Агата Кристи
Предизвестено убийство (31)

I.

Този път госпожица Блеклок го слушаше с голямо внимание. Тя беше интелигентна жена и бързо схвана значението на онова, което имаше да й съобщи.

— Да — тихо промълви тя. — Това променя нещата… Никой нямаше право да пипа тази врата. И никой не я е пипал, доколкото знам.

— Разбирате какво означава това, нали? — развълнувано запита инспекторът. — Когато лампите са угаснали онази вечер, всеки в тази стая би могъл да се измъкне през онази врата, да мине зад Руди Шерц и да стреля във вас.

— Без да бъде видян, чут или забелязан?

— Без да бъде видян, чут или забелязан. Спомнете си, че когато лампите са загаснали, хората са се раздвижили, създала се е глъчка, блъсканица, след което е била видима само ослепителната светлина на електрическия фенер.

— И вие вярвате, че някой от тези хора — един от моите мили и обикновени съседи се е измъкнал и се е опитал да ме убие? Мен? Но защо? Защо, за Бога? — попита жената.

— Имам чувството, че вие трябва да знаете отговора на този въпрос, госпожице Блеклок.

— Само че не го знам, инспекторе. Уверявам ви, че не го зная.

— Е, нека започнем с нещо. Кой ще наследи парите ви, когато умрете?

Тя доста неохотно промърмори:

— Патрик и Джулия. Мебелите в къщата и малка рента съм завещала на Бъни. Наистина, нямам какво толкова да оставя. Притежавах дялове в немски и италиански ценни книжа, които се обезцениха, а при сегашните данъци и ниския процент, който получаваме върху инвестирания капитал, мога да ви уверя, че не струвам достатъчно, за да бъда убита. От около година влагам повечето си пари в годишен влог срещу определена лихва.

— Но все пак вие имате някакъв доход, госпожице Блеклок и вашите племенник и племенница ще го наследят.

— И това значи, че Патрик и Джулия биха планирали убийството ми? Аз просто не го вярвам. Не са закъсали чак толкова за пари.

— Знаете ли това със сигурност?

— Не. Предполагам, зная го само от това, което са ми казвали. Но аз просто отказвам да ги подозирам. Един ден може би ще си струва да бъда убита, но не и сега.

— Какво искате да кажете с това, че един ден може би ще си струва да бъдете убита, госпожице Блеклок? — Хвана се инспектор Крадък за думите й.

— Просто, че един ден — вероятно съвсем скоро — може да стана много богата жена.

— Това е интересно. Ще ми обясните ли?

— Разбира се. Вие може би не знаете, но в продължение на повече от двайсет години аз бях секретарка на Рандъл Гьодлер и името ми се свързваше тясно с неговото.

Крадък слушаше внимателно. Рандъл Гьодлер беше известно име във финансовия свят. Дръзките му спекулации и твърде шумната публичност, с която бе заобиколен, го бяха превърнали в легенда. Доколкото Крадък си спомняше, той бе починал през 1937 или 1938 година.

— Той е доста преди вашето време, предполагам — продължи госпожица Блеклок, — но вероятно сте чували за него.

— О, да. Беше милионер, нали?

— Дори много повече от това. Той винаги рискуваше и със спечелените пари правеше нов удар. — Тя говореше с оживление и очите й заблестяха от спомените. — Както и да е, той умря като много богат човек. Нямаше деца и завеща богатството си под попечителството на съпругата си, докато е жива, а след смъртта й — безусловно на мен.

В главата на инспектор Крадък смътно проблесна спомен: „Предана секретарка ще наследи огромно богатство.“

— През последните дванайсет години — рече жената и очите й едва забележимо блеснаха — съм имала идеален мотив за убийство на госпожа Гьодлер, но това не ви върши работа, нали?

— Извинете ме за въпроса — каза Крадък, — но не беше ли госпожа Гьодлер недоволна от това негово разпореждане с богатството му?

Сега вече събеседничката му имаше открито развеселен вид.

— Не е нужно да бъдете чак толкова дискретен. Онова, което всъщност искате да знаете, е дали не съм била любовница на Гьодлер? Не, не бях. Мисля, че Рандъл не ми е посвещавал нито една сантиментална мисъл, нито пък аз определено. Той беше влюбен в Бел (неговата съпруга) и остана влюбен в нея до смъртта си. Мисля, че по всяка вероятност завещанието му е било продиктувано от благодарност. Вижте, инспекторе, в онези най-ранни години, когато Рандъл все още не бе стъпил здраво на краката си, той беше на косъм от пълна катастрофа. Ставаше въпрос само за няколко хиляди в брой. Това беше голям удар, безкрайно предизвикателен и дързък, каквито бяха повечето му замисли. Не му достигаше само тази малка сума, за да се оправи. Аз му се притекох на помощ. Имах малко спестени пари и вярвах в Рандъл. Продадох всичко, което можах, и му дадох всичко, до последното пени. Това свърши работа. След една седмица той стана невероятно богат. След което започна да се отнася към мен донякъде като към свой младши партньор. Ех, това бяха вълнуващи дни — въздъхна тя. — Цялата дейност ми доставяше огромно удоволствие. После баща ми почина, а единствената ми сестра остана инвалид за цял живот. Трябваше да се откажа от всичко и да отида да се грижа за нея. Рандъл почина след две години. Бях спечелила солидна сума пари по време на нашето сътрудничество и въобще не очаквах да ми завещае нещо. Останах много трогната и горда, когато разбрах, че ако Бел почине преди мен (а тя беше от онези крехки същества, за които всички мислят, че няма да живеят дълго), аз ще наследя цялото му богатство. Реших, че бедният човек просто не е имал на кого да го завещае. Бел е чудесна жена и много се радваше на това решение. Тя наистина е много мил човек. Живее в Шотландия. Не съм я виждала от години — пращаме си честитки за Коледа. Та аз отидох със сестра си в един санаториум точно преди войната. Там тя почина от туберкулоза. — Госпожица Блеклок помълча за момент-два и продължи: — Върнах се в Англия едва преди година.

— Казвате, че можете да станете богата жена съвсем скоро… Колко скоро?

— Разбрах от болногледачката, която се грижи за Бел Гьодлер, че състоянието й бързо се влошава. Остават й може би само няколко седмици. — И добави тъжно: — Парите сега няма да имат голямо значение за мен. Имам си достатъчно, за да посрещна скромните си нужди. По-рано бих се радвала да играя на борсата, но сега… Е, човек все пак остарява. Така че сигурно ви е ясно, инспекторе, че ако Патрик и Джулия са искали да ме убият по финансови причини, трябва да са луди да не изчакат още няколко седмици.

— Да, госпожице Блеклок, но какво би станало, ако вие починете преди госпожа Гьодлер? У кого отиват парите тогава?

— Ами знаете ли, наистина не съм мислила. У Пип и Ема, предполагам…

Крадък се вторачи в нея, а тя се усмихна:

— Много ли странно ви звучи? Мисля, че ако почина преди Бел, парите отиват при законните потомци — не знам дали това е точният термин — на единствената сестра на Рандъл, Соня. Рандъл бе скаран със сестра си, защото тя се омъжи за човек, когото той смяташе за мошеник и дори за нещо много по-лошо.

— А той беше ли мошеник?

— О, да, определено, бих казала. Но доколкото съм чувала, много привлекателен за жените. Мисля, че беше грък или румънец, или нещо подобно. Как му беше името — Стамфордис, Димитри Стамфордис.

— И Рандъл Гьодлер е лишил сестра си от наследство, когато тя се е омъжила за този човек?

— О, самата Соня е много богата жена. Рандъл се е погрижил да я подсигури с определени пакети суми, и то така, че съпругът й да не може да ги пипне. Но ми се струва, че когато адвокатите му са започнали да настояват да посочи някого като свой наследник в случай, че аз почина преди Бел, той неохотно е определил децата на Соня — просто защото не се е сетил за никой друг, а не беше от хората, които биха завещали пари за благотворителни цели.

— Значи от този брак има деца?

— Ами да, има Пип и Ема. — Тя се засмя: — Зная, че звучи смешно. Знам само, че Соня е писала веднъж на Бел след женитбата си с молба да съобщи на Рандъл, че е много-много щастлива и че наскоро е родила близнаци, които е нарекла Пип и Ема. Доколкото знам, никога след това не им е писала. Но Бел, разбира се, би могла да ви каже повече.

Жената изглеждаше развеселена от своя монолог. Но на инспектора не му беше до смях.

— Значи, излиза следното — започна той, — ако ви бяха убили онази вечер, предполага се, че поне двама души на света щяха да наследят внушително богатство. Грешите, госпожице Блеклок, като твърдите, че никой няма мотив да желае вашата смърт. Има най-малко двама, които са жизнено заинтересовани. На каква възраст са братът и сестрата?

Тя се съсредоточи:

— Нека да помисля… 1922… не, трудно ми е да си спомня… Предполагам, че на около двайсет и пет или двайсет и шест години. — Лицето й изведнъж придоби сериозен вид. — Но нали вие не мислите…

— Мисля, че някой е стрелял във вас с намерението да ви убие. И мисля, че е възможно този някой да опита пак. Бих искал да внимавате много, госпожице Блеклок. Едно убийство вече беше подготвено, но не успя. Смятам, че много скоро може да се организира ново убийство.