Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (6)

4

След като майка му се премести във Флорида, продавайки къщата, която бе сватбеният подарък на стария скуайър за баба му, Лаям Мур Пейн си беше купил апартамент на Уилоу стрийт. Използваше го редовно през лятото, но дори след като прибереше лодката си в края на сезона, той често идваше от Бостън през уикендите, за да избяга от трескаво оживения свят на международните финанси.

Апартаментът — просторен, четиристаен, с високи тавани и тераса с изглед към залива Неръгенсит, бе обзаведен с избрани мебели от семейния дом. Когато се местеше, майка му бе казала: „Тези неща не стават за Флорида, а и така или иначе никога не съм ги харесвала. Вземи ги. Ти си като баща си. Харесваш тези стари, тежки боклуци“.

Докато излизаше изпод душа и се пресягаше за хавлията, Лаям си спомни за баща си. Наистина ли толкова приличаше на него? — зачуди се той. Върнеше ли се у дома, след като цял ден бе търгувал на вечно оживения пазар, баща му винаги отиваше право до барчето в кабинета си и си приготвяше много сухо, много студено мартини. Пиеше го бавно, после, видимо отпуснат, се качваше горе да се изкъпе и да се облече за вечерта.

Лаям се избърса енергично, полуусмихнат от мисълта, че с баща си много си приличаха, макар да се различаваха в подробностите. Почти ритуалното къпане на баща му би подлудило Лаям; той предпочиташе бърз освежителен душ. Освен това обичаше мартинито си след баня, а не преди това.

Десет минути по-късно Лаям стоеше пред барчето в кабинета си, като внимателно си сипваше финландска водка в добре охладената и напълнена с лед сребърна чаша, после я разбърка. След това пресипа питието в чаша с тънко столче, добави отгоре капка-две сок от маслини, поколеба се и с одобрителна въздишка отпи първата глътка.

— Амин — каза гласно.

Беше осем без десет. Трябваше да бъде у Нюела след десет минути и макар че дотам имаше поне девет минути път с кола, не се притесняваше особено за точността. Всеки, който познаваше Нюела, знаеше, че сервирането на коктейлите непременно продължаваше поне до девет, а понякога и до по-късно.

Лаям реши да си позволи малко разтакаване. Отпусна се на хубавия, тапициран с тъмнокафяв марокен диван и внимателно вдигна крака върху старинната масичка за кафе, оформена така, че да напомня за тесте стари карти.

Затвори очи. Бе дълга и изпълнена със стресови ситуации седмица, но уикендът обещаваше да бъде интересен.

В мислите му изплува лицето на Маги. Какво забележително съвпадение, че тя имаше връзка с Нюпорт, много здрава връзка, както се оказа. Бе изумен, когато разбра за тях с Нюела.

Спомни си колко се притесни, когато осъзна, че Маги си е тръгнала от партито в „Дъ Фор Сийзънс“, без да му се обади. Ядосан на себе си, че така открито я беше пренебрегнал, той нямаше търпение да я открие и да оправи нещата. Когато поразпита и разбра, че Маги е била видяна да си тръгва с Нюела преди вечерята, той интуитивно почувства, че може би са в „Ил Тинело“. За млада жена, Маги бе с доста постоянни навици.

Маги. Представи си я за миг: красивото и лице, интелигентността и енергията, които излъчваше.

Лаям допи мартинито и с въздишка се надигна от удобното си място. Време е да тръгвам, помисли си той. Погледна се в огледалото в коридора, отбелязвайки, че вратовръзката „Хермес“ в червено и синьо, която майка му беше изпратила за рождения му ден, подхождаше на синия блейзер, макар че може би щеше да е по-добре с традиционния раиран костюм. Сви рамене, като реши да не се тревожи за това; наистина беше време да тръгва.

Взе връзката ключове и след като заключи вратата след себе си, потегли към партито на Нюела.