Джоун Брамш
Докосване в мрака (3)

3.

След вечерята Матю и Били отидоха в дневната, за да се опознаят повече над чашка кафе. На нея й направи силно впечатление сръчността на Матю в кухнята. Явно заедно с неговия агент и приятел Джек Гилбърт бяха постигнали чудеса в краткия си курс по елементарни умения. Матю беше запаметил разположението на кухненските прибори, които ползваше, както и съдържанието на фризера и хладилника. Когато тя изказа възхищение от придобитата му ловкост, той й каза, че е бил подготвен за това от работата си в тъмната стаичка за проявяване.

— Опитът в тъмната стаичка и на теб би ти помогнал, ако някога изгубиш зрението си. — В този миг се намръщи. — Бог да те пази никога да не преживееш подобно нещо дори за час, Били.

— Благодаря ти, Матю — прошепна тя. Това й напомняше преживяното от баба й. — Когато всичко приключи, мисля, че ще откриеш как миналите ти успехи са нищо в сравнение с това, което имаш намерение да направиш. Надявам се, че все още ще бъда някъде наблизо, когато то стане. Дни наред няма да искаш да затвориш очите си. Ще бъде толкова вълнуващо отново да виждаш.

— Що за смахната оптимистка си ти? — сопна й се. — Та това може изобщо да не стане, Били! Трябва да бъда подготвен за подобен изход. По дяволите, нямам такава сляпа вяра като теб.

— Какъв ужасен каламбур, Матю — скара му се внимателно тя и хвана ръката му, като разтвори пръстите му, свити в гневен юмрук. — Не е минало много време от злополуката. Не бива да се отказваш толкова скоро от надеждата. Необходимо е време, за да успее тялото ти да укрепне, но то почти винаги става. Вярвам в това. А аз съм способна да вярвам дори за двама ни, докато ти преодолееш всичко — тихо обеща тя. — Разбираш ли?

— Да, но ми е страшно трудно, когато не мога да видя очите ти — промълви той. — Невинаги съм сигурен какво наистина искаш да кажеш.

— Обикновено изричам това, което искам да кажа, Матю, затова няма смисъл да търсиш някакъв скрит смисъл.

— Добре, да проверим. Какво е мнението ти за мен?

Тя пусна ръката му и се обърна с лице към него на дивана. Единствената светлина идваше от трепкащите пламъци на огъня в камината, която бяха запалили заедно с Матю. Топлината прогони студа от дъждовното време. Били внимателно докосна лицето му.

— Всъщност ти си доста красив мъж — започна тя. — На снимките не е уловен магнетизмът, който се излъчва от теб. Не ми се вярва, че не си фотогеничен. Струва ми се, че ти е нужен друг фотограф.

— Искаш ли да се заемеш с това?

— При първа възможност — тихо рече тя, доволна, че й позволява да изпълни едно от най-съкровените си желания. — Тук боли ли те? — Тя опипа тесния червен белег до посребреното му слепоочие.

— Да, и е отвратително на пипане — промърмори той. — Причинява ми и ужасно главоболие, особено когато вали дъжд.

— Мисля, че ти придава нещо характерно — каза тя. — Болеше ли те главата, когато се запознахме? — Това навярно би обяснило необичайната му раздразненост на входа, помисли си Били.

Той се разсмя.

— Онова беше нищо в сравнение с това, което ме чака отсега нататък с теб — пошегува се той.

Тя щипна правия му нос.

— Несправедливо съмнение, Матю. Страхотно ще се сработим заедно. — Приглади челото му и похвали гъстите му тъмни мигли. — Те си хармонират чудесно със страшните ти вежди. Сигурна съм, че погледът ти почти пронизва хората. Можах да го усетя, когато ме наблюдаваше как ходех из стаята преди това. — Изведнъж се порази от току-що изреченото от нея. — Ей, но все пак как успя да го направиш?

— Панталоните ти бяха от рипсено кадифе. Чувах те как свистиш, докато се движеше.

— Аз не свистя! — възмути се тя.

— Това ще разбера със сигурност едва когато повървя с теб и сложа ръце на бедрата ти — отвърна той. — Да опитаме ли?

— Не! Остави ме да продължа. — Тя се съсредоточи върху слабите му гладки бузи. — Харесват ми тези недълбоки гънки край устата ти. — Проследи всяка до устните му. — Значи често се смееш. Това е здравословно.

— Може би означава, че просто годините започват да ми личат.

— Глупости! — добродушно протестира тя. — Имаш и силна челюст. Както и трапчинка на брадичката. Всъщност си много привлекателен екземпляр, Матю Дънкан.

— Не си казала нищо за устата ми. Искаш ли да видиш зъбите ми? — Той широко се ухили, спомняйки си нейната забележка, че се чувства като кон, изложен на търг.

Тя разтри бузите му, за да се отпусне устата му, после нежно опипа устните му.

— Горната ти устна е доста тясна. Това означава, че си много умен и понякога може би хитруваш във взаимоотношенията си с другите хора. Умееш да се отбраняваш. Между другото зъбите ти са много равни и бели. — Изведнъж тя се смути от докосването и понечи да се отдръпне.

Той хвана ръцете й, връщайки ги обратно върху бузите си.

— Не каза нищо за долната ми устна, Били. Да довършим нещата докрай. Какво ти говори долната ми устна за моята личност? Не че вярвам и дума от всичко това, нали разбираш.

Тя поглади устата му и сви очи, замислена сериозно.

— Долната ти устна е пълна и добре оформена. Подвижна и изразителна е. Съвсем мъничко е намусена, за да покаже, че можеш да бъдеш упорит и неотстъпчив, но, общо взето, умееш да се радваш на живота и лесно придобиваш добро настроение.

— Казвали са ми, че имам чувствена уста. Как мислиш? — Говорейки, той се придвижи към нея. Били въздъхна, но се опита с насмешлив отговор да прикрие колко я привлича той.

— Навярно всяка жена, която си познавал, ти е казвала това. Няма смисъл да повтарям подобно наблюдение. Суетността ще те погуби — тихо рече тя, усещайки топлината на тялото му, допиращо се до нея.

— Направи ми това удоволствие — прошепна той, като се приближи още повече.

Тя отново въздъхна.

— Добре. — Вълнението й неимоверно нарасна, когато с отмалелия си натежал поглед съзря устата му така близо до себе си. — Ти имаш много чувствена уста. — Не се поддава на описание, добави наум тя, докато жадните й очи продължиха да се впиват в усмихнатите му устни.

— Радвам се, че мислиш така, Били. — Ръката му се придвижи към шията й, погали тила й, придръпвайки я още по-близо. — Искам да те целуна за лека нощ. — Той се надвеси над нея и Били се облегна назад върху възглавничките, докато полуотворените му топли устни се устремиха към нея.

Той съобразително потърси бузата й най-напред и се приближи до устните й. Не е по-различно от любенето на тъмно, помисли си той, като бавно се движеше към плячката си.

Когато устата му обхвана нейната и двамата почувстваха мощно разтърсване при допира на телата си. Сякаш някакво силно магнитно поле се бе концентрирало при тяхната среща; то неумолимо ги привличаше един към друг в ярък взрив от желание.

Били опита да се отдръпне, изненаданият й вик бе заглушен от неговата все по-страстна целувка. Върхът на езика му се плъзна по кадифената мекота от вътрешната страна на разтворените й устни. Тя усети как допирът му като ток премина по цялото й тяло, което потръпна от пламъка на откритието. Неговата целувка й доставяше наслада, по-голяма от коя да е друга целувка в живота й досега. И тя скоро започна да участва активно. Беше толкова хубаво. Твърде хубаво. Решително се отдръпна.

— Мисля, че сега трябва да кажа лека нощ. — Гласът й пресекна от потисканото желание.

— Аз не искам да ти кажа лека нощ, Били. — Той трескаво се опита отново да улови нейната мека и изплъзваща се уста.

— Не, Матю. Трябва.

Той не я пускаше и прошепна в ухото й:

— Били… моя сладка Били. Ти също го чувстваш. — Топлият му дъх изгаряше пламналата й вече кожа. — Има нещо между нас.

— Не особено много! — каза тя и леко се засмя, като се опита деликатно да го върне към реалността.

— Не ме дразни — сърдито промърмори той и я зацелува страстно по шията, спирайки се накрая върху точката, където пулсът й биеше, и не се откъсна от нея, докато тя не се задъха.

— Матю! Спри, моля те, спри. Трябва да погледнем на истинското положение на нещата.

— Вече знам какво е то — прошепна той, поглаждайки яката й с пръсти. — Искам да се любя с теб.

Пламенните му думи й подействаха като шамар по лицето. Изведнъж дойде на себе си. Успя да събере сили, за да се откъсне от прегръдката му и да се оттегли в другия край на дивана. С разтреперана ръка изтри потта по челото си. Когато в следващия миг отвори очи, видя, че Матю се опитва пипнешком да я открие сред възглавничките.

— Дявол да го вземе, Били. Не се дръж така с мен. Аз съм в неизгодно положение, ако ще си играем на криеница.

Хвана здраво търсещите му ръце.

— Матю, нека бъдем благоразумни. Току-що се натъкнах на нещо необичайно. Всъщност то има обяснение. Вероятно не си човек, който води монашески живот. — Тя поосвободи ръцете му и дълбоко въздъхна. — Аз съвсем случайно се оказах в момента, когато твоето либидо започна да се събужда. Толкова е просто.

Тя напрегнато се вглеждаше в лицето му с надежда да види искрица от съгласие в гневното му изражение. Ако не успееше да го накара да разбере, щеше да си тръгне. А на нея никак не й се искаше. Толкова много желаеше да остане при него.

— Преди това ми казваше, че си точно там, където си искала да бъдеш. Защо е този спор? — Той се придвижи към нея, докато тя не се оказа притисната до облегалката на дивана. Не беше забравил умението и тактиката си да прилага сила. Поне не когато искаше нещо. За първи път от месеци се чувстваше жизнен и енергичен. Преследванията и завоеванията винаги го караха да се чувства така. И някак си вярваше, че ще преодолее съпротивата на Били — ако не чрез упоритите му атаки, то тогава чрез по-фини ходове. — Ела да спиш с мен, Били.

— Не по този начин. — Тя се заблъска срещу твърдите му гърди, усещайки как сърцето му бие под меката риза. — Притежавам достатъчно себеуважение, за да не бъда просто едно топло тяло за твоите нужди. Дошла съм тук, за да работя с теб. Това е всичко. Ако не се овладееш, утре сутринта ще трябва да си замина. — Челото му още повече се смръщи: — Матю, моля те. Не ме принуждавай да вземам такова решение.

Той изведнъж се облегна назад и насмешливо изсумтя.

— Момиче, ти наистина си упорита. Просто нямах представа колко упорита можеш да бъдеш. Нима никак не ти е жал за мен?

— Ако си очаквал съжаление, значи не си мъжът, за когото съм те смятала. Искаш да те съжаляват ли, Матю?

— По дяволите, не! — извика той. — Щях да те плесна по малкото ти задниче и да те изхвърля още днес следобед, ако смятах така. Просто накърни моето его, това е всичко. Отдавна не ми се е случвало някоя жена да ме е отхвърляла, особено толкова привлекателна като теб. А аз малко се поувлякох, когато ти отвърна на целувката ми. — Стори му се, че усеща смущението й от последната му забележка.

Той не искаше тя да си прибере багажа и да замине. Държейки я в обятията си, беше почувствал нещо различно и по-невероятно вълнуващо от когато и да било с друга жена. Е, Дънкан, увещаваше се той, щом не можеш да постигнеш нещо честно, хитрувай! Знаеш как да го направиш.

Вдигна ръка към слепоочието с белега и потрепна, преструвайки се, че го боли. После преглътна шумно и заговори мъчително и смирено:

— Извинявай, Били. Моля те, прости ми.

Тя веднага погали лицето му.

— О, Матю. И аз съжалявам. Разстроих те и сега пак имаш главоболие. Да ти дам ли нещо против него? — Гласът й беше изпълнен с разкаяние и Матю с мъка сдържаше победоносната си усмивка.

— Не — прошепна той на пресекулки. — Ще ми мине. Но май е по-добре да си почина малко. Имаш ли всичко необходимо горе? — Той се изправи, като нарочно залитна, надявайки се, че Били ще го подкрепи — и тя не го разочарова. „Колко е лесно!“ — удивляваше се той.

— Ще ми позволиш ли да те заведа до твоята стая? — загрижено попита тя. — Ти си по-уморен, отколкото осъзнаваш.

Той кимна, не смеейки да се довери на гласа си. Били внимателно му помогна да се придвижи, без да подозира, че той я манипулира, когато, вдигна ръката си и обгърна раменете й за подкрепа. Тя му предложи помощта си при събличането и той едва не подскочи при този шанс, но навреме се осъзна. Реши, че тя ще си тръгне, ако тази вечер отново направи опит да я съблазни.

— Благодаря ти, Били, но мисля, че сам ще се справя оттук нататък. Надявам се да спиш добре. Понякога нощно време ставам и бродя из къщата. Сега ми е невъзможно да различа деня от нощта, затова спя по най-необичайни часове. Не се плаши, ако чуеш нещо… например ако сипя ругатни, защото съм се объркал.

— Разбирам. Ако ти потрябвам, непременно ме повикай. Ще те чуя.

Как може една трийсетгодишна жена да бъде толкова лековерна и наивна, чудеше се той. После изведнъж се опомни. Много добре знаеше, че тя не е простодушна и невинна. Умееше да се целува. На нея също й беше трудно да овладее своята възбуда. Чувствайки се засрамен — нещо, което рядко му се случваше, — той разбра, че тя просто искрено се опитваше да му помогне.

— Благодаря — промърмори, отвратен от склонността си да манипулира хората. — Признателен съм за твоята отзивчивост, но сам ще се справя. Сега върви и ще се видим утре сутринта.

Тя загаси лампите и тръгна към отворената врата.

— Матю? Какво те кара да смяташ, че имам малко задниче? Та ти не си ме докосвал там.

Той се засмя заговорнически.

— Не се налагаше да те докосвам, момичето ми. Заемаше толкова малко място в края на дивана, че когато се приближих до теб, го разбрах. Защо питаш?

Тя се прокашля и побърза да се отдалечи.

— Просто съм любопитна. Лека нощ.

— Лека нощ, Били. — Едва сдържаше смеха си.

По-късно, когато лежеше под завивките, въртейки се в леглото, докато намери удобно местенце за леко облеченото си тяло, Били си мислеше за неочаквания обрат на събитията през тази вечер. Матю не й правеше впечатление на мъж, който се стреми към случайни връзки само за да задоволи нуждите си. Защо тогава се нахвърли върху нея? Наистина ли тя го привличаше? Ако е така, трябваше да внимава да не му причинява отново болката при отблъсването. Точно сега той си има достатъчно неприятности, помисли си тя. Но какво да стори с неочакваното за нея привличане към него? Той беше нейният кумир, майсторът, при когото беше мечтала да изучи уникалните му фотографски умения. Нима не беше естествено да се влюби в своя учител, питаше се Били. Може би за младо девойче, но не и за зряла жена с професия, отвръщаше си категорично тя.

Матю преживява ужасна криза в своя живот, знаеше това. Може би целувайки я, той се е опитвал отново да овладее част от самия себе си. Било е нещо естествено. Не е нужно да си зрящ, за да правиш любов. Да се почувстваш отново нормална личност. Да, реши тя, сгушвайки се настрани. Навярно той се бе опитал да направи точно това. Но то не решаваше въпроса за нейното собствено привличане. „Овладей се, Били!“ — рязко си заповяда тя и тупна с ръка по възглавницата, за да го подчертае.

На долния етаж Матю се бе приготвил да си ляга и седеше на края на матрака, втривайки витамин Е в пулсиращия белег. Джек Гилбърт беше открил в своите проучвания информацията, че витамин Е по всяка вероятност изглажда ръбовете на белезите. Той веднага хукна с колата в града, за да го достави. Щом Джек го е донесъл, поне може да го опита разсъждаваше наум Матю. Върна бурканчето в нощното шкафче точно пред себе си и затвори чекмеджето. Въпреки че никога преди това не се беше проявявал като човек на реда в ежедневието си, скоро след катастрофата се научи да връща всяко нещо на определеното му място, ако после поиска да го намери. Наложи се да свикне с това.

Отпусна се на възглавниците и придърпа чаршафа върху голото си тяло. Въздъхвайки, сложи ръце зад главата си и се замисли за Били, която навярно вече блажено спеше точно над него. Боже мой, тази вечер се бе държал като разгонено животно, мислеше си с отвращение. А после дори я бе подвел, гризеше го съвестта. Обаче се налагаше да намери някакъв начин, за да я накара да остане след глупашката му постъпка, мълчаливо се убеждаваше той. Не искаше тя да си замине. Беше като слънчево видение, появило се в тъмното му съществование. И ако успееха да намерят начин, искаше му се да сподели с нея похватите, които бе разработил във фотографската си кариера. Ако някой заслужаваше шанса да се учи, мислеше си той, това бе именно тя.

Дяволитостта му отново взе връх и той се усмихна в тъмнината, опитвайки се да си представи Били в леглото горе в галерията над неговата стая. Запита се дали тя също спи гола и вълна на възбуда премина през слабините му. Може би никога няма да разбереш, охлаждаше го неговият здрав разум. После отново се подсмихна, защото играта беше приключила само за тази нощ. Обърна се настрани и прошепна в тишината: „Може би да. Може би не“. След това затвори невиждащите си очи и заспа.

Беше все още тъмно, когато Били чу силно тупване и в тишината последва цял куп шумни ругатни. Бързо скочи на крака и замръзна, ужасена и объркана. После си спомни къде се намира.

— Матю? Ти ли си? — Проправи си път между кутиите и чантите към ключа за осветлението.

— Да, аз съм, Били. Извинявай, че те събудих, но те предупредих, че понякога все още се обърквам, особено когато съм полусънен — мърмореше той. По дяволите, струва ми се, че съм си счупил капачката на коляното в тази маса.

Последните му думи накараха Били да полети надолу по стълбите. Очите й постепенно привикнаха към тъмнината и тя се спусна към него. Но в следващия момент изведнъж се закова.

— Не вярвам, че си счупил капачката на коляното си, Матю — каза, след като пое дълбоко въздух, за да се успокои. — Дай ми ръката си и ще те заведа обратно в спалнята. Разбра ли?

Безмълвно й подаде ръката си и послушно я последва до леглото си. Отпусна се на огромния матрак и почувства как чаршафът се издига като облак над тялото му.

— Добре ли ти е сега? — попита внимателно Били, оправяйки завивките му.

— Да — промърмори той. — Извинявай, че те обезпокоих. Благодаря за помощта.

— Няма защо, Матю. — Тя не можеше да сдържи неспокойния си смях, изплъзнал се от потръпващите й устни.

Матю го долови и се намръщи в посока към нея.

— Какво е толкова смешно? Нали знаеш, че не го правя нарочно?

— О, не се смеех на твоето премеждие — побърза да го успокои тя. — Но бих те помолила за една малка услуга, ако отново се срещнем по време на нощните ти разходки. — Засмя се тихо и видя, че Матю започва да се дразни.

— Е, за какво става дума?

Били се прокашля и отвърна колкото се може по-строго:

— Ще ти бъда благодарна, ако нощно време започнеш да използваш халата си, Матю. Иначе може да получа инфаркт и ще ти се наложи да викаш Бърза помощ, колкото и да ти е трудно.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — развика се той. Тогава изведнъж се сети. Беше забравил, че се бе размотавал из къщата съвсем гол. Смутено се засмя. — Извинявай за това, мила — рече виновно, но се беше ухилил до уши. Разбира се, Били видя дяволитата му самодоволна усмивка; тя беше светнала лампите още когато вървяха заедно.

Този мъж е доволен до немай-къде, защото смята, че страшно ме е засрамил, мислеше си тя, като се подсмихваше. Но той не знаеше, че тя изобщо не се смути, а напротив, с удоволствие и без всякакви задръжки разгледа слабото му мускулесто тяло. Да, без съмнение Матю беше почти съвършен мъжки екземпляр. Подробно го огледа… и никак не се засрами.

Мислите й бяха прекъснати от шеговита забележка:

— Да не си ме снимала, Били? — Той май много бързо и стремително излиза от мрачната си депресия, реши тя, трепвайки от дяволитата му реплика. Но това няма да стане за нейна сметка, закани се тя. — Е, снима ли ме? — отново нежно я подразни той.

— Можеш да бъдеш сигурен! — извика тя през рамо и загаси лампата на излизане от стаята. — Осем на десет инча, гланцирана. Осветлението беше налице. Ще ти я покажа някой ден.

— Надявам се, че не си мръднала апарата, когато си снимала. — Той с мъка сдържаше смеха си.

Сърцето й се изпълни с топлина към него. Обърна се и й се искаше той да види как тя добре се владее. Сигурно щеше да бъде сразен, реши тя.

— Аз съм професионален фотограф, Матю Дънкан. — Опита се гласът й да прозвучи възмутено, докато всъщност и се искаше да се посмее заедно с него. — Беше нещо съвсем обикновено. Импровизирана бърза снимка в цял ръст. Нищо особено.

Не беше лесно да се затвори устата на Матю и той заключи:

— Надявам се, че си ме снимала в най-добрата ми поза.

Не можа да отвърне и вместо това изхъмка нещо, измъквайки се безшумно навън. Тихият му смях се носеше зад гърба й. Тя се втурна нагоре по стълбите, после внимателно се промъкна край препятствията около леглото си.

През цялото време си шепнеше в тъмното: „О, Матю, само да бях по-дръзка, щях да ти затворя устата както трябва“. Трябваше да пъхне главата си под възглавницата, за да се изсмее на висок глас. С живото си въображение тя си представяше слисания му и огорчен израз, ако в отговора си тя бе изразила значително съмнение дали наистина е бил в целия си ръст на снимката.

Почти веднага избухна победоносният й смях. Този тъмнокос сексапилен красавец долу щеше да има последната дума дори и в собственото й въображение. Би могъл да каже нещо от рода на: „Какво ще кажеш за снимка в легнала поза на следващия ни сеанс, бебчо… като е желателно ти да си отдолу?“.

Възмутено изпъшка и изведнъж заспа с лека усмивка на полуотворените си устни.