Агата Кристи
Предизвестено убийство (10)

III.

Чуха се възклицания. Джулия се изкикоти одобрително, устните на Патрик се разтеглиха в усмивка, а вместо отговор госпожица Блеклок се засмя на последната си гостенка.

— Джулиън е направо бесен, че не може да дойде — съобщи госпожа Хармън. — Той обожава убийствата. Всъщност това беше причината за блестящата му проповед в неделя. Може би не е редно аз да изтъквам, че проповедта му е била добра, след като ми е съпруг, но тя наистина бе хубава, нали забелязахте? Беше толкова по-сполучлива от другите му проповеди. Както вече споменах, това се дължеше на „Смъртта изпълнява номера с шапката“. Чели ли сте я? Момичето от Бутс ми я запази специално. Направо е смайваща. През цялото време си мислиш, че всичко ти е ясно, а накрая всичко се обръща — има цяла серия от страхотни убийства — четири или пет. Та бях я оставила в кабинета тъкмо когато Джулиън се канеше да се затвори там да подготвя проповедта си. Той я взе и не можа да се откъсне от нея! После трябваше да напише проповедта си за нула време и си набеляза само онова, което иска да каже — съвсем простичко, без научните му увъртания и заучени пасажи — и естествено стана сто пъти по-добре. О, Боже, как се разприказвах! Но кажете ми, моля ви се, кога започва убийството?

Госпожица Блеклок погледна стенния часовник над камината.

— Ако изобщо започне — каза весело тя, — трябва да бъде съвсем скоро. Остава една минута до шест и половина. Междувременно заповядайте по чаша шери.

Патрик с готовност се запъти към портала. Госпожица Блеклок отиде до масата край портала, върху която лежеше кутията с цигарите.

— С удоволствие бих пийнала малко шери — призна госпожа Хармън. — Но какво искате да кажете с това „ако“?

— И аз съм в неведение като теб — обясни госпожица Блеклок. — Не знам какво…

Тя се спря и обърна глава, когато малкият стенен часовник над камината започна да бие. Имаше приятен звук, напомнящ сребърна камбанка. Всички млъкнаха, без да помръдват, и приковаха очи в часовника. Първо отброи четвърт, след това половин час. Когато последната нотка замря, всички светлини угаснаха.