Джефри Дивър
И няколко червени рози (9)

8.

Напазаруваха и други неща.

Купиха сешоар, комплект миниатюрни инструменти и квадратна метална кутия, от която стърчеше жица с USB накрайник.

Подредиха придобивките върху бюрото в кабинета на Катрин.

Боулинг разгледа стилния компютър на Тами Фостър.

— Мога ли да го разглобя? Няма да прецакам уликите, нали?

— Проверен е за отпечатъци. Само от Тами са. Давай смело! Тя не е заподозряна. Освен това ме излъга, така че няма право да се оплаква.

— Розов — повтори той, сякаш цветът надхвърляше всички граници на благоприличието.

Боулинг обърна компютъра и след няколко минути свали дъното с помощта на малката отвертка. После извади дребен правоъгълник от метал и пластмаса.

— Хард дискът — обясни. — След година този ще изглежда огромен. Подвижните елементи са на изчезване. Хард дисковете също.

Темата очевидно го вълнуваше, но усети, че в момента не е уместно да се отклонява. Замълча и разгледа съсредоточено правоъгълника. Не носеше лещи; Данс, която от детинство не сваляше очилата, изпита лека завист.

Професорът разклати внимателно лаптопа до ухото си, кимна доволно и го остави върху масата.

Усмихна се широко, разопакова сешоара, включи го и насочи струята към него.

— Само за малко. Май не е мокър, но да не рискуваме. Електричеството и водата са несъвместими.

Отпи кафе със свободната си ръка и замислено заговори:

— Преподавателите много завиждат на частния сектор. „Частен сектор“ — кодовото наименование на свърталището на „истинските пари“. — Кимна към чашата. — Да вземем например „Старбъкс“… Идеята за верига кафенета е чудесна. Мъча се да измисля нещо, но не ми хрумват интересни идеи. Освен може би „Обителта на туршиите“. Всичко друго е патентовано.

— Защо не млечен бар? — предложи Данс. — Ще го наречеш „При Елзи“.

— А какво ще кажеш за „Едно различно място“? — светнаха очите му.

— Много зле — отвърна тя и двамата се засмяха.

Боулинг изсуши хард диска и го пъхна в металната кутия. Свърза USB накрайника към своя лаптоп — тъмносив, както подобава на истински компютър.

— Какво правиш? — полюбопитства Данс.

Следеше как пръстите му уверено бягат по клавиатурата. Буквите бяха изтъркани, но явно нямаше нужда да ги гледа.

— Водата е повредила компютъра, но хард дискът е невредим. Ще го превърна в четим драйв. — След няколко минути Боулинг вдигна очи и се усмихна. — Не, всъщност е като нов.

Тя приближи стола си до неговия.

Погледна екрана и видя, че компютърът чете хард диска на Тами като „Local Disk (G)“.

— Всичко е тук — имейлите й, уебсайтовете, които е посещавала, любимите й блогове, съобщенията, които е писала. Дори изтритата информация. Не е криптиран, няма и защитна парола, което ми подсказва, че родителите не й обръщат много внимание. Когато ги държат изкъсо, децата се научават да използват всякакви трикове. А аз впрочем съм спец по разшифроването им. — Боулинг извади диска от компютъра си и й го подаде. — Твой е. Просто го включи и си чети на воля. Първият ми ангажимент с полицията… кратък, но приятен.

С близка приятелка Катрин Данс притежаваше и поддържаше уебсайт за традиционна и любителска музика. Сайтът беше технически изряден, но тя не разбираше от софтуер и хардуер; съпругът на приятелката й отговаряше за тази част.

— Защо не поостанеш, ако не си много зает? — предложи Катрин. — Да ми помогнеш в търсенето.

Боулинг се намръщи колебливо.

— Е, ако имаш други планове…

— За колко ти трябвам? В петък вечерта трябва да съм в Напа. Семейно събиране.

— О, не толкова много. Няколко часа. Най-много ден.

— С удоволствие. Главоблъсканиците са ми любимо занимание… И какво по-точно да търся?

— Нещо, което ще ни подскаже кой е нападателят на Тами.

— О, „Шифърът на Леонардо“!

— Да се надяваме, че ще е по-просто и заради откритията ни няма да ни отлъчат от Църквата… Да проверим за заплашителни съобщения. Спорове, кавги, коментари за ухажори. Запазени ли са разговорите?

— Частично. Вероятно ще успеем да ги възстановим.

Боулинг пъхна устройството обратно в компютъра си и се наведе.

— Ще прегледаме и форумите — продължи Данс. — Навсякъде, където се споменават крайпътни мемориали и кръстове.

— Мемориали?

— Смятаме, че е поставил кръст край пътя, за да оповести намеренията си.

— Ама че смахнато! Защо мислиш, че отговорът се крие в компютъра й?

Данс му предаде разговора си с Тами Фостър.

— Схвана всичко от езика на тялото й?

— Точно така.

Данс му обясни, че хората общуват по три начина. Първо — с вербално съдържание, изречените думи.

— Тоест смисълът на казаното. Но той е най-подвеждащ и най-лесно се изопачава. Освен това си предаваме послания с много други средства. Важно е и как изричаме думите — с каква интонация, сила, бързина, дали замлъкваме или използваме често „хмм“. И да не забравяме кинесиката — езика на тялото; жестове, поглед, дишане, стойка, мимики. Следователите обръщат особено внимание на последните два начина, понеже разкриват повече от думите.

Боулинг се усмихна. Данс вдигна учудено вежди.

— Обясняваш толкова разпалено… — призна той.

— Като теб, когато заговориш за твоите компютри.

Боулинг кимна и погледна към лаптопа.

— Права си. Те са забележителни същества… дори розовите.

Той продължи работата си.

— Типични тийнейджърски разговори. За момчета, дрехи, грим, събирания, тук-там за училище, филми, музика… никакви заплахи. Естествено, има и други места, които трябва да проверим. Днес има изобилие от източници на информация. — Боулинг вдигна глава да види дали го разбира.

Не се наложи да уточнява.

— Имаш предвид, че мобилните телефони допълват компютрите.

— Точно така. Телефонът й сигурно е пълен със съобщения. У вас ли е?

— Телефонът й? Не.

— Лошо. Доста щяхме да разберем. Някои оператори изпращат на родителите разпечатки на всички изходящи и входящи съобщения на децата. За да ги предпазят от виртуално насилие.

— Ако не намерим нищо, ще говоря с майката на Тами — обеща Данс. — Но ти си прав — родителите й не са особено заинтересувани. Стоях цял час в болницата, но никой от тях не се появи.

— Така ли? — възкликна Боулинг. — Ако й бях баща, нямаше да мръдна от леглото й.

— И аз — додаде Данс и се зачуди дали професорът има деца.

Той продължаваше да прехвърля страниците.

— Засега няма нищо в имейлите, поне от последните две седмици. Ако се наложи, ще проверя и по-старите. Тами се включва във форумите на всички големи сайтове — „Фейсбук“, „Май Спейс“, „Ауър Уърлд“, „Секънд Лайф“. — Боулинг прегледа последните страници, които момичето беше чело. — Така значи… аха!

Той изправи напрегнато рамене.

— Какво има?

— Едва не се е удавила, нали?

— Точно така.

— Преди няколко седмици в „Ауър Уърлд“ Тами е обсъждала с приятелите си от какво се страхува най-много. Споменала е, че се бои ужасно от удавяне.

— Вероятно е искал да й причини най-страшната за нея смърт — сви устни Данс.

— Споделяме твърде много информация за себе си в интернет — разпалено я прекъсна Боулинг. — Прекалено много. Чувала ли си термина „ескрибиционист“?

— Не.

— За хора, които пускат лични блогове. — Той се усмихна кисело. — Съвсем на място, нали? А знаеш ли, че може да те уволнят, ако издаваш данни за себе си или за шефа в блоговете?

— Не.

— Има и друго. На интервюто за работа те питат дали някога си споменавал във форумите нещо за шефа си. Знаят отговора, естествено. Проверяват дали си честен. А ако си написал нещо лошо, отпадаш веднага от класацията.

Твърде много информация. Прекалено много…

Боулинг продължаваше да пише с мълниеносна скорост.

— Май намерих нещо!

— Какво?

— Преди няколко дни Тами е пуснала коментар в един блог. Псевдонимът й е ТамФ1399.

Той обърна екрана към Данс.

Отговор на Чилтън от ТамФ 1399

[Шофьорът] е много злокобен, тоест — опасен. 1 път след тренировката на мажоретките се помайваше пред съблекалнята, мъчеше се да надникне и да снима с телефона. Приближих се до него и го попитах какво прави, а той ме изгледа, сякаш се кани да ме убие. Пълна откачалка. 1 момиче ходи с нас на [изтрито] и тя ми каза, че [шофьорът] й опипвал циците, обаче се страхува да каже, за да не й отмъсти или да започне да стреля като онзи във „Вирджиния Тех“.

— Любопитното е, че го е писала в частта от блога, озаглавена „Крайпътни кръстове“.

Сърцето на Данс заби силно.

— Кой е „шофьорът“? — попита.

— Не знам. Името е изтрито навсякъде.

— Блог, хмм?

— Точно така — усмихна се Боулинг. — Гъби.

— Какво?

— Блоговете са гъбите в интернет. Никнат навсякъде. Преди няколко години всички в Силициевата долина се питаха кой ли ще е следващият хит във виртуалното пространство. Е, оказа се, че не е революционно софтуерно или хардуерно откритие, а онлайн съдържание — игри, социални сайтове и… блогове. Блоговете вече са неотменима част от компютърния свят. Тами е писала в „Чилтън Рипорт“.

— За пръв път го чувам — вдигна рамене Катрин.

— Аз го знам. Местен е, но е популярен в кръговете на блогърите. Чилтън е чепат човек. — Боулинг се взираше в екрана. — Да почетем онлайн.

Данс взе лаптопа си от бюрото. Професорът й издиктува адреса: http://www.thechiltonreport.com

После придърпа стола си до нея и двамата прегледаха заглавната страница.

„Чилтън Рипорт

Моралният глас на Америка. Размисли за погрешните стъпки на държавата… и за правдивите.“

Данс се изсмя.

— Правдивите стъпки. Остроумно. Консерватор е значи, застъпник на етичните норми.

— Доколкото знам по-скоро действа избирателно — поклати глава Боулинг.

Тя го изгледа въпросително.

— Подбира каузите. По-скоро клони надясно, но не щади никого, ако не отговаря на моралните му и интелектуални критерии. Блоговете по принцип целят да разбунят духовете. Спорните теми вървят добре на пазара.

По-надолу следваше поздрав към читателите:

„Скъпи читателю,

Добре дошъл, независимо дали си редовен посетител, любител или просто сърфирайки из интернет, си попаднал на «Чилтън Рипорт».

Независимо от позицията ти по политическите и социалните проблеми, надявам се разсъжденията ми да породят въпроси, съмнения и стремеж да узнаеш повече.

Това е същината на журналистиката.

Джеймс Чилтън“

Под обръщението се четеше: „Нашата кауза“

Нашата кауза

„Във вакуум не може да се преценява. Честно ли разкриват правителството, бизнесът, корумпираните политици, престъпниците и развратниците намеренията си? Не, разбира се. «Чилтън Рипорт» си поставя задача да осветлява с лъча на истината сенките на измамата и алчността — да ви предоставя фактите, необходими за информиран анализ на наболелите теми.“

След кратката биография на Чилтън имаше раздел за лични обяви. Тя прегледа съобщенията.

На домашния фронт

„Напред, съотборници!

Щастлив съм да съобщя, че след тазседмичния мач отборът на «Порасналите момчета» води с 4 на О! А сега, родители, моля за внимание: насочвайте децата си към футбола вместо към бейзбола и ръгбито. Футболът е най-безопасният и здравословен отборен спорт на света. [Виж коментара ми от 12 април в «Чилтън Рипорт» за спортните травми при децата].“

Патриот

„Вчера по-малкият ми син зашемети публиката на тържеството на лятното училище, като изпя сам-самичък «Америка е прекрасна». Баща му много се възгордя.“

Молба за помощ

„С Пат скоро иде празнуваме деветнайсет години брак. Събирам предложения за подарък! [Инстинктът за самосъхранение ми подсказва да се откажа от идеята да й купя нов, по-мощен компютър.] Е, дами, помогнете! Нямам възражения дори срещу «Тифани».“

Вече сме глобални!

„С удоволствие ви съобщавам, че «Чилтън Рипорт» получава овации от цял свят. Избран е за водещ блог в нова система, която ще свързва хиляди блогове и уебсайтове по цял свят. Приветствам ви, читатели мои, че направихте «Чилтън Рипорт» толкова популярен!“

Добре дошли у дома!

„Научих новина, която ме зарадва. Онези, които следят «Чилтън Рипорт», навярно си спомнят скъпия приятел на вашия покорен слуга — Доналд Хокън. С него бяхме пионери в този компютърен свят преди толкова много години, че потръпвам при спомена. Доналд замени полуострова за зелените пасбища на Сан Диего. Но с удоволствие ви уведомявам, че е дошъл на себе си и се връща със съпругата си Лили и двете си прекрасни деца. Добре дошъл у дома, Доналд!“

Герои

„Шапки долу за смелите пожарникари в Монтерей… Миналия Вторник с Пат се разхождахме из Алварадо. Изведнъж проехтяха викове за помощ и от близката строителна площадка се издигна дим. Пламъците блокираха изхода… а двама строители останаха приклещени горе. Само след няколко минути пожарникари се озоваха на мястото и вдигнаха стълбата към покрива. Спасиха мъжете и изгасиха огъня. Никакви травми, минимални щети.

В реалния живот смелостта не се изчерпва с разгорещени политически дебати, подводно гмуркане в лъскави курорти или лудешко каране на колело.

Колко рядко ни се удава случай да проявим истински кураж — като жените и мъжете от монтерейската пожарна, които не се поколебаха нито за миг.

Браво на вас!“

До съобщението имаше драматична снимка на борбата с огнената стихия в центъра на Монтерей.

— Типично за блоговете — вметна Боулинг. — Лична информация. Клюки. Хората си падат по такива четива.

Данс кликна върху връзката „Монтерей“.

Отвори се страница, озаглавена „Нашият дом: прекрасният Монтерейски полуостров с богата история“ и пълна с артистични фотоси на крайбрежието и лодките във „Фишърманс Уорф“. Няколко връзки отвеждаха към местните забележителности.

Имаше и карта на околността, включително и на града, в който живееше Данс — Пасифик Гроув.

— Това е безобидна декорация. Да прегледаме съдържанието на блога… там ще намерим разковничето — предложи Боулинг и сбърчи чело. — Как ги наричате — улики или доказателства?

— И броколи да им казваш, важното е да ни помогнат да открием престъпника.

— Да видим докъде ще ни отведат зеленчуците. — Той й продиктува друг адрес: http://www.thechiltonreport.com/ html/june26.html. Тук беше средоточието на блога — мини статиите на Чилтън.

— Чилтън е оригиналният постър — заобяснява Боулинг. — Качва коментарите си и хората му отговарят. Съгласяват се или не одобряват. Понякога се отплесват към други теми.

Данс забеляза, че основният коментар на Чилтън остава най-отгоре, а под него следват отговорите. Повечето се отнасяха директно към съобщението на блогъра. Някои обаче обсъждаха чуждите мнения.

— Всяка статия и свързаните с нея коментари наричаме „тема“ — уточни специалистът. — Понякога дискусията тече месеци и години наред.

Данс започна да преглежда съобщенията. Под находчивото заглавие „ДемаБОГИЯ“ Чилтън критикуваше човека, когото тя видя пред болницата — преподобния Фиск и движението „Животът над всичко“.Фиск твърдял, че лекар, извършил аборт, заслужава смърт. Чилтън пишеше, че е противник на абортите и евтаназията, но осъждаше изказването на Фиск. Двама от защитниците на отеца — КримзониънКрайст и Люк1734 — яростно заклеймяваха Чилтън. Първият заявяваше, че блогърът трябва да бъде разпнат на кръст. Катрин се почуди дали зад псевдонима не се крие огромният червенокос бодигард на преподобния, който също участваше в протеста.

Темата „Властта на народа“ съдържаше статия за калифорнийския конгресмен Брандън Клевинджър, оглавяващ Комитета по ядрена енергетика. Чилтън разкриваше, че Клевинджър е бил на почивка с предприемач, предложил да се построи нова ядрена централа край Мендосино вместо край Сакраменто, където проектът щял да е по-ефикасен и по-евтин.

В „Обезсолявай и… обезлюдявай“ блогърът атакуваше плана за построяване на завод за пречистване на морска вода край река Кармел. Коментарът критикуваше лично бизнесмена Арнолд Брубейкър, обрисуван от Чилтън като пришълец от Скотсдейл, Аризона, с тъмно минало и връзки с престъпни организации.

Два коментара представяха позицията на гражданството по темата.

Отговор до Чилтън от Линдън Стрикланд

„Отворихте ми очите по въпроса. Прегледах приложения в общината план и твърдя, че макар като адвокат да съм запознат с екологичните постановления, този документ е най-мъглявата разработка, която някога съм виждал. Смятам, че се нуждаем от доста повече прозрачност, за да дискутираме темата в дълбочина.“

Отговор до Чилтън от Хауърд Скелтън

„Знаете ли, че към 2023 Америка ще остане без водни ресурси? А 97 процента от водата на Земята е солена. Само идиот не би се възползвал от този факт. Пречистването на морска вода е жизнена необходимост, ако искаме да опазим статуквото си на най-продуктивна и ефективна държава в света.“

В „Жълтия път“ Чилтън обсъждаше проекта „Калтранс“ на Държавния департамент по транспорта. От магистрала № 1 през Салинас към Холистър се предвиждаше ново шосе, прекосяващо обработваеми земи. Чилтън оспорваше прибързаността на администрацията, както и виещото се трасе, което облагодетелстваше някои фермери за сметка на други. Авторът намекваше за подкупи.

Консервативната природа на Чилтън личеше в есето „Просто кажете «не» — критика срещу увеличаването на часовете по сексуално образование в основните училища“. (Чилтън призоваваше към въздържание.) Подобно послание съдържаше статията „Синоними ли са АКТ и закон?“ — за женен съдия, заловен в мотел с два пъти по-млада служителка. Чилтън се възмущаваше, че комисията по етика е наказала съдията само с порицание, вместо да го отстрани окончателно от съдебната зала.

Катрин Данс стигна до критичната тема под снимка на кръст, цветя и плюшена играчка.

Кръстове край пътя

Мнение на Чилтън

„Наскоро пътувах по магистрала № 1 и зърнах два кръста и няколко ярки букета, поставени на мястото на ужасния инцидент от девети юни, когато две момичета загинаха след абитуриентски бал. Смърт… и завинаги променени съдби на близки и любими.

Спомних си, че не знам полицията да е разследвала инцидента. Обадих се тук-там и разбрах, че няма задържан. Не е подавана друга информация за катастрофата.

Стори ми се странно. Щом шофьорът — гимназист, чието име няма да споменавам — не е подведен под отговорност, значи не е виновен. Каква тогава е причината за инцидента? Забелязах, че край мястото на инцидента шосето е ветровито, песъчливо, неосветено и без мантинела. Предупредителният знак е олющен и явно не се различава в тъмното [инцидентът е станал към полунощ]. Липсва и дренаж. Отстрани и по самото шосе има локви.

Защо полицията не е направила пълна възстановка на катастрофата [имат персонал за подобни задачи]? Защо от «Калтранс» не са изпратили екип да провери платното, асфалта, маркировката? Не открих доклад за подобно проучване.

Може би магистралата е достатъчно обезопасена.

Но честно ли е спрямо нас — родителите, чиито деца редовно пътуват по тази отсечка — властите да пренебрегват трагедията? Смятам, че са я забравили още преди тъжните цветя под кръстовете да увехнат.“

Отговор до Чилтън от Роналд Кестлер

„Вгледате ли се в бюджета на община Монтерей и на държавата като цяло, ще установите, че адекватните предупредителни мерки по магистралите са силно засегнати от икономическите ни неволи. Синът ми загина в инцидент на магистрала № 1, понеже знакът за завой бил покрит с кал. Държавните работници е трябвало да го открият и почистят — нищо сложно — но направили ли са го? Не. Немарливостта им е непростима. Благодаря ви, господин Чилтън, че привличате вниманието на гражданите към този проблем.“

Отговор до Чилтън от Загрижен гражданин

„Магистралните работници взимат безбожни суми, за да си седят на дебелите [изтрито] по цял ден. Всички сме ги виждали как висят бездейно край шосетата, вместо да поправят опасните участъци и да се грижат за безопасността ни. Пореден пример, че напразно плащаме данъци.“

Отговор до Чилтън от Робгърт Гарфийлд, Калифорнийски департамент по транспорта

„Искам да уверя вас и читателите Ви, че безопасността на гражданите е приоритет номер 1 на «Калтранс». С Всички сили поддържаме магистралите в щата в добро състояние. Отсечката, където стана споменатият от вас инцидент, се проверява редовно, както всички държавни магистрали. Не е установена никаква потенциална заплаха за безопасността. Напомняме на всички шофьори, че безопасността на калифорнийските пътища е обща отговорност.“

Отговор до Чилтън от Тим Конкорд

„Браво за коментара, Чилтън! Полицаите ще си затворят очите и за убийство, ако ги оставим! На шосе № 60 ме спряха, понеже съм афроамериканец. Полицаите ме държаха половин час на земята. Накрая ме пуснаха, без да си направят труда да обяснят къде съм сбъркал, освен че единият ми фар не работеше. Правителството трябва да ни пази, вместо да напада невинни граждани.

Благодаря.“

Отговор до Чилтън от Ариел

„В петък с приятеля ми ходихме на мястото на инцидента; разплакахме се пред кръстовете и цветята. Постояхме там, но не зърнахме нито един полицай наоколо. Нито един! Толкова скоро след катастрофата! Къде бяха полицаите? Може ви сте прав, че няма предупредителни табели и шосето е хлъзгаво, но на мен ми се видя безопасно, макар наистина да е песъчливо.“

Отговор до Чилтън от СимСтъд

„Карам често през този участък — не е най-опасното място на света. Та се питам дали полицаите са проверили шофьора; познавам го от училище и не мисля, че го бива много зад волана.“

Отговор до СимСтъд от Футболрулз

„Не го бивало МНОГО??? Не ми се ще да те разочаровам, но [шофьорът] е пълна откачалка и загубеняк. НЕ МОЖЕ да кара. Не знам дали има и книжка. Защо ченгетата не поровят? Притесняват се да не им изстинат кафето и поничките!“

Отговор до Чилтън от МичТ.

„Чилтън, страхотно е, че не оставяш правителството на мира, но в този случай забрави шосето. То си е ОК. И онзи от «Калтранс» го твърди. Стотици пъти съм минавал оттам и завоят може да пропусне само пиян или дрогиран. Полицията е [изтрито], понеже не е проверила [шофьора]. Той е некадърник.“

Отговор до Чилтън от Еймидансър44

„4удно е понеже родителите ми 4етат сайта, не аз, тъй 4е е чудно, 4е съм тук. Но в у4или6те 4ух, 4е има тема за инцидента и влязох. Из4етох Вси4ко и смятам, 4е сте 100% прав. Всеки е виновен до доказване на противното, но не разбирам за6то полицията е прекратила разследването.

Един познат на [шофьора] ми каза, че не бил спал 24 4аса — играел компютърни игри. Смятам, 4е е заспал на волана. И о6те — геймърите се мислят за велики 6офьори, но да управлява6 пред екрана не е съ6тото.“

Отговор на Чилтън от Артър Стандиш

„Федералните фондове за поддръжка на шосетата са намалели значително през последните години, докато бюджетът на САЩ за военни цели и чуждестранна помощ е скочил четири пъти. Дали не трябва да сме по-загрижени за живота на съгражданите си, отколкото на хората в другите страни?“

Отговор на Чилтън от ТамФ1399

„[Шофьорът] е много странен, искам да кажа — опасен. 1 път след тренировка на мажоретките се помайваше пред съблекалнята ни, опитваше се да надзърта и да снима с телефона си. Отидох и го попитах какво прави, а той ме изгледа, сякаш се кани да ме убие. Той е пълна отка4алка. 1 момиче ходи с нас на [изтрито] и ми разказа, че [шофьорът] й опипвал циците, само че си мълчи, защото се страхува да не й отмъсти или да започне да стреля като онзи във «Вирджиния Тех».“

Отговор до Чилтън от БордтуДет

„Чух, че някой бил на партито онази вечер и видял [шофьора] да се олюлява точно преди да се качи в колата. Затова са се блъснали. Полицаите изгубили алкохолната проба и затова го пуснали. Така говорят.“

Отговор до Чилтън от СараотКармел

„Не смятам, че е честно да говорите така. Не знаем фактите. Катастрофата е ужасна трагедия и трябва да вземем под внимание, че полицията не е повдигнала обвинения. Мисля, че [шофьорът] е ОК. Бяхме заедно в часовете по химия и никого не притесняваше. Беше умен и помагаше много на съучениците. Обзалагам се, че страда много за момичетата. Цял живот ще го мъчи това. Съжалявам го.“

Отговор до СараотКармел от Анонимен

„Сара ти си нещастна [изтрито], щом е карал колата, значи е виновен за смъртта на момичетата. Защо го защитаваш? Исусе! Такива като теб оставят Хитлер да убива евреите и Буш да напада Ирак. Я покани [шофьора] на романтично нощно сафари! Аз ще сложа кръст върху [изтрито] ти гроб, нещастна [изтрито].“

Отговор до Чилтън от Леждънд666

„Братът на [шофьора] е кретен и сигурно полицаите не са посмели да арестуват [шофьора] от политическа коректност и прочее, от които ми се повдига. Не е зле да проверят чантите на момичетата — загиналите имам предвид — защото чух, че ги е пребъркал, преди да дойде линейката. Семейството му е толкова бедно, че не могат да си позволят дори пералня и сушилня. Виждал съм него, майка му и [изтрита] му брат в обществената пералня на Билингс. Кой използва обществени перални? Неудачниците, кой друг??“

Отговор до Чилтън от СексиГърл362

„Най-добрата ми приятелка учи В [изтрито] с [шофьора]. Говорила с някой, който бил на онова парти. [Шофьорът] стоял в ъгъла с вдигната качулка, зяпал всички и си говорел сам, а някой го видял да оглежда ножовете в кухнята. Всички се чудели какво, по дяволите, прави там? Защо е дошъл?“

Отговор до Чилтън от Джейк42

Страхотен си Чилтън! [Шофьорът] наистина е [изтрито]. Пълен СМОТАНЯК! Все се преструва, че е болен в часа по физическо. В съблекалните се навърта само да зяпа [изтрито]. Някой ми каза, че бил гей.

Отговор до Чилтън от КърлиДжен

„Миналата седмица някой видял [шофьора] да сваля мадама в колата, дето я откраднал от баба си. Мъчел се да я накара да му покаже [изтрито], и като му отказала, започнал да [изтрито] пред нея. Както си карал! Сигурно е правел същото онази вечер, когато е катастрофирал!“

Отговор до Чилтън от Анонимен

„Уча в [изтрито]. Познавам го. Всички го знаят. Наред си е. Играе много на компютъра, но какво от това? И аз съм запален по футбола, но това не означава, че съм убиец, нали?“

Отговор до Анонимен от БилВан

„[Изтрито], смотан [изтрито] такъв! На много гениален ли се правиш? Шубе те е дори да си напишеш името. Страх те е да не те [изтрито] в [изтрито].“

Отговор до Чилтън от БеллаКели

„Прав си!! С приятелката ми бяхме на онова парти на 9-ти и [шофьорът] се появи в [изтрито] и всички му завикаха да си върви. Не си тръгна обаче. Излезе с момичетата. Ние сме си виновни, че не направихме нищо, всички, дето бяхме там. Всички знаехме, че [шофьорът] е загубеняк и перверзник. Трябваше да се обадим в полицията, когато тръгнаха. Имах лошо предчувствие — като в «Шепот от отвъдното». И ето какво стана.“

Отговор до Чилтън от Анонимен

„Онези, дето стреляха във «Вирджиния Тех» и Колумбийския, ги броят за убийци, а на никого не му пука, че [шофьорът] е убил някого с колата. Нещо не е наред тука.“

Отговор до Чилтън от Уизърд1

„Мисля, че трябва да се поуспокоим. Някой се нахвърли върху [шофьора], понеже не харесвал спорта и играел много компютърни игри. Що за глупост? Милиони геймъри не си падат по спорта. Не познавам много добре [шофьора], но сме съученици в [изтрито]. Не е лош. Всички го нападат, но дали някой наистина го ПОЗНАВА? Каквото и да е станало, той не го е направил нарочно. А всички познаваме хора, които нараняват другите. Всеки ден. Според мен съжалява. Полицията не го е арестувала, понеже не е направил нищо незаконно.“

Отговор до Уизърд1 от Халфпайп22

„Поредния некадърен геймър! Ама че ник си измислил! Загубеняк!!!“

Отговор до Чилтън от Аркенеми

„[Шофьорът] е напълно отка4ен! В шкафа му в училище има снимки на убийците от Колумбийския и «Вирджиния Тех». И на трупове от концентрационните лагери. Размотава се с един смотан пуловер и се прави на готин, но си е загубеняк и толкоз! Ако не си в света на елфите и троловете и четеш това, загубеняко, запомни: ЩЕ ТЕ СМАЧКАМЕ! Защо не ни направиш услуга да се гръмнеш в [изтрито] главата? Ти си ЕПИЧЕН провал!“