Винс Флин
В случай на опасност (75)

75.

Когато Неш вкара колата в двора на къщата си, наближаваше полунощ. Той прибра минивана в гаража, изключи от скорост и остана няколко минути с ръце на волана. С нежелание бе тръгнал от службата. Не че не копнееше да види жена си и децата си, просто имаше твърде много работа за вършене. Жертвите в Националния антитерористичен център бяха трийсет и осем, седемнайсет други бяха ранени, трима — с опасност за живота. Единствената утеха бе, че можеше да е много по-зле.

Това повтаряха всички като успокоение за онези, които бяха преживели този ад. Мъже като Неш и Рап, заставали неведнъж очи в очи със смъртта, се справяха по-лесно, но мнозина от хората, които бяха станали свидетели на смъртта на свои близки колеги и приятели, едва издържаха. Някои се върнаха на работа, защото подсъзнателно знаеха, че това е единственият начин да не мислят за случилото се, но удивително голям брой или се поддадоха на истерията, или изпаднаха в шок.

Докато помагаше на психологически пострадалите да слязат в кафенето, той внезапно осъзна, че тези хора са цивилни. Не бяха тренирани като морските пехотинци за битки. От Ленгли, ФБР и други служби изпратиха хора на помощ. Арт Харис проведе ожесточен спор с някакъв голям шеф от Бюрото, който искаше оперативният център да бъде запечатан и да се обработи като място на престъпление. Харис беше непреклонен, че центърът трябва да заработи възможно най-скоро. Другият агент не отстъпваше и заповяда разчистването веднага да бъде прекратено. Труповете трябвало да останат точно където са били, докато дойдат криминалистите. Двамата се разкрещяха и Рап побърза да реши спора. Приближи се, нокаутира агента и заповяда всички да се връщат на работа.

Неш разговаря само веднъж с жена си. Обади й се, защото се опасяваше да не научи за инцидента от новините. Каза й, че не може да говори повече, но той е добре и ще й телефонира отново веднага щом се освободи. Не си спомняше преди колко време е било. Предполагаше, че й се е обадил в началото на вечерта. Маги сигурно се побъркваше от тревога.

Той взе ключовете си от стартера и слезе. Затвори гаража и тръгна към къщата. Лампата над умивалника в кухнята светеше, в кабинета — също. Иначе къщата бе абсолютно тъмна. Неш отключи задната врата и влезе в пералното помещение. Изключи алармата, затвори и заключи вратата, отново пусна алармата. Прибра пистолета си в оръжейния сейф и си напомни, че сутринта трябва да зареди пълнителите.

Съблече сакото си и го остави на облегалката на един стол в кухнята. Тихо мина по коридора и надникна в кабинета. Маги седеше на голямото кресло пред камината с одеяло и книга в скута си. Явно го усети, защото клепките й потрепнаха и тя отвори очи; усмивката й изчезна почти толкова бързо, колкото се появи. Втренчи се в ризата на съпруга си.

Неш бе забравил, че има петна от кръв.

— Какво е станало? — загрижено попита Маги.

Той не знаеше какво му е позволено да издава, но и не желаеше да говори за случилото се.

— Добре съм, миличка. Кръвта не е моя.

— Когато се обади, каза, че си добре — отбеляза тя, като смъкна книгата и одеялото от скута си. — Не спомена, че си бил в опасност.

— Не съм бил застрашен. Петната са, защото помагах на ранените.

— Онази сграда в Маклейн… дето я показваха по телевизията, с линейки, които постоянно влизаха и излизаха. Там ли си бил?

Неш внезапно осъзна странните изисквания на професията си. Собствената му жена дори не знаеше къде е работното му място. Знаеше само, че има кабинет в сградата на ЦРУ. Нямаше представа за ролята му в Националния антитерористичен център. Може би дори не подозираше, че съществува такава организация.

— Там бях — призна той, — но не мога да ти кажа нищо повече.

Тя го прегърна и го притисна до себе си.

— Децата много се тревожиха.

— Знам. Исках да се прибера по-рано, но…

— Но не можеш да говориш за това — довърши Маги вместо него.

Това беше редовното му обяснение. То изразяваше странния дисбаланс в брака им. Маги говореше за работата си когато и колкото поискаше. Той не говореше за своята дори в такива моменти, когато споделянето би му помогнало.

— Как мина срещата с директорката и семейство Де Граф, след като си тръгнах?

Маги пристъпи към съпруга си и се усмихна гордо.

— Накратко, с Барнъм Смит убедихме Де Граф да забравят случката.

— Наистина ли?

— Да. А пък с Рори хубаво си поговорихме следобед. Попитах го дали е доволен от „Сидуел“.

— И?

— Не звучеше особено ентусиазирано. Затова му обещах, че ако не прави бели до края на срока, догодина ще го прехвърлим в гимназията в Джорджтаун.

— Ами тренировъчния лагер по лакрос през лятото?

— Казах му, че това си е ваша работа.

Неш прегърна жена си и я целуна. Като познаваше упорството й, можеше да си представи какво й е струвало това решение.

— Благодаря, скъпа.

Отново я прегърна. Тя изви главата си назад и доближи устните си до неговите.

— Ти беше прав. Прекалено много се бях вживяла в тази история.

— Е, и с мен не се излиза лесно наглава. — Неш се отдръпна и погледна мръсната си риза. — Не ти е лесно с мен, миличка.

— Не, не ми е лесно.

— Съжалявам — промърмори той.

— Няма за какво. — Маги го бутна към стълбите. — Качи се и се изкъпи. Идвам след минутка.

Неш тръгна да се качва.

— Майкъл — тихо каза тя. — Знам, че не можеш да говориш за това, но съжалявам за случилото се днес. Сигурно са загинали и твои приятели.

Неш замислено се загледа над главата на жена си към полуугасналата жар в камината. Точно сега нямаше сили да й каже, че Джесика е загинала. Не искаше да си представя лицата на онези, които вече не бяха между живите, затова само каза:

— Днес беше лош ден за всички.

Тя го погали по ръката.

— Съжалявам, скъпи.

Неш погледна красивото й, съвършено лице и се усмихна окуражително:

— Всичко е наред.

Качи се и понечи да влезе в стаите на децата, но реши първо да се изкъпе. Нямаше да им подейства добре, ако видят баща си посред нощ с окървавена риза. Неш се съблече и влезе под душа. Докато горещата вода се стичаше по раменете му, си пое дълбоко въздух. Напрежението започна да намалява и тогава пред очите му започнаха да изплуват лица. Първо Крис Джонсън. Представи си как са минали последните му часове и потрепери при мисълта, че той е станал причина за това. После си представи хората от антитерористичния център. Джесика, с дупка от куршум в главата. Замисли се за малките й синове, на девет и на шест. Никога вече нямаше да видят майка си.

Буца заседна в гърлото му. Опита се да се сдържи, но чувствата бяха по-силни от него. От очите му потекоха сълзи. Той бавно се отпусна на пода под душа. Пое си въздух и захлипа неудържимо. Не, нищо не беше наред.