Джефри Дивър
И няколко червени рози (31)

31.

Данс, Боулинг и момчето бяха в кабинета й в Бюрото. Джейсън Кеплър беше на седемнайсет и учеше в гимназия „Кармел Саут“. Той, а не Травис, беше Страйкър.

Травис бе създал аватара преди няколко години, но го продал онлайн на Джейсън с „малко тъпа репутация, живот и ресурси“.

Каквото и да означаваше това.

Данс си припомни как Боулинг й обясняваше, че играчите могат да продават аватарите си и други придобивки от играта.

Боулинг разказа как в компютъра на Травис намерил следа, отвела го към „Лайтхауз Аркейд“.

Данс му беше благодарна за добре свършената детективска работа. (Макар че по-късно щеше здравата да го нахока, задето не се е обадил на 911, веднага щом е разбрал, че момчето е в клуба, вместо да тръгне да го преследва сам.) Върху бюрото зад тях в найлонов плик стоеше кухненският нож, с който Джейсън се бе опитал да сплаши Боулинг. Оръжието беше смъртоносно и технически погледнато, можеше да обвини момчето в нападение и хулиганство. Боулинг обаче не бе наранен и тийнейджърът бе предал доброволно ножа, така че вероятно щеше да се задоволи със строго предупреждение.

Боулинг разказа какво се е случило — той самият станал жертва на измама, организирана от Джейсън.

— Обясни й какво ми каза.

— Притеснявах се за Травис — подхвана момчето с ококорени очи. — Не знаете какво е да се нахвърлят така върху човек от семейството ви.

— Човек от семейството?

— Да. В играта, в „Дименшън Куест“ сме братя. Не сме се срещали, но го познавам добре.

— Никога не сте се виждали?

— Да, в реалния свят не сме. Само в Етерия. Исках да му помогна. Но първо трябваше да го намеря. Опитах да му напиша съобщение, но не ми отговори. Та затова се помайвах в „Аркадата“. Исках да го придумам да се предаде.

— С нож? — попита Данс.

Вдигна рамене. После рязко ги отпусна.

— Смятах, че няма да навреди.

Момчето бе кльощаво и много бледо. Учениците бяха в лятна ваканция и колкото и да е странно, то вероятно излизаше по-рядко, отколкото през зимата и есента.

— Джейсън беше в „Лайтхауз Аркейд“, когато отидох там — пое инициативата Боулинг. — Служителят му е приятел и когато попитах за Страйкър, той се престори, че проверява нещо, но всъщност предупреди Джейсън, че го търся.

— Съжалявам, човече. Не смятах да те наръгам. Исках само да разбера кой си и дали имаш представа къде е Травис… Не знаех, че си към Бюрото и прочее.

Боулинг се усмихна, че го причисляват към служителите на реда. Бил сигурен, че Данс ще поиска да разговаря с Джейсън, и решил да го доведе, вместо да чака градската полиция да дойде.

— Качихме се в колата и се обадихме на Ти Джей. Той ни каза къде си.

Добър ход и само малко незаконен.

— И ние не искаме Травис да пострада, Джейсън — намеси се Данс. — И да нападне още някого. Имаш ли представа къде може да се крие?

— Навсякъде. Умен е. Много. Знае как се оцелява в гората. Експерт е. — Момчето забеляза сбърчените им чела и уточни: — „Дименшън Куест“ е реалистична игра. Попадаш в Южната планина, температурата е под двайсет градуса, ако не се научиш как да се топлиш, ще умреш от измръзване. Трябва да си набавяш вода и храна. Разбираш кои растения и животни стават за ядене. И как да готвиш и да съхраняваш храната. Има дори истински рецепти. Ако не сготвиш както трябва, оставаш гладен — засмя се момчето. — Новаците, дето се пробват, си мислят, че просто ще се бият с тролове и демони. Накрая умират от глад, понеже не знаят как да се грижат за себе си.

— Играете с други хора, нали? Дали някой има представа къде се крие Травис?

— Питах всички от семейството. Никой не знае.

— От колко души се състои семейството?

— Около дванайсет. Но само ние с него сме в Калифорния.

— И живеете заедно? В Етерия? — учуди се Данс.

— Да. Познавам ги по-добре от родните си братя — засмя се мрачно Джейсън. — И в Етерия не ме бият и не ми крадат джобните.

— Имаш ли родители? — полюбопитства тя.

— В реалния свят? — Момчето вдигна рамене. Данс изтълкува жеста като „нещо такова“.

— Не, в играта — уточни.

— Някои семейства имат. Ние не. — По лицето му се изписа блаженство. — Така сме по-добре.

— Срещали сме се с теб, Джейсън — усмихна се Данс.

— Да, знам — сведе очи той. — Господин Боулинг ми каза. Убих те. Съжалявам. Сметнах, че си новак, дето ни се подиграва заради Травис. Взеха на мушка цялото семейство — цялата гилдия дори — заради Травис и онези приказки в блога. Често се случва. Боен отряд от Севера пристигна чак от Кристал Айлънд да ни помете. Сключихме договор и ги спряхме. Но… Убиха Морина. Тя ни е сестра. Възстанови се, но си изгуби ресурсите.

Нападките, започнали в синтетичния свят, се бяха пренесли в реалния и сега се връщаха обратно да помрачават друга сфера на виртуалната вселена. „Колко странно“ — помисли си Катрин Данс.

— Доста ми се присмиват — вдигна рамене кльощавото момче. — В училище. Затова избрах аватара-гръмовержец, воин. Чувствам се по-добре така. Никой не се заяжда с мен в Етерия.

— Джейсън, можеш да ни помогнеш, ако ни опишеш стратегиите, които Травис използва за нападение. Как го подготвя. Какви оръжия използва. Всичко, което ще ни подскаже как да го надхитрим.

— Не знаете много за Травис, нали? — намръщи се момчето.

Данс се канеше да каже, че всъщност знаят твърде много. Но разпитващите разбират кога да предоставят инициативата на събеседника. Данс погледна крадешком Боулинг и призна:

— Прав си.

— Искам да ви покажа нещо — изправи се Джейсън.

— Къде?

— В Етерия.

Катрин Данс отново се въплъти в аватара Грийлийф — вече напълно съживена.

Джейсън затрака по клавишите и измисленият образ се появи на горска поляна. Както и преди пейзажът на екрана беше красив, а графиката — удивително ясна. Дузини герои се разхождаха наоколо, някои въоръжени, други носеха торби или чанти, трети водеха животни.

— Това е Отовиус. С Травис се заседаваме често тук. Прекрасно място… Може ли?

Той се приведе към клавиатурата.

— Да. Давай.

Джейсън написа нещо и получи отговор: „Кяруя не е на линия.“

— Лошо.

— Кой е това? — попита Боулинг.

— Съпругата ми.

— Какво? — удиви се Катрин.

— Оженихме се преди няколко месеца — поруменя момчето.

Данс се засмя. Забележително!

— Миналата година се запознахме в играта. Страхотна е! Прекоси Южната планина. Сам-самичка. И нито веднъж не умря. Харесахме се. Ходихме заедно на експедиции. Предложих й. Е, по-скоро тя ми предложи. Но аз исках. И се оженихме.

— И къде живее тя в действителност?

— В Корея. Но си е развалила успеха в училище.

— В реалния свят? — попита Боулинг.

— Да. И родителите й я наказали да не играе.

— Разведохте ли се?

— Не, просто сме разделени за малко. Докато си поправи оценката по математика. Странно. Повечето бракове в „Дименшън Куест“ не се разпадат. В реалния свят много родители се развеждат. Надявам се скоро да се появи. Липсва ми. — Момчето кимна към екрана. — Както и да е, да вървим в къщата.

Под напътствията на Джейсън аватарът на Данс заманеврира из гората край десетки други герои и създания.

Джейсън я доведе до планински зъбер.

— Можеш да вървиш пеша, но ще отнеме време. Няма как да платиш за Пегас, понеже още не си спечелила злато. Но аз ще ти дам точки за транспорт. — Момчето започна да пише. — Нещо като картата на баща ми.

Написа няколко кода, качи аватара й върху крилат кон и отлетяха. Полетът спираше дъха. Носеха се над планини, край гъсти облаци. В лазурното небе светеха две слънца, понякога се разминаваха с други крилати създания, дирижабли и чудновати летателни апарати. От време на време виждаха градове и села. Тук-там горяха пожари.

— Това са битки — обясни Джейсън. — Много епично, нали?

Звучеше сякаш съжалява за пропуска да се включи в боя.

След минута стигнаха крайбрежието на светлозелен океан и се спуснаха бавно. Приземиха се на хълм с изглед към разбунените води.

Данс си спомни как Кейтлин сподели, че Травис обича брега, понеже му напомня за някакво място от играта, в която участва.

Джейсън й показа как да слезе от крилатия кон. Тя упъти Грийнлийф към къщата, която й показа Джейсън.

— Сами я построихме — похвали се момчето.

Приличаше на хамбар от осемнайсети век.

— Но Травис спечели всички пари и материали. Сам ги купи. Наехме тролове за тежката работа — добави Джейсън сериозно.

Аватарът застана пред вратата и момчето й каза устната парола. Данс я изрече в микрофона и вратата се отвори. Влязоха вътре.

Данс се изненада. Помещението бе просторно и красиво, пълно с чудновати, но удобни мебели. Коридори и стълби отвеждаха към други стаи. Забеляза прозорци със странна форма, огромна камина, в която гореше огън, фонтан и езерце.

Няколко домашни любимци — фантасмагоричен хибрид между саламандър и коза, закрякаха за поздрав.

— Чудесно е, Джейсън. Наистина.

— Е, в Етерия си правим красиви домове, понеже където живеем, в реалния свят искам да кажа, не е толкова хубаво… Искам да ви покажа нещо. Ела насам. — Заобиколиха езерце с пъргави зелени рибки и спряха пред тежка метална врата, заключена с няколко катинара. Изрекоха нова парола и вратата се отвори със скърцане. Данс насочи Грийнлийф натам и влезе. Спусна се по няколко стъпала и се озова в нещо като аптека със спешен кабинет.

Джейсън забеляза, че тя се мръщи.

— Разбираш ли?

— Не.

— Затова казах, че не познавате Травис. Той не си пада по оръжията и бойните тактики. Тук е в стихията си. Това е лечебна зала.

— Лечебна зала? — удиви се Данс.

— Травис мразеше битките — обясни момчето. — Създаде Страйкър като воин, когато се включи в играта, но не му хареса. Затова ми го продаде. Той е лечител, не е боец. Лечител от четирийсет и девето ниво. Представяш ли си! Най-добрият е. Ненадминат!

— Лечител?

— Така се казва и аватарът му. Медикус — някаква чужда дума за лекар.

— Латинска — уточни Боулинг.

— От древен Рим? — попита Джейсън.

— Точно така.

— Страхотно. Както и да е, Травис се занимава и с отглеждане на билки и приготвяне на отвари. Тук лекува хората. Нещо като лекарски кабинет.

— Лекар? — недоумяваше Данс.

Стана и намери купчината листове, които взеха от стаята на Травис. Прегледа ги. Рей Каранео бе прав — скиците наистина бяха на разрязани тела. Но не на убити, а на оперирани пациенти. Бяха нарисувани майсторски, изглеждаха напълно реалистично.

— Герои от цяла Етерия идват да търсят помощ при него — продължи Джейсън. — Дори създателите на играта знаят за него. Допитваха се какви нови ботове да включат. Той е истинска легенда. Спечели хиляди долари от лечебни отвари, животоспасяващи регенератори и магии за сила.

— Истински пари?

— О, да. Продава ги в интернет. Така си купих Страйкър.

Данс си спомни сейфа, открит под леглото на момчето. Ето как беше спестявало.

— Вижте това — почука Джейсън по екрана. Сочеше стъклено ковчеже, в което лежеше кристална топка на върха на златна пръчка. — Лечебният скиптър. Сдоби се с него след петдесет експедиции. Случва се за пръв път в цялата история на „Дименшън Куест“. — Момчето сбърчи чело. — За малко да го изгуби. Ама че бъркотия беше онази нощ.

Джейсън сякаш си припомняше истинска трагедия.

— Ще ни разкажеш ли?

— С Медикус и други от семейството бяхме на експедиция в Южните планини. Високи са и са много опасни. Търсехме магическото дърво. Нарича се Дървото на ясновидците. Открихме дома на Янна — кралицата на елфите — за която всички знаеха, но никой не я бе зървал. Много е известна.

— Тя е генериран герой, нали? — попита Боулинг.

— Да.

— Самата игра го е създала — напомни професорът на Данс.

Пояснението сякаш засегна Джейсън.

— Но алгоритъмът е страхотен. Тя изобщо не прилича на бот.

Боулинг кимна извинително.

— Поговорихме си с нея за Дървото на ясновидците. Обясни ни как да го намерим. Неочаквано ни се нахвърлиха воини от Северните планини. Впуснахме се в битка. Един глупак прониза кралицата с вълшебна стрела. Щеше да умре. Травис се опита да я спаси, но лековете му не помогнаха. Реши да се жертва. Започнахме да го разубеждаваме. Но той не отстъпи.

Момчето говореше със заразително страхопочитание. Данс напрегнато се приведе напред. И Боулинг не откъсваше очи от него.

— Продължавай, Джейсън.

— Та така. Когато някой умира, можеш да си предложиш живота на създанията във Висшата обител. Те започват да ти вземат жизнената сила и я прехвърлят на умиращия. Той може да се съживи, преди да изцедят всичките ти жизнени сили. Но понякога умираш. И другият умира. Умреш ли, защото си се жертвал, губиш всичко. Всичко, което си направил и спечелил, всичките си точки, ресурси, репутация. Просто се изпаряват. Ако беше умрял, Травис щеше да изгуби скиптъра, къщата, златото, крилатите си коне… Щеше да започне като новак.

— И той се реши?

Джейсън кимна.

— На косъм беше. Оставаха му капчици сила, но кралицата се съживи. Целуна го. Беше… беше ненадминато. После елфите ни помогнаха да разбием на пух и прах Северняците. Епическа нощ, човече! Удържахме славна победа! Играчите още говорят за нея.

— Ясно, Джейсън. Благодаря — кимна Данс. — Време е да излизаме от играта.

— Не ти ли се доигра? Тъкмо се понаучи как да се движиш.

— По-късно може би…

Момчето написа нещо и играта изчезна от екрана. Катрин си погледна часовника.

— Джон, ще изпратиш ли Джейсън у дома? Трябва да говоря с някого.

А към Б към В…