Агата Кристи
Предизвестено убийство (17)

II.

Придружен от Флечър, Крадък откри Мици в кухнята. Тя навиваше руло за сладкиш и подозрително го изгледа, щом той влезе.

Черната й коса бе паднала над очите. Видът й беше мрачен и аленият жакет и ярката зелена пола, които носеше, контрастираха с пребледнялото й лице.

— За какво сте дошли в кухнята ми, господин полицай? Вие сте от полицията, да? Винаги навсякъде те преследват — ах! Трябваше да свикна досега. Казват, че в Англия било различно, но и тук е същото. Дошли сте да ме измъчвате, да, искате да ме накарате да ви кажа разни неща, ама нищо няма да ви кажа. Ще ми изтръгнете ноктите, ще ме горите със запалени кибритени клечки — о да, и още по-ужасни неща. Но аз няма да проговоря, чувате ли! Няма да ви кажа нищо — нищичко. И вие ще ме пратите в концентрационен лагер, но хич не ми пука.

Крадък я наблюдаваше и обмисляше най-добрия начин за атака. Накрая въздъхна и каза:

— Добре тогава, слагайте си шапката и палтото.

— Какво казахте? — Мици се стресна.

— Сложете си шапката и палтото и елате с мен. Не си нося апарата за изтръгване на нокти и чантата с другите атрибути. Тези неща ги държим в участъка, Флечър, под ръка ли са ти белезниците?

— Сър! — одобрително се намеси сержант Флечър.

— Но аз не искам да идвам с вас — изпищя пронизително Мици и заотстъпва назад.

— Тогава ще отговаряте като цивилизован човек на цивилизованите въпроси. Ако желаете, можете да отговаряте в присъствието на адвокат.

— Адвокат? Не обичам адвокат, не искам адвокат.

Тя остави точилката, изтри ръцете си от брашното в една кърпа и седна.

— Какво искате да знаете? — попита нацупено.

— Искам да ми кажете какво се случи тук снощи.

— Много добре знаете какво се случи.

— Искам да го чуя от вас.

— Аз исках да напусна. Тя каза ли ви? Когато видях онова за убийството във вестника. Исках да замина. Тя не ме пусна. Много е строга, няма милост. Накара ме да остана. Но аз си знаех — знаех си какво ще стане. Знаех, че трябва да бъда убита.

— Е, не ви убиха, нали?

— Не — съгласи се неохотно Мици.

— Хайде сега, разкажете ми какво стана.

— Не бях спокойна. Ох, не бях спокойна. През цялата вечер. Чух разни шумове. Чух, че хора се движат насам-натам. По едно време ми се стори, че някой се промъква в антрето, но това беше госпожа Хеймс — влязла през страничната врата да не цапа предните стъпала, така каза. Все много внимава! Тя самата е нацистка, тази с русата коса и сините очи — толкова е високомерна и ме гледа като че ли съм боклук.

— Оставете госпожа Хеймс.

— За какво се мисли? Да не би да има моето скъпо образование? Да не би да е завършила икономика? Не, тя е само един наемен работник. Копае и коси тревата и й плащат толкова много всяка събота. Коя е тя, та се смята за дама?

— Оставете госпожа Хеймс, ви казах. Продължавайте.

— Занесох в гостната шерито с чашите и хубавите сладки, които бях приготвила. След това се позвъни и отидох да отворя. И така продължих да отварям вратата цяла вечер. Унизително е, но го правя. След това отидох в килера и започнах да лъскам сребърните прибори и си помислих, че ще ми свърши добра работа — ако някой дойде да ме убие, ще имам под ръка големия касапски нож, добре наточен.

— Много предвидливо от ваша страна.

— И тогава изведнъж чувам изстрели. Помислих си: „Ето, случи се.“ Изтичах през трапезарията (другата врата не се отваря). Спрях се за момент, ослушах се и тогава се чу още един изстрел, и нещо тежко тупна отвън в коридора. Аз натиснах дръжката на вратата, но тя беше заключена. Бяха ме заключили като мишка в капан. И се побърках от страх. Започнах да крещя и да крещя, и да удрям по вратата. И накрая — накрая те завъртяха ключа и ме пуснаха да изляза. Тогава донесох свещи — много, много свещи — и лампите светнаха, и видях кръв — кръв! О, небеса, тази кръв! Не виждам кръв за пръв път. Малкото ми братче — убиха го пред очите ми — виждала съм кръв по улиците — застреляни хора, те умираха — аз…

— Да — прекъсна я инспектор Крадък, — много ви благодаря.

— А сега — рече драматично Мици — можете да ме арестувате и да ме отведете в затвора!

— Не днес — отвърна инспекторът.