Джоун Брамш
Докосване в мрака (10)

10.

Всеки ден следобед Били и Матю се отправяха по дългия коридор към своето легло. През изминалата седмица това им беше станало обичай. Любовното преживяване при пълнолуние, изглежда, се бе превърнало в повратна точка във взаимоотношенията им. И двамата бяха станали ненаситни. Сякаш знаеха, че всеки момент може да настъпи краят на съвместната им идилия.

— Искам да те гледам как се събличаш на слънчева светлина, Матю. Не спускай завесите. — Думите й бяха изпълнени с предвкусване и страстно желание. Тя се отпусна върху стола в ъгъла и прошепна: — Моля те.

— Ще го направя, но се чувствам като стриптийзьор. — Той се засмя малко притеснено. — Не трябва ли да пуснем някаква съблазняваща музика? — попита и бавно разкопча ризата си, изправил се с целия си ръст под снопа слънчеви лъчи.

— Аз си пея моя собствена песен — нежно каза тя. Очите й бяха приковани към широките му гърди, когато той издърпа ризата си от панталона и я пусна на пода до босите си крака. Очите му станаха като лазерни лъчи, изпълнени с очаровани искрици. През тъмните си очила той виждаше как тя го наблюдава! С възбуждащи движения прокара големите си загорели ръце нагоре и надолу по гърдите си, приглаждайки и разрошвайки къдравите косъмчета, приближавайки се, а после едва докосвайки с пръсти ниско спуснатия край на късите си панталони. Усмихна се, когато тя неочаквано изпусна дълбока и замаяна въздишка. Кехлибарените й котешки очи започнаха да блестят и да се разширяват. Тя облиза пълните си устни, сякаш се канеше да погълне с апетит огромна порция великолепен крем. Безсилна да спре собствените си движения, Били скръсти ръце пред едрите си гърди и започна да мърда нетърпеливо пръстите на краката си. Когато се обърна с гръб към нея, самият той вече дишаше тежко.

— Не мога да те виждам — разочаровано запротестира Били.

— Струва ми се, че така трябва да се прави — отвърна той, докато смъкваше късите си панталони, сгъвайки мускулите си. Усмихна се вътрешно и си представи колко шокиран би могъл да бъде някой, ако погледне през прозореца и види какво прави той. Чуваше тежкото дишане на Били. С мъка сдържаше нетърпението си. А той се възбуждаше само като си помислеше за това! След секунди изрита гащетата си и се обърна. Но не остана там дълго. Вече се беше така силно настроил, че затвори очи и пипнешком стигна до леглото, за да седне.

Били щастливо се смееше.

— Струва ми се, че можеше да усетиш очите ми върху себе си — съчувствено рече тя, когато седна до него. — Толкова си объркан, че забрави да си свалиш слънчевите очила. — Тя нежно ги свали и Матю трябваше да си наложи да гледа право напред и да не се втренчва много в нейните очи.

Сложи ръка върху раменете й и я привлече към себе си.

Устните му целунаха слепоочието й и той вдъхна неповторимия аромат на кожата й.

— Искам да си послужа с въображението си — реши той на глас. — Застани пред мен срещу слънцето и нека да те чуя как се събличаш. Казвай ми какво сваляш, за да си го представя. — Почувства как тялото й се сковава; щеше да му откаже. Тогава се сети, че трябва да й каже „моля те“.

— Звучи ми, сякаш това е твое интимно представление по поръчка — пошегува се тя и се отдалечи към прозореца.

— Съвсем интимно — увери я той. — Сега говори ми, мила.

— Аз съм до прозореца.

Той веднага обърна глава по посока на гласа й.

— Гледам ли те?

— Да. Свалям си блузата.

— Нещо по-точно, Били. Описвай. Описвай подробностите.

— Свалям си светлосинята блуза без ръкави. Има избродирани маргаритки отпред. Докосвал си я преди.

Матю сви пръсти, наблюдавайки я изпод тъмните си ресници.

— А, да. Спомням си я.

— Косата ми е на две плитки. Махам закопчалките.

— Разпусни я и я среши с четка, Били — настоя той. — Искам да чуя звука. — „Искам да я видя как пада на вълни върху гърба ти“ — добави си наум.

Тя послушно отиде до тоалетката и взе четката си.

— Искаш ли ти да го направиш?

Той жадно преглътна.

— Не, не искам още да те докосвам. Моля те, иди до прозореца. — Знаеше, че не може да я гледа, ако е твърде близо периферното му зрение щеше да бъде стеснено. — В съзнанието си те виждам там — нежно обясни той.

Били се включи в играта му и най-напред свали сутиена си. С голяма мъка Матю се въздържа да не ахне от удивление и трепет, когато тя се върна на предишното място.

— Гола съм от кръста нагоре, Матю. Въображението ти работи ли както трябва? — Започна да разресва косата си и в тишината се разнесе мекото пукане на четката през блестящото злато.

— Били! — Той потръпна. — Виждам как прекрасните ти гърди се раздвижват и повдигат при всяко замахване на четката. Виждам как четката се хлъзга през косата ти и как кичурите се разделят и падат леко надолу.

Тя изтръпна, усещайки, че само с думите си той я съблазнява.

— Отново сякаш ме изгаряш с очите си.

— Глупости — възрази той. — Просто съм се съсредоточил в дишането ти. — Закачливият му тон я накара гърлено да се разсмее. — Наливат ли се гърдите ти, Били?

— Да. — Тя тихо изстена.

— Докосни ги вместо мен. Знам, че няма да чуя твоето докосване, но въображението ми се е развилняло, Били.

Изпълни желанието му, а от устните й се откъсна нова въздишка, сляла се със стона на Матю, който бе толкова дълбок, че пръстите на краката му изтръпнаха.

— Умът ми се замъглява, когато чуя твоя отклик — задъхано каза той.

— Караш ме да се чувствам неудобно. — Тайно наблюдаваше как устните й се нацупиха.

— Не, не, не спирай. Това така обогатява мисловната ми картина. — Видя как тя дърпа ципа на късите си панталони и звукът отекна в притихналата стая. — Не е нужно да ми казваш какво правиш сега. — Той дяволито се усмихна. Панталоните й тупнаха леко върху стола. — Дали беше това, което си мислех? — попита, макар че вече знаеше.

— Също и бельото.

— Значи сега си съвършено гола, обвита само в слънчеви лъчи?

— Да. — Тя беше запленена от думите му.

— Толкова си красива. Виждам те как стоиш, обляна от слънцето. Обръщаш се и си те представям в профил.

Несъзнателно тя започна да изпълнява неговите нареждания, забравяйки, че осъществява вътрешната му картина и че той не би могъл да я види.

— Протягаш се високо на пръсти и вдигаш ръце, хващаш косата си и я пускаш да пада като наметало над раменете ти. — Той стисна края на матрака, за да се овладее и гърдите му се надигнаха от дълго сдържана въздишка. — Плъзгаш ръце надолу до хълбоците си, после ги прокарваш над гъвкавия си, потрепващ корем. Бавно минаваш по гърдите си, правиш кръгчета около зърната, докато станат твърди и кръгли, после… после!… Господи, не издържам повече. Ела при мен, Били. — В следващия миг тя беше в обятията му и двамата се повалиха в леглото. — Прекрасна си, сладка моя. Кожата ти е топла от слънцето.

— Аз съм повече от топла, мистър Дънкан — игриво рече тя, подръпвайки къдравите косъмчета по гърдите му. — Никога не съм участвала в мислен стриптийз.

Той тихо се засмя и докосна с устни гърдите й.

— Я виж ти, мис Теодор! Какво искаш да ми кажеш?

— Искам да ти кажа, че никога не съм била така… така стимулирана през целия си живот. — Тя страстно се заизвива срещу него.

— Наистина си личи, мое дивно хубаво змийче. И ми се струва, че не бива да губим нито минута от твоето… стимулиране. Ела тук, момиче. Време е да научиш някое и друго ново упражнение.

Матю направи различни неща по нея — невероятни неща, за каквито Били дори не беше чела. Скоро вече сякаш се рееше високо нагоре, над облаците. В трескав унес се движеше до него, над него, под него, докато се прегръщаха плътно на огромното легло.

— Матю, искам те. Желая те. Сега!

С едно бързо движение той проникна в нея.

— Тук съм, скъпа моя. Тук съм.

Любенето не беше кротко; двамата сякаш се бяха вкопчили в еротична схватка. Извиващите им се тела кипяха от енергия. Всеки от тях се стремеше да жертва личната си наслада за другия.

Когато Били не можеше повече да се сдържи, извика неговото име:

— Матю, о, Матю! Никога досега не съм се чувствала така. О, Матю!

— Аз също, сладка моя — дрезгаво отвърна той. — Очите ти са замъглени и загадъчни. Потъвам в тях. — Той се движеше все по-бързо, притискаше я, галеше я, изпълваше я със своята любов. — Косата ти… тя е изпъстрена със златни искрици светлина. Боже мой, Били, аз… избухвам в хиляди горящи метеори.

— Ти си най-прекрасният любовник от всички — прошепна нежно тя, когато се понесоха лениво обратно към земята, изтощени и преситени.

Матю се обърна край нея и целуна гъвкавите й красиви гърди. Устните му се извиха в многозначителна усмивка.

— Най-добрият от общо двама не е съвсем зле, мила!

— Не се закачай — скара му се тя. — И хиляда любовника да имах, пак ти щеше да бъдеш най-добрият. — Плахо зададе въпроса, който я изгаряше: — Как ме преценяваш сред всички останали?

Той не я пускаше и му се искаше да я подразни. Искаше му се да я обвини, че си проси комплименти, но не можеше да го стори. Той знаеше какво точно иска да чуе и тя имаше право да го научи.

— Какви останали? Харесвам само теб от първия миг, в който те докоснах. Твоите кехлибарени котешки очи, твоята изсветляла от слънцето коса. Твоята непринудена отзивчивост, когато се любим. Изключителна си, Били.

С бавни движения Били се изправи и пое дълбоко дъх. Очите й широко се разтвориха и тя започна да плаче от щастие.

— Матю. Ти можеш да виждаш — прошепна тя.

— Да, виждам.

— О, Матю, скъпи. Ти виждаш. Ти виждаш! Ето отговора на всичките ми молитви. — Целуваше го навсякъде, усмихната и опиянена от радост. Замаяно разменяше погледи с него. Но щом преодоля първоначалното изумление, умът й отново започна да действа нормално. Стана и се отдалечи малко от леглото. Матю внимателно се вглеждаше в строгото й лице. — Откога можеш да виждаш?

— От около две седмици — призна си той. Не каза нищо повече в очакване на бурята. Нямаше да се изненада, ако неговата темпераментна Били изригнеше като истински вулкан.

— Значи горе-долу откакто започна да носиш слънчеви очила? — Гласът й беше направо унищожителен. Той кимна. Тогава тя кипна. — Това е толкова подъл, отвратителен, гаден, заблуждаващ номер! — Започна да хвърля по главата му възглавници, обувки и дрехи. Той лесно се справи с атаката; после тя отново се развилия. — По дяволите, по дяволите! Защо трябваше да ми изиграеш такъв ужасен номер? Защо, когато знаеше колко щях да съм щастлива заради теб?

— Не исках да те загубя, Били. Исках да те задържа при себе си колкото се може по-дълго.

— О, това е просто страхотна причина! — каза тя. — Нима не обещах да не те оставям? Само трябваше да ме помолиш. — Тя гневно се вгледа в голото му тяло, когато той се изтърколи от леглото и се изправи пред нея, висок и прекрасен. На сериозното му лице беше изписана загриженост. — Матю! — извика тя, като вдигна ръце, а после застана с юмруци на заоблените си хълбоци, сякаш се готвеше да се бие. — Все още ли си толкова сляп, та не виждаш, че те обичам.

Изумлението по лицето на Матю беше съвсем спонтанно. Тя го обичаше. Чу я със собствените си уши как казва тези думи. Не беше само от съжаление. Тя го обичаше. Той пристъпи към нея, усмихвайки се на вдигнатата й брадичка и на войнствената й поза.

— Били? — прошепна с надежда. — Толкова ли си сляпа, та не виждаш, че те обичам?

Тя пое дълбоко дъх и изведнъж едва не припадна. Зави й се свят.

— Наистина ли ме обичаш? — После присви подозрително очи. Дали това не е поредният номер, чудеше се тя.

— Искам да се оженя за теб и заедно да прекараме останалите дни и нощи от живота си.

— Наистина ли? — отново попита тя с дрезгав глас. Все още не можеше да му повярва. Нали беше ненадминат в своите трикове.

— Да, наистина. А ти би могла да кажеш: „Аз също“ — подтикна я той с вид на недоволно малко момче. Неспокойно прокара ръка през гъстата си коса. — Желая го отдавна, мила, но се страхувах толкова много. Предполагам, че детските ми преживявания са повлияли повече, отколкото ми се иска да призная.

— Защо не ми каза, че ме обичаш? Нощем лежах будна и си фантазирах как те чувам да казваш тези думи.

— Безпокоях се, че говориш така само за да помогнеш на своя кумир, горкия сляп фотограф — засрамено призна той. — Извинявай. Не вярвах, че наистина можеш да ме обичаш — та ти заслужаваш толкова повече.

Тя се хвърли в обятията му и го целуна.

— Колко си глупав. — Обичаше го повече от всичко на света, но в ума й се въртеше план как да се реваншира. Трябваше да бъде наказан, задето не й каза, че отново е започнал да вижда. Да, трябваше да си плати за този подъл номер.

— Кажи, че ще се омъжиш за мен, Били — прошепна той. В очакване на отговора лицето му светеше като коледна елха.

Били погледна блесналите му очи и си придаде отчаяно и объркано изражение. Планът й беше съвършен.

— Не бих искала нищо повече — рече тя, — но какво да кажа на Джек? Току-що подписах нов договор с него да работя за Истман Кодак. — Едва не избухна в смях, когато ръцете му се отпуснаха, сякаш го бяха попарили, и стоеше — смаян — с ококорени очи и зяпнала уста.

— Какъв нов договор имаш предвид? — От гръмогласния му вик прозорците направо задрънчаха. — Не можеш да ме изоставиш!

— Ами просто не знам какво да направим — неуверено продума тя. Въздъхна със сведен поглед и долната й устна затрепери, сякаш всеки момент щеше да се разплаче. — Ако ти не ме обичаше, какво друго ми оставаше, Матю — обясни тихо, с разтреперан глас.

— Най-напред ще счупя врата на Джек — каза той, яростно блъскайки с юмрук по другата си длан. — Той не може да направи такова нещо. Договорът ни е абсолютно обезпечен. Обвързана си с мене пожизнено.

Били ахна. Сега разбра защо той така разпалено настояваше тя да подпише онзи договор. Добре, и за това ще си плати, мрачно реши. Отново въздъхвайки, тя промърмори с нещастно изражение:

— Значи… затова Джек ми каза да не се безпокоя за договора ми с теб. Рече: „Гилбърт може не само да съставя, Гилбърт може и да разваля“.

— Ще го убия! — Матю се разкрещя, съвсем побеснял, и се устреми решително към телефона, за да се обади на току-що уволнения си агент.

Били разбра, че той ще я разкрие, ако телефонира сега. Втурна се към него и вдигна кехлибарените си очи, препълнени с крокодилски сълзи. Наблюдаваше самодоволно как сърцето на Матю започна да омеква.

— Кажи ми какво ще правим, Матю. Страх ме е.

Той я привлече в мощната си прегръдка и я целуна по косата.

— Ще се борим, скъпа моя. Все някъде ще открием някаква пролука. — Притискаше я до себе си, докато размишляваше. — Откога точно би трябвало да влезе в сила този договор?

Тя се разкикоти като смутено девойче, хванато с размазано червило след бурна любовна среща, ала вдигна блесналите си котешки очи и дрезгаво прошепна:

— В началото на следващия ми живот.

Той не можа веднага да асимилира информацията. Били истински се наслаждаваше на променящите се чувства по изуменото му лице.

— На следващия ти живот ли? Следващият ти живот? — повтори той. — По дяволите, Били, ти ме изигра. Как можа да го направиш? Толкова подло, отвратително… Не беше честно — укори я той. — Та ти съзнателно ме заблуди!

— Защо ли съм го направила? — Невинното й изражение като че ли още повече объркваше Матю. Сякаш цяла вечност мина, докато той осъзна, че това е нейното малко отмъщение.

— Беше коварен номер за стар човек като мен, Били. — Поклати глава и отвърна на усмивката й. — Но май си го заслужавах, а?

— Така ми се струва — отвърна тя безмилостно.

Той щастливо и ликуващо се разсмя.

— Обичам те, Вилхелмина Теодор.

— Обичам те, Матю Дънкан. — Изведнъж се сети нещо. — Ей, това ли ти е истинското име?

— Такова е от двайсет години. Сменил съм го в съда.

— Помислих си, че просто е невероятно да си наречен на двама прочути фотографи.

— Само историци и други фотографи правят тази връзка. — Той се засмя. — Боже мой, ще бъде вълнуващо да се живее с теб. Май няма да ме оставиш да се измъквам безнаказано, нали? Но аз наистина искам да се оженя за теб. И наистина искам да имам семейство. Кълна ти се, че ще бъда добър баща.

— Ти ще бъдеш най-прекрасният татко на света — съгласи се нежно тя.

— Не забравяй, мила. Докато смъртта ни раздели. Ще ми трябва толкова време, за да те опозная докрай.

Били безмълвно изрече благодарствена молитва и се съгласи.

— На мен също.

— Чудесно — уверено каза той. — Аз не се шегувах за онзи договор. Той е пожизнено споразумение. Разбираш ли?

Трябваше да се досети, че не би могла да надхитри своя учител. Но той ще си понесе заслуженото, весело реши тя и се залови да го наказва с целувки и всякакви еротични хитрини, докато той не започна да я моли да го пощади.

Най-после тя се смили и сложи край на мъките му.