Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (21)

19

След като Маги взе Грета Шипли, те се отбиха в един цветарски магазин да купят цветя. Докато караха към гробищата, Грета разказа на Маги за приятелството си с Нюела.

— Родителите й наемаха къща тук няколко години подред, когато и двете бяхме на около шестнадесет. Тя бе такова хубаво момиче и толкова забавна. Тогава бяхме неразделни и тя имаше много обожатели. Ами да, Тим Мур все се навърташе около нея. После преместиха баща й в Лондон и тя се пресели там и тръгна в тамошно училище. По-късно чух, че се е омъжила. В края на краищата загубихме връзка — нещо, за което винаги съм съжалявала.

Маги караше колата по тихите улици, които водеха до гробищата „Сейнт Мери“ в Нюпорт.

— Как се събрахте отново?

— Това стана преди двадесет и една години. Телефонът ми иззвъня един хубав ден. Някой поиска да говори с бившата Грета Карлайл. Знаех, че гласът ми е познат, но в момента не можех да се сетя чий е. Отговорих, че аз съм Грета Карлайл Шипли и Нюела радостно възкликна: „Браво на тебе, Грета. Хванала си Картър Шипли!“

На Маги й се струваше, че чува Нюела да говори чрез устата на всички. Когато мисис Уудс бе споменала за завещанието, когато д-р Лейн й разказа как се чувствала на двадесет и две и сега в спомена на мисис Шипли за същата сърдечна среща, която самата Маги бе преживяла преди по-малко от две седмици.

Въпреки топлината в колата, Маги потръпна. Мислите за Нюела винаги я водеха към един и същи въпрос: била ли е отключена кухненската врата, така че убиецът да влезе или Нюела сама бе я отключила, за да пусне някой, когото е познавала — някой, на когото е вярвала?

Убежище, помисли си Маги. Домовете ни би трябвало да ни предлагат убежище. Беше ли се молила Нюела за живота си? Колко дълго бе усещала сипещите се по главата й удари? Шефът на полицията Брауър бе споделил мнението, че убиецът на Нюела, който и да е бил той, е търсил нещо, и, както изглеждало, не е успял да го намери.

— И така, ние моментално подехме нещата оттам, където ги бяхме оставили, моментално станахме отново най-добри приятелки — продължи Грета. — Нюела ми каза, че овдовяла рано и после отново се омъжила, но вторият й брак бил ужасна грешка, като изключела теб. Бе толкова разочарована от брака и твърдеше, че по-скоро адът ще замръзне, отколкото отново да пробва, но дотогава Тим беше овдовял и те започнаха да излизат заедно. Една сутрин тя ми позвъни и попита: „Грет, искаш ли да се пързаляш на зимни кънки? Адът току-що замръзна“. С Тим се бяха сгодили. Не мисля, че някога съм я виждала по-щастлива.

Пристигнаха при портата на гробищата. Посрещна ги статуя на разперил ръце ангел.

— Гробът е вляво, нагоре по хълма — рече мисис Шипли, — но ти, разбира се, го знаеш. Била си тук вчера.

Вчера, помисли си Маги. Наистина ли бе едва вчера?

Паркираха на върха на хълма, Маги хвана здраво Грета Шипли под ръка и двете тръгнаха по пътеката, водеща към гроба на Нюела. Земята отгоре вече бе изравнена. Гъстата зелена трева придаваше на парцела атмосфера на мир и извън временност. Единственият звук бе шумоленето на вятъра в оцветените в есенни багри листа на близкия клен.

Мисис Шипли успя да се усмихне, докато слагаше цветя на гроба.

— Нюела обичаше това голямо дърво. Казваше, че когато дойде моментът, иска много сянка, така че тенът й да не се развали от силното слънце.

Засмяха се тихо и се обърнаха да си вървят. После Грета се поколеба.

— Много ли ще е нахално, ако помоля да спрем съвсем за мъничко на гробовете на някоя и друга от моите приятелки? Оставих малко цветя и за тях. Два от гробовете са тук, в „Сейнт Мери“, другите са в „Тринити“. Този път води право там. Гробищата са едно до друго и северната врата между тях винаги е отворена през деня.

Не отне много време да се отбият на петте гроба. На паметника на последния пишеше: „Констанс Ван Сикъл Райнлендър“. Маги забеляза, че датата на смъртта е само отпреди две седмици.

— Близка приятелка ли ви беше? — попита тя.

— Далеч не толкова близка като Нюела, но живееше в „Латъм Майнър“ и я бях опознала много добре. — Направи пауза. — Неочаквано е, всичко е толкова неочаквано — рече тя, после се обърна към Маги и се усмихна. — По-добре да се връщам. Боя се, че съм малко изморена. Ужасно е трудно да загубиш толкова много хора, които обичаш.

— Знам. — Маги прегърна по-възрастната жена и осъзна колко крехка беше всъщност.

По време на двадесетминутното пътуване обратно към дома Грета Шипли задряма. Когато стигнаха „Латъм Майнър“, тя отвори очи и каза извинително:

— Някога бях толкова енергична. Всички от моя род бяха такива. Баба ми все още бе силна на деветдесет. Започвам да си мисля, че прекаляват с обслужването в дома.

Докато Маги я съпровождаше до стаята й, Грета се обади колебливо:

— Маги, надявам се да дойдеш да ме видиш отново, преди да си заминеш. Кога се връщаш в Ню Йорк?

Маги сама се учуди на твърдия си отговор:

— Възнамерявах да остана две седмици и точно това ще направя. Ще ви се обадя преди уикенда и ще си уговорим среща.

Едва когато се върна в къщата на Нюела и сложи чайника на печката, си даде сметка, че нещо я безпокоеше. Нещо, което се отнасяше до Грета Шипли и до посещението им на гробищата. Имаше нещо, което не беше наред. Но какво беше то?