Винс Флин
В случай на опасност (37)

37.

Флорида Кийс

Слънцето се издигна и огря с ярките си лъчи синята морска шир. Всичките девет мъже бяха излезли на палубата за това ново свидетелство на могъществото на Аллах, даващо начало на още един ден от славното им пътешествие. Бяха прекарали нощта скупчени един до друг в двете лодки, леко поклащани от вълните. Въпреки спокойното време четирима бяха повърнали. Хаким изпитваше извратено удоволствие да гледа как привързаните към твърдата земя борци за свобода толкова лесно се огъват от спокойното движение на океана. Още по-забавно бе да гледа как старият му приятел Карим се ядосва, че не е подготвил хората си за това сравнително кратко изпитание.

След молитвата разпределиха храната и Карим напомни на хората си да пият повече вода, особено онези, които бяха повръщали. Хаким отново провери координатите, после се качи на дългия нос на бързата лодка. Заоглежда с бинокъла едно тъмно петно на хоризонта. Бяха на около шестнайсет морски мили източно от Маратон, Флорида. На север, почти на същото разстояние, беше станцията на бреговата охрана в Исламорада. По̀ на юг и на запад се намираше станцията на Кий Уест. И двете бази бяха достатъчно добре екипирани с летателни апарати и плавателни съдове, за да им създадат сериозни проблеми, но Кий Уест го тревожеше повече. Там беше командният център на новата Гранична хеликоптерна ескадрила. Колкото по на север отиваха, толкова повече частни яхти и рибарски съдове, идващи от Маями, срещаха — излетници, сновящи между Южна Флорида и Бахамските острови. Хаким огледа повърхността, после вдигна бинокъла към небето. Нависоко се виждаха белите дири на няколко самолета, но все още нямаше следи от хеликоптери. От по-ранните си пътувания той знаеше, че са най-активни през нощта и по-късно през деня, когато трафикът се усилваше. Патрулните катери не го тревожеха толкова. В този район патрулираха малко и не бяха толкова тежко въоръжени. Проблемът щяха да са хеликоптерите. Те бяха по-бързи от моторниците му и нещо по-лошо, можеха да ги следят от разстояние и да повикат помощ. Ако не внимаваха, на брега можеше да ги посрещне цял отряд полицаи.

Това беше най-трудната част на плана, но Хаким мислеше, че е намерил решението. Карим дойде при него на носа и той попита:

— Страх ли те е?

Вече знаеше, как ще отговори приятелят му:

— Само глупаците и лъжците казват, че не ги е страх.

— Е, приятелю, аз от кои съм тогава?

Хаким продължи да оглежда небето. Отиваха към Кий Уест.

— Не те ли е страх? — загрижено попита Карим.

— Не. Ни най-малко.

— Защо предизвикваш съдбата? Знаеш, че не трябва да говориш такива неща.

Хаким се засмя:

— Вълнувам се. Ти защо не се вълнуваш? Нали това е, за което толкова се труди? Днес е велик ден. — Посочи ивицата земя на хоризонта. — Там, приятелю мой, е големият Сатана. След няколко минути ще пришпорим двигателите и ще проникнем през защитата му. Защита, която струва милиарди, но пак не може да ни спре.

Карим се намръщи:

— Убеден ли си, че не могат да ни спрат?

— Да, убеден съм. — Той свали бинокъла. — Кога ще започнеш да вярваш в съдбата си? От години те убеждавам, че това е твоето призвание. — Хаким отново посочи брега на Америка.

— Аллах предпочита да сме смирени.

— Бъди смирен тогава, но това не ми пречи да се вълнувам. Някой трябва да напише книга за днешния ден. След броени дни целият арабски свят ще говори за новите лъвове от „Ал Кайда“ и техния водач, великият Карим Нур-ад-Дин, който заби нож в сърцето на Америка.

— Още не сме направили нищо.

— Грешно ли е да се надяваш?

Карим се замисли за момент, сетне се съгласи:

— Предполагам, че не.

— Представям си физиономиите на ония страхливи бабички, когато новината стигне до бърлогите им в планината. Зауахири ще побеснее, че с любовника си милионер няма пак да оберат славата.

— Не говори така за него — гневно предупреди приятелят му.

— Съжалявам, но знаеш какво мисля. Зауахири го е покварил.

— Въпреки това заслужава уважение. — Карим мразеше водачите на „Ал Кайда“, но сънародникът му от Саудитска Арабия не заслужаваше да го хулят така. — Е, кажи ми сега великия си план. Наистина ли си сигурен, че ще стигнем необезпокоявано брега и ще разтоварим наркотиците?

— Зависи от бреговата охрана.

— Ами ако се появят?

— Ще им избягаме.

— Ами ако изпратят хеликоптер? Както се опасяваше снощи.

— Ти карай напред, пък аз ще му мисля за хеликоптера.

— Това ли е? Това ли е целият план?

Хаким се усмихна чаровно, показвайки ослепителнобелите си зъби.

— Не. Имам няколко скрити коза.

— Ахмед?

— Да, той е един от тях. Всъщност сега е идеалният момент да му покажа какъв подарък съм му донесъл.

Той заобиколи стъклото пред руля и се вмъкна в трюма. След малко се появи с дълга черна правоъгълна кутия. Погледна към другата лодка и извика:

— Ахмед, имам нещо за тебе.

Двайсет и четири годишният мароканец скочи от единия плавателен съд на другия, когато двата се приближиха достатъчно. Хаким постави кутията върху плоската възглавничка и отвори ключалките. Вдигна капака. Вътре имаше голям снайпер.

Ахмед ахна:

— Петдесеткалиброва барета. Най-голямата ми мечта е да стрелям с такова оръжие.

— Ще се справиш ли? — попита Хаким.

— Разбира се. Откъде го имаш?

— От Нашвил, Тенеси.

— Не ги ли правеха там?

— Наблизо.

Ахмед взе оръжието и погледна през оптичния мерник.

— Кога ще мога да стрелям с него?

— Да се надяваме, че няма да е скоро, но ако се наложи, знаеш ли как се борави с това?

— Няма какво толкова да се знае. Това е един от най-добрите снайпери, правени някога. Здрав… точен… много лесен за използване.

— Чудесно. Има три пълни десетпатронни пълнителя.

Хаким посочи кутията.

— Какви патрони?

— Петдесеткалиброви BMG, бронебойни, запалителни.

Мароканецът го погледна удивено:

— Само войските на НАТО имат такива боеприпаси.

— Сега и ти имаш — засмя се Хаким.

— Как, за Бога, си намерил…

— Ще ти разкажа, докато пътуваме за Вашингтон. Ще имаме предостатъчно време. Сега обаче трябва да действаме. — Хаким се обърна към Карим, който стоеше от другата страна на предното стъкло. — Готов ли си, приятелю?

— Да.

— Чудесно. Спомнете си какво тренирахме снощи. Всички да заемат местата си и включваме моторите.

Мъжете побързаха да се разпределят в лодките.

— Не забравяйте. Дръжте оръжията скрити, докато аз или Карим не ви кажем да ги извадите. — Хаким се обърна към Ахмед и прошепна: — Стой близо до мен и бъди готов да използваш новата си играчка.

Включи моторите един по един и изчака приятелят му да направи същото. След минута нареди да увеличат скоростта и скоро се движеха с петнайсет възела. С развята от течението коса, Хаким се обърна към Ахмед:

— Запознат ли си с устройството на хеликоптер „MH-65C Долфин“?

Мароканецът поклати глава.

— Няма проблем. — Хаким отвори малката жабка и извади няколко листа. — Ето схемите. Заградил съм трите места, където е най-уязвим. Ако се натъкнем на такъв, информацията ще ти е полезна.