Метаданни
Данни
- Серия
- Джак Уест Младши (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Seven Ancient Wonders, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Златарски, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 49гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Матю Райли. Седемте смъртоносни чудеса
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2006
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-584-069-2
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Седемте смъртоносни чудеса от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 09:05, 22 юни 2021 (UTC). |  |
| Седемте смъртоносни чудеса | |
| Seven Ancient Wonders | |
| Автор | Матю Райли |
|---|---|
| Първо издание |  Австралия |
| Оригинален език | английски |
| Вид | роман |
| Следваща | „Шестте свещени камъка“; „Петимата велики воини“ |
„Седемте смъртоносни чудеса“ е роман на австралийския писател Матю Райли. Той е първият от поредицата за Джак Уест-младши. Продължението му се нарича „Шестте свещени камъка“, а през 2009 г. се появява и третата част – „Петимата велики воини“.
Първа мисия
Колосът
В древността на върха на Голямата пирамида в Гиза бил поставен забележителен Пирамидион от чисто злато.
Той изчезнал безследно.
Судан
14 март 2006
6 дни преди настъпването на Тартар
Най-великата статуя в историята
Издигал се като бог над входа на залива, където бил разположен Мандраки — главното пристанище на островната държава Родос, също както днес в Ню Йорк се издига Статуята на свободата.
Завършена през 282 г.пр.н.е. след цели 12 години непрекъснат строеж, бронзовата статуя била най-високата на света. Със смайващите си 34 метра тя се извисявала дори над най-големите минаващи кораби.
Изобразявала гръцкия бог на слънцето Хелиос — мускулест и силен, с корона от маслинови клонки и огърлица от масивни златни медальони, хванал здраво пламтящ факел в дясната си ръка.
И до днес експертите продължават да спорят дали гигантската статуя стояла разкрачена над входа на пристанището, или се намирала в края на дългия вълнолом, който образувал единия от бреговете му. Както и да е било, в едно няма никакво съмнение — Колосът представлявал грандиозна гледка.
Кой знае защо, докато родосци строели, за да отпразнуват победата си над антигонидите (които подложили острова им на едногодишна обсада), разноските били заплащани от Египет или по-скоро от двамата египетски фараони Птолемей I и неговия син Птолемей II.
И докато на човешкия род му трябвали 12 години, за да построи Родоския колос, на Природата й били нужни 56 години, за да го разруши.
През 226 г.пр.н.е. величествената статуя била повредена от земетресение и отново Египет, в лицето на новия фараон Птолемей III, предложил да бъде ремонтирана. Колосът като че ли бил по-скъп на египтяните, отколкото на родосци.
Уплашен да не разгневи боговете, съборили статуята, народът на Родос отклонил предложението на Птолемей III да построи Колоса наново и руините от статуята останали да лежат в продължение на близо 900 години — до 654 година, когато арабските нашественици натрошили малкото останало на парчета и ги разпродали.
И това е всичко, с изключение на една мистериозна бележка под линия.
Седмица след като родосци отклонили предложението на Птолемей III да издигне отново Колоса, изчезнала петметровата глава на гигантската паднала статуя.
Сред родосци се загнездило подозрението, че тя била откарана с египетски кораб.
Никой повече не видял главата на Родоския колос.