Джефри Дивър
И няколко червени рози (12)

11.

Данс се върна в кабинета си в Бюрото. Усмихна се на Джон Боулинг. Той отвърна с усмивка, но лицето му бързо помръкна. Кимна към компютъра:

— Продължават да коментират Травис в „Чилтън Рипорт“. Обвиняват го. После други се нахвърлят върху обвинителите. Разгоряла се е истинска война. Знам, че искаше да запазиш в тайна връзката между кръста и отвличането, но някой се е досетил.

— Как, за бога? — намръщи се гневно тя.

Той вдигна рамене и посочи скорошно съобщение:

Отговор до Чилтън от БританиМ

„Следите ли новините??? Някой оставил кръст и после нападнал момичето. Какво става??? Обзалагам се, че е [шофьорът]!“

Следващите коментари предполагаха, че Травис е избрал Тами, понеже го е критикувала в блога. Наричаха го „Убиецът с кръстовете“, макар Тами да бе оцеляла.

— Страхотно! Държим го в тайна, а някаква си тийнейджърка Британи ни изпреварва!

— Говори ли с него? — попита Боулинг.

— Да.

— Мислиш ли, че е той?

— Ще ми се да бях сигурна. По-скоро да. — Данс изложи теорията си, че Травис е трудно разгадаем, понеже живее повече в синтетичния, отколкото в реалния свят, и това дегизира езика на тялото му. — Гневът обаче се долавя лесно. Да се поразходим, Джон. Искам да те запозная с един човек.

След няколко минути се озоваха пред кабинета на Чарлс Овърби. Секретарката му кимна и Овърби, залепил телефонната слушалка до ухото си както обикновено, им помаха да влязат, хвърляйки любопитен поглед към професора.

— Медиите са направили връзката — каза Овърби. — Вече го наричат „Убиецът с кръстовете“.

БританиМ…

— Чарлс, запознай се с професор Джонатан Боулинг. Той ни помага.

Здрависаха се сърдечно.

— В каква област по-точно?

— Компютри.

— Консултант ли сте?

Овърби произнесе въпроса отчетливо — дума по дума. Данс разбра, че топката е в нейното поле, и се накани да обясни, че професорът им помага доброволно, но Боулинг я изпревари:

— Основно преподавам, но понякога работя и като консултант, агент Овърби. Всъщност така си изкарвам прехраната. Знаете колко скромно плащат университетите. Но като консултант взимам и по триста на час.

— Уха! — зяпна Овърби. — На час! Наистина!

Боулинг забави отговора си точно колкото е необходимо:

— Но с радост помагам безплатно на институции като вашата. Така че този път се отказвам от хонорара.

Данс прехапа устни, за да овладее смеха си. Боулинг явно беше добър психолог; за десет секунди разбра колко е стиснат Овърби, предизвика го и го взе на подбив. В нейна чест — отбеляза Данс — понеже друга публика нямаше.

— Хората се поддават на истерията, Катрин. Поне дузина сигнализираха, че из задните им дворове се разхождат мародери. Няколко вече са открили стрелба по натрапници — сметнали ги за убийци. О! И поне двама съобщиха, че са забелязали кръстове.

— Така ли? — разтревожи се тя.

— Оказаха се истински мемориали — махна с ръка Овърби. — Инцидентите са от последните няколко седмици. Не са с бъдещи дати. Но репортерите налитат като мухи на мед. Разчуло се е дори в Сакраменто.

Овърби кимна към телефона — явно директорът на Бюрото му се беше обаждал. Или пък неговият шеф — областният прокурор.

— Та докъде стигнахме?

Данс го уведоми за разговора с Травис и родителите му и сподели заключенията си.

— Определено е съмнителен.

— Но не го задържа? — намръщи се Овърби.

— Няма причина. Майкъл проверява няколко улики, за да го свърже с местопрестъплението.

— Други заподозрени?

— Няма.

— Как, по дяволите, го е извършил един хлапак? Хлапак на велосипед?

Данс припомни, че местните банди, предимно в Салинас и около града, тероризират от години населението, а повечето им членове са връстници на Травис.

— А и открихме, че играе много компютърни игри — вметна Боулинг. — Запалените геймъри научават много изкусни бойни техники. Военните винаги питат кандидатите за армията по колко часа играят — ако другите показатели са еднакви, предпочитат младежа, който се застоява повече пред компютъра.

— Мотив? — попита Овърби.

Данс обясни на началника си, че ако извършителят е Травис, мотивът навярно е отмъщение за виртуален тормоз.

— Виртуален тормоз? — сериозно кимна Овърби. — Чел съм по темата.

— Така ли? — учуди се Данс.

— Да. Миналата седмица в „Ю Ес Ей Тудей“ имаше много интересна статия.

— Темата става все по-популярна — намеси се Боулинг.

На Данс й се стори, че долавя в гласа му леко недоумение относно източниците на информация, които ползва регионалният шеф на Бюрото за разследване.

— Достатъчна причина ли е да прибегне към насилие? — попита Овърби.

— Чашата е преляла — кимна Боулинг. — Съобщенията и слуховете се разпространяват като пожар. Следя „Чилтън Рипорт“ и други форуми. А те са само върхът на айсберга. На всеки коментар в „Ауър Уърлд“ и „Май Спейс“ съответстват стотици имейли и съобщения за Травис Бригам. Някой вече е пуснал видео за него в „Ютуб“.

— Как са успели?

— Нищо сложно. В „Бъргър Кинг“ някой бутнал Травис. Той се препънал — неловка ситуация — а другият хлапак дебнел момента да го заснеме. После качили видеото. Гледали са го двайсет хиляди пъти досега.

В този момент кльощав мрачен мъж се появи на прага на конферентната зала от другата страна на коридора и влезе в кабинета на Овърби.

— Здравей, Чарлс… — поздрави с баритонов глас.

— О… Катрин, това е Робърт Харпър — представи го Овърби. — От кабинета на областния прокурор в Сан Франциско. Специален агент Катрин Данс.

Мъжът се здрависа, но не се приближи, сякаш да не я уплаши.

— И Джон… — заекна Овърби.

— Боулинг.

Харпър погледна разсеяно професора.

Мъжът от Сан Франциско имаше непроницаемо лице и добре подстригана черна коса. Носеше консервативен тъмносин костюм и бяла риза с вратовръзка на червени и сини райета. На яката беше забодена значка с американското знаме. Маншетите му бяха изрядно избелени, макар че ръбовете тук-там сивееха. Професионален държавен прокурор, чиито колеги отдавна са се отдали на частна практика и трупат пари. Данс прецени, че е на около петдесет.

— Какво ви води в Монтерей? — попита тя.

— Установявам колко са натоварени служителите в Бюрото — отвърна лаконично той.

Робърт Харпър явно беше от хората, които не се притесняват от мълчанието, ако нямат какво да кажат. Лицето му сякаш излъчваше твърдостта и мисионерската отдаденост на преподобния Фиск от митинга пред болницата. Що за мисия е ровенето в архивите обаче си оставаше мистерия.

Прокурорът я огледа бързо. Данс беше свикнала на изпитателните погледи на заподозрените, но Харпър я смути. Изучаваше я, сякаш притежава ключа към важна за него загадка.

— Излизам за няколко минути, Чарлс — обърна се Харпър към шефа й. — Ще ти бъда благодарен, ако заключиш вратата на конферентната зала.

— Разбира се. На твое разположение съм, ако ти потрябвам.

Харпър кимна студено и излезе.

— Какво търси тук? — попита Катрин.

— Прокурор е в Сакраменто. Обади ми се шефът… — Областният прокурор! — И ме помоли за съдействие. Иска да види колко сме натоварени. Сигурно се готви нещо голямо. Ходи и в шерифството. Ще ми се да си върви пак там. Много е студенокръвен. Като на тръни съм. Опитах се да го разсея с някоя шегичка. Не стана.

Вниманието на Данс обаче беше погълнато от случая с Тами Фостър; веднага забрави за Робърт Харпър.

С Боулинг се върнаха в кабинета й. Тъкмо се настани зад бюрото, и телефонът й иззвъня. Беше О’Нийл. Зарадва се — сигурно резултатите от анализа на парченцето плат и почвата по велосипедните гуми бяха готови.

— Имаме проблем, Катрин — разтревожено каза той.

— Давай.

— Първо, Питър смята, че сивата материя от кръста съвпада с донесената от къщата на Травис.

— Значи наистина е той. Съдията издаде ли заповед за обиск?

— Не сме стигнало дотам. Травис е избягал.

— Какво?

— Не отишъл на работа. Е, бил е там, де — зад заведението има пресни следи от велосипедни гуми. Вмъкнал се е отзад, взел няколко гевречета, пари от портфейла на един служител… и касапски нож. После изчезнал. Обадих се на родителите му, но той не се е появявал там. Твърдят, че нямат представа къде може да се крие.

— Къде си сега?

— В кабинета си. Ще издам заповед за задържане. Ще я разпратя до Салинас, Сан Бенито, съседните области.

Данс рязко се облегна назад. Ядоса се на себе си. Защо не помисли по-сериозно и не изпрати някого да проследи момчето? Долови, че е виновно, но го остави да й се изплъзне.

А сега на всичкото отгоре трябва да съобщи на Овърби.

Но не го задържа?

— Има и друго. Когато се отбих в заведението, поразгледах наоколо. Сещаш ли се за безистена до „Сейфуей“?

— Да, знам го.

— От едната страна има цветарска сергия.

— Розите! — рече Данс.

— Точно така. Говорих със собственика — с равен глас обясни О’Нийл. — Вчера някой отмъкнал всички букети с червени рози.

Тя разбра защо тонът му е толкова мрачен.

— Всичките? — колебливо повтори. — Колко?

— Дузина — уточни след кратко мълчание О’Нийл. — Явно тепърва започва.