Агата Кристи
Предизвестено убийство (51)

III.

На небето се бяха скупчили гъсти, мрачни облаци. Докато стоеше така, загледана след отдалечаващата се кола, закапаха първите едри капки дъжд.

Госпожица Мъргатройд припряно се спусна към въжето за пране, на което само преди няколко часа бе простряла да съхнат два джемпъра и няколко вълнени гащеризона.

Мърмореше си под носа:

— Колко необикновено, наистина… Ох, Боже, няма да успея да ги сваля навреме, а бяха почти сухи…

Мъчеше се да откачи една непослушна щипка и обърна глава, щом чу, че някой идва, след което изрече с радостна усмивка:

— О, здравей — влизай, че ще се измокриш.

— Дай да ти помогна.

— О, добре, ако нямаш нищо против… Толкова ще е неприятно, ако пак се намокрят. Трябваше да смъкна въжето малко по-ниско, макар че и така стигам.

— Ето ти шала. Да ти го метна ли на врата?

— О, благодаря ти… Ох! Я опитай ти, че не стигам тази щипка…

Вълненият шал се плъзна около врата й и след това неочаквано се стегна здраво около него…

Госпожица Мъргатройд се опита да си поеме въздух с широко отворена уста, но не успя да произнесе никакъв звук, освен леко сподавено хъркане.

А шалът се затягаше все по-силно…