Джоун Брамш
Докосване в мрака (8)

8.

Дните и нощите преминаха в седмици, а отношенията между Матю и Били ставаха все по-прекрасни. И двамата се стремяха да се опознават и да си доставят удоволствие. Докато сутрин лежаха заедно, Матю я слушаше да разправя за дръзките им лудории със сестра й Анди и как нейните родители и баба и са се ядосвали заради безразсъдството им, а накрая се смеели на двете малки момиченца с лъвски сърца. Матю се превиваше от смях, докато тя описваше едно от най-хубавите им приключения.

— Елизабет и Анастейзия Мърдок бяха нашите най-големи врагове на един летен лагер. Бях на около единайсет, а Анди — на девет години — разказваше тя. — През втората седмица там Лизърд и Антей — така ги наричахме тайно — посипаха нашите спагети с лютив сос. Изпихме тонове вода, за да потушим пожара! — Заговорнически се разсмя и поклати глава, когато си припомняше отмъщението от тяхна страна. — Но им го върнахме тъпкано! На другата нощ, след като бяха заспали, ние с Анди се промъкнахме в тяхната палатка, пълзейки по корем като командоси, и им напълнихме обувките със студени, лигави недоядени спагети, лепкави от соса по тях. — Тя се разсмя. — Да можеше да ги чуеш как пищяха сутринта, когато си напъхаха краката в онези обувки! „Змии! Змии!“ — крещяха те, като се търкаляха от палатката си и от пръстите на краката им висяха спагети. Цял час мина, докато възпитателите укротят лагера.

Матю с удоволствие се смя на нейната история.

— Май доста се гордееш с това приключение.

— Е, не ни хванаха — рече тя. — Скъпите Лизърд и Антей не можеха да ни издадат, защото знаеха, че ние просто им отмъщавахме.

— Значи според закона на джунглата, а?

— Според закона на естествения подбор — съгласи се тя. — Бас държа, че и ти не си бил ангелче. Разкажи ми за най-голямата си пакост.

— Ти би ме халосала с нещо заради накърняването на достойнството на твоя пол — рече той, но вече дяволито се усмихваше при спомена за дните, прекарани на плажа Джоунс Бийч едно лято, когато беше на тринайсет години.

— Хайде, Матю. Признай си. Хилиш се самодоволно, трябва да е било нещо доста непристойно.

— Наистина постъпката не беше никак джентълменска — съгласи се той. — Но все пак момчетата, при които редът се поддържа чрез камшици от жени в черни престилки, понякога трябва да имат отдушник.

Били ахна.

— Наистина ли използваха камшици!

Той поклати глава и се засмя.

— Не! Тогава много се ценеше върбовата пръчка или показалката. Понякога и метърът. Но ни налагаха така, сякаш изтребваха змии. — Поклащайки глава с уважение, той добави: — Наистина хич не си поплюваха, мила. Само като си спомня какъв бой съм ял, задникът ме заболява. Ух!

— Щеше да ми разказваш някаква история — нетърпеливо му напомни тя. — Хайде.

— Няма да ти хареса, скъпа — внимателно рече Матю. Когато тя продължи да настоява, той започна: — Трима от момчетата бяхме неразделни. Жабока, Глигана и аз навсякъде се движехме заедно. Това, което единият не можеше да измисли, другите двама го правеха.

— Какъв беше твоят прякор, Матю?

— Предпочитам да не ти отговоря.

Тя сякаш замръзна от изненада. Нима той наистина се изчерви?

— Сега сме зрели хора, Матю. Сигурно не е бил толкова ужасен.

— Жабока и Глигана ме наричаха Бастуна. — В гласа му се долавяше нотка на смущение.

Били се помъчи да разрови в паметта си някакво лошо значение на това прозвище и нищо не й идваше наум.

— Не разбирам.

Той въздъхна и потупвайки ръката й, сякаш беше бавноразвиващо се дете, обясни внимателно и бавно:

— То беше свързано с доста преждевременното ми възмъжаване.

— О! — И тя почувства, че лицето й стана аленочервено. За да прекъсне неловкото мълчание, Били настоя да й разкаже историята.

— Това, което ще ти разкажа, не е просто детска лудория — предупреди я той. — Беше доста сериозна работа! През лятото нас, момчетата от приюта, ни водеха на плаж. Тримата не ни задоволяваше само да играем волейбол и други подобни скучни игри, затова се отделяхме от общата група, за да си намерим занимание. Вече се интересувах от фотография, а освен това някакъв любител фотограф, дарител на приюта, беше умрял и жена му подари на момчетата цялото му оборудване. Трябваше да се бия с четирима, за да се добера до един стар малък фотоапарат „Кодак“. Намерих остарял филм сред разни вехтории и всички ние се заехме да осъществим своята лудория — изрече той със загадъчно изражение. — Нали разбираш, Жабока, Глигана и аз винаги предварително обмисляхме всичко.

— Планирането е половината от забавлението — съгласи се тя. — Продължавай.

— Е, стигнахме плажа и огледахме района за подходящи обекти. Скоро открихме идеалния район. Беше ивица от ослепителнобял пясък, покрит с разкошни женски тела — всички легнали по корем.

— Какво общо е имало това с останалото?

— Май губиш търпение — пошегува се той и веднага беше наказан с ръгване в рамото. — Всички момичета естествено се печаха на плажа. И за да получат безупречен тен, бяха разкопчали горните части на банските си. Планът беше много прост. Щях бавно да се разположа на около десет фута пред някоя от тях. Жабока и Глигана щяха да се промъкнат от двете страни. После, щом аз подам знак, те щяха да полеят момичето с ледена вода. Тя трябваше да скочи, изпищявайки ужасено, аз щях да щракна снимката и тримата щяхме да побегнем веднага.

Били се опитваше да сдържи напиращия й отвътре смях, особено когато долови разбойническия ентусиазъм под невинното изражение на Матю.

— Ама че си бил лош! — каза тя, като се разсмя от все сърце. — Как си останал здрав и читав, та да разказваш за такова възмутително деяние? Бих ти счупила врата, ако ми погодиш такъв номер.

— Как можеха да тичат след нас, когато не бяха облечени? — Той изви глава и се вслушваше в неудържимия й смях, доволен, че е успял да я разсмее. — Имаше обаче един случай… — Гласът му заглъхна многозначително.

— Какъв? Какъв? — Тя сграбчи ръката му и настойчиво я стисна. Очите й блестяха от любопитство. Да, тя знаеше, че трябва да демонстрира нещо като женска солидарност относно младежките му лудории, но наистина й беше много забавно. — Разкажи ми.

— Добре — съгласи се той със закачлива нотка в гласа си. — Навярно ще си помислиш, че във всеки случай сме си получили заслуженото. Веднъж погодихме нашия номер на една по-възрастна жена — може би на твоите години.

— Много ти благодаря!

— По-късно разбрахме, че е скандинавка — това е съществена подробност от тази история. И така, изпълнихме задачата с обичайната си прецизност, после всичко се обърна с главата надолу. Русата амазонка скочи от плажната си хавлия, ругаейки и крещейки на чужд език, като ни подгони едва ли не до половината път за Ню Йорк. Всъщност тя се залови с Глигана, чийто прякор между другото беше добре подбран, и здравата го натупа. Нали разбираш, хич не се притесняваше, че е по монокини, защото за европейките от много години това беше съвсем нормално. Признавам си, за нас с Жабока беше страхотно, докато се мъчехме да я откъснем от него… за което Глигана изобщо не ни благодари.

— Тя взе ли ти фотоапарата?

— Един добър репортер винаги се добира до своята история и един добър фотограф винаги съхранява образа си — назидателно рече той, като лукаво се подсмиваше. — Може би искаш да узнаеш откъде сме намерили пари, за да проявим филма.

Тя си призна, че е много любопитна да разбере.

— Финансирахме се от кутията с помощи за бедните от църквата до приюта. — Били ахна от тяхната дързост. — Ей, ами че нямаше по-бедни от нас самите — убеждаваше я той.

— Но не и да се вземат църковни пари, за да се проявяват порноснимки — прошепна тя. — Засрами се!

— Не го правех заради себе си — обясни той. — Жабока и Глигана не можеха да видят това, което аз виждах през обектива. Беше заради тях. Снимката беше в главата ми… и все още е — добави той, като потупа с пръст челото си. — А и това беше съвсем невинно порно. Съвсем невинно! — безсрамно подчерта Матю. — Нима като дете не си играла на чичо доктор или нещо подобно?

— Да — призна си тя. — Но никога не съм правила снимки!

— Казах ти, че бях преждевременно развит. — Когато тя не отвърна нищо, той се обърна към нея и намери ръката й. — Били, детството ми беше толкова нещастно. Този малък епизод представлява само бягство от мрачното ми ежедневие. Беше просто безобидна шега, мила. Наистина сега го възприемам така.

— Обзалагам се, че тогава не си мислил по този начин.

Той мечтателно се усмихна и стисна ръката й.

— Всъщност на няколко пъти имах особено ярки еротични сънища заради онези снимки. — Въздъхна при спомена. — Но те бяха нищо в сравнение с това, което сънувам за теб.

— Матю!

— Опитвам се просто да бъда искрен, Били. Нали не се сърдиш за това? За мен е съвсем ново преживяване.

Тя не продума нищо и се изчерви до корените на косите си.

— Олеле! Сега аз те смутих — подразни я той и вдигна длан, за да усети топлината по лицето й. На Били не й се наложи да отговори, защото телефонът иззвъня.

— Аз ще отида — предложи тя, скачайки от леглото към телефона.

— Измъкна се — извика той след нея.

Обаждаше се Джек Гилбърт. Току-що беше долетял до Пойнт Лукаут и трябваше някой да го докара с кола. Матю му каза, че ще бъдат там след час и затвори телефона.

— Хайде, Били. Трябва да влезеш в ролята на шофьор за моя агент — каза той и започна да се облича.

— Не знаех, че ще идва. — Набързо се облече. Чувстваше се някак си уязвима, защото лично щеше да се срещне с Мама квачка.

— Сигурно ми се е изплъзнало от паметта. Извинявай.

Всъщност той нарочно пропусна да й каже. Преди три дни се беше обадил на Джек и го беше помолил да му помогне за ново делово начинание. Отначало Джек започна да спори с него и му заяви, че е лудост да се мисли за такава идея, но Матю беше непреклонен. Ела тук с документите, беше казал на своя агент. И Джек се бе съгласил. — Хайде, Били. Заведи ме до микробуса, трябва да вземем Джек, преди той да изчезне сред онези планини. Обича да изследва, да търси нови таланти.

Пътуваха почти час и на връщане Матю и Джек се возеха отзад и разговаряха тихо. Били не се сърдеше, защото предполагаше, че двамата имат да обсъждат много делови въпроси. Затова тя безгрижно шофираше, възхищаваше се на природата и размишляваше. Чудеше се какво толкова важно има. Джек Гилбърт трябва да е много преуспяващ агент, реши тя. Наистина имаше вид на преуспяващ в своя елегантен тъмен костюм. Беше по-млад, отколкото си беше представяла: на около четиридесет и пет години и също така стегнат и привлекателен като Матю. Само беше по-светъл. Когато се запознаваха, той стисна ръката й и се вгледа в нея с пронизващите си тъмносини очи. За миг Били отново се почувства като кон, изложен за продан. Но после той се усмихна и чертите му се отпуснаха. „Матю, беше казал той, това е най-привлекателният асистент, който си намирал.“ При този комплимент тя се наежи, но Джек продължи да говори съвсем сериозно. „Освен това Матю ми каза, че сте и изключително способна. Нямам търпение да видя вашите творби.“

Не знаеше какво точно да отговори на това, затова нищо не продума. Какво ли още е казал на своя агент, изведнъж с тревога се запита тя. Беше ли му разказал за любовните им нощи? Сърцето й биеше до пръсване. Нима той беше от типа мъже, които се хвалят със завоеванията си? Пое дълбоко дъх, за да се успокои и реши, че Матю не е такъв. Може би беше малко своенравен, но беше почтен… и сдържан. Почувствала се по-сигурна, тя ги поведе към колата и потеглиха по дългия път към къщи. Стресна се от мисълта си и се усмихваше, докато караше. Да, в толкова много отношения селската дървена къща на Матю й беше като свой дом сега.

Деловата им среща продължи до обяд. Били се постара да не се мярка, докато двамата се съвещаваха нещо във всекидневната, говорейки тихо. От време на време Джек повишаваше тон, но Матю веднага успокояваше топката. Тя само разбра, че обсъждаха нещо сериозно. Но нямаше никаква представа доколко сериозно беше до момента, в който Матю я повика при тях.

— Обсъждаме един делови въпрос… и той засяга теб, Били.

— Мен ли? — Нима този писклив глас беше нейният? — Аз съм само твоя стажантка, Матю. Естествено нямам нищо общо с твоите делови въпроси.

— Ще оставя Джек да обясни. Просто седни и слушай. — Гласът му беше твърд, нетърпящ възражение. Но в същия момент навярно осъзна колко повелителен е тонът му и добави: — Моля те.

Джек беше толкова шокиран от учтивата молба на клиента си, че едва не падна от дивана. Остана със зяпнала уста. После бързо прикри изненадата си и се изкашля, преди да заговори.

— Матю ме повика тук, за да задвижи един проект, който според него ще осигури необходимата защита на професионалната му репутация, докато се възстановява. В основни линии това, което съм съставил, е едно просто съдружие със свободно споразумение, продължаващо, докато Матю възстанови зрението си.

— Ако възстановя зрението си — мрачно се обади Матю.

Били прехапа долната си устна, за да сподави думите, които той толкова често чуваше от нея. „Знам, че отново ще можеш да виждаш, Матю“ — стотици пъти беше казвала тя.

— Какво общо има това с мен?

— Съдружието ще бъде между теб и Матю — продължи Джек. — Познава работите ти още отпреди катастрофата. Вярва, че си изучила неговите методи толкова подробно, че можеш да възпроизведеш чрез фотофилм това, което той вижда в мозъка си. Видях снимките, които си направила от пристигането ти тук, и съм съгласен с мнението на Матю. Можеш да му помагаш да продължава своята работа, докато отново успее сам да поеме всичко. Според условията на договора печалбите ще се делят по равно при всички нови творби. — Той подаде сноп напечатани документи на Били, която ги пое със студени, треперещи пръсти. Съвсем поразена, стоеше мълчаливо пред двамата и с широко отворени очи се взираше ту в единия, ту в другия, опитвайки се да схване пълния смисъл на казаното от Джек.

Матю вече не издържаше и заговори:

— Какво мислиш, Били? Това ще бъде страхотна възможност за теб, докато същевременно продължиш да ми помагаш в моята работа.

Били разтърси глава, за да осъзнае всичко по-добре и навлажни устните си, преди да отговори:

— Матю, казвала съм ти, че ще остана толкова дълго, колкото имаш нужда от мен. Наистина за това не ни е нужен юридически договор. Освен това мисля, че не е справедливо да вземам пари от твоята гениалност. Просто съм твоите ръце за кратко време.

— И моите очи — добави той, като се изправи от дивана и тръгна по посока на гласа й. Трябваше да се докосне до нея. — В професионално отношение ние сме чудесен екип, Били. — Той поглади с длан треперещата й ръка и нежно я погали по тила. — Джек казва, че съм бил прав. Наистина възпроизвеждаш точно почти това, което съм възнамерявал, на всяка от снимките. Това е просто необикновено, казва той. Но макар да знам, че няма да нарушиш дадената си дума, необходимо е да имаме писмено споразумение. По този начин ние ставаме професионален екип. Ти ще продължиш да работиш с мен като делови партньор. А аз няма да се чувствам обект на милосърдие. Били — замоли я тихо той, — знаеш какво отношение имам към приемането на милосърдие. Това съм го обяснявал доста често, нали?

Джек се беше заел да преподрежда документите в куфарчето си, правейки се, че е напълно погълнат от заниманието. Дали наистина той одобряваше този проект? Или Матю беше настоявал, макар че навярно Джек го е посъветвал да се откаже? Беше чула да повишават тон на няколко пъти по време на обсъждането им.

— Нужно ми е време, за да обмисля.

— Но Джек трябва веднага да тръгне за обратния полет — настоя Матю. — Искам документите да бъдат подадени още утре.

— Защо е това бързане? — Тя се опита да се отдалечи от него, но той вмъкна пръстите си в дългата й коса и здраво я държеше.

— Обичам деловите въпроси да се решават колкото се може по-бързо — отвърна той. — Подпиши документите, моля те, Били.

— Не мога! — Нервно поклати глава. — Никога не правя нещо, ако чувствам, че е неправилно. Знаеш го. Трябва да имам време да размисля. Това е важна крачка. И може да се окаже погрешна стъпка за твоето бъдеще. Не искам да изложа на опасност това, което с толкова труд си постигнал. — Отново поклати глава. — Не, нужно ми е време, Матю. Не ме принуждавай.

Когато отново погледна към Джек, той се взираше в нея с едно ново уважение. Какво толкова беше направила или казала, че се бе променило отношението му? Разбира се! Всъщност той не одобряваше проекта на Матю, но беше принуден да се съгласи, защото Матю беше шефът. Смътно чуваше настойчивите аргументи на Матю, но едва ли ги разбираше, защото в момента се мъчеше да асимилира новата информация за Джек.

— Били, ти чу ли нещо от това, което казах?

Тя спокойно потупа ръката на Матю и успя да се откъсне от него.

— Чух всичко, но въпреки това ми е нужно време да помисля.

Джек се изправи, взе договора от схванатите й пръсти, като й се усмихна приятно.

— Ще прибера тези неща в куфара си — каза той. — И мисля, че е време да потегляме обратно.

— Трябва да си взема чантичката и ключовете. — Докато вървеше към кухнята, Били отново дочу настойчивите гласове на двамата мъже, но тя беше взела решение. Трябваше да обмисли и никой не беше в състояние да я пришпорва. — Аз съм готова, Джек.

— Били, искам да подпишеш документите — сега! — Матю беше застанал до камината и от цялата му фигура се излъчваше настойчивост. — Джек трябва да потвърди верността на подписа. Очевидно е, че аз не мога! — Тонът му показваше, че е страшно сериозен.

С изящната си походка тя се приближи до него и сложи длан на скръстените му ръце.

— Не мога да бъда заставена насила да направя нещо, Матю. Този път няма да стане, както ти желаеш. Наистина ми е нужно време. — Ето, тя се опълчи срещу неговото решение и се усмихна на изненаданото изражение на суровото му лице. Та това беше мъжът, когото обичаше. Не й трябваше договор, за да остане при него. — Идваш ли? — тихо попита тя. — Не бива Джек да изпусне самолета заради нас.

— Мисля да остана тук — раздразнително каза той. — Пейзажът ми се вижда нещо скучен напоследък.

И Джек, и Били трепнаха при тази ужасяваща забележка, но тя му отговори съвсем кротко:

— Както желаеш. Връщам се веднага.

Когато с Джек се спускаха по планинския склон, той подсвирна одобрително:

— Фю! Мис Теодор, притежаваш повече самообладание от мен.

— Това беше нищо, мистър Гилбърт — също така официално отвърна тя. — Трябва да го видиш, когато наистина се мъчи да се наложи.

— Значи това не беше типичен пример?

— Не. Вероятно не му се искаше да използва всички средства в твое присъствие. — Изведнъж се усмихна. — Щом изправи глава и започне да се поклаща върху краката си, внимание.

— Не го съжаляваш, нали? — Това не приличаше на въпрос, сякаш той знаеше вече отговора.

— Понякога да, но не му позволявам да го разбере. Сега само вдигаше пара. Така добре умее да хвърля прах в очите! — възкликна тя и открито се засмя. — Как си се справял с номерата му през всичките тия години?

— Един ден заплаших да се откажа от него публично. Този звяр веднага се укроти, защото знаеше, че ще го направя — рече й той. — От този момент винаги сме имали чудесни отношения. Той си върши своята работа, а аз — моята. Всеки трябва да бъде зачитан, нали? — Джек се присъедини към меха й.

— Точно така.

Джек помълча известно време. Когато отново заговори, беше съвсем сериозен.

— В момента ти си най-доброто лекарство за Матю, Били. Той се нуждае от теб.

Тя погледна към лицето му, за да се увери, че не се шегува.

Боже мой, помисли си, ако можеше това да бъде истина!

— Не, не се нуждае. Може да се справи без мен съвсем добре. Той умее да оцелява, ти знаеш това.

— В професионално отношение е заникъде без теб. Остани с него, моля те.

— Все още ми трябва време, за да помисля, Джек. — Не знаеше дали сърцето й ще понесе да бъде толкова близо до него, ако той не я обича.

Джек безмълвно наблюдаваше промените по изразителното й лице.

— Може би точно сега не е време да обмисляш, Били. Може би е време да следваш сърцето си. Подпиши документите. Направи го заради Матю. Никога не съм виждал този човек да моли за нещо в живота си. Но теб те молеше. Не го карай да проси. Нуждае се от помощта ти.

Били подписа документите, преди самолетът му да отлети. Пътуването обратно беше дълго, беше уморена и напрегната от решенията, които трябваше да вземе. Беше направила нещо, което никога не би сторила преди — да подпише документи, без предварително да ги прочете както трябва. Когато пристигнаха на летището, пътниците вече се качваха за неговия полет и просто нямаше време. Надяваше се, че няма да съжалява за постъпката си. Едно нещо беше сигурно: Матю щеше да бъде много щастлив, щом научи, че отново е постигнал своето. С тази мисъл в главата тя си тананикаше весело, докато се връщаше обратно у дома. Каква прекрасна дума, мислеше си тя. У дома!

Влезе в къщата тихичко, надявайки се, че Матю е легнал да поспи. Когато надникна в стаята му, го видя, опънал се на леглото съвсем гол. Беше метнал чаршаф върху себе си, който не покриваше дори единия му крак. Тя въздъхна и бавно излезе заднишком. Беше й трудно да се откъсне. Това, което й се искаше, беше просто да се възхищава на отпуснатото му великолепно тяло сантиметър по сантиметър. Представи си как Матю е нейна собствена статуя, нейният Давид, макар да знаеше, че той лесно можеше да открие присъствието й. Наистина не можеше да я види, но нейното дишане сигурно ще му прозвучи като препускащ парен локомотив! А после той отново щеше да я убеждава да подпише документите. Не, мислеше си тя, този път щеше да го изненада… когато се подготви добре.

Без да се бави повече, тихичко отиде в кухнята, извади две дебели парчета ребра от хладилника и ги сложи в голяма чиния. Щеше да приготви кралско угощение — печени ребра „ала Били“! След като смеси една доза от знаменития си сос — способен да изгори небцето на всеки лакомник, — тя уви четири кочана сладка царевица и два огромни картофа във фолио, после изнесе навън табла, отрупана с подготвената за печене храна. Запали газовата скара и хвърли две шепи дървесни стърготини в пламъците. За нула време чудесният аромат на печено върху жарава месо се понесе над планината и нахлу в спалнята на Матю. Душейки въздуха като изгладнял звяр, той набързо намъкна чифт стари къси панталони и се отправи към задната врата.

— Боже мой, дано си приготвила достатъчно храна, Били. Толкова съм гладен, че бих изял цял кон.

За миг тя забрави какво прави и стоеше, поливайки едно и също място от ребрата, напълно хипнотизирана от почти голото тяло на Матю. Залязващото слънце осветяваше великолепно сложената му фигура и загорялата му кожа блестеше под кадифените черни къдри.

— Били? Това си ти, нали? — Той се спря неподвижно и се заслуша.

Когато вече си мислеше, че ще експлодира от силното си влечение към него, тя въздъхна и отговори:

— Тук съм, Матю. Но не пека кон. Сметнах, че нерез ще бъде по-подходящо за теб — каза тя и леко го ръгна. — А и можеш да го възприемаш по няколко начина.

Той се разсмя и застана до нея.

— Има и расови коне за разплод, нали знаеш? — Плъзна ръцете си около нейния кръст и допря гърба й до голата си плът. Били изстена от удоволствие, когато той се наведе да я целуне по шията, точно зад ухото, на чувствителното място над раменете й.

— Трябваше да се досетя, че ще възприемеш язвителната ми забележка като комплимент! — Тя се обърна и обгърна с ръце врата му, повдигайки устни да го целуне със страст, която вече не можеше да овладее. — Здравей, Матю. Липсвах ли ти?

Той стоеше неподвижен като статуя, съвсем замаян, и се опитваше да проумее държането й. Харесваше ли му? Несъмнено. Беше ли неочаквано? Напълно. Но нямаше да й задава въпроси, реши той. Нека да се оставим на течението, рече си и плътно я притисна до възбуденото си тяло.

— Липсваше ми, мила. Много ми липсваше. — Надвеси се отново да я целуне и когато обгърна устните й със своите, почувства как тя го изгаря с отклика си. — Ах! Какво ти става, Били? Не че се оплаквам, естествено.

— Просто ти също ми липсваше — каза тя със смях, докато той зашеметено тръгна към градинската маса. — Джек успя да хване полета.

— Чудесно — отвърна Матю, все още дишайки учестено. — Той всъщност дойде тук, защото го помолих за тази услуга. И май нищо не се получи накрая, нали?

Били се усмихна, усещайки, че пак се опитва да я придума. Можеше да му каже още сега, за да се успокои, но нямаше да бъде интересно, реши доволна тя.

— Познаваш ме, Матю. Трябва да почувствам, че е наистина най-правилното решение.

— Знам. А и разбирам, че когато накрая вземеш решение, ако е положително — ще вложиш цялото си тяло, душа и сърце в него.

Лицето й засия. Това беше мъжът, когото обичаше.

— Да, така ще бъде — тихо отвърна тя. — И изобщо няма да погледна назад.

— Все пак сега имаш правото на избор.

Били избухна в смях при вида на навъсеното му лице.

— Никога не се предаваш, нали? Но накрая доста ще се посмея — закани се тя. — Ще бъдеш страхотна гледка, след като си хапнеш пушени ребра, кочан царевица, от който капе разтопено масло, и печени картофи с всички гарнитури.

— Значи да риташ падналия долу, така ли?

— Не бих посмяла дори да се приближа — веднага реагира тя. — Ти сякаш имаш някакъв дяволски радар.

— Това не е единственото, което съм развил в себе си. Ела при мен и ще ти покажа. — Чувствената му усмивка накара Били да спре дъха си. О, той наистина беше сексапилно чудо!

— Първо ще си изядем вечерята. По едно удоволствие всеки път — подразни го тя, измъквайки се от търсещите му ръце, и се втурна към къщата. — Ще донеса малко студена бира и френски хлебчета. Веднага се връщам.

— И не забравяй да вземеш салфетки — извика след нея той.

— На теб ще ти трябва цял чаршаф! — Когато се върна, тя сервира храната — две чинии със сочни опушени ребра, печена царевица и картофи, залети с кисела сметана. След като сложи вечерята пред него, тя му даде тихи наставления:

— Ребрата са откъм шест часа по циферблата, царевицата — при два часа, а картофите са при десет. Бирената ти чаша е вдясно. — Седна до него. — Хайде, Матю, Започвай, докато е топло.

Голямата му ръка покри нейната.

— Ще се хвана на един малък бас, мила. Обзалагам се, че мога да ям по-прилично от теб.

— В този бас има нещо съмнително. — Очите й подозрително се присвиха.

— Ще трябва мъничко да поизравним шансовете — започна да я придумва той. — Трябва да ядеш със завързани очи.

— И аз ли трябва да бъда съдията?

— Че кой друг?

Тя весело се засмя.

— Може би ти ще поискаш да разбереш как изглеждам по твоя специален начин. — Той поклати глава и я увери, че накрая тя ще отсъди. — И на какво ще се обзаложим? — Само като го погледна, Били разбра, че нещо си е наумил.

— Ако ти спечелиш, аз ще те любя. Ако аз спечеля, ти ще ме любиш. — Той се разсмя сладострастно. — Хубав бас, а?

— Звучи ми, сякаш никой не губи — съгласи се тя и завърза върху очите си голяма салфетка на червени карета. — Готова съм. Искаш ли да провериш превръзката на очите ми?

— Вярвам ти, Били. Хайде да ядем.

Били никога не беше опитвала така. С изненада откри колко трудно е да ядеш, без да виждаш, макар че знаеше предварително какво точно има в чинията й и къде е разположено. Пръстите й се омазаха, докато търсеше храната, преди да я поднесе към устата си.

— Безобразие! — извика тя, когато заби палец в печения си картоф. Внимателно облиза киселата сметана и лука от пръста си, забравяйки, че останалата част от ръката й е цялата покрита със соса от печеното. Разбра го едва когато сосът се плъзна по бузата й и се размаза по разрошената от вятъра коса. — Представям си как изглеждат отпред блузата и шортите ми.

— Искаш ли да усетя с ръка колко си се изцапала, мила? — Той я смушка леко с ръка и тя бързо се отдалечи.

— О, ти просто искаш да си избършеш ръцете по мен.

— Трябваше да се храним голи. Започвам да се чувствам като омазано прасе. — Но той щастливо се смееше и внимателно вдигна своята халба бира, за да отпие жадно. — Боже мой! Този сос е направо огнен, Били! — Задуха през подлютените си устни.

— Той е по рецепта на баба. Винаги казваше: Щом не усещаш, че всичко отвътре ти гори, значи подправките не са достатъчни.

— Баба ти е имала странно разбиране за любовен огън.

— Не говореше за такъв огън, ама че си идиот! — Били посегна към чинията и взе последното ребро. — Почти свърших, скъпи. А ти докъде си?

— Вероятно загряващото състезание ще бъде с равен резултат — добави сериозно той, надявайки се Били да разбере двойното значение. Чу я как се задавя с бирата си, значи беше го схванала.

Когато Били свали превръзката от очите си, падна на земята от неудържим смях. Матю застана на колене и допълзя до превиващото й се тяло.

— Божичко! Да можеше да видиш как изглеждаме. Приличаме на деца, участвали в конкурс по рисуване с пръсти. Каква мръсотия!

— Кой печели?

Тя не обърна внимание на въпроса му, продължавайки необуздано да се смее.

— Приличаш на индианец с боен грим. — Били огледа себе си. — А аз — аз приличам на плашило. — Затъркаля се встрани от него, а той се движеше след веселия й смях.

— Но кой печели, Били? По дяволите, отсъждай сега!

Тя спря да се смее, колкото да разгледа Матю през насълзените си очи.

— Наистина изглеждаш доста зле, Матю. — После отново огледа тялото си. Като че ли навсякъде имаше червен сос по блузата и късите й панталони, по краката, по ръцете, чак до лактите. — Но трябва да си призная, че аз изглеждам доста по-зле. Печелиш, Матю.

Той веднага се излегна на меката трева. Беше разперил ръце и крака на поляната. На лицето му бе изписана една от най-доволните му усмивки, които Били беше виждала.

— Аз съм твой, мила. Можеш да ме изнасилиш! — Лежеше, напълно капитулирал пред нейното женско обаяние, и тайно се поздравяваше за това, че честичко беше използвал носната си кърпа, салфетки, та дори и края на покривката, за да бърше непрекъснато лицето и гърдите си. Всичко е съвсем честно, каза си той и тихо ликуваше над своята победа. Били не беше от тези, които се измъкват при облог, затова той с нетърпение очакваше ново преживяване в нейните обятия. Когато тя не се приближи, Матю вдигна въпросително глава: — Били? Не ме нападаш, мила. Аз съм готов!

— А пък аз не съм — рече тя.

Обезпокоен, че е открила как е спечелил облога, той седна и обърна лице към звука на гласа й.

— Нима се сърдиш, когато губиш, Били!

— О, не — отговори тя с дрезгав смях. — Но се чувствам страшно лепкава. Искам първо да се измия и се опитвам да измисля как да го направя, без да оставям мръсни следи из къщата.

— Има навит маркуч до задната врата — каза той. Обаче се шегуваше. Никога не би предположил, че тя ще го възприеме като добра идея.

— Великолепно! — извика Били и хукна да пуска водата. — Толкова си досетлив.

Когато я чу да пищи, Матю се ухили лукаво.

— Май забравих да ти кажа колко е студена. Това е изворна вода.

— Ще те убия. — Били кипеше. Устните й посиняха, а зъбите й не спираха да тракат, докато си сваляше омазаните дрехи. Бързо изми останките от храната по себе си, а после се насочи към Матю. — Сега ще получиш своята порция — нежно се закани тя, злодейски усмихната.

Матю вече усещаше какво го очаква. Застана нащрек, с разтворени крака и отпуснати встрани ръце. Вслушваше се напрегнато в движенията й и във всеки шум. Но Били беше хитър ловец. Изключи струйника и крадешком се промъкна зад него. Сдържайки дишането си, за да не се издаде, тя го издебна, сграбчи го около кръста и пусна водата със силна струя надолу по късите му панталони. Пронизителният му рев проехтя над планинските върхове, докато тя се държеше за него с всички сили. Той се пребори с маркуча, но трудно се измъкна от нейната хватка.

— Това трябва да те поохлади, мистър Дънкан. — Отскочи встрани от него, все още с маркуч в ръце. — Нали беше страхотна изненада? — ласкаво попита тя.

Той потрепери и се обърна към нея начумерен.

— Изненадващо ще бъде, ако изобщо мога отново да функционирам нормално! — Той се вслуша в шума на водата, в сподавения й кикот и започна да й се кара: — Разбираш ли какъв шок беше това? Ами че ти можеше да съсипеш всичките мои… мои органи! — оплакваше се и в това време намери маркуча с крака си и бързо се наведе да го вдигне. — Ела тук, Били. Имаш да си плащаш дълг — тихо й каза той и бавно я обърна. Но когато я притегли в обятията си, очакваше го нов шок. Задъхвайки се, той изхриптя задавено: — Боже мой, Били, та ти нямаш никакви дрехи!

— Колко сте наблюдателен, господине. — Дръпна закопчалката на мокрите му, прилепнали къси панталони. — Нали ти ми каза, че тук е усамотено? — След няколко секунди той беше изритал панталоните си настрани. — Тъй като нямаме никакъв сапун, май ще трябва да се измием един друг, докато се изчистим — рече тя и се зае да го изпълни. И двамата като че ли не усещаха колко е студена изворната вода, докато тя обливаше с маркуча останките от вечерята облог.

Когато свършиха, Били го поведе към задната част на къщата. От тях все още капеше вода и не й се искаше да разваля подовете. Но те изобщо не успяха да минат през голямата веранда, застлана с килим. Били бе силно зажадняла за тялото на Матю и от пръв поглед се виждаше, че всичко в него чудесно функционира.

— Почакай — каза тя. — Имаш малко сос по устата. — Той застана неподвижно в очакване тя да обърше устните му, но беше отново изненадан, когато тя прокара език по ъгълчето на отпуснатите му устни. — Имаш нужда от баня — замърка еротично Били, близна шията му, придвижвайки се към долната част на ухото му, като леко го засмука и захапа. Почувства как той по-плътно я обгръща, чу го как изстена от удоволствие и това още повече я настрои. Прокарвайки огнени пътеки към заострените зърна на гърдите му, кръжеше с устни, захапваше малките издутинки и се наслаждаваше на потръпването по цялото му тяло. Бавно се върна към рамото му и тръгна по същия начин по ръката му надолу, като я издърпа към себе си. Накрая впиваше устни в крайчеца на всеки пръст, проследявайки линията на нокътя. Матю отново изстена и тя застана на колене и насочи допира си към хълбока му, намирайки едно специално местенце с гладка кожа, което обичаше да гали, когато се любеха. Горещите й устни тръгнаха по долната част на корема му, после се прехвърлиха на другия хълбок и надолу към коляното. Чувстваше как Матю се олюлява, съвсем безсилен да стои на краката си.

— Никога не съм имал подобна баня — дрезгаво прошепна той, прокарвайки пръсти в дългите й копринени коси.

— Винаги съм се чудила защо на котките им харесва толкова много — на глас изрече мислите си тя в мига преди да вдигне глава и да го целуне, възбуждайки го интимно.

Матю потръпна от нейния допир и не можеше да сдържи лекия тласък на хълбоците си, докато вплиташе пръсти в косата й.

— О, Били, моята дива котка! — Спонтанният му вик разпали желанието на Били да му достави истинска наслада.

— Отдръпни се и легни на шезлонга, Матю. Не искам заради мен да залитнеш.

Без да промълви нищо, той се излегна, ала сърцето и мозъкът му пееха бурно. Вече съм залитнал, моя любов, моя скъпа единствена, моя вълнуваща Били — мислеше си той, все повече омагьосван от нейната близост, от нейния допир. Никоя жена не може да доставя такова удоволствие на един мъж, ако няма поне мъничко любов, реши той и не беше в състояние да стои неподвижен при нейното докосване. „О, Господи, бих дал всичко да мога да виждам, да мога да й предложа нещо — мислеше си той. — Бих могъл да я накарам да ме обича. Знам, че бих могъл.“ Потръпвайки под хипнотизиращата й страст, не желаеше нищо така силно, както да прекара останалата част от живота си с нея.

Почувства неговите тръпки и започна да успокоява и да гали загорялото му тяло. „Обичам те, Матю — прошепна тя в сърцето си, — обичам те.“ С всяка милувка той все повече се отпускаше. „Моля те, обичай ме, скъпи — умоляваха го горещите й ласки.“

— Аз те желая. Аз те желая… сега — прошепна тя страстно, без да осъзнава, че произнася гласно тези думи.

— И аз те желая, любима. — Дрезгавото му признание изпълни цялото съзнание на Били.

— Тук съм, мили. Тук съм — тихо мълвеше тя, докато лягаше върху него, възсядайки тесните му хълбоци.

Тя се движеше над извиващото му се тяло и докосваше леко със зърната си неговите гърди, наслаждавайки се на усещането на плътта му под своята гръд. Обхвана устата му в изгаряща чувствена целувка и от разтапящия пламък на устните им сякаш избухнаха експлозии дълбоко в тях. Матю нямаше повече сили да се сдържа и усещаше, че потъва в страстен водовъртеж. Светкавично сграбчи бедрата на Били и я придърпа върху себе си. Когато тя почувства жарката му напориста сила, се притисна към него, поемайки го дълбоко в себе си. Матю изненадано ахна, когато тя го овладя, изумен от нейната издръжливост. Необузданата й страст плени всичките му сетива и той извикваше името й при всеки тласък, обхванал с ръце гладките й стегнати бедра. Любиха се дълго, с нарастващ ритъм, докато телата им започнаха да се движат като едно и всяко от тях беше ту водещо, ту следващо. Когато наближи върхът на огнения им устрем, ръцете на Матю се прехвърлиха на заоблената й задница и я притиснаха още по-плътно, като движенията им засилиха темпото си.

— Били — промълви той. — Побързай, мила. Не мога да чакам. Направо омагьоса мозъка ми… тялото ми. — Изведнъж тялото му настръхна и той отново зашепна: — О, Били… о, Били… о, Били!

Очите й не се откъсваха от лицето му, толкова завладяваща беше страстта, изразена в чертите му. Хипнотизирана от стоновете му, безпределно щастлива, че е успяла да му достави такова удоволствие, тя изведнъж неочаквано усети, заедно с яростното пулсиране на сърцето си, как приближава и нейната кулминация. Очите й се разтвориха широко и сякаш тя погледна навътре, изпитвайки наслада от всяко издигане на тялото си, стремейки се към всяко късче удоволствие. Възторжените й викове изпълниха нощта; после тя се просна изнемощяла върху тялото на Матю и замаяно се заслуша в равномерното туптене на сърцето му. Доста време мина, преди и двамата да намерят сили да проговорят.

— Имаш ли представа колко си прекрасна, Били? — Той не я пускаше от прегръдката си, като милваше и приглаждаше разбърканите й коси.

Били се бе сгушила до него и не й се искаше да признае, че й става студено от нощния ветрец.

— Ммм, много е лесно да те люби човек, Матю — нежно рече тя, като целуна гърдите му и топъл дъх лъхна над кожата му.

— Както казах преди, сладката ми, когато вземеш някакво решение, ти влагаш цялото си тяло, ум и душа в него. — Той се поколеба. — Да можех да те убедя да направиш същото и с професионалното ми предложение.

— Направих го — прошепна тя.

Той, изглежда, не чу нейното признание.

— Знам, че можем да продължим да работим заедно, Били. Ти стана продължител на моите идеи.

Тя тихичко се засмя и вдигна глава така, че устните й се притиснаха до ухото му.

— Вслушай се в устните ми, Матю. Подписах договора на летището. Ние сме делови партньори, докато възвърнеш зрението си.

— Не може да бъде! — Гласът му беше изпълнен с изумление. Току-що беше отговорила на още една от неговите молитви. — Взе ли копие от договора? — недоверчиво попита той.

Настанявайки се отново в прегръдките му, тя леко се прозя.

— Едва имах време да се подпиша. Просто забравих. Джек каза, че ще направи копие и ще ни го изпрати по-късно.

Матю изведнъж изпусна дълбока въздишка, сякаш беше сдържал дъха си.

— Да, той ще го изпрати по-късно — рече той. — Във всеки случай, и двамата знаем какво съдържа, нали?

— Точно така — прошепна тя.