Агата Кристи
Предизвестено убийство (1)

I.

Всяка сутрин, освен неделите, между седем и половина и осем и половина Джони Бът правеше с колелото си обичайната обиколка из селото Чипинг Клегхорн, огласяйки го с шумно подсвиркване, като слизаше пред всяка къща — малка или голяма, за да пъхне в пощенската й кутия сутрешните вестници, за които обитателите на въпросния дом бяха абонирани при господин Тотмън — книжаря от Хай Стрийт. И така, на полковник и госпожа Истърбрук той носеше „Таймс“ и „Дейли График“; на госпожа Суетънхам оставяше „Таймс“ и „Дейли Уъркър“; на госпожица Хинчклиф и госпожица Мъргатройд връчваше „Дейли Телеграф“ и „Ню Кроникъл“; на госпожица Блеклок — „Телеграф“, „Таймс“ и „Дейли Мейл“.

А всеки петък, във всяка от изброените къщи, както и на практика във всички останали домове в Чипинг Клегхорн, той доставяше „Норт Бенъм Нюз и Чипинг Клегхорн Газет“, наричан от местните хора просто „Седмичника“.

В петъчните сутрини, след като хвърлят по един бегъл поглед на заглавията в ежедневниците („Международното положение в критична точка“; „ООН се съвещава днес“; „Копои са по следите на убиеца на русата машинописка“; „Три рудника бездействат“; „Двайсет и трима загиват от хранително отравяне в крайморски хотел“ и т.н.), повечето жители на Чипинг Клегхорн отваряха с нетърпение „Седмичника“, за да се потопят в местните клюки. След като прегледат отгоре-отгоре рубриката „Кореспонденция“ (където непримиримите селски вражди и омерзения намираха пълна изява), девет от десет абоната се прехвърляха на „Личните обяви“. Тук поместваха безразборно обяви „търся“ и „продавам“, спешни молби за домашна прислуга, съобщения за кучета, обяви за птицевъден и градинарски инвентар, и разни други новини, представляващи интерес за членовете на малката общност на Чипинг Клегхорн.

И този петък — 29 октомври — не правеше изключение от традицията.