Сандра Браун
Кажи, че ме обичаш (9)

Девета глава

— Още е рано за вечеря. Имаше ли някакви планове за този следобед?

Камил бе така обезпокоена от непредсказуемото настроение на Зак, че наистина се стресна, когато той й зададе този въпрос, докато излизаха с колата от паркинга. Гласът му й се стори спокоен, в него не се долавяше гняв.

— Аз… щях да ходя в търговския център за някои покупки.

— Тогава ще отидем да напазаруваме. Диърли ме попита дали ще вечеряме навън. Те със Саймън ще са заети с пренасянето на багажа ти в голямата къща.

Устните му леко се присвиха в едва забележима усмивка. Той хвърли поглед към нея, за да види дали подтекстът на думите му й бе оказал някакво въздействие. Тя неволно преглътна и само кимна в отговор. В същото време опипа златната си халка, с която все още не беше свикнала.

Той остави колата на големия паркинг и влязоха в търговския център на града, чиято модерна архитектура бе в странно съчетание със старинния облик на Наткес. Изглежда, никой от местните жители нямаше нищо против това смесване на стилове. Центърът бе пълен с хора, излезли да пазаруват. Зак властно улови Камил за лакътя, докато си проправяха път през тълпата.

Камил се спря за миг, когато видя към тях да се приближава друга двойка.

— Рик! — неволно извика тя, но изведнъж закри с ръце лицето си, когато си спомни, че тази вечер имаше среща с него! А вече беше омъжена жена!

Но като че ли и той бе смутен колкото нея. Навярно неудобството му бе свързано с дребничката чернокоса жена до него с миловидно лице и големи кафяви очи, които имаха същия тъжен израз, който понякога се появяваше в погледа на Рик.

— Здравейте, Рик, Лора. — Камил се зарадва, че Зак се опита да овладее положението. — Лора Уимбърли, бих искал да се запознаеш с Камил. С нея се оженихме този следобед. Двамата можете да бъдете сред първите, които ще ни поздравят.

За миг настъпи напрегнато мълчание. Рик погледна първо към Зак така, сякаш изведнъж бе пораснал с две глави над него, а след това към Камил, в чиито очи се четеше извинение.

— Ей, това е страхотно! — извика Рик развълнувано. Камил си помисли, че бе искрен. — Поздравления, Зак. Камил, най-добри пожелания! Не би могла да намериш по-добър мъж от Зак Прескът. Честно.

— Благодаря, Рик.

— Мисис Прескът, Рик толкова ми е разказвал за вас. Радвам се, че се запознахме. Надявам се, че със Зак ще бъдете много щастливи.

Гласът на Лора Уимбърли бе нежен и мелодичен. Тя се усмихна на Камил и Зак дружелюбно. Нима това беше омъжената жена, с която, както й бе казал Зак, Рик имаше връзка? — усъмни се Камил. Младата жена някак си не създаваше такова впечатление.

Лора вдигна поглед към очите на Рик и предположението на Камил, че бяха истински влюбени, се потвърди, когато Рик я погледна със същата нежност. Той сведе изпълнените си с обич очи към Лора, която едва стигаше до рамото му.

— Лора, как е мистър Уимбърли? — Зак произнесе този въпрос с тих глас и някак със… съчувствие.

— Не е много добре. Имаше нужда от някои неща и затова Рик предложи да ме докара дотук. — Гласът й трепна и тя сведе глава, за да не среща ничий поглед.

Рик плъзна ръката си около раменете й и тя се притисна до него.

— Най-добре да продължаваме с покупките. Нейният… мистър Уимбърли ще я чака да се прибере.

Рик кимна и на двамата и след като Лора срамежливо си взе довиждане, те тръгнаха.

По-късно Зак поведе Камил към една беседка встрани от най-оживената улица и се настаниха на свободната пейка. Той се приведе, подпря се с лакти на коленете си и се загледа в преплетените си пръсти. Гласът му прозвуча глухо:

— Срамувам се от себе си. Трябваше по-рано да ти обясня положението. Днес ти споменах, че Рик има връзка с омъжена жена. Нарочно го казах тъй, че да прозвучи грозно. Постъпих нечестно и към него, и към Лора. — Той въздъхна и нервно прокара длани по бедрата си. — Първо, съмнявам се, че Рик О’Мали би спал с жената на друг, независимо колко я обича. Второ, сигурен съм, че Лора никога не би прелюбодействала.

Камил се смути. Никога не бе виждала Зак искрено да се извинява за нещо. Това бе непозната страна на характера му.

— Разкажи ми за тях, ако не си обещал да пазиш тайна.

— Не, по дяволите, не е тайна за никого! За това не те подведох. Тяхната история непрекъснато дава поводи из града да се носят нови и нови клюки. — Той си пое дъх и заразказва: — Рик и Лора започнаха да се срещат още когато бяха в прогимназията. Това беше една от онези романтични любовни истории, които продължават вечно. Никой от тях не е имал други връзки. Бяха неразделни, всички мислеха, че когато завършат училище, ще се оженят. Семейството на Лора беше… е, нищо добро не мога да кажа за тях. Бяха измет. Цяло чудо е, че Лора е така възпитана и чаровна. За нещастие нейният старец я продаде на Джес Уимбърли. Мисля, че това старо копеле е броило на баща й хиляда долара за нея. — Камил въздъхна от изумление, а Зак продължи: — Не е ли невероятно? В наши дни, в двадесети век! Този Уимбърли е отрепка, бивш контрабандист, по-възрастен от баща ми. Не й е било лесно. Разказват се всякакви истории за жестокото му отношение към нея. С него е дори по-зле, отколкото когато беше при семейството си. Когато тя се омъжи, Рик се записа в армията и замина като доброволец във Виетнам. Направи всичко възможно да го убият, но го наградиха с какви ли не медали за храброст… или безразсъдство. Въпреки всичко, той оцеля и накрая се завърна у дома. Мисля, че сама можеш да си представиш останалото.

— Но защо тя просто не напусне Уимбърли? С Рик са създадени един за друг!

Той бе леко раздразнен от живия интерес, който тя проявяваше, но отговори спокойно:

— Старият Уимбърли е болен. Тя не би го изоставила, въпреки всичко, което й е сторил. Освен това, знае колко много означава за Рик религията. Не би искала той да си мисли, че върши грях, отнемайки съпругата на друг мъж, дори ако успее да получи развод. Насърчава го да излиза с други жени и той понякога го прави, но всички знаят на коя принадлежи сърцето му. Най-доброто, на което могат да се надяват сега, е старецът скоро да умре. Говори се, че напоследък бил зле.

— Лошо е да се разсъждава така, но не мога да не се надявам това да се случи. Сториха ми се толкова влюбени!

— Не се ли натъжи? Беше ли започнала да се… привързваш към него?

— О, Зак! — ядосано отвърна Камил. — Не, разбира се! Харесва ми, защото е много забавен. Но въпреки че се преструва на веселяк, забелязах, че тъгува за нещо.

— Да, и аз мисля, че преиграва.

— Толкова е трагично — промърмори Камил. Тайно завидя на Лора, защото бе очевидно колко силна е любовта на Рик към нея. Зак никога не би я погледнал с толкова топлота и нежност.

— Да разбирам ли, че срещата ти с Рик за тази вечер се отменя?

Зак зададе този въпрос с шеговит тон и двамата заедно се засмяха, преди да излязат от беседката.

— Мисля, че да — отговори тя, когато тръгнаха по широките, ярко осветени улици на търговския център.

— Какво искаше да си купиш, Камил?

Дори да й опряха пистолет, не би могла да си спомни. Този следобед нервите й бяха обтегнати до крайност.

— Ами… някои дрехи — заекна тя.

— Добре. — Той я хвана под ръка и я поведе към един от най-добрите магазини за дамско облекло в центъра. Когато тя се опита да възрази, той каза спокойно:

— Вече няма нужда да се съобразяваш с ограничения си бюджет на работещо момиче. Ако аз смятам, че можеш да си позволиш нещо, значи можеш.

Като слушаше мъдрите съвети на любезната продавачка, Камил пробва няколко спортни облекла. Забеляза, че Зак я оценяваше отстрани, докато жената показваше различни подходящи съчетания. Тя избра тъмносиня жилетка, бежова пола и светла крепнайлонова блуза.

— Мисля, че ще взема това, Зак. Тоалетът е удобен и непретенциозен. — Беше смаяна от високите цени върху етикетите, които скришом бе проверила внимателно.

Той кимна одобрително, но попита:

— Не ти ли харесаха жълтата пола и пуловерът?

— Да, хубави бяха, но…

— А зеленият костюм с панталоните и лъскавата копринена блуза?

— Ами да, всичките ми харесаха.

— Добре ли ти стояха?

— Да, чудесно. Тя е точно осма големина — намеси се продавачката, която предвкусваше голяма продажба.

— Тогава можем да ги вземем всичките — каза й Зак, без да обърне внимание на смаяния поглед на Камил. — Опаковайте всичко и го изпратете в Брайдъл Рийт.

— Да, разбира се. Вие сигурно сте мистър Прескът! Чела съм за вас в светската хроника на вестниците.

Зак, изглежда, се притесни, но каза:

— Това е съпругата ми.

— Значи вие и мисис Хейзлет най-сетне се оженихте?

Цялото лице на Камил пламна, а Зак отговори с гневно изражение, но без да повиши тон:

— Не, това е моята съпруга — Камил Джеймисън, от Атланта. Ще получим ли дрехите в понеделник рано сутринта или да отменим поръчката?

Продавачката беше силно смутена заради грешката си и отчаяно се опита да се поправи:

— Разбира се, мистър Прескът. Радвам се, че красивата ви съпруга посети моя магазин, има прекрасен вкус. Ще изпратим сметката заедно с дрехите. Не се тревожете за това.

— Благодаря. Камил, ще почакам отвън, докато се преоблечеш.

След като се облече и още веднъж благодари на смаяната продавачка, тя излезе от магазина и зърна Зак, който стоеше до един фонтан в средата на търговския център. Стъпил с крак на ниския парапет, той разговаряше оживено с две млади момичета. Едната беше зашеметяваща блондинка с голям бюст, който ясно се открояваше под плътно прилепналия й розов пуловер. Камил се изчерви в пристъп на ревност: Зак показваше явен интерес към прелестите на момичето. Той забеляза Камил с периферното си зрение, каза „довиждане“, приближи се към нея и я хвана под ръка.

Едва бяха изминали няколко крачки, когато Камил го укори:

— Виждам, че докато ме чакаше, си успял да си намериш развлечение. Никога не съм успявала да си обясня защо мъжете намират подобни празноглавки за привлекателни.

Той погледна назад и се засмя похотливо, като стискаше здраво ръката й.

— Значи вече ревнуваш? Женени сме едва от няколко часа, а говориш като властна съпруга.

Беше му забавно и това още повече я разгневи.

— Е, ако не можеш без да флиртуваш, поне да беше избрал някоя, която ти подхожда по възраст. Тези бяха почти момиченца.

Той се засмя още по-силно:

— Познавам тези жени, откакто са се родили, а онази с бюста дори е по-голяма от теб, скъпа моя.

Камил въздъхна смутено, не смееше да срещне погледа му, защото знаеше, че е изпълнен с насмешка.

Докато обикаляха из центъра, беше се стъмнило, а когато се отправиха през паркинга към колата, Камил се оплака, че е гладна.

— Явно ще трябва да те нахраня, преди да те прибера в пещерата — пошегува се Зак и плъзна ръка под якето й точно под гърдите. Камил изведнъж застина, когато пръстите му се придвижиха по копринената й риза. Щом двамата се спряха, той я притегли по-близо. — Ако не бяхме на обществено място, щях да те докосна и другаде, Камил. Страшно ме изкушаваш.

Прошепна тези думи в ухото й и леко я целуна, преди да отмести ръката си и да изминат останалите няколко крачки до колата. Тя се свлече на предната седалка. Краката й така трепереха, че едва се държеше.

Зак бе избрал да вечерят в ресторант „Сайд Трек“. Сградата беше някогашно депо и под нея все още стояха железопътните релси. С наслада изядоха по една огромна пържола с гарнитура от пържени картофи след италианското пържено предястие, гарнирано с подправки и топено сирене. Зак поръча бутилка вино с вечерята. Камил почувства как тялото й се изпълни с топлина — от виното и от присъствието на мъжа — нейния съпруг. Той я придума да вземат за десерт по един сладолед с ликьор и бадеми.

— Ако продължавам да ям по толкова, няма да се побера в новите си дрехи! — оплака се тя, докато сервитьорката поставяше пред нея лакомството.

Зак й се усмихваше нежно. Отпиваше от кафето си, спокойно отпуснат на стола. Тя отвърна на усмивката му.

— Зак, искам да поговорим за онези дрехи — бавно каза тя. — Чудесни са, но…

— Камил, сега ти си моя жена. Сдоби се с тази титла по безспорно нетрадиционен начин, но това не променя факта. Всичко материално, което притежавам, вече принадлежи и на теб. Искам да запомниш това и занапред да се възползваш от него.

Той се наведе, с лакти, опрени на масата. Гласът му стана по-тих, а лазурните му очи потърсиха лицето й на светлината на свещите.

— Камил, искам да знаеш… — започна той, но го прекъсна познат глас:

— Зак, откога се мотаеш из града с наемните си работнички?

С Камил едновременно се обърнаха и видяха Ерика Хейзлет, която стоеше, до масата им. Бяха толкова погълнати един от друг, че дори не усетиха кога бе влязла. Тя беше застанала до тях в обичайната си поза на манекен, облечена с мека рокля от синьо жарсе, което галеше стройната й фигура и правеше ледения сив цвят на очите й още по-студен. Тя властно сложи ръката си на рамото на Зак и Камил настръхна от гняв. Нима наистина я беше нарекла наемна работничка!

— Здравей, Ерика.

Зак не стана, а погледна към лицето й, което отразяваше светлината на свещите и изглеждаше прекрасно. Камил наблюдаваше и двамата със свито сърце. Защо трябваше да се появи точно тук и сега и да накара Зак да си спомни как го бяха принудили да се ожени за жена, към която не изпитваше нищо друго, освен презрение. А истинската му избраница беше тази… Какво искаше да каже, преди Ерика да ги прекъсне? Тя винаги се озоваваше до тях в най-неподходящия момент.

— Мисля, че те запознах с Камил — каза Зак, докато Ерика бавно изучаваше с дланта си рамото му.

— Да. Здравей, Камил — каза тя с нескрита досада.

— Здравей, Ерика — отвърна Камил.

Точно тогава един скромен на вид мъж се приближи към Ерика и тя го представи като съдружник на покойния й съпруг, който бил дошъл в Наткес, за да се посъветва с нея по някакъв въпрос, свързан с бизнеса. Камил не успя да разбере цялото му име, понеже Ерика направи това задължително представяне така, че показа явно пренебрежение към придружителя си.

— Не отговори на въпроса ми, Зак. Откога водиш наемните работнички на ресторант?

Красивото лице на Ерика се изкриви, когато на устните й се появи надменна усмивка, а очите й се приковаха в Камил.

— Камил вече не е само работник в нашата къща, Ерика. Тя е моя съпруга. Оженихме се днес следобед.

Тонът, с който Зак изрече това, не изразяваше нищо и Камил внезапно почувства остра болка от съчувствие към него. Сигурно му бе ужасно трудно да приеме една жена за съпруга против волята си и да бъде принуден да я представи на тази, която истински обичаше.

Очите на Ерика заблестяха още по-студено.

— Сигурно се шегуваш — подигравателно каза тя.

— Не, не се шегувам — отсече спокойно Зак.

Ерика дръпна ръката си от рамото му, сякаш се бе опарила. След това насочи към Камил ледения си поглед, изпълнен с омраза. От очите на Камил сякаш изскочиха искри, които се забиха в плътта й като остри игли. Но Камил в миг се разсърди на себе си, че бе допуснала злобата на тази жена да събуди у нея подобно чувство.

Ерика рязко се обърна отново към Зак и заядливо го попита:

— Какво е станало? Бил си невнимателен и е забременяла ли?

Камил тихо извика от негодувание, стана от масата и грабна чантата и якето си. За нейна изненада Зак също стана и я хвана под ръка. Бързо преминаха покрай другата двойка. Придружителят на Ерика, който бе наблюдавал цялата сцена с израз на удивление, остана смаян от грубите й маниери.

Тръгнаха към изхода, но Ерика сграбчи Зак за лакътя и го накара да се обърне. Той държеше ръката на Камил толкова здраво, че тя нямаше друг избор и също се спря.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Зак? Знам, че не си се оженил за нея по любов, защото ме обичаш. Това променя ли нещо между нас? Все още ли изпитваш към мен същите чувства?

Гласът на Ерика бе плътен и уверен, но Камил долови в него умоляващи нотки.

Зак остана няколко мига с поглед, прикован в нея, а в това време Камил се молеше да умре на място, за да не чуе отговора му. Най-сетне той каза:

— Не, Ерика. Това съвсем не променя чувствата ми към теб.

Обърна се рязко и грубо задърпа Камил към колата си.

Сърцето й и останките от нейната гордост бяха разбити. Сякаш огромен товар притискаше дробовете й и я задушаваше. В нейно присъствие мъжът, който от няколко часа й бе съпруг, беше изразил любовта си към друга жена! Защо не бе прекратила церемонията този следобед? Със сигурност Рейбърн не би предпочел синът му и тя да страдат от един брак, сключен без любов! Защо Зак не бе спрял тази игра, преди да бе станало твърде късно? Вярно, че тя щеше да се почувства унищожена, но нима така бе по-добре? Как би могла да понесе постоянно да бъде унижавана, защото щеше да знае, че съпругът й обича Ерика Хейзлет, а беше се оженил за нея по принуда!

Но най-тежко от всичко бе, че тя го обичаше. Цялото й същество викаше към него да отговори на любовта й, макар да знаеше, че е безполезно да се надява. Вечно щеше да я обвинява, че заради нея бе попаднал в капана на един брак, който никога не би пожелал.

Тя едва потискаше риданията, които напираха в нея, докато минаваха по тъмните улици на Наткес към пътя за Брайдъл Рийт. А какво я очакваше там, в ръцете на съпруга й, нямаше представа…