Джефри Дивър
И няколко червени рози (25)

25.

Катрин Данс, Ти Джей и Джон Боулинг бяха в кабинета от два часа. Беше девет сутринта.

Чилтън беше махнал заплахата на Травис и двете рисунки от блога.

Но Боулинг ги беше свалил и принтирал.

„Мъртви сте“

„До 1“

И рисунките.

Особено втората.

Това съм аз…

— Има възможност да проследим откъде са изпратени — каза Джон Боулинг и сбърчи чело. — Но само ако Чилтън съдейства.

— Подсказват ли ни нещо рисунката на Кетцал или кодовете и цифрите?

Боулинг обясни, че са предимно символи от играта, отбелязани отдавна. Дори и факирът на загадките обаче не можеше да открие разковничето сред странните отметки.

Останалите в стаята старателно отбягваха да коментират, че намушканата жена на втората картина прилича на Катрин Данс.

Тя тъкмо се канеше да се обади на блогъра, когато телефонът й иззвъня. Данс се изсмя звучно и натисна бутона:

— Да, господин Чилтън?

Боулинг я изгледа насмешливо.

— Не знам дали сте видели…

— Видяхме.

— Някой е проникнал в блога ви.

— Сървърът е добре защитен. Момчето явно е умно.

След кратко мълчание Чилтън продължи:

— Исках да ви уведомя, че се опитахме да проследим хакера. Използва прокси сайт в Скандинавия. Позвъних на неколцина приятели. Знаят компанията. Имам името и адреса. И телефонния номер. Край Стокхолм е.

— Ще ни съдействат ли?

— Прокси сървърите обикновено искат съдебна заповед. Затова ги използват.

Международните съдебни разпореждания бяха процедурен кошмар. И на всичкото отгоре се изпълняваха най-рано три седмици след издаването им. Понякога чуждестранните власти напълно ги пренебрегваха. Но все пак беше по-добре от нищо.

— Дай ми данните. Ще опитам.

Чилтън й продиктува адреса и телефона.

— Оценявам съдействието ви.

— Има и друго.

— Какво?

— В блога ли си в момента?

— Мога да вляза.

— Прочети какво написах току-що.

Погледът й попадна първо върху учудващо смирено извинение към читателите. После видя следното:

„Отворено писмо до Травис Бригам

Това е лична молба, Травис. Понеже името ти вече не е тайна, надявам се не възразяваш, че го използвам.

Работата ми е да съобщавам новините, да задавам въпроси, а не да реагирам емоционално на историите, които оповестявам. Но сега съм въвлечен лично.

Моля те, Травис, достатъчно неприятности изживяхме. Не усложнявай нещата. Не е късно да сложиш край на ужасната ситуация. Помисли за семейството си, за бъдещето си. Моля те… обади се в полицията. Предай се. Много хора искат да ти помогнат.“

— Умен ход, Джеймс — похвали го Данс. — Травис може да се обърне към теб да му помогнеш да се свърже с полицията.

— И замразих рубриката. Край на коментарите. — Той помълча. — Онази рисунка… беше ужасна.

Добре дошъл в реалния свят, Чилтън.

Данс му благодари и изчете най-новите — и очевидно последните — коментари в рубриката „Крайпътни кръстове“. Някои явно бяха публикувани от чужденци, но тя отново се запита дали няма да й помогнат да намери Травис или да предугади следващите му ходове. Но лаконичните послания не й разкриха разковничето.

Затвори блога и предаде на Ти Джей и Боулинг какво е написал Чилтън.

Боулинг не беше убеден, че ще има ефект — според него момчето вече не се поддаваше на разумни доводи.

— Но да се надяваме все пак.

Данс разпредели задачите за деня. Ти Джей се оттегли на стола си пред масичката за кафе да се свърже със скандинавския прокси сървър, а Боулинг — към своя ъгъл да издирва адресите на потенциални жертви от всички рубрики в блога. Вече беше идентифицирал още тринайсет.

Чарлс Овърби — в син костюм а ла изпечен политик и бяла риза — влезе в кабинета на Данс.

— Привет, Катрин… вярно ли е, че момчето пише заплахи в интернет?

— Да, Чарлс. Опитваме се да открием откъде е пробило блога.

— Вече ми звъняха шестима репортери. А някои са открили домашния ми телефон… Отклоних въпросите, но повече не мога да чакам. След двайсет минути ще дам пресконференция. Какво да им кажа?

— Че разследването продължава. За издирването ни изпратиха подкрепление от Сан Бенито. Граждани сигнализират, че са забелязали Травис, но засега нищо не е потвърдено.

— И Хамилтън ми се обади. Много е разтревожен.

Хамилтън от Сакраменто — другият й познайник със стрелкащи се очи и розови бузи.

Агент Овърби явно беше прекарал вълнуващо сутринта.

— Още нещо?

— Чилтън е спрял коментарите в рубриката за кръстовете и е помолил Травис да се предаде.

— Техническите подробности имах предвид?

— Е, той ни помага да проследим откъде момчето влиза в интернет.

— Добре. Значи все пак правим нещо.

Искаше да каже — нещо, което зрителите на вечерните новини ще оценят. За разлика от черната полицейска работа, която вършеха вече четирийсет и осем часа. Данс срещна погледа на Боулинг и усети, че и той е изненадан от репликата. И двамата отклониха погледи, преди шокираните им изражения да станат прекалено очевидни.

Овърби се взря в часовника си.

— Така… Мой ред е да застана срещу дулата. — И той се запъти за пресконференцията.

— Знае ли значението на този израз? — попита Боулинг.

— За дулото? Аз самата не го знам.

Ти Джей се изсмя рязко, но замълча. Усмихна се на Боулинг и обясни:

— Спомних си един виц, но благоприличието не ми позволява да го повторя. Включва моряци на дълго плаване… И дула.

— Благодаря за споделения сюжет — каза Данс и седна пред бюрото, отпи от появилото се като по чудо там кафе и изяде половин поничка, материализирала се също като божи дар.

— Травис — тоест Страйкър — явявал ли се е онлайн? — попита тя Джон Боулинг.

— Не. Ърв не е звънял. Но със сигурност ще ни предупреди. Не е мигнал цяла нощ. Във вените му тече „Ред Бул“.

Данс се обади на Питър Бенингтън от шерифството за нова информация от лабораторното проучване на уликите. Разполагаха с достатъчно доказателства да осъдят на смърт Травис, но нищо не подсказваше къде се крие. Заради откритите следи от почва, различна от тази край кръста, Дейвид Рейнолдс — напористият млад полицай от шерифството — бе поел задачата да вземе проби от пръстта около дома на Травис. Пробите обаче не съвпаднаха.

Песъчлива почва… „Полезна информация, няма що!“ — помисли си Данс. В район, славещ се с двайсет километра ненадминати плажове и дюни.

 

 

Разпънаха Чарлс Овърби на кръст, макар да успя да съобщи, че Бюрото „напредва технически“. Телевизорът в кабинета на Данс беше пуснат и всички присъстващи наблюдаваха сблъсъка.

Катрин беше запознала Овърби с всички подробности, освен с един — неизвестен и на нея.

— Агент Овърби — попита един журналист, — как смятате да защитите хората с оглед на новия кръст?

Ами сега?

— Опа… — прошепна Ти Джей.

Данс го изгледа шокирано. После се взря в екрана.

Журналистът обясни, че чул вестта на радиовълните на полицията преди половин час. Кармелските служители на реда открили нов кръст с днешна дата — 28 юни — до Чайна Коув край магистрала № 1.

— Агентката, която отговаря за случая, ме информира секунди преди пресконференцията, но очевидно и тя не е била уведомена — заекна Овърби.

В монтерейското следователско бюро имаше две старши агентки. Лесно щяха да разберат кого има предвид.

Ах, ти, копеле…

Друг репортер попита:

— Агент Овърби, как реагирате на факта, че целият град, целият полуостров е в паника? Някои започнаха да стрелят по невинни хора, влезли в дворовете им.

— Е, това не е добре…

О, боже…

Данс изключи телевизора. Обади се в шерифството. Съобщиха й, че край Чайна Коув наистина е открит нов кръст с днешна дата. И букет червени рози. Сега събирали улики и претърсвали района.

— Няма свидетели, агент Данс — добави полицаят.

— Какво разбрахме от шведите? — обърна се Данс към Ти Джей.

Той се бе свързал с прокси сървъра и бе оставил две съобщения, че случаят е спешен. Още не се бяха обадили, макар че и в Стокхолм беше работен ден и току-що бе превалило пладне.

Пет минути по-късно Овърби влетя в кабинета.

— Друг кръст? Друг кръст? Какво, по дяволите, става?

— И аз разбрах току-що, Чарлс.

— А те как са надушили?

— Пресата? Информатори, подслушване. Винаги са били наясно какво вършим.

Овърби потърка челото си. Из въздуха се разхвърчаха люспички кожа.

— Е, докъде сме стигнали с него?

— Хората на Майкъл претърсват района. Ако намерят нещо, ще ни съобщят.

— Ако намерят нещо.

— Травис е момче, Чарлс, не е професионален убиец. Ще остави някакви следи, които ще ни отведат в скривалището му. Рано или късно.

— Но щом е поставил кръст, значи днес се кани да убие някого.

— Обаждаме се на всички потенциални жертви.

— А компютърната следа? Какво става с нея?

— Нямаме късмет — отвърна Ти Джей. — От компанията не се обаждат. Подготвихме молба за международна съдебна заповед.

— Великолепно — смръщи се началникът на Бюрото.

— Къде е сървърът?

— В Швеция.

— Е, по-добри са от румънците — констатира Овърби, — но ще чакаме най-малко месец. Подайте молбата да си запазим гърбовете, но не разчитайте на нея.

— Да, сър.

Шефът се запъти енергично към вратата, измъквайки телефона от джоба си.

Данс последва примера му и извика Рей Каранео и Албърт Стемпъл да дойдат в кабинета.

— Омръзна ми да чакам — обяви, когато всички се събраха. — Искам да подберем пет или шест потенциални жертви — авторите на най-злобните коментари за Травис и най-яростните привърженици на Чилтън. Ще ги изведем от района и ще поставим къщите или апартаментите им под наблюдение. Набелязал е нова мишена и появи ли се, искам да го изненадаме много неприятно. Да се захващаме!