Агата Кристи
Предизвестено убийство (4)

IV.

„Чипинг Клегхорн Газет“ бе доставен и в Боулдърс — трите живописни къщурки, скупчени на едно място, и обитавани от госпожиците Хинчклиф и Мъргатройд.

— Хинч?

— Какво има, Мъргатройд?

— Къде си?

— В курника.

— Аха.

Стъпвайки внимателно в избуялата мокра трева, Ейми Мъргатройд приближи приятелката си. Намъкнала панталони от рипсено кадифе и бойна работна туника, тя старателно разбъркваше с ръце хранителната смеска в отблъскващо димящ леген, пълен със сварени картофени обелки и зелеви кочани.

Обърна към приятелката си грубото си лице.

Госпожица Мъргатройд, пълна и приветлива, носеше карирана пола от туид и безформен яркосин пуловер. Къдравата й прошарена коса, напомняща птиче гнездо, беше доста разрошена.

— В „Седмичника“ — задъхваше се тя. — Чуй само — какво може да означава това? „Обявява се убийство, петък, 29 октомври, Литъл Падъкс, 18.30 ч. Приятелите моля да откликнат, единствено съобщение.“

Тя прочете известието, след което, останала без дъх, млъкна в очакване на авторитетното мнение на приятелката си.

— Откачени — отсече госпожица Хинчклиф.

— Да, но какво мислиш, че означава?

— При всички случаи означава пиене — отсече приятелката й.

— Дали не е един вид покана?

— Ами, като отидем там, ще разберем — добави госпожица Хинчклиф. — Долнопробно шери, предполагам. По-добре не стой в тревата, Мъргатройд, че си още по пантофи и вече са се намокрили.

— Божичко! — извика госпожица Мъргатройд и погледна краката си. — Колко яйца има днес?

— Седем. Тази проклета кокошка още се разсейва. Трябва да я затворя в курника.

— Ама че странна покана, а, какво мислиш? — попита озадачено Ейми Мъргатройд, връщайки се на обявата в „Седмичника“.

Приятелката й обаче беше замесена от по-сурово и твърдо тесто. Беше си наумила да се справи с непокорните пернати и никаква обява във вестника, колкото и загадъчна да беше, не можеше да я отклони от целта й.

Тя шляпна тежко в калта и се нахвърли върху една пъстра кокошка. Разнесе се високо възмутено кудкудякане.

— Де да бяха патици — въздъхна, — нямаше да си имам тези главоболия…