Джоун Брамш
Докосване в мрака (6)

6.

Той лежеше в хладната и тъмна стая с парализирани чувства, а мозъкът му отказваше да действа. Сякаш почти беше уловил надеждата и после я гледаше как тя се разбива в тъмния планински склон. Вълна от ярост започна да се надига в него. Проклет глупак, укоряваше се той. Знаеше, че не трябва да се доверява на чувствата си там, където е замесена жена. Нима не се беше поучил от миналия си опит? Знаеше, че съжалението е просто синоним на милосърдие. Той не се нуждаеше от милосърдие, нали винаги сам се бе грижил за себе си? Нали винаги сам се бе справял с всичко? Не се нуждаеше от никого. Особено от жена. По-специално, от Били Теодор!

Овладявайки се с мъка, той си състави план да се отърве от нея веднъж завинаги. Ще направи живота й такъв ад, че тя с удоволствие ще си вдигне багажа и ще замине. Да го остави на спокойствие. Или завинаги без капчица спокойствие, обаждаше се вътрешният му измъчен глас. Той се помъчи да отблъсне тази тревожна мисъл. Болеше го. Страшно го болеше! Животът без Били щеше да бъде празен и безсмислен. Но той не можеше да приеме съжаление от нея. Не и от гордата независима, борбена Били. Това би било непоносимо страдание, реши го и хладнокръвно се зае да прилага плана си в действие.

— Били? Били! Къде си, по дяволите? Искам малко чист въздух.

Били се втурна в стаята.

— Какво има, Матю? Тук съм. Навън ли искаш да излезеш?

— Единствено там има чист въздух. — Той започна да души с презрителен вид. — Тази къща вони като кръчма.

Тя знаеше, че не е така. Беше изтъркала пода на кухнята с препарат с боров аромат и ако не нещо друго, то поне стаите миришеха на гора. Но нямаше намерение да спори с него. Предположи, че все още е разстроен от инцидента. Видя как той се отпусна на колене край леглото и започна да опипва наоколо.

— Да ти помогна ли с нещо?

— Опитвам се да открия обувките си — развика се той. — Никак не бих се учудил, ако си ги скрила от мен.

— Е, хайде, защо ще го правя? — попита тя, без да се улавя на въдицата му. Огледа се наоколо и съзря обувките му зад един стол. Отиде да ги вземе и се върна до него. — Протегни си ръцете. Ето ги.

Той ги грабна от нея и ги нахлузи на краката си, преди да се изправи от килима.

— Е, ще тръгваме ли или не?

— Разбира се! — Гласът на Били беше спокоен и тя му предложи ръката си. Нужни й бяха свръхчовешки усилия да се владее при тази негова грубост. Той й крещеше, сякаш тя беше виновна, и от това я болеше.

Матю почувства, че тялото й е напрегнато. Въздържа се, реши той. Трябваше достатъчно да я влуди, за да си тръгне.

— Заведи ме до градината със скалите при хълма. Джек монтира найлоново въже, за да ме насочва. Така мога да вървя сам… без да ми досаждаш.

Били започна бързо да премигва, за да не потекат сълзи от очите й. Защо се държеше така жестоко? Искаше единствено да му помогне. Без да каже дума, тя го заведе до пътеката и постави ръката му на найлоновото въже. Той се нервираше, че тя не се отдалечи веднага. Но Били не обърна внимание на мърморенето му; очите й бяха приковани от невероятната красота на природата надолу и отсреща, до следващия планински връх.

— Изгледът е просто великолепен, Матю. Да ти го опиша ли?

Думите й го смутиха. Разбра, че бе забравила за своето безсилие и гняв.

— Не! — развика се той. — Имам много добра памет. Знам какво виждаш. — После му хрумна нещо ново. — Не си мисли, че ще губим ценно време да се превъзнасяш. Ще те поизпитам, докато сме тук. — Той нито предлагаше, нито придумваше. В гласа му се съдържала само метални нотки на заповед.

Решила да отстъпи пред него, без каквито и да е спорове, тя отвърна простичко:

— Както желаеш.

Той безмилостно продължаваше. Но една част в него му даваше да разбере, че това, което трябваше да бъде сърцето му, го болеше така, сякаш щеше да се скъса. Защо тя не кажеше просто: „Върви по дяволите!“ и да си отиде, ядосваше се той. Не му харесваше да я наранява, както сега се опитва ще да го направи.

— Да предположим, че имаш оскъдно оборудване, но се стремиш да направиш най-добрата си работа. Харесваш изгледа на запад, но искаш да смекчиш остротата на снимката. Как ще постъпиш?

На лицето й имаше усмивка, когато отговори:

— Ще намажа с тънък пласт вазелин външната страна на обектива. Ако нямам такъв, може да използвам прозрачен гланц за устни.

Без да се колебае, той й даде друга задача:

— Искаш да направиш снимка на жена. Тя е по-възрастна, а ти искаш да подчертаеш нейните черти, да ги смекчиш и хич не ми казвай, че пак би използвала гланц за устни — озъби й се. — Казах да смекчиш, а не да замъглиш.

— Бих сложила парче прозрачен найлон върху целия обектив. — Нима я разпитваше за неща, които беше публикувал в своите книги? — чудеше се тя. Оттам беше научила всичко това.

— Искаш да осветиш твоя обект отзад. Нямаш лампи или рефлектори. Тогава?

За момент тя не проговори, обмисляйки. После радостно щракна с пръсти.

— Ще разположа обекта директно пред слънцето. Така ли е? — Ако можеше за секунда да разпръсне сериозността му, беше сигурна, че ще успее да го измъкне от мрачното му настроение. Но той само изсумтя в отговор.

— Искаш отблясък по някои предмети. Нямаш подходящ филтър.

Започнала вече да кипи, тя изстреля своя отговор:

— Ще направя такъв от къс алуминизиран екран. И преди да ме попиташ, ако искам само един отрязък с отблясъци, ще пробия дупки в екрана, за да има ясен образ в другите части.

Без да добави нищо повече, Матю се отдалечи. Ръката му се плъзгаше по гладкото водещо въже, докато слизаше по спускащата се надолу скалиста пътечка. Тя го следваше на разстояние, без да откъсва очи от него. Очакваше той да заговори, надявайки се, че лошото му настроение се е разпръснало. Когато той стигна до края на въжето, тя почувства как и нейните нерви са пред скъсване. Тъкмо се канеше да му проговори, когато той й хвърли през рамо поглед, изпълнен с ненавист, и рязко рече:

— Мислиш си, че знаеш твърде много. И двамата разбираме, че всички тия мои въпроси са любителски трикове. Сега да видим как можеш да се справиш с някои професионални проблеми. — С едната си ръка пусна въжето и протегна другата, за да се хване за стъблото на огромно дърво вдясно от него.

— Матю, внимавай. Застанал си много близо до ръба и пред теб няма преграда.

— Това ми е известно, мис Теодор. — Гласът му беше преизпълнен със сарказъм. — Без съмнение смяташ, че няма да скоча, нали? — Тъй като тя не отговори, той нанесе последния си удар: — Не, мис Теодор, смятам да продължа да живея… затова мога да направя живота ти непоносим. Ще трябва да работиш за повече от десетима стажанти. — Той забиваше ноктите си в кората на дървото, докато болката стана непоносима. Безмълвно пожела тя да си замине.

— Матю — прошепна тя, — защо се държиш така?

— Ако не ти харесва, нали знаеш какво можеш да направиш? — Постара се гласът му да прозвучи студено.

— Но аз не искам да те оставя, Матю — умоляваше го тя. — Обещах да остана. Искам да ти помагам.

Ето го отново — „съжалението“! Той повече не можеше да издържи. Без да мисли, се обърна с лице към нея:

— По дяволите, не ми трябва твоята помощ. Такава проклета филантропка, изпълнена с превзето състрадание, е последното нещо, което аз…

— Матю!

Изведнъж хълмовете закънтяха от ужасените писъци на Били при вида на мъчителната борба на Матю. Той беше забравил, че един сляп човек никога не бива да сменя рязко посоката си; това често води до загуба на равновесие. Ръцете на Матю се размахаха във въздуха и краката му се подхлъзнаха над ръба на скалата. Като по чудо той успя да се метне с тялото си напред и се хвана за един от корените на чворестото дърво. В същия момент усети как силните ръце на Били го улавят за подмишниците.

— Матю! Дръж се — умоляваше го тя. — Хванала съм те. Няма да те изпусна.

Мисълта, че Били се е хвърлила напред с риск за живота си по отвесния скалист планински склон, извика в съзнанието му ужасна картина. Не биваше да позволи това да се случи, независимо какво щеше да стане с него. Тя му беше твърде скъпа, за да я остави да умре. Той я обичаше. Събирайки всички свои сили, започна бавно и мъчително да се изтегля към безопасно място. Били не го пускаше, заклещила се с тяло и крака край дървото.

— Помогни ми, Матю. Моля те, помогни ми колкото можеш. Не искам да те загубя. — Неистовите молби на Били му даваха сили да продължава.

Той пое дълбоко дъх, заби нокти и раздра ръцете си, търсейки опора за хващане около корените на дървото. Когато се изтласка достатъчно нагоре, метна десния си крак встрани и успя да налучка опора близо до върха. С едно силно дръпване Били го метна напред и той се строполи върху нея. Останали без дъх, те дишаха тежко, вкопчени здраво един в друг, потръпвайки от ужас. Едва тогава обърканите им мозъци осъзнаха докрай истинската опасност.

Били обгръщаше кръста му с двете си ръце и го крепеше така, сякаш той щеше отново да се изплъзне.

— О, скъпи! Боже, благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти… — Прекъсна замаяната си благодарствена молитва. — Матю — извика, — ти можеше да загинеш. — Тя се разтърси в конвулсии. Сълзи потекоха по бледите й бузи и слепнаха обърканите й къдрици.

Той се размърда, повдигайки тежестта си от потрепващото й тяло, но тя продължи да държи здраво кръста му и трескаво поглаждаше широкия му гръб. Той я притисна плътно до себе си и зарови лице в косата й, усещайки как сълзите й мокрят лепкавата му кожа.

— Бяхме на косъм, момичето ми. Ти спаси живота ми.

— Моят живот нямаше да има никакъв смисъл без теб — задавено рече тя, целувайки клепачите, носа, устата му.

Нейните искрени думи разчупиха и последната бариера пред емоционалната му сдържаност. Той обгърна нежно лицето й с грапавите си длани. Макар че не виждаше, очите му се замъглиха от желание и блеснаха от напиращите сълзи. Изведнъж откри, че има сърце и че е готов да го отдаде на Били. Обичаше я. Сега го осъзнаваше с цялото си същество.

Но ти не можеш да заявиш любовта си, предупреждаваше го мрачната му половина. Какво можеш да й предложиш, освен живот, изпълнен с несигурност и слугуване? Не, реши той. Не можеше да каже на Били, че я обича. Беше сляп и тя го съжаляваше. Но ако това беше всичко, което тя можеше да му даде точно сега, той с благодарност би го приел.

— Нуждая се от теб, Били. Господи, колко те желая.

Сърцето й преля от чувства при неговите думи. Знаеше какво му струваше да изрече гласно тази молба. Той страшно мразеше да си признае, че се нуждае от някого. А тя го обичаше толкова много, че би направила всичко възможно, за да остане при него, макар че не вярваше той да се обвърже истински с нея. Знаеше, че веднага щом той си възвърне зрението, те ще се разделят и всеки ще тръгне по своя път. Но докато беше възможно, тя щеше да го пази — да го пази от опасности, и щеше да му даде любовта си.

— Аз също се нуждая от теб, Матю.

Той я целуна с нарастваща жажда. Притисна я силно до тялото си и потъна в нейната сладост, пиейки от устните и езика й, докато едва не му премаля от желание. Поне за малко тя ще бъде негова, в полуда си мислеше той.

Били чувстваше как сърцето му трескаво бие до гърдите й. Притисна се до него и бедрата й започнаха да се извиват. Сълзите й отмиха и последните остатъци от преживяния страх и тялото й пламна от страст. Когато усети ръцете му да се движат бързо по гърба й, притегляйки я още повече към себе си, с една последна въздишка тя напълно се предаде.

— Хайде да вървим у дома, сладка моя. — Пламенната му молба сякаш изгори устните й. Всяка дрезгаво изречена дума й даваше надежда за бъдещето.

Когато стигнаха до спалнята му, започнаха един друг да се разсъбличат.

— Да се изкъпем най-напред. — Били изведнъж почувства свян. — Толкова сме мръсни.

Той нежно се усмихна.

— Навярно ще бъде много забавно — отвърна той, мъркайки, докато разкопчаваше ризата й над шортите. Когато пръстите му се плъзнаха леко по голия й корем, тя пое въздух и се разсмя. Той натисна по-силно и пъхна ръцете си под ластика. За момент желанието отстъпи настрани и мозъкът му се проясни. Запита се дали тя използва противозачатъчни средства. Естествено не искаше да я обременява с дете. Не желаеше дори да си помисли да я обвързва със сляп съпруг. Премести ръцете си и ги сложи на раменете й. — Вземаш ли предпазни средства, сладка моя Били?

Тихият му въпрос предизвика смесена реакция от страна на Били. Лицето й леко се напрегна, издаващо вътрешната й борба. Сърцето й подсказа, че той просто изразява загриженост за самата нея. А логическата й същност добави, че той просто не иска да рискува с отговорността за едно дете. Усмихнато пропъди съмненията си. Никога нямаше да му каже какво щастие ще бъде за нея, ако един ден те двамата имат дете.

— Трябва да се кача горе. Защо не си вземеш първо душ? Ще се върна след няколко минути. — Изплъзна се от ръцете му и излезе. Скоро чу как той приготвя водата си в банята.

Когато се върна, Матю вече лежеше в леглото. Син чаршаф беше внимателно опънат върху тялото му. Силната му дясна ръка беше преметната върху очите, лявата лежеше край тялото му.

— Много бързо свърши — прошепна тя.

Той се прокашля.

— Не исках да използвам всичката топла вода, мила. — Всъщност беше решил да не избързва. Къпането заедно беше прекалено интимно, мислеше си той. Най-напред те трябваше да се открият един друг.

Сърцето на Били затупка по-силно. Трогна я неговата деликатност. Ако знаеше, че тя никога не е имала удоволствието да споделя банята си с мъж, щеше още повече да оцени нейната благодарност. Смъкна халата от раменете си и завъртя крана на душа. Все пак я смущаваше, призна си тя, да знае, че той е в съседната стая. Не беше затворила вратата. Струваше й се важно да има някаква връзка между тях, докато тя се приготвеше да се любят.

Вдигнатите й къдрици бяха влажни, когато свърши с къпането. В запотеното огледало виждаше как се вият около лицето й. След като се подсуши, нанесе по тялото си лосион докато всеки сантиметър от кожата й стана мек като коприна и тя бе обгърната от неповторимото благоухание, което сестра й беше прибавила към крема. Без да мисли, започна да облича халата си, после се спря. Ще отиде при него без всякакви задръжки, реши и метна атлазения халат на един стол в ъгъла.

Тя тръгна към леглото му и застана тихо отстрани.

— Аз съм… аз съм тук, Матю.

Той отметна чаршафа и отмести краката си, като седна, но все още, без да я докосва.

— Беше удоволствие да те слушам — нежно рече той. — Въображението ми доста се измъчи. — Подуши въздуха. — Усещам „Образът“ все по-силно с всяка измината секунда.

Малко смутена от неговото заявление, тя се огледа наоколо.

— Тук е толкова тъмно, Матю. Спуснал си всички завеси. Имаш ли нещо против, ако запаля една лампа?

— Предпочитам да не го правиш, Били.

— Но аз искам да те виждам. — Гласът й потрепери от признанието му.

Дълбока въздишка се изтръгна от него.

— А аз бих дал дясната си ръка, за да те видя, мила, но не мога.

Извинението замръзна в гърлото на Били. Как можа да бъде толкова невнимателна?

Той чу приглушения й стон и пипнешком намери ръцете й стискайки ги със силните си пръсти.

— Всичко е наред, сладка моя. Знам, че не искаше да ме разстроиш. Но ми се иска да бъдем приблизително при равни условия. Всъщност не знам какво може да се получи разбираш ли — призна той, — това ще ми бъде за първи път гласът му звучеше почти свенливо.

Сърцето на Били веднага се изпълни с топлота към него той се чувстваше неуверен, защото беше сляп. Нима не разбираше, че това нямаше никакво значение за нея? И как това би повлияло на способността му да се люби? Нима любовният акт не се извършваше почти винаги на тъмно? Но разбра, че той се чувства несигурен. И навярно причината за това беше, че от катастрофата насам не беше спал с жена нежно стисна пръстите му, за да му вдъхне увереност.

— Донякъде и за мен ще бъде за първи път.

— Никога ли не си спала с мъж, Били? — Въпросът му беше по-скоро за да я успокои, а не за да задоволи любопитството си, макар че му се искаше това да е възможно.

— Беше много отдавна — откровено каза тя. — Въпреки че можех да намеря време за това, сякаш никога нямах желание след един пръв и последен опит в колежа. — Добре си спомняше краткотрайната си връзка със студент последна година, когато беше първокурсничка. Всичко беше наред, но щом се наложи да помогне на майка си, тя напусна колежа и започна да работи. Онзи младеж просто изчезна от живота й.

— Ще бъда много внимателен с теб — обеща той, като приближи пръстите й до топлите си устни и целуна всяко тяхно връхче.

— И аз ще бъда много внимателна с теб — нежно отвърна тя. За цял живот, ако ми позволиш — обеща безмълвно.

— Искам да те гледам, сладка моя. Но ще трябва да използвам само осезанието си. Не се стеснявай, мила. За това мисля непрекъснато още от момента, когато опипах лицето ти в онзи първи ден. Знам, че навярно си много красива. Нека да пия до насита чрез моето докосване и моите устни, и моето тяло. Толкова искам това. — Гласът му потреперваше от желание. Беше изпълнен с трепетно предвкусване на това ново приключение в любовния акт. — Може да отнеме часове — дрезгаво завърши той.

Тя усети как топлината на предупредителните му думи прониква през крайниците й и после лумва като огън в цялото й тяло. Смеейки се нервно, отстъпи назад, когато той се изправи на крака.

— Може да се наложи да четем постепенно, глава по глава, Матю. Възможно е да не успееш да ме прочетеш наведнъж. — Вдигна длани към лицето му и почувства твърдите му гъвкави устни.

— Сразен съм. — Той покри ръцете й със своята и ги вдигна една по една, за да остави гореща и влажна целувка върху дланите й. Във всяка целувка се съдържаше обещание, обещание за бъдещето. Когато мина с езика си по меката й плът, проследявайки линията на любовта, обещанието сякаш беше запечатано. — Започваме. — Изключително нежно прокара длани по протегнатите й ръце до косата. Напипвайки горната част на кока, намери фибите и разпусна копринените й коси като лек облак около раменете. — Най-отгоре!

Пръстите му минаха през къдриците й от челото до темето, после надолу до самите краища, които се виеха съблазняващо около ръцете му.

— Косата ви е много секси, лейди. — Гласът му беше като топъл, шепнещ бриз, галещ бузата й.

— Тя е естествено къдрава. — Били чувстваше, сякаш цялото й тяло иска да се извие като къдрица около него.

— Значи не е накъдрена, а? — Усети, че той пак се усмихва. Закачаше се с нея през първите им стъпки към интимността. Тя също можеше да се държи не по-лошо.

— Няма нищо изкуствено — каза тя, смеейки се щастливо. — Каквото усетиш, това ще получиш.

— Не мога да чакам! — Ръцете му докосваха лицето й и той страстно въздъхна. — О, какво не бих дал, за да видя тези котешки очи. Обзалагам се, че можеш да хипнотизираш.

— Най-важното е, че мога да виждам в тъмното.

— Но не и ако те подлудя от страст — многозначително я опроверга той. — И не така, както имам намерение да те видя, бебчо. — Тогава я целуна с такава сила и плам, че я остави без дъх и както беше предсказал, тя стоеше с омекнали колене и затворени очи. Полюляваше се, опряна до гърдите му, обвита в кадифени къдрици, и двамата въздъхнаха рязко, разтърсени от съприкосновението. Матю трудно овладяваше неудържимата си жажда за нея. Беше решил да не залъгва Били или самия себе си при тази първа близост. Поглади с хладните си длани гъвкавите й ръце чак до пръстите. Там докосна всеки от прекрасните й пръсти нагоре и надолу. Усещаше, чуваше и почти вкусваше сладкия й ускорен дъх; всеки път, когато вдишваше, зърната на гърдите й се докосваха до неговия гръден кош и дразнеха сетивата му. Той искаше — не, той трябваше да почувства гърдите й в ръцете си, в устата си.

С леки милувки премести ръцете си на талията й, разучавайки заобления й ханш, кръста й, изправения й гръбнак. Привлече ръцете й около врата си и почувства как пръстите й се преплитат в сухата му вълниста коса. Той бавно придвижи ръцете си отстрани и нагоре по тялото й и дланите му започнаха нежно да галят твърдите й гърди отначало отстрани. Палците му се въртяха в шеметни кръгчета и се промъкваха все по-близо до целта. И когато пръстите му се докоснаха до тази цел, той усети как от тялото на Били се изтръгна въздишка. Сякаш я беше стиснал в силна прегръдка, но всъщност той едва я докосваше като с перце.

— Прекрасна си, Били. — Обсипа я с хиляди малки изгарящи целувки. — Не мога да повярвам колко си красива. Твърда. Гладка. Толкова топла. — Чувстваше промяната в зърната й, всяко започваше да става твърдо от желание. Мекотата на заобикалящите ги ареоли беше по-ясно изразена, когато той нежно изви всяка пъпка между пръстите си. — Толкова съвършена — прошепна той, навеждайки глава, за да поеме кръглото връхче с устни. Но Били намери сили да помръдне встрани в този момент, за да може тя да проведе своето собствено проучване.

— Сега е мой ред. — Беше задъхана. — Още една минута и ще забравя какво искам да направя.

— Бих ти напомнил, мила. — Нежният му укор само засили намерението й да прави каквото си иска.

— Започвам най-отгоре, еротично чудо! — прошепна Били. Той въздъхна, но нищо не каза, съгласен да чака момента, за да продължи гальовните си ласки по тялото й. С треперещи пръсти тя поглади гъстата му коса. После надолу проследи правите, ясно очертани вежди, припомняйки си, без да поглежда, тъмните искрящи очи под тях. Погали гладко избръснатите му бузи и намери гънките от носа към устата. Езикът близна изгарящо върховете на пръстите й. Леко притягане на ръцете му отстрани я приближи по-плътно и тя вдигна уста към неговата и смело го целуна. Сърцето му веднага заби лудешки до едрата й гръд. Тя инстинктивно притисна по-силно устните си до неговите, езиците им буйно се преплетоха и после се отдръпна. И двамата дишаха тежко от лумналата страст.

Беше й трудно да продължи. Но тя искаше това. Чувствителните й пръсти минаха по раменете му и се преместиха отпред. Всяка нейна пора се наслаждаваше на нови открития; космите по гърдите му сякаш бяха мек килим, когато ги погали. Изведнъж Матю потръпна, откликвайки несъзнателно при докосването й на плоските му твърди гръдни зърна. Беше очарована, като разбра, че нейният допир също му въздейства. Ала скритият й възторг беше краткотраен.

— Усмихваш ли се, мис Теодор?

— Май си съвсем сигурен, мистър Дънкан! — После бе принудена да се залюлее към него, заравяйки лице в широките му мускулести гърди, когато той бързо й отвърна със същите движения.

В отговор тя допря устни до гърдите му и изведнъж захапа възбудените му зърна. Реакцията му беше мигновена. Той я сграбчи през кръста и прегъвайки колене, я вдигна високо пред себе си, като зарови лице между гладките й гърди.

— Тази игра е за двама, сладка моя — дрезгаво прошепна той в момента, преди да поеме гръдното й зърно с устни и веднага я възпламени.

Нейният вик на екстаз разпали огън в слабините му; тя чувстваше между дългите си крака неговата възбуденост, устремена към топлота и утеха. Умоляващо стенание се изтръгна от него и тя притисна главата му плътно до гърдите си, подтиквайки го към следващото хълмче на страстта.

След като я нацелува до насита, Матю нежно я положи върху леглото и се пъхна до нея. Ръцете и устните му не се откъсваха от кожата й. С нарастващо вълнение масажираше и проучваше. Устните му следваха ръцете при откриването на тънката й талия и гъвкавия заоблен корем; после пръстите му стигнаха мекия триъгълник отдолу — крайната цел на ненаситната му жажда.

Тя трепереше в ръцете му и неволно повдигаше таза си.

— Матю? — Гласът й беше напрегнат.

Той я целуна с такава страст, че Били се задъха и не можеше нищо друго да изрече.

— Трябва да си търпелива с мен, любима. Аз бавно чета. Дори още не съм свършил първа глава. — За да подчертае трудната си задача, той продължи изследователското си пътешествие по заоблените й хълбоци, притискайки я по-плътно, преди да премине към бедрата й. С едно възпламеняващо докосване разтвори краката й и раздразни вътрешната страна на бедрата. Когато най-после тя беше готова за неговото придвижване към овлажнелия й център, вместо това, дланите му се отправиха надолу към свитите пръсти на краката й. Гърдите му се притискаха до костите на хълбоците й. Той чувстваше как еротичното извиване на таза й става все по-настойчиво. — Кожата ти е гладка като коприна, Били. Ти си мека като котенце.

Възбудена и вече обмисляща как телесно да го нарани, тя изсъска в отговор:

— Напомни ми да ти предложа курс по скоростно четене за в бъдеще. — Подсили думите си като страстно заби нокти в изпъкналите мускули на изопнатия му гръб.

От него се раздаде нисък стон на възбуда.

— Мисля, че котенцето току-що се превърна в тигрица. — Преди тя да отвърне, той с докосване проникна в разпалената й сладост. — Край на първа глава, моя скъпа. Сега стигаме до вълнуващата част. — Настойчиво я водеше към връхната точка. Тя загуби всякаква способност да говори, ала той продължаваше с упойващи любовни слова. — Отвори се за мен, моя мила, нека да усетя твоята топлина. Нека да разбера твоя отклик с всички мои сетива. Докосни ме. Искам да почувствам какво чувстваш ти.

Тя не можеше да остане неподвижна дори ако животът й зависеше от това и той го знаеше. Непогрешимо го намери и нейната въздишка се сля с неговия стон на наслада, когато той се надигна от нейното докосване. Думите „обичам те“ едва не се изплъзнаха от устните й, но тя ги запечата в сърцето си, като отвърна на яростната му целувка. Бедрата й се поклащаха срещу него; скоро щеше да достигне кулминационната си точка. Той усети, че тя вече не може да се владее.

— Ела с мен до едно потайно място, Били. Там никой не е ходил досега. Надникни в себе си. Надникни в мен.

Тя докосна клепачите му, които се затвориха и затулиха мислите му от външния свят.

— Какво виждаш, Матю? — прошепна тия думи край ухото му, докосвайки месестата му част с езика си. Устните й потрепваха.

Той обърна лицето си към устните й.

— Виждам място, изпълнено със светлина. — Придвижи се над нея и разтвори краката й, за да го поеме тя. — Но трябва още да се приближа, за да ти кажа повече, любима.

Тя безмълвно го прие, притегляйки го дълбоко в себе си. Блажената му въздишка накара сърцето й да потръпне; движенията му я изпълваха с наслада.

— О, сладка моя! — възкликна той, споделяйки видението си с нея. — Всеки миг става все по-ясно. Виждам красива висока жена, обкръжена от фойерверки. От тях кожата й искри, в очите й блестят отражения от светлината. — Леко засили скоростта на своите тласъци и Били затвори очи, за да види словесната му картина в бурния си мозък. — Виждам мъж, който я притиска до себе си. Тя вдига ръце над облака от коси, посягайки към звездите. Всеки път, когато докосне звезда, тя величествено избухва. Погледни небето около тях, Били. Виждаш ли ракетите? Виждаш ли как се пръсват във възхитителна дъга от искряща светлина и се изливат като водопад от гореща жарава? — Тя тихо стенеше. Това беше единственият отговор, на който бе способна. Той се движеше в нея със сила и мощ, помитащи вихрените й чувства сякаш отвъд вселената. Почувства пулсиращото й освобождаване, усети как тя потръпва под неговото тяло. — О, мила! — прошепна дрезгаво Матю. — Сега! Сега! Виждаш ли огнените колела на фойерверките? Ракетите? Те експлодират. Ние експлодираме! — Той настръхна и извика ликуващо: — О, господи! Толкова е прекрасно! Ти си толкова прекрасна! Моя скъпа Били. Мое скъпо момиче.

Когато рухна над потрепващото й тяло, Били погали лъсналата му от пот кожа с отпуснатите си ръце. Тя му напяваше нещо. Не беше в състояние да проговори. Това беше най-съвършеното преживяване в досегашния й живот.

Той се търкулна край нея, настанявайки я удобно в ръцете си. Държеше я плътно до повдигащите му се гърди. Тя го обви с ръце около кръста и заситена, лежеше върху сърцето му, вслушваща се с цялото си тяло в уталожващото пулсиране, докато двамата бавно и леко се спускаха обратно на земята. Чувстваше как любовта напира в гърдите й, но трябваше да сдържа думите, които така ужасно много искаше да изрече. Знаеше, че никога не трябва да изразява гласно своята любов. Поне докато той не променеше решението си да не иска тя да се обвързва с него. Да можеше само да промени решението си!

Сгушвайки се по-близо, Били довери чувствата си само на сърцето си. Ще остане при него, ще го обича докогато може и ще си тръгне, щом той й каже, че всичко е свършило. Усети как по бузата й се плъзва сълза и я избърса, осъзнавайки изведнъж, че вече никога няма да бъде същата. Но междувременно щеше да събере спомени от преживявания, стигащи й за цял живот.

Матю усети, че тя потръпва и притегли, чаршафа отгоре им. Нежно притискайки я до себе си, целуна челото й и после нежно прошепна:

— Знаех си, че с теб ще предизвикаме фойерверки, бебчо. — Доволната му усмивка предизвика дяволчето в нея.

— Представлението си го биваше, признавам. Но всъщност ти възпламени гигантската ракета — подразни го тя лукаво.

Той я ощипа по задните части и се изхили на нейната разпуснатост. После я притисна над цялото си тяло в задушаваща прегръдка. Как обичаше тази жена! Но не искаше дори да си помисли да й го каже. Вместо това, изръмжа уместен отговор на нейната забележка:

— Това е, защото ти запали моя фитил така, както никоя друга жена на света.

Той беше напълно завладян от нейния отклик. Тя не се разсърди от закачката му. Просто започна да атакува неговите сетива, което го остави, много по-късно, напълно изтощен и съвсем преситен. Просто дишаше тежко, на пресекулки, когато можа най-сетне да проговори.

— Ох! Бисът беше дори по-добър от първото представление. Не мога да повярвам… и то толкова скоро!

— Това лесно може да се обясни. — Тя тихо се засмя. — Когато се допирам до нещо така великолепно като теб, скъпи, непременно ще има страхотна експлозия!

Той силно притисна в прегръдките си заситеното й тяло. Почти нямаше сили да й отговори.

— Точно това казах, сладка моя, фойерверки в голям мащаб.

После и двамата потънаха в дълбок сън.