Винс Флин
В случай на опасност (21)

21.

Вашингтон

Неш живееше в Северен Арлингтън, недалеч от университета „Меримаунт“. Кварталът беше хубав, но не твърде лъскав. Парцелите бяха между един и два декара и цените на имотите варираха между един и два милиона. Идването им тук беше компромис. Тя искаше нещо повече. Той предпочиташе да живее по-скромно. Това бе причина за спорове между двамата. Неш бе живял с малко пари, тя беше свикнала с много. Той печелеше прилично в ЦРУ, но то беше нищо в сравнение със седемцифрения й доход като партньор в една от най-големите фирми за недвижими имоти във Вашингтон. Идваха от различни светове. Много различни, но бяха безрезервно предани един на друг.

Неш погледна оградената с дървета улица. Освен леко пощракващата система за оросяване в съседния двор навсякъде беше тихо. На улицата нямаше спряла нито една кола и той беше доволен от това. В неговия свят всяка кола бе потенциална бомба. Той огледа близките храсти, после излезе на тротоара, където бяха разпилени три вестника. Взе ги, прибра се в къщата, затвори и заключи вратата.

Сложи Чарли на столчето му и закопча презрамките. Включи кафемашината и взе кутия „Чириос“ от шкафа, сипа малко в купичката на бебешкото столче и Чарли започна да тренира ловкостта на пръстчетата си. Неш напълни шишето с мляко, затопли го за трийсет секунди на микровълновата печка и го даде на сина си. Взе бурканче от бебешкото пюре, което жена му държеше да купуват, отвори го, погледна безформената маса вътре и потрепери. Беше убеден, че тези скъпи бурканчета са главната причина акото на Чарли да мирише толкова лошо.

Включи телевизора, седна и погледна трите вестника, навити на руло върху масата. Страхуваше се да ги разгърне, защото очакваше да види името на Рап на първа страница. Реши да го отложи за след храненето на Чарли. Пъхна една лъжица зелено-кафява каша в устата на бебето. То започна да яде, без да протестира. Неш загреба още една лъжичка, помириса съдържанието й и се намръщи:

— Пфу!

Синът му направи същата физиономия и повтори като папагалче:

— Пфу!

— Точно така, приятел.

Неш пъхна лъжичката в устата му.

По телевизията водещата съобщаваше монотонно новините. Той не се заслушваше в нито една дума, докато не чу да споменават организацията, в която работеше. Веднага погледна към телевизора и едва не изцапа окото на Чарли с пасирана варена тиква и грах.

— „Вашингтон Поуст“ съобщава, че миналата година ЦРУ тайно е провеждало разузнавателна дейност в страната без знанието на ФБР, Министерството на правосъдието или контролните комисии на Капитолия. Засега не е известно каква роля има Белият дом в този шпионски скандал. Според вестника ЦРУ следи мюсюлмански водачи, духовници, джамии и благотворителни организации в пет-шест града по цялата територия на Съединените щати вече близо година.

— Шибан вестник! — измърмори Неш и посегна към „Вашингтон Поуст“.

Точно когато намери заглавието на въпросната статия на първа страница, чу как синът му го имитира. Той спря, изчака и погледна детето с надеждата, че не е чул добре.

Чарли надигна шишето си, въздъхна, погледна баща си, сякаш се отегчаваше, и повтори:

— Ши-бан.

Неш хвана момченцето за ръката.

— Не, малчо. Това е лоша дума.

Въпреки усилията му Чарли отново повтори ругатнята.

При други обстоятелства Неш сигурно щеше да се засмее, но жена му се разтропа на горния етаж. Ако слезеше и чуеше, че синът псува като морски пехотинец, щеше да побеснее. Той си придаде най-сериозната физиономия, посочи Чарли и каза бавно:

— Лоша дума.

Детето се намръщи, посочи баща си и настоя:

— Не.

След малко повтори ругатнята още по-енергично.

Неш чу как жена му слиза по стълбите и изпадна в паника. Грабна лъжичката от масата и бързо напъха пюре в устата на бебето точно когато то се канеше да повтори новата си любима дума.

Маги Неш влезе в кухнята по бял халат, с разпиляна върху раменете катраненочерна коса. Отиде направо при Чарли и го целуна по челото. Момченцето заскимтя от удоволствие и се опита да каже нещо, но Неш бързо напълни устата му с тиква и грах.

Маги взе шишенце лосион от кухненския плот, изсипа малко върху дланите си и започна да втрива течността в белезите на гърба на съпруга си. Наведе главата си на една страна и тръсна косата си.

— За снощи… — предпазливо започна — … не искам да го приемаш чак толкова сериозно. — Започна да разтрива мускулестите му раменете и добави: — Не е толкова необичайно.

Той се намръщи:

— Предпочитам да не говорим за това.

— Всичко е заради стреса от работата ти, миличък. Нормално е за мъжете да…

— Моля те — прекъсна я. — Не пред детето.

Тя се отдръпна назад. Постави ръце на кръста си.

— Бебето едва се е научило да казва „мама“ и „тати“. Едва ли ще успее да запомни „еректилна дисфункция“.

Неш присви очи при споменаването на медицинския му проблем. Това беше типично за жена му. Искаше да го обсъждат, докато разгледат проблема от всички ъгли, и накрая щеше да го изпрати при психиатър. На него обаче му нямаше нищо. От петнайсет години бяха заедно и нито веднъж не му се беше случвало да не успее да го вдигне. Той настръхна и заяви:

— Няма да говорим повече за това.

— Да не си посмял! — сопна се тя.

— Какво да не посмея?

— Да се държиш като баща си. — Удари го по рамото. — Няма да допусна да умреш от сърдечен удар, защото се правиш на мъж и отказваш да се замислиш за здравето си!

— Успокой се.

— Не съм аз тази, която трябва да се успокои. — Тя се обърна и погледна към другия край на кухнята. — Снощи се видя.

Рязко отвори шкафа да вземе чаша и започна поучителна лекция за бащата на Неш.

Беше я чувал многократно. Маги обожаваше баща му. Смяташе го за прекрасен човек и наистина беше жалко, че внуците му нямаше да го познават. Той тъкмо умуваше дали да седне и да слуша чинно, или да спори, когато жена му дръпна кафемашината твърде силно, закачи лостчето на филтъра и той се завъртя в отворено положение. Понеже филтърът беше пълен с горещо, мътно кафе, кашата се разсипа по белия мраморен плот и опръска белия халат на Маги. Тя отскочи назад, вдигна ръце и изруга:

— Шибан филтър!

Неш погледна косо Чарли, който с ококорени от възхищение очи гледаше майка си. Той му се усмихна насърчително. Бебето отвори изцапаните си с пюре уста и след секунди ужасната дума излезе от устата му с повече ентусиазъм, отколкото баща му се беше надявал да чуе.

Ужасена, Маги се обърна и се втренчи в малкото си ангелче. Чарли се усмихна и още веднъж изгука думата.

Неш се изправи, подаде на жена си бурканчето с бебешка храна и каза:

— Браво, скъпа. Много добре се справи.