Матю Райли
Седемте смъртоносни чудеса (1)

Признателност

Първо и най-вече, задължен съм на прекрасната документална книга „Тайната зала“ на египтолога Робърт Бовал. Той е човекът, разгадал, че пирамидите в Гиза копират разположението на звездите в съзвездие Орион.

Точно от „Тайната зала“ научих, че Златният пирамидион наистина някога е увенчавал върха на Голямата пирамида в Гиза. Като автор мога да споделя, че е прекрасно да се натъкнеш на нещо толкова голямо и страхотно, че то да стане основен елемент на собствена история, така че когато прочетох за Златния пирамидион, направо заподскачах из стаята, защото бях намерил именно това.

Често ме питат: „Откъде черпиш идеи?“. Ето отговора ми: чета много книги, които не са художествена проза, а ако четеш достатъчно много, няма начин да не попаднеш на бисери като този. Като труд върху по-тъмната страна на Древен Египет, с интересни раздели за Словото на Тот и Сфинкса, искам горещо да препоръчам тази книга на всеки, който желае да научи колкото може повече за Древен Египет.

На домашния фронт съпругата ми Натали беше образец на поддръжка и окуражаване — четеше чернова след чернова, спестяваше ми грижите по чистенето на къщата и най-вече с удоволствие разреши меденият ни месец в Египет да се превърне в квазиизследователска експедиция.

Честно, в Египет се превърнах в един от онези туристи, които първи скачат от автобуса и се качват последни на него, да не говорим, че не спират да досаждат на гида с най-различни странни въпроси. Например в Долината на царете попитах: „Има ли йероглиф, който казва: «Смърт на крадците на гробници»?“. (Естествено, че имаше и вие можете да намерите изображението му в тази книга.) Никой от нас няма да забрави изследването ни — на своя глава, разбира се — на страшните подземни крипти под Червената пирамида южно от Гиза на светлината на мъждукащо фенерче!

Както винаги, и този път благодарности на „Пан Макмилиън“ за поредното страхотно усилие. Съдбата ме е дарила с късмета да работя с хора, които оформят труда ми наистина добре (обложката на тази книга страшно ми допада).

Най-добри пожелания на агентите ми в „Уилям Морис Ейджънси“ Сюзан Глук и Юджени Фърнис — те се грижат за мен наистина добре! Дори няма да споменавам страхотните хора в Лос Анджелис (по-специално Алиша Гордън и Дани Грийнбърг), които ме отменят в грижите за филми.

Искам да благодаря на господин Дейвид Епер, който направи щедра вноска в любимия ми благотворителен фонд „Бълант Чарити Чалъндж“, като купи „името“ на герой в тази книга по време на годишната вечеря-търг на „Бълант“. По този начин синът му Макс Епер се превърна в професор Макс Епер, с прозвище Магьосника. Благодаря, Дейв.

И накрая, семейство и приятели, отново ви поднасям моите благодарности за подкрепата и търпимостта. Мама и татко, брат ми Стивън, приятели като Бек Уилсън, Ник и Саймън Козлина и, разбира се, първият ми официален читател, моят добър приятел Джон Шротен, който вече от много години продължава да чете произведенията ми в ложите на стадионите по крикет. Когато забрави за крикета, защото се е захласнал в книгата ми, това е добър знак!

Повярвайте ми, в основата на всичко е окуражаването. Ще повторя онова, което съм казвал в предишни мои книги: „Всички вие, които познавате писатели, никога не подценявайте силата на добрата дума“.