Винс Флин
В случай на опасност (45)

45.

Арлингтън, Вирджиния

Неш улучи топката за тенис, висяща от тавана на гаража, като военен пилот, съсредоточил цялото си внимание върху обливана от проливен дъжд платформа на самолетоносач. Гаражът беше проектиран за две коли, а не за две коли, три велосипеда, две бебешки колички, стара триколка, тротинетки, ролкови кънки, скейтбордове и всякакви стикове, бухалки и топки, познати на човечеството. Топката за тенис отскочи от предното стъкло и Неш превключи скоростния лост на режим „Паркиране“. „Моят гараж е моята крепост — помисли си той. — Може би ще е най-разумно да остана тук цяла нощ.“ Но колкото и да му се искаше да се скрие за няколко дни, той копнееше да види децата си.

Слезе и отиде отзад да вземе покупките от багажника. Спря при задната врата, остави едната торба и провери дръжката. Беше отключено. Кръвта му кипна. Сто пъти беше казвал на семейството си, че вратите трябва постоянно да са заключени. Той отвори и внесе торбите в кухнята, където завари десетгодишния си син седнал само на една педя от телевизора с купичка овесени ядки пред себе си. Неш остави покупките на пода, върна се в килера, заключи вратата към гаража и отвори оръжейния сейф. Свали черния кобур от колана си и го прибра.

Когато се върна в кухнята, четиринайсетгодишната му дъщеря го чакаше с Чарли в ръце. Приличаше на майка си. Имаше нежна като слонова кост кожа и лъскава черна коса.

— Здрасти, татко.

Неш я целуна по бузата и я попита как е минал денят й. Вместо отговор тя протегна ръце и му връчи бебето.

— Мама трябваше да се прибере преди двайсет минути. Закъснявам за репетиция.

Без повече обяснения нарами раницата си и излезе отзад.

Неш погледна веселите очи на Чарли и в този момент от другата страна на стаята чу:

— Мисля, че има бомба в гащите.

Неш погледна десетгодишното хлапе, забило поглед в телевизора. Неохотно обърна бебето и подуши дупето му. Намръщи се:

— Леле, смърди!

— Казах ти — измърмори синът му, като лапна още една лъжица овесени ядки.

— Майка ти още ли не те е научила да сменяш памперси?

— Не — поклати глава Джак. — Това е женска работа.

На Неш му стана смешно, но строго изрече:

— Чакай само майка ти да чуе как говориш.

Джак бавно обърна глава към баща си:

— Знаеш ли кой говори така?

— Няма значение. Ти си на десет. Ако кажеш такова нещо пред майка си, ще получиш шамар. А пък аз ще загазя — добави под носа си Неш.

— Чул съм го от тебе, татко.

Неш занесе Чарли в другия край на кухнята, като измърмори, докато минаваше покрай Джак:

— Заобиколен съм от предатели.

Влезе в хола и остави Чарли на пода. Клекна до него и взе няколко мокри кърпички и нов памперс. Чарли вирна крачетата си и започна да издава звуци като бръмчене на мотор. Неш се засмя, разроши рядката му руса косица. След като подготви всичко, той се захвана за работа. Разкопча и смъкна гащеризона на бебето и отлепи мръсния памперс.

Неш извърна главата си настрани и пое въздух.

— Ето това е изтезание. — Погледна Чарли и добави: — С какво те хранят, приятелче? Изглежда ужасно. — Обърна главата си към кухнята и извика: — Джак, ела тук.

След няколко секунди русокосото хлапе се показа на вратата.

— Да, татко?

Неш тъкмо довършваше с бърсането. Събра стария памперс и го залепи като пакет.

— Изхвърли това в кошчето. — Като видя нежеланието на сина си, добави за всеки случай: — Моля те.

Жена му твърдеше, че децата ще помагат с по-голямо желание, ако всички в къщата се държат малко по-учтиво. Неш възразяваше, че със старите му бойни другари са вършили много неприятни неща, без никой да ги моли за нищо. Маги пък изтъкваше, че това не е морската пехота и децата им не са войници.

Неш подаде смачкания памперс с размер на бейзболна топка към сина си.

Хлапето не помръдна.

— Три седмици не си ми давал джобни.

— Така ли? Ти пък от десет години не си ми плащал наем, тъй че ако не искаш да спиш до кофата за памперси, по-добре си размърдай задника.

Момчето закри с фланелката носа си и взе памперса с два пръста, сякаш беше радиоактивен отпадък. Бебето още миришеше, затова Неш реши да го изкъпе. Занесе го в пералното помещение и започна да пълни един леген. Джак се върна от мисията си в гаража.

— Как беше училището днес?

— Нормално… Как е гърбината?

— По-добре, благодаря.

— Ами кратуната? — Джак посочи главата си.

Неш се усмихна. Джак беше семейният комедиант.

— Кратуната е добре. Не е в цветущо здраве, но още я бива. Днес имаше ли контролно?

— Тест.

— Как мина?

— Двайсет пет от двайсет и пет възможни.

— Браво. — Майк сложи малко сапун във водата. — Написа ли си домашното?

— Кога не съм си написал домашното в момента, в който се прибера от училище? За другия си син трябва да се тревожиш… за троглодита.

Неш погледна строго сина си.

— Много сложна дума за десетгодишно дете. — Постави Чарли в легена. — Знаеш ли поне какво означава?

Джак заподскача като маймуна. Озъби се и изкряска:

— Пещерен човек.

След като изгледа сина си с неодобрение, Неш взе гъбата за къпане. Рори, второто му дете, имаше трудности в учението, но беше отличен спортист. Бе на тринайсет и скоро щеше да започне да се бръсне.

— Джак, нека да те посъветвам нещо. Не наричай брат си така пред него.

— Той постоянно ме нарича женчо.

— Така правят големите братя.

— Аз не се държа така към Чарли.

Неш погледна бебето, което весело пляскаше във водата и дъвчеше насапунената гъба. Пак се обърна към Джак:

— Хайде, наречи го женчо, ако така ще се почувстваш по-добре.

Джак се усмихна и се приближи до легена.

— Женчо. Чарли, ти си дребосък и женчо.

Чарли погледна брат си и изпищя пронизително. Тримата се засмяха. Неш прегърна десетгодишния си син и го целуна по челото.

— Ще говоря с него, Джак, но трябва да разбереш, че в момента Рори преживява труден период в училище. Не се справя толкова добре като тебе.

— Е, какво? Бих предпочел да се справям със спортовете като него.

— Приятел, ти дори не си започнал да влизаш в пубертета.

— Рори беше добър във всичко и преди пубертета.

— Всички имаме някаква дарба, сине. И аз бях добър спортист, но сега бих предпочел да имах твоя мозък вместо тия мускули.

В този момент влезе Маги с вързана на опашка коса. Погледна с любов съпруга си, прегърнал третото им дете, и бебето, едва показващо главица над ръба на легена.

— О… каква трогателна сцена! Татко, малкият му помощник и прекрасното ми бебче!

Чарли ровеше за нещо под водата, но щом чу гласа на майка си, големите му кафяви очи затърсиха най-важния човек на света. Той се усмихна и протегна пръстчета над ръба на легена. Хвана се за края, с усилие се изправи с целите си шейсет и осем сантиметра и изписка думата, която гордо бе произнесъл няколко пъти преди дванайсет часа, докато закусваше.

Маги застина неподвижно. Неш едва сдържа смеха си, а Джак веднага се заоправдава:

— Не съм го научил аз. — Никой от родителите му не каза нищо, затова той побърза да добави: — Сигурно Рори му я е казал.

— Майка ти го научи — заяви Неш не без задоволство.

— Сякаш не ругаеш постоянно, докато си вкъщи! — сопна се Маги.

— Джак, кажи кой ругае повече. Аз или майка ти?

Джак погледна единия, после другия, но прояви достатъчно здрав разум, за да се шмугне покрай баща си и да избяга в кухнята.

— Ааа, не! Няма да ме забъркате в този спор — извика, докато се отдалечаваше.

Маги скръсти сърдито ръце.

— Сигурна съм, че и преди е чувал думата от теб.

Неш кимна, бръкна в сапунената вода и извади гъбата. Започна да търка дупето на Чарли.

— Готов съм да призная всичко, ако така ще се почувстваш по-добре, принцесо.

Чарли погледна майка си. Повтори думата, която толкова я смущаваше, но този път много по-тихо. Неш вече не се сдържа и избухна в смях.

Маги, която също едва се сдържаше, каза:

— Майкъл, не трябва да му обръщаш внимание.

Чарли се усмихна на баща си и повтори думата още два пъти. Неш се разсмя още по-силно. Детето реагира също толкова бурно и започна да повтаря ругатнята все по-енергично. Майк съвсем изгуби самообладание и направо се разтресе от смях.

— Престани! — изкрещя Маги. — Само го насърчаваш!

Той се опита да спре, но така стана още по-лошо. Маги, на която никак не й беше забавно, удари съпруга си по рамото и изкрещя:

— По дяволите, Майкъл, не е смешно!

Чарли изведнъж престана да повтаря думата. Погледна майка си, после — баща си и кафявите му очи сякаш станаха по-големи. Втренчи се в разяреното лице на майка си и долната му устна затрепери. Големите му кафяви очи се напълниха със сълзи. В следващия момент ревна.

— Не, миличко — опита се да го успокои Маги. — Мама и татко се обичат.

— През повечето време — измърмори Неш.

Тя го погледна толкова заплашително, че той инстинктивно закри слабините си със сухата ръка. Чарли плачеше сърцераздирателно. Маги го погали по бузата и занарежда:

— Слушай… мама и татко се обичат. Виж, миличко!

Маги обгърна с ръце врата на съпруга си и доближи лицето му към своето. Неш задържа ръката си пред семейните ценности, в случай че това е хитър трик и тя реши да го изрита между краката. Маги силно и шумно целуна съпруга си. Обърна се към Чарли, който още плачеше, и каза:

— Виждаш ли? Мама и татко се обичат.

Той не млъкна, затова тя отново целуна мъжа си.

Неш се убеди, че жена му няма намерение да го удари, затова се включи със страст. След секунда целувката им вече не беше само за пред детето. Неш я притисна по-силно към себе си. Чарли бавно престана да плаче, но те продължиха да се притискат. Маги бръкна под колана му и стисна леко.

Отмести устните си от неговите и му подаде бузата си.

— Долу май всичко действа както трябва.

Неш закима енергично:

— Да се качим горе.

— Ще трябва да почакаш.

— Желая те — изстена той.

— И аз те обичам.

Чарли се закиска.

— Точно така — каза Маги. — Мама и татко се обичат.

Бебето отново изрече мръсната дума, малко по-тихо и внимателно този път.

Неш го погледна и измърмори:

— Точно така, приятел.

Маги най-сетне не издържа и се разсмя:

— Ужасен си!

— Знам.

— Как мина денят? — загрижено попита тя.

— Беше интересно.

— Но не можеш да ми разкажеш.

— Не.

Тя леко настръхна. Щастливият момент отмина и в малкия им дом отново се завърна стресът от работата.

— Само ми обещай, че ще ме предупредиш, ако стане. Не искам някоя сутрин да се събудя и да прочета във вестника.

Неш я целуна по челото.

— Обещавам.