Агата Кристи
Предизвестено убийство (3)

III.

— Арчи — обърна се госпожа Истърбрук към съпруга си, — я чуй това.

Полковник Истърбрук не й обърна внимание, защото четеше с интерес някаква статия в „Таймс“.

— Бедата при тези юнаци е — обади се той, — че никой не знае нищо за Индия. Ама нищичко!

— Да, скъпи, да.

— Ако знаеха, нямаше да пишат тези глупости.

— Да, зная. Арчи, чуй, моля те. „Обявява се убийство, петък, 29 октомври, Литъл Падъкс, 18.30 ч. Приятелите моля да откликнат, единствено съобщение.“

Тя млъкна тържествуващо.

Полковник Истърбрук благоволи да я погледне без особен интерес.

— Игра на убийство — отсече.

— О!

— Това е. Имай предвид — поотпусна се той, — че може да стане много забавно, ако се изпълни както трябва. Изисква се обаче добра организация от човек, който си познава работата. Тегли се жребий. Един от присъстващите е убиецът, но не се знае кой. Светлините изгасват. Убиецът си избира жертва. Жертвата брои до двайсет, преди да извика. Тогава онзи, който е избран за детектив, поема нещата в свои ръце и разпитва всички. Къде са били, какво са правили, опитва се да спипа натясно истинския виновник. Да, играта си я бива, ако детективът — ъ-ъ — има понятие от полицейска работа.

— Като теб, Арчи. Такива интересни случаи си разнищвал в своя район.

Полковник Истърбрук се усмихна снизходително и доволно засука мустак.

— Да, Лора — съгласи се той, — смея да твърдя, че бих могъл да им подскажа туй-онуй.

И изпъчи гърди.

— Госпожица Блеклок е трябвало да се допита до теб, когато го е организирала.

Полковникът изсумтя:

— Ами, нали си има оня хлапак, дето живее при нея. Предполагам, че идеята е негова. Племенник ли й беше, не помня. Все пак идеята е забавна — да пусне обява във вестника.

— И то в „Личните обяви“. Можехме да го пропуснем. Предполагам, че това е покана, нали, Арчи?

— И това, ако е покана. Едно ще ти кажа — без мен.

— О, Арчи — проплака жената.

— Обявата е кратка. А и те знаят, че може да съм зает.

— Но ти не си, нали, скъпи? — Госпожа Истърбрук понижи умолително глас: — Освен това смятам, Арчи, че наистина трябва да дойдеш — просто за да измъкнеш горката госпожица Блеклок от неловкото положение. Сигурна съм, че тя разчита на теб за успеха на играта. В смисъл, че знаеш толкова много полицейски хватки. Всичко ще пропадне, ако не дойдеш и не помогнеш да стане както трябва. В края на краищата, трябва да си помагаме като съседи.

Тя наклони на една страна изрусената си глава и отвори широко сините си очи.

— Е, в такъв случай, щом така поставяш нещата, Лора… — Полковник Истърбрук отново важно засука посивелия си мустак и погледна разнежено своята малка пухкава половинка. Тя беше поне трийсетина години по-млада от него.

— Щом така поставяш нещата, Лора — повтори той.

— Наистина мисля, че това е твой дълг, Арчи — тържествено заяви съпругата му.