Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (20)

18

Малкълм Нортън седеше в офиса си на Темза Стрийт, като гледаше втренчено тефтера с ангажиментите си за останалата част от деня. Но сега такива изобщо нямаше, след отменената среща в два часа. Не беше кой знае какъв случай — някаква млада домакиня, която съдеше съседа си, защото кучето му я беше ухапало. Срещу кучето обаче бе имало и предишно оплакване — друга съседка се бе отървала, отбранявайки се с метла — така че въпросът беше предрешен: застрахователната компания щеше да иска споразумение, особено след като портата бе оставена нехайно отворена, а кучето — отвързано.

Бедата беше, че случаят бе прекалено лесен. Жената се беше обадила да каже, че е доволна от предложението на застрахователната компания. Което означава, помисли си мрачно Нортън, че губя три или четири хиляди долара.

Все още не можеше да преодолее болезнената мисъл, че по-малко от двадесет и четири часа преди смъртта си Нюела Мур тайно се бе отказала да му продаде къщата си. Сега бе вързан с ипотека за двеста хиляди долара, която бе направил на собствената си къща.

Дяволски трудно се бе оказало да убеди Джанис да се подпише, че е съгласна с ипотеката. Накрая й беше казал за предстоящата промяна в „Уетлънд Акт“, както и за печалбата, която се надяваше да реализира при препродажбата на имота на Нюела Мур.

— Виж — беше подхванал той, опитвайки се да я убеди, — уморила си се да работиш в старческия дом. Господ ми е свидетел, че слушам това всеки ден. Продажбата е напълно законна. Къщата има нужда от ремонт. Най-лошият възможен вариант е новият закон да не мине, което няма да се случи. Ако все пак стане, ще направим ипотека за ремонтиране на къщата на Нюела, ще я подновим и ще я продадем за триста и петдесет хиляди долара.

— Втора ипотека — беше отвърнала саркастично тя. — Леле-мале, голям търговец си. Значи напускам работа. И какво ще правиш с новопридобитото си богатство, след като приемат промяната в „Уетлънд Акт“?

Това, разбира се, бе въпрос, на който не беше готов да отговори. Не и докато продажбата не станеше факт. И естествено нямаше да го направи сега. Не и докато нещата не се променяха. Все още чуваше гневните думи на Джанис, след като се бяха върнали вкъщи в петък вечерта.

— Значи сега имаме ипотека за двеста хиляди долара плюс разходите, които направихме, за да я получим. Отивай право в банката да я изплатиш. Нямам намерение да загубя дома си.

— Няма да го загубиш — беше й отвърнал, като се молеше да му даде време да уреди всичко. — Вече казах на Маги Холоуей, че искам да се видя с нея. Знае, че е във връзка с къщата. Мислиш ли, че ще реши да живее в дом, където мащехата й е била убита? Мис Холоуей ще си замине от Нюпорт възможно най-скоро и аз ще изтъкна пред нея, че дълги години съм помагал на Нюела и Тим Мур, без да им взимам обичайния за мен хонорар. До следващата седмица ще се е съгласила да ми продаде къщата.

Трябва да се съгласи да ми продаде къщата, каза си мрачно. Това бе единственият начин да се измъкне от тази каша.

Интеркомът иззвъня. Вдигна слушалката.

— Да, Барбара — отвърна той с официален тон. Внимаваше да не позволява интимността да проличава в разговора им, когато тя бе в приемната. Не можеше да бъде сигурен дали не е влязъл някой.

От тона й днес му стана ясно, че беше сама.

— Малкълм, можем ли да поговорим за няколко минути? — бе всичко, което тя каза, но той веднага усети, че нещо не беше наред.

Миг по-късно тя седеше срещу него с прибрани в скута си ръце и извърнати встрани прекрасни кафяви очи.

— Малкълм, не знам как да се изразя, така че най-добре ще е да говоря направо. Не мога да остана тук. Напоследък се чувствам отвратително. — Поколеба се и добави: — Независимо колко те обичам, не мога да отмина факта, че си женен за друга.

— Виждала си ме с Джанис. Знаеш за отношенията ни.

— Но тя все пак ти е съпруга. Така е по-добре, повярвай ми. Ще отида при дъщеря ми във Вейл за няколко месеца. После, след като се върна, ще си намеря друга работа.

— Барбара, не можеш да си отидеш просто така — промърмори той, внезапно обхванат от паника.

Тя се усмихна тъжно.

— Няма да е веднага. Не бих могла да го направя. Давам ти едноседмично предизвестие.

— Дотогава с Джанис ще сме се разделили, обещавам ти. Моля те, остани! Не мога да ти позволя да си отидеш.

Не и след всичко, което направих, за да те задържа! — помисли си отчаяно.