Джефри Дивър
И няколко червени рози (40)

40.

В осем и двайсет сутринта Катрин Данс паркира пред областния съд в Монтерей.

С нетърпение очакваше доклада на криминалистите за Шефър. Ти Джей също бе зает с издирването на Травис. Мислите й обаче бяха ангажирани с друго — питаше се защо Робърт Харпър й се обади толкова рано и я помоли да се срещнат в кабинета му.

Явно започнал работа още в седем, прокурорът се държеше нехарактерно дружелюбно. Нищо чудно да беше разбрал от Шийди за откритието на Кони Рамирес. Вече си представяше как прекратяват делото срещу майка й и подвеждат под отговорност брата на Хуан — Хулио. Харпър навярно я викаше да обсъдят компромисен вариант за опазване на репутацията му. Сигурно щеше да оттегли напълно и незабавно обвиненията срещу Еди, ако Данс се съгласеше да не критикува публично действията му.

Паркира зад Съдебната палата, оглеждайки строителния обект в съседство. Тук партньорката на Даниел Пел беше организирала бягството му, подпалвайки пожара, обгорил тежко Хуан Милър.

Кимна на неколцина служители в съда и от шерифството. Помоли охраната да я упъти към кабинета на Робърт Харпър. Беше на втория етаж, до юридическата библиотека.

Намери го бързо и се удиви от аскетичната обстановка. Пред кабинета нямаше секретарка, вратата към кабинета на Робърт Харпър се намираше точно до мъжката тоалетна. Харпър седеше зад огромното бюро. Имаше два компютъра, полици с правна литература и спретнати купчини с документи върху металното бюро и кръглата масичка под единствения прозорец. Щорите бяха спуснати и скриваха впечатляващия изглед към полята с маруля и планините на изток.

Харпър носеше колосана бяла риза, тясна червена вратовръзка и тъмни панталони, а сакото му висеше на закачалката в ъгъла.

— Благодаря ви, че се отзовахте, агент Данс.

Той деликатно обърна листа, който четеше, и затвори капака на куфарчето, в което тя зърна разгръщана многократно юридическа книга.

Или Библията.

Той стана и й протегна ръка, отново спазвайки строга дистанция.

Данс седна, а той огледа масата до нея — да не би и там да има нещо, което тя не бива да види. Изглежда, остана доволен, че тайните му са в безопасност. Стрелна с поглед тъмносиния й костюм и бялата блуза. Днес беше облякла „униформата“ си за разпити. Носеше очилата с черни рамки.

Хищническите очила.

Беше готова на компромисен вариант, стига да устройва майка й, но не смяташе да се примирява.

— Говорили сте с Хулио Милър? — попита тя.

— С кого?

— Братът на Хуан.

— Аха. О, да, преди доста време. Защо?

Катрин усети как сърцето й затуптява по-силно. Долови и сигнала за стрес — кракът й трепна неволно. Харпър обаче не помръдваше.

— Смятам, че Хуан е помолил брат си да го убие. Хулио се е подписал под фалшиво име в болничния регистър и е изпълнил молбата му. За това ли искахте да говорим?

— О! — кимна Харпър. — Джордж Шийди ми се обади преди малко. Сигурно не е успял да ви уведоми.

— За какво?

Харпър протегна ръка със съвършено подрязани нокти, вдигна папката в ъгъла на бюрото му и я отвори.

— В нощта, когато брат му умира, Хулио Милър наистина е бил в болницата. Но е потвърдено, че се е срещал с двама представители на болничната охрана във връзка с дело, което смята да заведе срещу Калифорнийското бюро по разследване за небрежност. Изпратили сте неопитният му брат да охранява пациент, за когото сте знаели или е трябвало да знаете, че е твърде опасен. Обмисляше дали да не заведе дело и лично срещу вас, загдето сте поверили рискованата задача тенденциозно на полицай от малцинствата. Когато е умрял брат му, Хулио е бил заедно с двамата служители на болничната охрана. Използвал е фалшиво име, понеже се опасявал, че ще разберете за делото и ще се опитате да го сплашите.

Сърцето на Данс се сви мъчително. Задиша тежко. Харпър говореше толкова спокойно, сякаш четеше стихотворение.

— Алибито на Хулио Милър е проверено, агент Данс — намръщи се едва доловимо прокурорът. — Той беше сред първите заподозрени. Мислите ли, че не бих се усъмнил?

Тя замълча. Облегна се назад. В миг всичките й надежди рухнаха.

С това Харпър сметна въпросът за изчерпан.

— Поканих ви всъщност… — Той извади друг документ.

— Да ми кажете дали разпознавате този имейл? Изглежда сте го писали вие. Адресите съвпадат, но няма имена. Няма проблем да го проследя с точност, но ще отнеме време. Ще бъдете ли така добра да ми го спестите?

Данс погледна към листа — копие от имейл до съпруга й отпреди няколко години, когато го бяха изпратили на семинар в Лос Анджелис.

 

 

Как е положението при теб? Разходи ли се из Чайнатаун, както планираше?

Уес има шестица на теста по английски. Залепи си златната звездичка на челото, а когато падна, се наложи да купувам нова. Магс реши да подари всичките си кукли за благотворителност — без майтап! Ура!

Тъжна вест от мама — наложи се да приспят котката. Бъбречна недостатъчност. Мама не пожела ветеринарят да го направи. Сама сложи инжекцията. После ми се стори по-спокойна. Мрази страданието, по-скоро е склонна да изгуби животното, отколкото да го гледа как се мъчи. Разказа ми как е агонизирал Анкъл Ожон заради рака. Никой не бива да преживява това според нея. Подкрепя напълно Закона за евтаназията.

Е, да си оправим настроението — уебсайтът ми отново е онлайн. С Мартин свалихме песни на индианската група от Инес. Прослушай ги, когато можеш. Страхотни са!

О, напазарувах си от „Виктория Сикрет“. Смятам, че покупките ще ти допаднат. Ще ти направя ревю! Връщай се скоро!

 

 

Лицето й почервеня — от изненада и ярост.

— Къде го намерихте? — попита рязко.

— В компютъра от дома на майка ви. Със заповед.

— Старият ми компютър — спомни си тя. — Аз й го дадох. Не можете да го използвате в съда.

Данс размаха гневно листа.

— Защо не? — намръщи се той.

— Няма връзка със случая. И е лична кореспонденция.

— Разбира се, че има връзка. Изяснява мнението на майка ви за евтаназията. А що се отнася до личния момент — нито вие, нито съпругът ви сте обвиняеми и изнасянето на информацията е напълно допустимо. Както и да е. Съдията ще реши. — Изглеждаше изненадан, че не го разбира. — Вие ли сте го писали?

— Ще отговоря само ако ме призовете като официален свидетел.

— Добре. — Харпър не се разочарова от отказа й да сътрудничи. — А сега ще ви уведомя, че участието ви в разследването създава конфликт на интереси и използването на специален агент Консуела Рамирес само го задълбочава.

Откъде беше научил?

— Случаят категорично не е в юрисдикцията на Бюрото и ако продължите да се месите, ще подам жалба срещу вас за нарушаване на професионалната етика.

— Тя ми е майка.

— Делото неизбежно ви засяга емоционално. Но разследването е в ход, скоро ще започне и съдебният процес. Неприемливо е да се ангажирате.

Разтреперана от гняв, Данс стана и се запъти към вратата.

Сякаш озарен от неочаквано хрумване, Харпър добави:

— Последно, агент Данс. Искам да ви уверя, че преди да представя имейла като доказателство пред съдебните заседатели, ще редактирам пасажа с бельото или каквото там сте си купили от „Виктория Сикрет“. Той определено няма връзка.

Прокурорът отгърна листа, който преглеждаше преди появата й, и се зачете.

 

 

Данс влезе в кабинета си и се взря в преплетените дънери на дървото пред прозореца. Ядът й още не беше преминал. Отново се замисли как ли ще се чувства, ако Харпър я призове да свидетелства срещу майка си. Ако откажеше, щяха да я задържат под стража. Навярно щеше да се прости с кариерата си в Бюрото.

Ти Джей прекъсна мислите й.

Изглеждаше изтощен. Обясни, че почти цяла нощ помагал на криминалистите да претърсят стаята на Грег Шефър в мотел „Сайпръс Гроув“, колата му и къщата на Чилтън. Носеше доклада от шерифството.

— Отлично, Ти Джей — похвали го Катрин. Забеляза зачервените му очи. — Спа ли?

— Какво означаваше това, шефе? Сън? Хмм…

— Смешно, няма що!

Той й подаде доклада и добави:

— Най-сетне набавих още информация за нашия приятел.

— Кой?

— Хамилтън Ройс.

Вече нямаше значение — делото беше приключило, поднесоха й извинения — но все пак полюбопитства:

— Разказвай.

— Последно е работил за Плановата комисия по ядрена енергетика. По шейсет часа седмично. А взема скъпо. Заслужавам повишение, а, шефе? Първокласен агент съм.

Данс се засмя. Радваше се, че чувството му за хумор се връща.

— Повече от първокласен според мен, Ти Джей.

— Обичам те, шефе!

Осени я идея. Прерови разпечатките от „Чилтън Рипорт“.

— Копеле!

— Кой?

— Ройс е искал да затвори блога заради клиента си. Виж.

Посочи му статията:

Властта на народа

От Чилтън

„Представител Брандън Клевинджър… Чували ли сте за него? Вероятно не.

Той оглавява Държавната комисия по ядрено планиране, което означава, че Бомбата — опа, прощавайте, реакторите — зависят финансово от него.

И тук ви представям нещо любопитно.

Не, зелени природозащитници, няма работа за вас! Вървете да скандирате другаде! Аз нямам проблем с ядрената енергия. Необходима ни е, за да сме енергийно независими [от определени отвъдокеански интереси, за които писах наскоро]. Но възразявам на следното — ядрената енергия губи предимствата си, ако проектът за строеж на централа и производство на ток е нерентабилен — тоест много скъп.

Разбрах, че представителят Клевинджър си е позволил няколко луксозни голф експедиции до Хаваите и Мексико с новоизпечения си «приятел» Стивън Ралстън. Е, досетихте ли се, момчета и момичета? Ралстън участва в търг за ядрена централа край Мендосино.

Мендосино… Прекрасно място и много скъпо. Да не говорим, че доставката на тока оттам ще е още по-скъпа. [Друг предприемач е предложил доста по-евтин и ефикасен проект на седемдесетина километра южно от Сакраменто.] Източникът ми предостави предварителния доклад на комисията, от който става ясно, че Ралстън вероятно ще получи зелена светлина да строи край Мендосино.

Постъпил ли е Клевинджър незаконно или несправедливо?

Не казвам да или не. Само задавам въпроса.“

— Лъгал е през цялото време — обади се Ти Джей.

— Да.

Лицемерието на Ройс обаче беше второстепенна грижа. Вече не се налагаше да го изнудва. Нали беше заявил, че си тръгва след ден-два?

— Браво на теб!

— Просто печеля червени точки.

Ти Джей излезе и Данс зачете доклада. Изненада се, че Дейвид Рейнолдс — амбициозното хлапе, с което снощи си поиграха на котка и мишка — не го донесе лично.

От: Инспектор Питър Бенингтън, Криминален отдел, Монтерейско шерифство

До: Катрин Данс, Специален агент, Калифорнийско бюро за разследване, Отдел „Запад“.

Относно: Убийство в къщата на Джеймс Чилтън, 2939 „Пасифик Хайтс Корт“, Кармел, Калифорния

Прилагам инвентарен списък:

— Тялото на Грег Шефър

— портфейл с шофьорска книжка, издадена в Калифорния; кредитни карти, клубна членска карта — всички на името на Грегъри Самюъл Шефър

— 329,52 долара в брой

— два ключа за форд таурус с калифорнийска регистрация ЗХГ128

— един ключ от стая 146, мотел „Сайпръс Гроув Ин“

— един ключ за БМВ с калифорнийска регистрация ДХИ783, регистрирано на Грег С. Шефър, 20 943 Хопкинс Драйв, Глендейл, Калифорния

— един талон за глоба за превишен престой на паркинг от 10 юни

— много сметки от ресторанти и касови бележки от супермаркети

— един мобилен телефон; обаждания само до местни абонати: Джеймс Чилтън, ресторанти

— проби от почвата по подметките — сходни с почвата на предишните проби край кръстовете

 

 

Стая 146, мотел „Сайпръс Гроув“, регистрирана на името на Грег Шефър:

— дрехи и тоалетни принадлежности

— еднолитрова бутилка диетична кока–кола

— две бутилки шардоне

— останки от китайска храна; три ястия

— един лаптоп „Тошиба“ (пренесен в Калифорнийското бюро за разследване; виж списък с улики)

— един принтер „Хюлет-Пакард“

— една кутия с патрони „Уинчестър“ 38-ми калибър с 13 патрона

— канцеларски материали

— разпечатки от „Чилтън Рипорт“ от март досега

— около 500 страници с информация за интернет, блогове, уебсайтове и прочее

 

 

Вещи на Грегъри Шефър, открити в къщата на Джеймс Чилтън:

— една дигитална камера „Сони“

— един триножник

— три кабела

— една ролка тиксо

— един револвер „Смит & Уесън“, зареден с шест куршума 38-ми калибър

— една чантичка с още шест куршума

 

 

Вещи, открити във форд таурус с калифорнийска регистрация ЗХГ128, паркиран на половин пресечка от къщата на Джеймс Чилтън.

— една бутилка минерална вода с портокалов вкус

— една опаковка от Биг Мак

— една карта на област Монтерей без отбелязани места (резултати от лазерен анализ — отрицателни)

— пет празни чашки от кафе; пръстови отпечатъци само на Шефър

Данс изчете два пъти списъка. Криминалистите си бяха свършили добре работата. Но отново нямаше нищо за местонахождението на Травис Бригам. Или на трупа му.

Очите й се стрелнаха към прозореца. Загледа се в дебелия, възлест дънер, там, където двата ствола се сливаха в едно и продължаваха пътешествието си към небесата.

— О, Травис — отрони тихо Катрин Данс.

Сломи я мисълта, че го е предала.

Най-сетне намери отдушник в сълзите.