Матю Райли
Седемте смъртоносни чудеса (5)

Среща на нациите

Графство Кери, Ирландия

28 октомври 1996

7 месеца по-късно

Фермата О’Шей

Графство Кери, Ирландия

28 октомври 1996, 17:30

За нетренираното око всичко би изглеждало като най-обикновена стара ферма на върха на хълм, с изглед към Атлантика. Тренираното око обаче виждаше съвсем друго. Професионалистът щеше да забележи поне двайсетимата тежковъоръжени ирландски командоси на пост из имението — оглеждаха хоризонта.

Безспорно сцената бе необичайна за международна среща, но от друга страна, ставаше дума за среща, за която участниците не биха желали да се разчува.

Международната обстановка бе сложна. Ирак бе изгонен от Кувейт, но си играеше на котка и мишка с инспекторите по разоръжаване от ООН. Европа бе бясна на Щатите по повод тарифите за стомана. Индия и Пакистан — вечно вкопчени в някакво тяхно подобие на война — се намираха на ръба да станат членове на клуба на ядрените сили.

Но това бяха големите проблеми, а малките нации, събрани тук, не бяха сред големите играчи на международната сцена. Това бяха малки страни — мишки, не лъвове — дребосъци в сравнение с големите сили.

Но не за дълго.

Мишките бяха на път да изреват като лъвове.

Седем от осемте делегации бяха в основния салон на фермата и чакаха. Всяка национална делегация се състоеше от двама или трима души — един старши дипломат и съпровождащи го военни.

Гледката през прозореца бе изумителна — панорамен изглед към простора на Атлантика с разбиващите се в брега вълни — но никой от присъстващите на тази среща не се вълнуваше от нея.

Арабите нетърпеливо поглеждаха часовниците си и започваха да се мръщят. Техният водач, лукавият възрастен шейх от Обединените арабски емирства Анза ал Абас, се обади:

— От професор Епер няма вест вече цели шест месеца. Какво ви кара да смятате, че ще се появи?

Канадците както обикновено седяха спокойно и търпеливо. Водачът им късо отговори:

— Ще дойде.

Абас сви недоверчиво устни.

Докато чакаше, прелисти папката с документи за срещата и започна да препрочита загадъчното извлечение от книга, предоставено на всички участници в срещата.

Заглавието му бе „Златният пирамидион“…

Златният пирамидион

„Извадка от: Когато хората строяха планини: Пирамидите“

от Крис М. Камерън

(Макмилън, Лондон, 1989)

Може би най-голямата загадка, свързана с пирамидите, е най-очевидното нещо: Голямата пирамида в Гиза е два метра и седемдесет по-ниска, отколкото би трябвало да е.

Някога на върха й се намирал най-боготвореният обект в цялата история.

Златният пирамидион.

Или както го наричали египтяните — Бенбен.

Оформен като малка пирамида, Пирамидионът бил висок два метра и седемдесет сантиметра и бил изработен почти изцяло от злато. Бил покрит с йероглифи и други странно изглеждащи символи на непознат език, а на едната му страна — южната — се намирало Окото на Хор.

Всяка сутрин то засиявало като скъпоценен камък, огряно от лъчите на изгряващото слънце — това бил първият предмет в Египет, докосван ежедневно от свещените лъчи.

Великият Пирамидион всъщност се състоял от седем части, а пирамидалната му форма била резултат от нарязването му на хоризонтални слоеве, от което се получавали шест трапецовидни части и една — най-горната — която сама по себе си представлявала малка пирамида (такива малки пирамиди се наричали пирамидиони).

Споменахме, че Пирамидионът бил изработен почти изцяло от злато, защото макар тялото му да било изработено от масивно злато, по височината на пирамидата минавал тънък отвор, който свързвал върха с геометричния център на основата.

Тази кухина с диаметър пет сантиметра пронизвала всяка от седемте части. Във всяка от седемте кръгли дупки можело да се намери кристал, който наподобявал лупа. Поставени един върху друг, седемте кристала били в състояние да концентрират лъчите на слънцето в моментите, когато то минавало точно над Пирамидиона.

И това било неслучайно, а критично важно.

Много учени са отбелязали в изследванията си, че построяването на Голямата пирамида от фараон Хуфу по странно стечение на обстоятелствата съвпада с едно слънчево явление, известно като Завъртането на Тартар. Явлението е органично свързано с въртенето на слънцето и последващата поява на гигантско слънчево петно, което се изравнява с мислената линия, свързваща Слънцето и Земята.

Египтяните внимателно са наблюдавали слънцето и със сигурност са знаели за неговото въртене, за слънчевите петна и естествено за петното, което наричаме Тартар. Осведомени за изключително високата му температура, те го наричали Унищожителя на Ра (те също знаели за по-малкото слънчево петно, което предхожда появата на Тартар със седем дни, така че него наричали Пророк на Унищожителя).

Последното завъртане на Тартар станало през 2570 година пр.н.е. — няколко години преди завършването на Голямата пирамида. Интересно е да се отбележи, че следващото завъртане се пада на 20 март 2006 — деня на пролетното равноденствие — моментът, когато слънцето е перпендикулярно на Земята^[1].

Някои учени свързват построяването на пирамидата с Тартар и твърдят, че уникалният кристален масив на Пирамидиона притежава способността да улавя и укротява слънчевата енергия, а най-крайните от тях заявяват, че притежавал свръхестествени сили.

Трябва да се отбележи обаче, че Златният пирамидион е престоял на върха на Голямата пирамида относително кратко време.

В деня след Завъртането на Тартар Пирамидионът бил свален и откаран на тайно място, където престоял над 2000 години.

Следите му се губят, така че единственото останало, което ни напомня за него, е злокобен надпис, открит върху осакатения връх на самата Голяма пирамида в Гиза:

„Гърчете се от страх, плачете в отчаяние,

жалки смъртни,

защото онзи, който дава голямата власт,

също така я и отнема.

Защото ако Бенбен не бъде на свещеното си място

в светата земя, на светата височина,

до седем залеза след пристигането на пророка на Ра,

по пладне на седмия ден,

огньовете на Ра, Неумолимия унищожител,

ще ни погълнат до един.“

Някъде се затръшна врата. Абас вдигна поглед от папката.

Чуха се стъпки.

Вратата се отвори и влязоха…

Професор Макс Т. Епер и капитан Джак Уест-младши.

Епер беше облечен в класическо преподавателско сако от туид. Брадата му беше точно толкова бяла и дълга, колкото щеше да е и след десет години.

Уест бе с миньорското си яке, но поне беше с чисто нови обуща със стоманени подметки. Леденостудените му очи огледаха внимателно помещението. Погледът му бе остър като лазер.

Лявата му ръка свършваше до лакътя.

В стаята се разнесе шепот.

— Това са двамата, които намериха ръкописите на Музейона… — прошепна един от арабите.

— Епер е професор по археология в дъблинския Тринити Колидж — гениален човек, има докторати по физика и електромагнетизъм…

— А Ловеца?

— Бил е военен, но вече не е. Действал е с американците в Ирак през деветдесет и първа. Но след онова, което са му направили, хм…

— Но какво се е случило с ръката му?

Абас стана.

— Къде е момичето, Максимилиан? Мислех, че ще го доведеш.

— Оставихме я на сигурно място — отговори Епер. — Безопасността й в момента е от първостепенно значение. Присъствието й на тази среща, приятелю Анза, не е.

Епер и Уест се присъединиха към седемте делегации.

Епер седна при канадците.

Уест седна сам — подчертаваше, че не иска да бъде свързван с никоя от седемте страни. Родината му не бе изпратила друг представител — очевидно там бяха преценили, че неговото присъствие на тази среща е предостатъчно.

Родината му бе Австралия.

Домакинът — водачът на ирландската делегация генерал Колин О’Хара — откри официално срещата.

— Приятели, добре дошли в Ирландия и на тази среща от изключително значение. Ще премина направо на онова, за което сме се събрали. Преди половин година членове на европейски военно-археологически екип откриха бременната съпруга на Оракула на Сива в убежището й в Уганда. Не е известно как са се добрали до нея, но знаем, че водачът на европейската експедиция е видният ватикански историк Франческо дел Пиеро. Специалността на Дел Пиеро са древноегипетските религиозни обреди, по-специално боготворенето на слънцето… В съответствие с повелите на древен египетски култ към слънцето, Дел Пиеро и хората му закарали бременната жена при отдалечен вулкан в Уганда и в деня на пролетното равноденствие… По пладне в деня на равноденствието, с помощта на така наречената „чиста“ слънчева светлина, в подземна зала, изсечена в периферията на вулкана, съпругата на Оракула родила син, който Дел Пиеро отвлякъл… Дел Пиеро и военният му ескорт напуснали и оставили майката да умре… Но тогава се случило нещо, което било абсолютно непредвидимо. Веднага след заминаването на Дел Пиеро и отряда му, съпругата на Оракула родила още едно дете — момиче. Благодарение на изключителните усилия на професор Епер и капитан Уест момиченцето било спасено, така че сега е живо и здраво.

„Колко още много неща биха могли да се добавят“, мислеше си Уест, докато слушаше.

В действителност той и Епер бяха открили съпругата на Оракула ден преди европейците. Тя се казваше Малена Окомбо и се криеше от грубия си съпруг — настоящия Оракул на Сива. Бременна с наследника (или наследниците) на Оракула, тя бе избягала от юмруците и безпричинния гняв на един покварен от властта мъж. Уест веднага бе изпитал съчувствие към участта й и й бе обещал да се грижи за нея. На следващия ден обаче се бяха появили европейците и я бяха отвлекли, което бе довело до ужасните събития във вътрешността на вулкана.

Междувременно О’Хара продължаваше:

— Именно това изключително щастливо стечение на обстоятелствата — раждането на втори Оракул — ни събра днес тук. Професор Епер, ако обичате…

Епер се надигна.

— Благодаря, Колин. — После се обърна към събралите се делегати. — Госпожице Кисан, господа… Нашите осем малки нации се събират днес в един повратен за историята момент… Действията на отец Дел Пиеро и хората му в Уганда могат да означават само едно нещо, едно крайно опасно нещо. Европейците са решили да вземат инициативата. След две хиляди години на търсене те са се сдобили с ключа за най-великото, най-жадуваното съкровище в човешката история: Златния пирамидион на Голямата пирамида в Гиза.

— Позволете ми да бъда малко по-обстоятелен — продължи Епер. — Както сигурно вече сте прочели в пояснителните материали, някога върхът на величествената пирамида бил увенчан от Златен пирамидион. Той обаче бил свален оттам малко след завършването на Голямата пирамида, като престоял на мястото си по-малко от година… В египетските анали след това не се споменава, няма и податки къде е бил пренесен. През вековете Златният пирамидион става обект на безброй митове и легенди. Персийският цар Камбиз се опитвал да го открие в оазиса Сива в Западната пустиня, но загубил при опита 50000 воини по време на пясъчна буря с невиждана сила… И Юлий Цезар се опитал да го намери, но не успял. Наполеон отишъл в Египет с цяла армия със същата цел, но и той се провалил. Легендата за Язон и аргонавтите и опита им да намерят мистичното, даряващо власт златно руно — написана от Аполоний Родоски — се смята за прозрачна алегория на търсенето на Златния пирамидион… Всички легенди обаче имат нещо общо: според всяка от тях Пирамидионът притежавал необикновени свойства. Той бил източник на огромна власт, смятало се, че съдържа в себе си тайната на вечното движение и че бил слънчев поляризатор, способен да абсорбира лъчите на слънцето… Разбира се, не можем да не споменем и за окултните митове: Пирамидионът е талисман на злото, изкован по време на зловеща церемония от окултни жреци, а нацията, която обяви, че го притежава и го задържи в земите си, ще бъде непобедима в битка. Най-сетне някои стигат дори дотам да твърдят, че това е извънземна технология, донесена преди хилядолетия на земята като дар от по-висша цивилизация.

— И сега Европейският съюз иска да сложи ръка върху него… — обади се представителят на Нова Зеландия.

— Кхм… — прокашля се О’Хара, — присъстващите тук нации не са в качеството си на страни членки на Европейския съюз. Да, Ирландия и Испания са членки на ЕС, но отец Дел Пиеро не действа от наше име. И макар екипът му да се нарича „Мисия на ЕС“, в действителност става дума за коалиция на четири „стари“ европейски държави: Франция, Германия, Италия и Ватикана.

При споменаването на Франция делегатът от Нова Зеландия видимо се напрегна. Отношенията между двете страни бяха влошени още след взривяването от френски агенти на „Рейнбоу Уориър“ — кораба на „Грийнпийс“ — в пристанището на Окланд през 1985.

— Нека ги наречем „староевропейски“ тогава. Исках да отбележа, че след като Стара Европа иска Пирамидиона, можем да сме сигурни, че нейните врагове са в течение на това…

— Така е — заяви Абас. — Американците вече подготвят голяма експедиция.

— Почакайте малко — намеси се делегатът от Ямайка. — Америка и Европа да не са врагове?

— Такива, каквито могат да бъдат само стари приятели — потвърди Епер. — Благодарение на ЕС Стара Европа през последните пет години води икономическа война с Щатите. Тази война започна, когато Америка нелоялно реши да субсидира стоманодобивната си промишленост, с което изтика значителен брой европейски производители от своя пазар.

Обади се и испанецът:

— Щатите притискат другите нации да отворят пазарите си, но на свой ред затварят своите за тях и защитават слабата си промишленост с тарифи като тези при стоманата.

Канадецът кимна и добави:

— А от бившите приятели, бившите съпрузи и бившите съпруги се получават най-страшните врагове. Европа и Америка взаимно се презират. И тази враждебност с времето само ще се засилва.

Епер отново взе думата:

— Което ни довежда до днешния ден. Нашите осем малки нации не са врагове нито на Щатите, нито на Стара Европа. В действителност в много случаи ние сме се борили и на страната на едните, и на страната на другите. Но в конкретните обстоятелства решихме, че не можем безразлично да наблюдаваме отстрани как така наречените Велики сили водят битка за най-скъпоценното притежание, каквото е този артефакт… Не! Събрани сме тук, защото вярваме, че Пирамидионът не бива да принадлежи на нито една суперсила. Властта, която дава, просто е прекалено голяма. Накратко казано, тук сме, за да спасим света.

— Ставаше дума за момичето… — напомни Абас.

Епер вдигна ръка.

— Анза, имай търпение, ако обичаш. Преди това още малко информация. През цялата човешка история Пирамидионът е бил търсен от велики личности: Юлий Цезар, Октавиан Август, Ричард Лъвското сърце, Наполеон, лорд Кичънър и за да се върнем в наше време — Адолф Хитлер и нацистите. Предметът се боготвори от организации като ордените на тамплиерите и франкмасоните, и — та макар това да изненадва някои — дори от Католическата църква. И всички те вярват в едно: който намери Пирамидиона и извърши с него древен ритуал, ще управлява земята в продължение на хиляда години — или една епоха, както се казва.

В стаята се възцари тишина.

Епер продължи:

— Смята се, че един-единствен човек в историята е притежавал Пирамидиона и е имал страхотна власт. Това е човекът, който, според легендата, е разглобил Пирамидиона на седемте му съставни части, така че никое човешко същество да не може да го събере в едно. След това разпратил частите по краищата на света, за да бъдат погребани в седем великолепни паметника на величието на човека — седемте най-големи постройки на света.

— Кой? — Абас се наведе напред.

— Единственият, който е властвал над света по свое време — отговори Епер. — Александър Велики.

— Седем великолепни паметника? — Абас го изгледа подозрително. — Да не говориш за Седемте чудеса на света? Александър е заровил седемте части на Пирамидиона в Седемте чудеса на света?

— Именно — потвърди Епер, — макар по негово време те да не били известни като Седемте чудеса. Това название било използвано за пръв път през 250 година преди новата ера от Калимах Киренски — главен библиотекар на Александрийската библиотека. Всъщност, когато през 232 година преди новата ера Александър умрял, били построени само пет от Седемте чудеса.

— Не съм на ти с историята — каза Абас, — така че би ли ми припомнил чудесата, ако обичаш?

Вместо Епер му отговори младата ирландка: изреди ги бързо и авторитетно:

— В реда на построяването им те са: Голямата пирамида в Гиза, Висящите градини на Вавилон, или, както се наричат още, на Семирамида, Храмът на Артемида в Ефес, Статуята на Зевс в Олимпия, Мавзолеят в Халикарнас, Александрийският фар и Родоският колос.

— Благодаря, Зоуи — каза Епер.

— Мислех, че Висящите градини са мит — изсумтя Абас.

— Това, че нещо не е намерено, не означава, че е мит, Анза. Но ние се отклоняваме. Александър посетил и петте съществували по негово време чудеса. Последните две — Фарът и Колосът — щели да бъда построени от близкия му приятел и негов подчинен, Птолемей I, който по-късно станал египетски фараон… Което представлява едно любопитно съвпадение: взети заедно, тези двама титани на древността са посетили и местата, които по-късно щели да бъдат наречени Седемте чудеса на света… Скоро след смъртта им възникнала концепцията за „велики строежи“. Но не се заблуждавайте, няма никаква случайност. Както казах, идеята за Седемте чудеса на света била изказана за пръв път от Калимах Киренски през 250 година преди новата ера. Той го направил в текст, озаглавен „Колекция на чудесата по света“ или „Таблици“, станал известен като Текста на Калимах. Калимах обаче не направил публично достояние някакъв измислен списък. Той знаел всичко за Александър, Птолемей и — забележете — Златния пирамидион… Чрез упоменаването на точно тези постройки — защото нека бъдем обективни, по онова време имало и други не по-малко достойни кандидати да бъдат обявени за „чудеса на света“ — Калимах всъщност съставил карта, ясна и конкретна карта за местоположението на частите на Златния пирамидион.

— Според Текста на Калимах Пирамидионът бил разрязан на парчета ето по този начин. — Епер начерта на бялата дъска пирамида и я пресече хоризонтално, разделяйки я на седем слоя. — Седем части; един пирамидален връх и шест трапецовидни^[2] основи с различна големина, които ще номерираме от горе надолу с числата от 1 до 7. Те са скрити по едно в Седемте чудеса на света.

— Чакай малко — прекъсна го Абас. — Седемте чудеса на света не са ли отдавна съборени, разрушени или просто изчезнали? Как ще намерим частите в постройки, които вече не съществуват.

— Много уместно съображение. Като изключим Голямата пирамида, нито едно друго от Седемте чудеса не е оцеляло до наши дни. Текстът на Калимах обаче се е запазил. Но нека изясня нещо: макар той да носи неговото име, Калимах не е бил единственият, който го е писал. Текстът е резюме на писания от други автори, всичките членове на таен култ, които са го актуализирали и преработвали през следващите хиляда и петстотин години. Тези хора са държали под око всяко отделно „чудо“ дори след разрушаването му и по подразбиране са следили къде се намира всяка отделна част на Пирамидиона. Позволете ми да обясня…

— С Александър Велики е свързана една добре известна история. Преди да потегли на поход в Персия, Александър посетил Оракула в пустинния оазис Сива в Египет. Оракулът потвърдил, че Александър е бог, при това син на Зевс. По-малко се знае обаче за дара, който Оракулът уж дал на Александър, когато той си тръгнал от Сива. Никой не го е виждал, но според хроникьора Калистен той заемал цяла покрита каруца, която се теглела от осем магарета… Какъвто и да е бил подаръкът, няма съмнение, че е бил тежък. Много тежък. Но Александър го влачил със себе си в покритата каруца по време на целия си победоносен поход в Персия.

— Смяташ, че Оракулът е дал на Александър Пирамидиона? — попита Абас.

— Точно това смятам. И смятам по-нататък, че по време на военния си поход Александър систематично е скривал частите в тогава съществувалите пет чудеса. Последните две части оставил на приятеля си Птолемей I, който, както знаем, построил последните две чудеса на древността… Не знам дали ви е известно, но Оракулът на Сива бил повече от ясновидец: той бил и остава до наши дни Върховен жрец на древен култ към Слънцето, известен като култа към Амон Ра. Многозначително е, че в египетските анали този култ е останал под друго име — Жреците на Пирамидиона. Ето, това е. Това са хората, които са поставили Златния пирамидион на върха на Голямата пирамида. И пак те го свалили оттам… Този култ към Амон Ра, или Амун Ра, е просъществувал до наши дни, приемайки много лица. Например рицарите от ордена на Свети Йоан в Малта, както и някои подразделения на църквата… Франкмасоните също придавали, при това отдавна, огромно значение на Голямата пирамида и често са обвинявани в зле прикрито превъплъщение на култа към Амон Ра. В действителност един много известен франкмасон, Наполеон Бонапарт, бил посветен в най-висшите санове на ордена в Царската камера на Голямата пирамида. Сред известните личности, свързали името си с култа към Амон Ра, можем да изброим Томас Джеферсън, Фредерик-Огюст Бартолди — френски скулптор, автор на Статуята на свободата, доктор Ханс Кьониг — бележития нацистки археолог, и американския вицепрезидент Хенри Уолас — човекът зад получилото съмнителна слава включване на пирамидата с Пирамидиона на еднодоларовата банкнота… За нашите цели обаче е важно да се отбележи, че всички главни библиотекари на Александрийската библиотека били ключови членове на култа, сред тях Аполоний Родоски и Калимах Киренски…

Епер си пое дъх и продължи:

— Времето минавало и чудесата едно по едно падали или се разрушавали, но наследниците на Калимах в култа на Амон Ра не изпускали от очи частите на Пирамидиона и записвали в Текста на Калимах местата, където се намирали те. Например, когато Родоският колос рухнал при земетресение, египетските членове на култа отнесли главата му и така спасили частта от Пирамидиона на огърлицата. Новото място на Колоса било надлежно отбелязано в текста, но записът бил направен на таен език… И тук, Анза, идва ред да споменем за важната роля на малкото момиче… Виждате ли, Калимах и неговите последователи правели записите си в текста на древен език, език съвсем различен от останалите, език, устоял на опитите да бъде разчетен вече над 4500 години, дори в наши дни, когато го атакуват със суперкомпютри. Този тайнствен език е известен като Словото на Тот. Така-а… Ние вярваме, че отец Дел Пиеро притежава ватиканско копие на Текста на Калимах, направено тайно от ватикански шпионин през тринайсети век. Той направил копието, но не могъл да го преведе. Така че Дел Пиеро тръгнал да търси единствения човек на този свят, способен да разчете Словото на Тот — Оракула на Сива. Защото Александър може да е дошъл на този свят и да си е отишъл, но Оракулът на Сива е жив до наши дни, макар да се крие някъде из Африка. Корените на родословното му дърво тръгват отпреди повече от 4500 години и странно или не, но всеки оракул продължавал рода, като му се раждало само едно дете. И всеки потомък на Оракула наследявал свръхестествената, характерна за Оракула способност да „вижда“, като по този начин се превръщал в следващия Оракул. Мащабът на тези ясновидски способности и до днес не е изяснен, но един особен талант на Оракула е добре документиран от египетски, гръцки и римски хроникьори: Оракулът на Сива е единственият човек, който се ражда със способността да чете Словото на Тот… И след като последователите на Калимах измрели някъде през четиринайсети век, сега Оракулът е единственият човек на земята, който може да дешифрира Текста на Калимах и така да разкрие местоположенията на Седемте чудеса на света.

— Както току-що научихте, предвожданата от Франческо дел Пиеро експедиция на европейската коалиция не успяла да намери самия Оракул, но за сметка на това открили бременната му жена, което свършило същата работа, защото Оракулът — гаден и отвратителен във всяко отношение човек — два месеца по-късно бил убит по време на пиянска свада. Ако бяхме успели да го открием по-рано, нашата мисия можеше да започне веднага… Както и да е, сега европейците разполагат с новороден Оракул — момче — което означава, че когато стане на определена възраст, то ще може да чете Текста. Според древни източници новият Оракул започва да проявява способностите си към десетгодишна възраст… Когато Дел Пиеро бъде в състояние да декодира Текста на Калимах, европейският отряд ще възобнови най-голямото търсене на съкровище за всички времена — търсенето на седемте части на Пирамидиона.

Ирландката, Зоуи Кисан, се наведе напред и каза:

— Само че в този случай, по прищявка на съдбата, жената на Оракула родила близнаци. И ние разполагаме с другото дете — момичето.

— Точно така — потвърди Епер. — Така че търсенето се превръща в състезание… състезание, чийто изход зависи единствено от съзряването на две деца. Докато растат, те ще овладяват малко по малко способностите си, и когато бъдат в състояние да разчитат Словото на Тот, ще можем да дешифрираме Текста на Калимах.

— Което на свой ред означава, че безопасността на момичето е от първостепенно значение — отбеляза О’Хара. — Детето ще бъде охранявано денонощно, ще бъде гледано, хранено и възпитавано до достигане на зрялост, така че когато настъпи моментът, да може да преведе Текста и да ни отведе при Чудесата, преди до тях да се доберат споменатите европейци или американците.

Епер кимна, но каза:

— Не се заблуждавайте обаче. Шансът не е на наша страна. Съперниците ни от Америка и Европа вече използват екипи от стотици учени в преследване на същата цел. И когато споменатият момент настъпи, те ще хвърлят по следите на седемте части цели армии. Ние не разполагаме с техните ресурси — нито финансови, нито човешки. Но като казвам това, не твърдя, че не сме без никакво предимство. Първо, в полза на нашата цел е фактът, че двете суперсили не подозират с какво сме се заловили. Те не знаят, че разполагаме с момичето. И второ, на нас не ни трябва целият Пирамидион. Стига ни да се доберем до една от частите. По този начин ще лишим съперниците си от сдобиване със силата на целия Пирамидион. Но да не се заблуждаваме — да се доберем дори до една от частите ще е почти непосилна задача. — Епер огледа събралите се. — Това е огромна отговорност, прекалено голяма, за да бъде носена от само една нация. И точно поради това сме се събрали днес тук, групата на малките нации, готови да обединим силите си, за да се опълчим на великите сили на съвременността. В този ред на мисли, предлага се следният начин на действие: всеки член на тази група ще предложи един телохранител на момичето, който ще участва както в неговото израстване, така и в мисията да се сдобием с поне една част от Пирамидиона. Но искам да ви предупредя: това ще е продължителна работа, която ще отнеме години. През това време ще трябва да бдим с неотслабващо внимание, готовност за саможертва и абсолютна дисциплинираност. Групата от избрани воини ще придружи двама ни с капитан Уест до мястото, където пазим момичето. Там ще продължим да се грижим за него и ще го отгледаме в пълна тайна до момента, когато ще е готово да изпълни предначертанието си.

Седемте делегации се разделиха и всяка шепнешком обсъди кандидатурите. Понеже представляваше сам австралийската страна, Уест нямаше с кого да се консултира.

В крайна сметка всяка нация предложи своя човек.

Канадците вече разполагаха с Макс Епер.

Шейх Абас каза:

— От името на Обединените арабски емирства предлагам услугите на моя втори син капитан Захир ал Анза ал Абас.

Седящият до Абас военен се изправи. Беше закръглен и нисък — някой би казал пълен — имаше дълга черна брада и носеше тюрбан.

— Капитан Захир ал Анза ал Абас, тежко въоръжение, експлозиви, Първи десантен батальон — на вашите команди. Позивна: Саладин.

След това стана представителят на испанците: висок, симпатичен и атлетичен. Приличаше на Рики Мартин, само че много по-жилав.

— Лейтенант Енрике Велакруз. Унидад де операсионес еспесиаес, испанска морска пехота. Подводни диверсии. Позивна: Матадор.

Ямайците предложиха висок младеж с навити кичури, който се представи като сержант Ви Джей Уедърли, позивна: Шамана.

Новозеландците предложиха пилот от военновъздушните си сили с прозвището Скай Монстър.

Ирландците издигнаха кандидатурите на двама души, единият от които бе единствената жена, която щеше да влезе в състава на тази специална многонационална част. Това бяха Зоуи Кисан и мъжагата, седнал до нея — брат й, Лиам. И двамата идваха от прославената ирландска специална част Сиатан Фианоглах ан Ейрн.

Тя се представи първа:

— Сержант Зоуи Кисан, спасяване на заложници, специални медицински умения. Блъди Мери.

Последва я и той:

— Ефрейтор Лиам Кисан, също така спасяване на заложници, обезвреждане на бомби, тежко въоръжение. Позивна: Убиец.

Деветимата избрани представители на осемте малки нации стояха изправени край масата, готови да се включат в мисията на живота си.

След време към тях щеше да се присъедини десети член — Стреч, от Израел — но те нямаше да имат дума в избирането му.

Приготвиха се за заминаване. Чакаше ги самолет, с който щяха да отлетят от Ирландия и да заминат за тайното място.

На прага Абас проведе къс разговор със сина си Саладин. Една дума бе повторена многократно: „момичето“. Ниският възпълен воин кимна.

В този момент Уест мина покрай тях на път към самолета.

— Ако ще говорите за нея — подметна той, — спрете, ако обичате, да я наричате „момичето“. Тя си има име.

— Кръстили сте я? — изненада се Саладин.

— Да — късо отговори Уест. — Нарекох я Лили.