Винс Флин
В случай на опасност (10)

10.

Неш влезе в стаята за разпити и остави на масата пакет цигари „Марлборо“ и запалка. Беше пропушил. Цигарите му помагаха да запълва продължителните периоди на мълчание, които бяха неизбежни при разпит. Някои затворници се изкушаваха да се възползват и това помагаше за създаването на чувство за съпричастност, което Неш с удоволствие използваше. За съжаление сега те не бяха само помощно средство. След шест години той пушеше вече ежедневно, запалваше по някоя от време на време. Жена му бе забелязала и не беше доволна от това — както за здравето му, така и заради лошия пример, който можеше да даде на подрастващата им дъщеря, ако узнае. Той правеше всичко, за да ограничи пушенето само при тези мисии зад граница, но ставаше все по-трудно да отделя работата от личния си живот. Трябваше да признае, че напрежението му се отразява зле.

Той вдигна пакета и предложи на Ал-Хак. Афганистанецът с готовност прие. Неш поднесе запалката на около педя пред терориста. Ал-Хак се подвоуми, после се наведе напред. Малките неща бяха изключително важни при тези срещи. Да почерпиш затворника с цигара имаше благоприятен ефект, но още по-полезно беше да го накараш да се наведе над масата, сякаш извървява половината разстояние до твоята позиция. Неш запали своята цигара, облегна се назад, кръстоса крака и издиша дим.

— Искам да сключим сделка — с делови тон заяви Ал-Хак.

Агентът не издаде изненадата си, само го изгледа изпитателно. Помисли си: „Този не е като другите. Никой от тях досега не е започвал разговора с предложение за споразумение.“

— Да чуем.

— Имам информация… много важна информация, за която правителството ви ще е готово да плати.

— Да плати… — с равен тон повтори Неш, въпреки че едва потискаше възбудата си.

— Да.

— Какво те кара да мислиш така?

— Мисля, че като се има предвид политическото положение в страната ви, ще бъде много лесно да сключим сделка.

„Изучават ни по-внимателно, отколкото предполагаме“ — помисли си Неш. Ал-Хак беше прав за висшите чиновници във Вашингтон, но агентът не искаше да признае. Поне засега.

— Защо да ти давам пари, като мога да оставя генерал Достум да измъкне информацията от теб?

Ал-Хак дръпна от цигарата и отговори:

— По много причини, но основната е, че всички подробности, които знам, са изключително важни. Ако бъда подложен на мъчения и унижения, каквито несъмнено генералът ще използва, едва ли ще бъда много искрен. В крайна сметка ще научите повечето от онова, което искате да знаете, но може да е твърде късно.

— Защо трябва да ти вярвам? — попита американецът.

Затворникът се замисли над въпроса. Изглеждаше, че се двоуми каква част от информацията може да издаде.

— Преди седем седмици сте разбили тайна група в Мавритания.

Неш запази непроницаемо изражение. Наистина, с помощта на французите бяха разбили един отряд на „Ал Кайда“ в Мавритания. Акцията се пазеше в тайна. Нищо от тази информация не беше стигнало до медиите. Повечето от членовете бяха подробно разпитани, но някои не бяха проговорили, включително водача на групата. Неш спокойно погледна Ал-Хак в очите.

— Продължавай.

— Имало е още една група.

Американецът кимна.

— Заловена в Хонконг. Предполагаме, че от британците.

Неш знаеше всичко за този случай. Наистина групата беше заловена от британците. По-миналия уикенд беше ходил до Лондон, за да получи информация от колегите си в МИ-6. Повечето участници в групата бяха пакистанци, които говореха добър английски.

— Запознат съм със ситуацията.

— Е, има и трета група.

— Целият съм в слух — спокойно каза агентът, макар че изобщо не беше спокоен. Най-лошите му страхове се потвърждаваха.

— Трябва да получа гаранции.

— Можем да го уредим.

Ал-Хак издиша облак дим и се изсмя:

— Ще ми трябва нещо повече от думата на един професионален шпионин.

— Какво?

— Имам адвокат в Берн. Искам да получа писмо от вашия президент, в което да ми гарантира…

Неш го прекъсна, преди да започне да изброява условията си:

— Това няма да стане. Президентът по никакъв начин няма да участва в кореспонденция, която може да даде повод за обвинения, че преговаря с терористи.

— Писмото ще бъде използвано само ако не спазите вашата част от уговорката.

— Няма да стане, Мохамад.

Ал-Хак продължи, сякаш не го е чул:

— За арестуването ми е обявена награда от два милиона долара. Искам тези пари в замяна, че се предавам, а също и нова самоличност. Ако се споразумеем за това и още няколко дреболии, ще ви окажа пълно съдействие. Ще ви кажа всичко, което знам, но трябва да обявите… — Той замълча.

— Какво да обявим?

— Че съм убит.

Неш веднага разбра. Ал-Хак искаше да предпази близките си. Американецът захапа цигарата, за да скрие огромното си задоволство. Това бе чиста проба измяна. „Трябва да е нещо голямо“ — помисли си. Наведе се напред и посочи Ал-Хак с цигарата.

— Мохамад, мисля, че можем да се разберем, но споразумението трябва да бъде между теб и директора на ЦРУ. Ако намесим политици, те ще провалят всичко.

Ал-Хак се замисли дълбоко. След малко каза с глас, издаващ силно безпокойство:

— Искам гаранции.

— Ще ти уредя гаранции. Няма проблем да получиш парите, но тези неща трябва да се правят скрито. Няма друг начин.

На Ал-Хак това не му хареса. Той не вярваше на този човек и на организацията, която представляваше. Поклати глава, изглеждаше недоволен.

— Мохамад, ако искаш да стане публично, с нищо не мога да ти помогна — опита се да го вразуми Неш. — Президентът с най-голямо удоволствие ще обяви, че си минал на наша страна. Ще те накара да се показваш по телевизията и да заклеймиш „Ал Кайда“ и талибаните, но така близките ти ще бъдат избити.

Тези думи стреснаха Ал-Хак. След кратко мълчание той каза:

— Не искам това.

— Единствената възможност е да го направим тихомълком. Действително можем да обявим, че си бил убит.

— Би било много удобно за вас.

— Мисля, че това е взаимноизгодно решение.

— Добре, но мога ли да ви се доверя?

— Ще е най-добре за теб.

— Защо?

— Защото, ако не го направиш, ще се принудя, да те предам на генерал Достум. Може да не получа цялата информация достатъчно бързо, но в крайна сметка ще ми дадеш каквото искам.

Ал-Хак се размърда на стола. Погледът му се стрелна от едната към другата страна, после — пак към Неш.

— Няма много време.

— В какъв смисъл?

— Третата група… — Той замълча.

— Какво третата група? — попита американецът, като едва успяваше да запази спокойствие.

— Не. — Терористът смачка цигарата си в пепелника. — Искам уверения.

Неш се опита бързо да измисли нещо.

— Ако ти дам да говориш по телефона с директора на ЦРУ, това достатъчно ли е?

Ал-Хак кимна:

— Ами парите?

— Можем да преведем парите на адвоката ти още тази сутрин.

Неш се вгледа внимателно в терориста. Личеше, че се колебае. Американецът загаси цигарата си.

— Обаче ще трябва да ми дадеш още подробности. Ще говориш с директора, но преди това трябва да ми кажеш нещо повече от това, че има трета група.

— Познавам водача им. Познавам няколко от членовете. Знам къде се обучават, кой американски град ще атакуват и кога ще го направят.

Ал-Хак скръсти ръце и самоуверено погледна американеца, който попита:

— Какъв град?

— Ще ти кажа, когато се споразумеем.

— Добре. — Неш се изправи. — Изчакай няколко минути да намеря директора.

Сърцето му биеше лудо. От това можеше да излезе нещо изключително важно, но трябваше да действа внимателно. Във Вашингтон се преплитаха твърде много интереси. Твърде много хора с голямо удоволствие биха опропастили всичко.