъде разкрит. Щеше да носи тъмни слънчеви очила! По-късно, когато Били го попита за новата му привичка, той обясни, че не се чувства удобно.

— Не знам какво правят очите ми. Може да съм станал разноглед или нещо такова — измърмори, опитвайки се да си придаде смутен вид. — Засега ми се иска да ги прикривам.

— Твоите очи са красиви. Винаги са били красиви — виждащи или невиждащи — увери го Били, като нежно го целуна по бузата. — Мога много да прочета в очите ти. Например те все още потъмняват и стават замечтани, когато искаш да ме любиш. Ако носиш тези очила през цялото време, как ще мога да разбера това?

— О, аз ще ти го покажа… по един или друг начин — обеща той и започна възмутителна атака под блузата й. И стана време за обяд, преди да са седнали да закусят.

На Матю му се искаше да беше затворил очи един ден, когато пътуваха с колата към града за провизии. Срещу тях се носеше камион и той отново преживя катастрофата.

— Внимавай — изкрещя и закри с ръка лицето си.

Били беше толкова потресена, че на първото възможно място спря микробуса край пътя. Изключи двигателя и прегърна Матю.

— Какво има, Матю? Какво се случи?

След като се съвзе от първоначалния си ужас, той можеше пак ясно да мисли.

— Чух камиона и всичко отново се извъртя пред очите ми. Извинявай, ако съм те уплашил, Били. Боже мой, можех да стана причина ти да катастрофираш.

Тя продължи да го притиска, като нежно го целуваше.

— Не се безпокой за това. Всичко е наред, скъпи мой.

Сърцето му сякаш радостно запя, когато чу гальовните й думи. О, как желаеше да влага искрени чувства в тях. Но всъщност просто се грижеше за него. Нищо друго. Дали изобщо някога ще има нещо повече от това? Той се надяваше. Би трябвало да има.

Една вечер тя влезе в дневната и видя, че Матю е застанал пред една от наградените му фотографии. Стори й се, че напрегнато се взира в нея. Нима можеше да вижда, почуди се, а сърцето й силно заби, но после поклати мълчаливо глава, знаейки, че просто се самозалъгва. Не, тъжно реши тя, той щеше да й каже.

Приближи се безшумно и се спря зад него.

— Красива снимка.

— Да, тя е една от най-хубавите ми. — Рязко наведе глава, когато се опомни. — Просто стоях тук и се опитвах да си я припомня. Боя се, че не успях да се справя особено добре — промърмори той. Почувства как тънките й ръце го обгръщат през кръста. — Когато си заминеш оттук, вече няма да съм в състояние да живея отново сам, Били. Свикнах да разчитам на твоята помощ. — Раменете му клюмнаха унило; оказа се, че притежава неподозирани за самия него артистични умения на трагик.

Били притисна лице до силния му гръб и потръпвайки въздъхна.

— Никога няма да те изоставя, Матю. Ще остана, докогато имаш нужда от мен. — Завинаги, ако ми позволиш — прошепна тя на сломеното си сърце. Защо той трябваше да се държи толкова гордо и така дяволски независимо, мислеше си тя.

Матю вдигна лице и се обърна срещу прозореца, към нощното небе. Над планината в ранната есен се бе издигнала пълна луна.

— Може ли да се поразходим навън?

Пъхна ръката си под лакътя му.

— Да, сега е прекрасна топла вечер — отвърна тя. — Но ще те придържам.

Той се усмихна на нейната предпазливост.

— Ще ми бъде приятно. — Сложи силната си длан върху нейната. — Има ли луна?

— Тя е златиста и пълна — отговори Били, когато излизаха навън към моравата. — Плува в черното небе. Леки облачета, облени с лунна светлина, се носят от планинския хребет към долината. — Не успя да сподави въздишка при красотата, която описваше.

— Това ми звучи като нощ за любов, мила. — Стояха един до друг, боси върху прохладната росна трева, и той я обгърна с ръцете си, милвайки гърба й с дълги, настойчиви ласки. — Искам да те докосвам на лунна светлина — промълви Матю. Бавно я разсъблече, изостряйки чувствителността на тялото й, докато сваляше дрехите й една след друга, и накрая се залюбува на играта на лунните лъчи по кожата й, придаващи й особен отблясък. — О, как бих искал да те видя, скъпа! — прошепна той. Затвори очи пред нейната фигура и сравни този нов образ с онези, които беше запаметил от своите докосвания. И в двата случая, помисли си, тя беше прекрасна гледка. Тръпнещ от желание, притегли голото й тяло към себе си и започна да направлява отзивчивите й форми с любящите си ръце. — Липсват ми визуалните образи в живота, Били, тяхната изумителна яркост.

Били вдигна ръце към раменете му и пъхна пръсти в гъстата му коса.

— Какво например, Матю? — Започна да целува шията му и да се притиска по-близо до тялото му.

— Липсват ми цветовете на дъгата. Светлината в детските очи. Пищната красота на природата. — Той бавно се смъкна на меката като кадифе трева и я вдигна над себе си. — Липсват ми проблясващите реклами във вечерните улици. — Нагласи главата й върху гърдите си и се заигра с дългата й коса, взирайки се в тъмното небе отгоре. — Липсва ми гледката на падаща звезда, когато мога да си пожелая нещо. — Всъщност очите му се замъглиха, защото можеше да направи това.

Били притисна топлото си тяло към неговото и прошепна:

— Скоро, Матю, скоро.

— Ако можех, бих си пожелал да те видя и с очите си, а не само чрез докосването си. Бих пожелал да те задържа при себе си.

Приближи устни до неговите и тихо промълви:

— Ти вече имаш това пожелание. Обещах да остана при теб дотогава, докогато имаш нужда от мен.

— Да, знам. — Замлъкна, потънал в размисъл. Искаше му се тя да бе казала, че ще остане, докогато той иска това. Въздишайки, Матю я търкулна върху меката морава. — Нека да те видя на лунна светлина, моя горска нимфо. — Пръстите му започнаха да масажират и галят меките й гърди и те станаха твърди и възбудени. Когато видя как зърната й се изправиха като две връхчета, той сведе глава и пламенно ги засмука, докато Били не затрепери от силно желание. — Гърдите ти са като цветя, сладка моя — напевно й говореше той. — Разцъфтяват, щом ги докосна. Денем те се разтварят и изпълват със слънчеви лъчи; нощем са прохладни и сребристи от звездния прах.

— Тази нощ си настроен поетично, Матю. — Тя въздъхна, извивайки гърба си, когато той долепи устни върху развълнуваната й гръд. — Може би трябва да се заловиш с писане. То също е изящно изкуство.

Той отпи дълбоко от нейната сладост и пламенно я притисна.

— Някой ден ще те извая — обеща й. — Статуята ще бъде само за моите очи и моите ръце и когато си далеч от мен и ми домъчнее за теб, ще мога да те докосвам така, както го правя сега.

Очите на Били се напълниха със сълзи, а умът й преливаше от толкова тъжни мисли, че тя потрепери. А тя какво щеше да има, когато й домъчнееше за него? Само избелели фотографии и спомени.

— Люби ме, Матю — неочаквано извика тя. — Моля те, люби ме.

— Да, скъпа моя, да.

После всичко беше тихо, освен въздишките, сливащи се в една вълна на нежна страст. Луната се бе издигнала високо в небето, преди двамата да станат и бавно да се отправят обратно към къщата.