Джефри Дивър
И няколко червени рози (33)

33.

— Джеймс?

От другата страна на линията се възцари мълчание. Най-сетне блогърът уморено поздрави:

— Привет, агент Данс. Пак ли лоши новини?

— Открих доказателства, че някой друг, а не Травис, оставя кръстовете.

— Какво?

— Не съм сигурна, но момчето е по-скоро изкупителна жертва и някой инсценира, че той е убиецът.

— И той е невинен? — прошепна Чилтън.

— Така изглежда.

Данс обясни какво е разбрала — кой е карал колата на девети юни и че е много вероятно уликите да са били подхвърлени.

— И смятам, че убиецът всъщност преследва теб — добави тя.

— Мен?

— Писал си доста остри статии. Захващаш се със спорни теми. Мнозина искат да те спрат. Предполагам, че и преди са те заплашвали.

— Десетки пъти.

— Порови из блога, открий имената на онези, които са отправяли заплахи или искат да си разчистят сметките. Прегледай и последните си разследвания. Подбери най-вероятните заподозрени. Върни се няколко години назад.

— Добре. Ще ти дам списък. Наистина ли смяташ, че съм в опасност?

— Да.

— Притеснявам се за Пат и момчетата — след кратко мълчание обясни той. — Дали да напуснат града? Да заминат за вилата? В Холистър е. Или да наемем стая в хотел?

— Хотелът е най-сигурен. Вероятно се знае, че имаш и друга къща. Ще уредя да се настаните в мотела, който използваме за свидетели. Ще ви регистрираме под чужди имена.

— Благодаря. Дай ни няколко часа. Пат ще събере багажа. Имам уговорена среща. Ще тръгнем веднага след нея.

— Добре.

Канеше се да прекъсне връзката, но Чилтън добави:

— Момент. Агент Данс?

— Да?

— Имам идея кой е номер едно в списъка.

— Записвам.

— Няма нужда от лист и химикалка — отвърна той.

 

 

Данс и Рей Каранео спряха пред къщата на Арнолд Брубейкър, мъжът, планирал да построи завод за пречистване на морска вода, който според Джеймс Чилтън Щеше да унищожи природата на Монтерейския полуостров.

Според Чилтън Брубейкър беше основният заподозрян. Или той самият, или негов наемник. Изглеждаше вероятно. На компютъра в колата изчете още веднъж статията за завода от двайсет и осми юни.

Написаното от Чилтън и коментарите във форума намекваха за връзки на предприемача с организираната престъпност в Лас Вегас и за тайни частни сделки с имоти, които Брубейкър не иска да огласява.

— Готов ли си? — попита Данс и изключи компютъра.

Каранео кимна и те излязоха от колата.

Катрин почука на вратата.

Отвори им червеноликият предприемач. Данс предположи, че пигментацията не е вродена, а е резултат от слънчевите лъчи. Мъжът се изненада.

— От болницата… Вие бяхте… — примигна той.

— Агент Данс. Това е агент Каранео.

Очите му се насочиха над рамото й.

Подкрепление ли търсеше?

Нейното или своето?

По гърба й полазиха тръпки. Според Данс най-безмилостни бяха онези, които убиват за пари.

— Разследваме инцидента с господин Чилтън. Имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса.

— Така значи. Онзи досадник е подал жалба. Смятах, че…

— Не, няма жалба. Да влезем ли вътре?

Мъжът я изгледа подозрително. Кимна им, без да среща погледа й, и изръмжа:

— Този човек е смахнат. За освидетелстване е.

Данс се усмихна двусмислено.

Брубейкър се озърна още веднъж и затвори вратата. Заключи.

Къщата изглеждаше безлична — много помещения, малко мебели. На Данс й се стори, че чува изскърцване. После още едно — от друго помещение.

Къщата ли скърцаше или Брубейкър имаше сътрудници?

Сътрудници или бодигардове?

Покани ги в кабинет, пълен с вестници, разпечатки, снимки, скици и документи. Върху една от масите бе разположен триизмерен проект на бъдещия завод за пречистване на солена вода.

Брубейкър вдигна няколко огромни купчини с документи от столовете и им махна да седнат. Той се настани зад огромното бюро.

По стените висяха дипломи, удостоверения и снимки на Брубейкър с очевидно влиятелни мъже в костюми — политици или колеги — бизнесмени. Следователите харесват стените на кабинетите, понеже разкриват много за обитателите им. Данс заключи, че Брубейкър е интелигентен (дипломи от колежи и професионални курсове) и политически обигран (почетни грамоти и ключове на градове и области). И непоколебим — компанията му бе построила предприятия в Мексико и Колумбия. На снимките бе обграден от мъже с тъмни очила, бдителни телохранители. Едни и същи на всички фотографии — явно лична охрана, а не предоставена от местните правителства. Единият носеше автомат.

Дали беше чула тях?

Долови ново проскърцване — този път по-близо.

Данс се поинтересува от проекта и Брубейкър се впусна в обширни пояснения на най-модерните технологии, които смята да внедри в предприятието. Най-често се повтаряха „филтрация“, „мембрани“, „резервоари за питейна вода“. Той им изнесе кратка лекция за намалената себестойност на новите системи — още едно икономическо основание за приложимостта на десалинацията.

Данс не слушаше информацията, но кимаше с престорен интерес и усвояваше нормалния му поведенчески модел.

Първото й впечатление бе, че Брубейкър не изглежда притеснен от присъствието им. Макиавелиевските типажи обаче запазват спокойствие при всяка ситуация — романтична, социална, професионална. Приемат хладнокръвно дори конфронтацията. Затова успяват. И са толкова опасни.

Данс би желала да има повече време за анализ, но усещаше, че не разполага с много време. Кимна, за да му покаже, че е чула достатъчно, и попита:

— Къде бяхте в един на обяд вчера и в единайсет сутринта днес, господин Брубейкър?

Тогава бяха убити Линдън Стрикланд и Марк Уотсън.

— Защо? — усмихна се загадъчно той.

— Разследваме заплахи срещу господин Чилтън.

Вярно, но не изчерпателно.

— О, смята да ме съди значи?

— Не ви обвиняваме в нищо, господин Брубейкър. Отговорете ми, моля.

— Не съм длъжен. Имам право да ви помоля да напуснете.

Напълно вярно.

— Така е. Но се надяваме да ни съдействате.

— Надявайте се, на каквото щете — отсече той и се ухили тържествуващо. — Разбирам какво става. Да не би да сте оплели конците, агент Данс? И убиецът не е психясал тийнейджър, който коли хората като на кино. Някой използва хлапето, за да ги натопи за убийството на Джеймс Чилтън?

„Много добре“ — рече си Данс. Заплашваше ли ги? Ако той е този „някой“ — да.

Каранео й хвърли бърз поглед.

— Което означава, че сте били доста заслепени.

При разпит трябва да се спазват множество съществени правила, но първото е: не допускай обидите на събеседника да те засегнат.

— Разследваме серия сериозни престъпления, господин Брубейкър — спокойно обясни Катрин. — Разглеждаме всички възможности. Джеймс Чилтън ви е опонент. Вчера го нападнахте.

— О, да — пренебрежително махна с ръка той. — Смятате ли, че е много умно да се сдърпам публично с човек, когото тайно възнамерявам да убия?

„Или много глупаво, или много умно“ — разсъди Данс.

— Къде бяхте по времето, за което ви питам? Имате избор — да ни кажете или да замълчите. Ние няма да се откажем.

— Досадна сте почти колкото Чилтън. Не, вие сте по-зле, агент Данс. Криете се зад броня.

Каранео се размърда, но замълча.

Данс също не отвърна. Брубейкър или щеше да им каже, или да ги изхвърли.

„Грешка — поправи се мислено Катрин. — Има и трети вариант — да не забравяме зловещите проскърцвания в привидно безлюдната къща.“

Търпението на Брубейкър явно се изчерпа.

— Достатъчно — прошепна той и с гневно блеснали очи отвори рязко чекмеджето на бюрото. Ръката му се стрелна вътре.

Лицата на децата, на покойния й съпруг и на Майкъл О’Нийл се появиха пред очите й.

Помоли се за отсрочка…

— Рей, отзад! Прикривай ме!

Брубейкър вдигна глава и видя дулото на глока й. Каранео бе застанал с насочен към вратата пистолет.

И двамата бяха приведени.

— Исусе! По-спокойно! — изкрещя Брубейкър.

— Засега е чисто! — извика Каранео.

— Провери! — нареди Данс.

Младият мъж тръгна към вратата, застана встрани и я отвори с крак.

— Чисто!

Обърна се и насочи пистолета към Брубейкър.

— Вдигни ръце! Бавно! — заповяда, без да сваля револвера. — Ако държиш оръжие, го хвърли на пода! Незабавно! Не го вдигай. Просто го пусни. Ако не го направиш, ще стреляме. Ясно?

— Нямам оръжие — ахна бизнесменът.

Данс не чу върху скъпия под да пада метал, но той вдигаше ръце твърде бавно.

За разлика от нейните неговите не трепереха.

Пръстите на предприемача стискаха визитна картичка. Подхвърли я презрително към нея. Агентите се спогледаха и прибраха оръжията. Седнаха.

Тя се вгледа в картичката и си помисли, че положението не би могло да стане по-нелепо. Оказа се, че греши. В горния ъгъл на визитката се мъдреше позлатеният печат на Министерството на правосъдието — орел и семпъл надпис. Познаваше добре визитните картички на агентите от ФБР. Още пазеше голямата кутия с визитките на съпруга си.

— В единайсет часа вчера разговарях с Ейми Грейб.

Специален агент Ейми Грейб бе шеф на отдела на ФБР в Сан Франциско.

— Бяхме тук. Посетихме и строителната площадка. От единайсет до три следобед. Предприятията за пречистване на морска вода и водната инфраструктура като цяло са мишена за терористични действия. Работя с ФБР и Вътрешна сигурност, за да осигуря адекватна защита на проекта. — Брубейкър я изгледа спокойно и презрително. Върхът на езика му докосна горната устна. — Надявам се да се включи федералната полиция. Местните органи на реда вече не ми вдъхват доверие.

Катрин Данс не смяташе да се извинява. Щеше да свери версията му със специален агент Ейми Грейб, която познаваше и уважаваше, макар да не споделяше възгледите й. Въпреки че алибито не му пречеше да наеме професионалист за мръсната работа. Данс обаче не смяташе, че човек с близки контакти във ФБР и Вътрешна сигурност ще рискува да извърши убийство. Освен това жестовете на Брубейкър говореха, че казва истината.

— Добре, господин Брубейкър. Ще проверим дали не ни лъжете.

— Надявам се.

— Благодаря за отделеното време.

— Сами ще намерите изхода — отсече той.

Каранео я погледна плахо. Данс извъртя очи.

Запътиха се към вратата, но Брубейкър ги спря:

— Чакайте. Прав ли бях?

— За кое?

— Че някой е убил момчето и го е превърнал в изкупителна жертва в заговор за премахване на Чилтън.

Данс не отговори. После си помисли: „Защо не?“

— Възможно е. Да.

— Ето. — Брубейкър надраска нещо на къс хартия и й го подаде. — Трябва да го проверите. Ще остане доволен, ако блогът — и блогърът — изчезнат в небитието.

Тя прочете бележката.

И се почуди как не се е сетила сама.