Джефри Дивър
И няколко червени рози (26)

26.

— Как се справя той? — попита Лили Хокън съпруга си Доналд.

— Джеймс? Не говори много, но сигурно му е трудно. И на Патриша. Няма как иначе.

Бяха в дневната в новата им къща в Монтерей.

Разопаковане, разопаковане и пак разопаковане…

Крехката блондинка стоеше в средата на стаята и с ръце на кръста се взираше в двете найлонови торби с пердета.

— Как мислиш?

Умът му витаеше другаде и в момента завесите бяха последната му грижа, но съпругата му — от девет месеца и три дни — беше поела по-голямата част от отговорностите около преместването от Сан Диего, та остави инструментите, с които се мъчеше да сглоби масичката за кафе, и огледа платовете: червено и ръждивокафяво.

— Лявата торба — каза несигурно, готов на мига да промени мнението си, ако усети, че не е улучил.

Очевидно обаче беше успял да налучка.

— И аз ги предпочитам — каза Лили. — Полицаите са поставили охрана пред къщата му? Смятат, че момчето ще го нападне?

Хокън продължи със сглобяването. „Икея“. Дизайнерите им сигурно до един са гениални.

— Той не смята така. Знаеш го Джим. Дори и да смяташе, нямаше да си плюе на петите.

После си даде сметка, че жена му всъщност изобщо не познава Джим; още не бяха се срещали. Имаше представа само от това, което й беше разказвал за приятеля си.

Както той самият познаваше много аспекти от живота й от споделеното и от премълчаното. Такива бяха обстоятелствата — бракът беше втори и за двамата. Той беше преживял смъртта на съпругата си, тя — тежък развод. Запознаха ги приятели. Започнаха да излизат. Отначало бяха предпазливи, после едновременно осъзнаха колко жадуват за близост и обич. Хокън не вярваше, че ще се ожени повторно, но след половин година й поиска ръката на покрива на крайбрежен бар в Сан Диего. Така и не успя да измисли по-подходящо място.

Лили обаче описа преживяването като най-романтичното събитие в живота й. Помогна й големият пръстен с диамант, завързан за панделка около гърлото на бутилка шампанско.

И ето ги тук — готови да започнат нов живот в Монтерей.

Доналд Хокън се замисли за връзката им. Беше щастлив като влюбен юноша. Приятелите го предупреждаваха, че вторият брак след загубата на партньора ще бъде съвсем различен, понеже тъгата го е променила напълно. Няма да е способен да изживее някогашното свежо, всеобземащо чувство. С втората съпруга ще се подкрепят, ще има моменти и на изпепеляваща страст. Но отношенията им ще бъдат основно приятелски.

Нищо подобно.

Чувстваше се на седмото небе.

Сара беше красива, огнена жена. Привличаше го неустоимо.

Но и към Лили изпитваше силни чувства.

Най-сетне можеше да си го признае — сексът с Лили беше по-приятен, по-спокоен. Сара беше, меко казано, твърде чувствена. (Спомените го накараха да се усмихне.)

Почуди се как Лили ще възприеме Пат и Джеймс. Хокън й беше разказвал колко близки приятели бяха, колко често се срещаха. Ходеха заедно на училищните и спортните тържества на децата, на партита, пикници… Забелязах как усмивката на Лили леко помръкна, когато споделяше тези спомени. Успокои я, че и той самият ще трябва да опознава наново Джим Чилтън. Беше толкова потиснат след смъртта на Сара, че се отчужди от почти всичките си приятели.

Но сега се връщаше към живота. С Лили щяха да подготвят къщата и да приберат децата, отседнали при родителите му в Енсинитас. И ще се приобщят към приятната атмосфера на полуострова. Ще се сближи отново с най-добрия си приятел Джим Чилтън, ще посещава пак местния клуб, ще се обади на всички познати.

Да, взеха правилното решение. Но на небосклона се появи буреносен облак. Малък, мимолетен, но все пак помрачи синевата.

Завръщането в някогашния семеен дом сякаш възкреси спомените за Сара — сръчната домакиня, страстната колекционерка на художествени творби и бизнес дама. Изпепеляваща и страстна любовница. Смела плувкиня, понесла се върху гребена на вълните. Не и последния път край Ла Хола, когато морето я изхвърли на брега безчувствена, с отворени очи и вкочанено тяло.

Сърцето на Хокън заби учестено.

Сара… Представи си буйните й руси коси, тясното лице с най-изразителните женски очи, които бе виждал.

Най-изразителните… и най-предизвикателните.

Той пое дълбоко дъх и прогони призраците от миналото.

— Искаш ли помощ за завесите? — попита Лили.

Жена му ги пусна на земята и се приближи, взе ръката му и я положи върху сърцето си. Целуна го.

Усмихна му се и се запъти пак към прозорците.

Хокън сглоби масичката от стъкло и хром и я избута пред дивана.

— Скъпа?

Лили се взираше напрегнато през прозореца.

— Какво има?

— Някой стои отвън.

— В задния двор ли?

— Не знам дали е в нашия двор. От другата страна на живия плет е.

— Значи определено не е в нашия двор.

По централното крайбрежия на Калифорния всяка педя земя струваше прескъпо.

— Стои и гледа насам.

— Сигурно се чуди що за птици са новите съседи — рокендрол група или наркомани.

Лили се спусна по стълбата.

— Много странно изглежда, скъпи. Малко ме достраша.

Хокън се приближи и погледна през прозореца. Отдолу не се виждаше много добре, но ясно различи, че някой наднича през храстите. Носеше сива дреха с вдигната качулка.

— Навярно е хлапето на съседите. Любопитства. Проверява дали имаме деца на неговата възраст.

Лили мълчеше. Застиналото тяло и присвитите очи, обкръжени от ореол руса коса, издаваха безпокойство.

Време беше рицарят да се прояви.

Хокън отиде в кухнята и отвори задната врата. Посетителят беше изчезнал.

Хокън пристъпи, но викът на жена му го спря:

— Скъпи!

Притеснен, той се обърна и влезе в къщата.

От стълбата Лили му посочи другия прозорец. Непознатият се беше преместил отстрани — този път определено в техния двор, макар и полузакрит от растенията.

— По дяволите? Кой е този?

Погледна към телефона, но реши да не набира 911. Ами ако наистина е съседът или детето му? Ще си развалят отношенията от самото начало?

Надзърна през прозореца, но човекът беше изчезнал.

Лили слезе от стълбата.

— Сякаш потъна вдън земя. Къде отиде?

— Нямам представа.

Огледаха двора.

Нямаше и следа от него.

Изчезването му беше още по-озадачаващо.

— Мисля, че трябва…

Думите на Хокън замряха в гърлото.

— Пистолет! — извика Лили. — Има пистолет, Дон!

Жена му се взираше през прозореца.

Хокън грабна телефона и изкрещя:

— Вратата! Заключи я!

Тя се втурна натам.

Твърде късно.

Вратата зейна.

Лили изпищя. Доналд я събори на пода и я закри с тялото си — благороден, но несъмнено безполезен опит да спаси живота й.