Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Loves encore, 1981 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Валентина Атанасова, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 95гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg(2010)
- Разпознаване и корекция
- sonnni(2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2014)
Издание:
Сандра Браун. Кажи, че ме обичаш
ИК „Хермес“, Пловдив, 1998
Американска. Първо издание
Редактор: Красимир Димовски
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 954-459-507-4
История
- —Добавяне
Четвърта глава
Същата сутрин Камил и Рейбърн започнаха ремонта на Брайдъл Рийт с обсъждане на различни цветове и мотиви. Камил бе изненадана от изключително добрия вкус на възрастния човек. Беше доволна, защото идеите им за това как трябваше да изглежда къщата след ремонта почти съвпадаха. Камил имаше предпочитание към изчистената, ясна и елегантна линия с известна доза изтънченост. Мразеше, когато влезе в някоя стая, да чувства, че се задушава и да не може да оцени достойнствата на самото помещение. Рейбърн одобри избора й на цветове за стените и завесите, тъканите за тапицериите, както и преобладаващите цветове, които старателно бе подбрала. Изпробваха по няколко различни съчетания за всяка стая, докато постигнаха съгласие за най-подходящите тоналности. Тя внимателно записваше на гърба на всяка от мострите какво количество бе необходимо. Искаше, когато съобщава поръчките, да няма грешки или неточности.
Продължиха работата си и следобед, но по настояване на Саймън прекратиха преди четири часа. Саймън я бе посъветвал да се прибере в пристройката и да си почине, но Камил се досещаше, че всъщност той мисли за здравето на Рейбърн и търси начин да го накара да полежи до вечеря.
Камил не се видя със Зак, докато не стана време за вечеря. През целия ден тя мислено преживяваше отново случките от сутринта и се гневеше на себе си, че му бе позволила да я целува с такава буйна страст. Сигурно цял ден й се надсмиваше, когато се сетеше как сама се бе хвърлила в обятията му! Камил почувства силна ревност към онази, която го бе направила толкова вещ в любовното изкуство.
Ненавиждаше се, задето толкова лесно се бе предала. Той едва я бе докоснал, а тя веднага бе готова да му отвърне. Двете години, които бяха изминали след Сноу Бърд, сякаш се стопиха и целувките му върнаха отново опиянението, което я бе обзело тогава, докато лежеше в топлата му прегръдка. Устните му нежно бяха поискали отговор от нея и не бяха останали разочаровани. Ръцете му се придвижваха по тялото й тъй ласкаво, че я оставяха без дъх. Никога не бе допускала друг мъж толкова близо до тялото си. Защо точно Зак, каква власт притежаваше той над нея? Чувството й за независимост и твърдост изчезваше в мига, когато той я притиснеше към себе си. Положението беше опасно: веднъж вече лесно му се бе оставила да я подведе и все още не можеше да се освободи от чувството за вина. Нямаше намерение да повтори същата грешка.
За вечеря Камил облече обикновена памучна рокля. Беше златистожълта на цвят и прекрасно се съчетаваше със златистите петънца в очите й. Когато влезе в салона, видя, че Рейбърн бе седнал в креслото, което бе набелязано за смяна на тапицерията. Беше едно от любимите му и плахо бе помолил Камил да му позволи да го запази, а тя се беше съгласила с усмивка. Зак се бе изправил до един дълъг бюфет и си наливаше питие.
Широките тъмносини панталони стояха съвършено на дългите му силни крака, а светлобежовата копринена риза галеше добре оформените му мускули при всяко движение. Когато чу, че тя влиза, той се обърна. Камил преглътна притеснението си и тихо промълви:
— Добър вечер.
— Здравей. Искаш ли нещо за пиене?
Дори гласът му звучеше съблазнително.
— Бяло вино, моля. С лед.
— Питие за една истинска дама, Камил — каза Рейбърн с одобрение. — Не харесвам жени, които пият силен алкохол. Тъкмо казвах на Зак за някои от плановете, които направихме днес. Още веднъж се убедих във вашия талант.
— Благодаря за комплимента, мистър Прескът. Надявам се, че и синът ви ще бъде доволен от резултата. — Тя погледна към Зак, който все още стоеше до нея с питието, което й бе приготвил. — Ако искаш да видиш какво сме избрали, бих се радвала да ти покажа, преди да се обадя и да дам поръчките си.
— Много любезно от твоя страна, Камил, но аз също се доверявам на преценката ти. Казах ти мнението си за това как не трябва да изглежда къщата. Татко твърди, че харесваш семплия дизайн. Ще оставя на вас двамата да се погрижите за ремонта, а резултатът ще бъде изненада за мен.
Със сигурност бе в добро настроение. Тя бе очаквала отново да се държи саркастично, особено след сутрешната случка в стаята й. Този Зак повече приличаше на чаровника, който за първи път я бе прелъстил в Сноу Бърд. Но така беше дори по-опасен, трябваше да бъде нащрек.
След вечерята Рейбърн накара сина си да разкаже на Камил за плантацията им. Тя бе впечатлена от това, което успя да научи въпреки сдържаността на Зак. Той сякаш се чувстваше неудобно заради голямата площ земя, която притежаваше и управляваше, и от огромните приходи, които тя му носеше всяка година. Основната им култура бе памук, но отглеждаха и други в по-малки количества и дори бяха започнали да развъждат коне — дейност, която Зак желаеше да доразвие.
— Наткес има толкова богата история! — отбеляза Камил, когато разговорът прекъсна за малко. — Винаги съм обичала да чета за нея.
— Интересно е, че повечето от нашите прадеди, които са основали колонията, са избрали да живеят по високите хълмове край река Мисисипи, а плантациите им са били от другата страна, в Луизиана. Сигурно те са били първите американци, които ежедневно са пътували до работата си и обратно.
Зак се усмихна и цялото му лице засия, а в лазурносините му очи се отразяваха пламъците на свещите. Камил се почувства щастлива за първи път от пристигането си.
— Искам някой ден, докато времето е все още подходящо за излет, да заведеш Камил до плантацията, и да си направите една приятна разходка — каза Рейбърн.
Погледите на Камил и Зак, който седеше срещу нея, се срещнаха. Сърцето й подскочи при мисълта за един цял ден насаме с него. Очите му я гледаха тъй предизвикателно, че я накараха да отмести поглед.
— Аз също бих искал да я разведа из плантацията — съгласи се той, докато ставаше от масата. — Но сега трябва да ме извините. Тази вечер имам среща.
Спокойствието и безразличието, с което направи това съобщение, порази Камил като гръм. Но тя веднага се ядоса на себе си заради чувството, което изпита. Какво от това, че щеше да прекара вечерта с друга жена? Това съвсем не я засягаше. Но защо тогава веселото й настроение отпреди само няколко мига изведнъж изчезна? Зак пожела лека нощ първо на баща си, а след това и на нея, и с леки стъпки излезе от стаята. Стори й се, че погледът му към нея бе подигравателен и надменен. И тогава гневът към собствената й личност се обърна към него. Трябваше да му покаже, че за нея нямаше да има никакво значение дори ако си бе уговорил срещи с десет жени за една нощ!
Тя прие да участва в една игра на бридж. Рейбърн се явяваше неин партньор, а другата двойка бяха Саймън и Диърли. Закачаше се с тях и се преструваше, че се забавлява. А в душата си не преставаше да се измъчва от мисълта коя ли бе жената, която цяла вечер се радваше на вниманието на Зак.
Дните минаваха бързо. След едноседмични обсъждания Рейбърн и Камил вече бяха решили какви материали да поръчат за обзавеждането на къщата. Камил позвъни на своята помощница в Атланта и подробно й продиктува списъка с поръчките, които тя трябваше да направи. Камил я помоли да се обади, ако не успее да намери нещо или възникнат други проблеми със заявките, а след това пожела да разговаря с майка си. Поприказваха си, Камил я увери, че е добре и че семейство Прескът са очарователни. Поне по-възрастният от тях, добави тя наум.
Радко виждаше Зак през деня. Той тръгваше за плантацията рано и се връщаше точно преди вечеря. Много често дори не сядаше с тях на масата и Рейбърн споменаваше, че имал други планове. Отсъствието му й причиняваше болка, защото въпреки че не желаеше да си признае, през тези дни всичките й мисли се въртяха около него. Чувстваше се щастлива, когато той седеше срещу нея на масата вечер. Въпреки завоалираните му намеци, които само тя разбираше, компанията му й бе приятна. Безочието и сарказмът му дълбоко я нараняваха, но предпочиташе да страда, отколкото да го няма.
Никога не говореше за жената, с която излизаше, и Камил не би научила нещо за нея, ако Рейбърн веднъж не бе я назовал „вдовицата Хейзлет“. Тя се опита да довърши вечерята си спокойно, след като той за пръв път спомена тази, която бе спечелила симпатията на Зак.
— Вдовицата Хейзлет? — попита Камил с престорено безразличие.
— Да, Зак често се вижда с нея, въпреки че аз никак не я харесвам. Тя е… фалшива, превзета. Всеки път, когато е със Зак, го пази ревниво като орлица малкото си и не допуска до него почти никого. Освен това тя е привърженик на модерните идеи за възпитание на децата. Има две свои, те са чудесни хлапета, любезни и умни. Но всяка есен ги изпраща в пансион, а летните им ваканции запълва с ученически лагери и гостуване при бабите и дядовците. Надявам се Зак да прояви достатъчно здрав разум и да не се обвързва сериозно с такава жена.
Камил се усмихна на себе си, но преди да погледне към Рейбърн, лицето й прие отново сериозно изражение. Вече имаше поне известна представа за приятелката на Зак и знаеше, че тя не се ползва с одобрението на баща му. Безспорно Камил бе в по-добра позиция от нея.
Изведнъж тя стана. Какво я интересуваше любовният живот на Зак? Що за човек би бил този, който прелъстява едно невинно момиче, а след това не изпитва никакво чувство на угризение за това, че й е отнел нещо, което никога не би му принадлежало? Освен, разбира се, ако станеше неин съпруг. Не, не й трябваше мъж като Закъри Прескът.
Тя почти успя да убеди себе си в това.
Помагайки си с местния телефонен указател, Камил започна да преговаря с дърводелци, бояджии, работници по лепене на тапети, тапицери, шивачки. Името Прескът бе доста известно, както и Брайдъл Рийт. Тя с радост установи, че нямаше да има проблеми с намирането на специалисти, които да й помагат при ремонта на къщата.
Работните дни протичаха по един и същ начин, спокойно и без умора.
Неусетно настъпи есента. Летните цветя на терасата вече не бяха така отрупани с цвят, само хризантемите украсяваха Брайдъл Рийт с дъга от есенни багри.
Една сутрин от ниско надвесените облаци, които от няколко дни помрачаваха небето, заваля дъжд. Саймън позвъни в стаята на Камил, за да й съобщи, че Рейбърн няма да слезе за закуска и че тя може да ползва почивен ден. Възрастният джентълмен решил да прекара деня в стаята си и да прегледа счетоводните книжа на плантацията. Камил знаеше, че с всичко, свързано с фермата, се занимава Зак, но й бе приятно да научи, че той позволяваше на баща си да ръководи счетоводството и по този начин поддържаше у него чувството, че все още може да бъде полезен.
Докато обуваше удобни джинси и тъмна памучна риза, тя реши през този ден да претършува тавана. Още откакто Рейбърн за първи път бе споменал за него, имаше силно желание да провери какви съкровища се криеха там.
Докато наблюдаваше дъждовните струи навън, които образуваха голяма локва на терасата, тя с тревога си спомни, че няма чадър. Влезе в банята, откачи една хавлиена кърпа и покри с нея главата си. Бе пригладила косите си назад и ги бе прихванала с голяма шнола.
Тя бързо претича през покритата площадка пред пристройката, пое си дълбоко дъх, върза кърпата като забрадка ниско над очите и побягна слепешком по хлъзгавата тераса.
Изведнъж се блъсна в една грамада от мускули и разпозна дълбокия басов смях на Зак. Той обгърна талията й.
— Ей, внимавай да не паднеш!
Тя вдигна очи към него изпод кърпата, той държеше голям чадър, който покриваше и двамата. Като я подкрепяше с ръка, успя да я преведе между локвите до задната врата на къщата.
Когато влязоха, Зак изтръска чадъра, подпря го на стената и прокара пръсти по мокрите си, изсветлели от слънцето коси.
— Господи, какъв порой! Саймън се сети, че нямаш чадър, и затова се запътих да те взема. Трябваше да ме почакаш.
Усмивката му бе ослепителна, а и сърцето на Камил все още не се бе успокоило след ненадейния й допир с тръпнещото му тяло. Джинсите му бяха стари, изглеждаха удобни и плътно прилепнаха по бедрата му, когато той важно прекрачи прага на кухнята.
— Хайде! Питките вече се пекат. Как предпочиташ яйцата?
— Ти приготвяш закуска? — недоверчиво попита Камил.
— Разбира се — отвърна той и сви рамене. — Защо не? Не съм сакат.
В тона му се долавяше известно раздразнение.
— Как предпочиташ яйцата? — повтори той въпроса си, като наблягаше на всяка дума.
— Бъркани — отговори тя с усмивка, отиде до барплота и си наля чаша кафе от електрическия кафеник.
Той се обърна към печката с гръб към нея.
— Препържени или не?
— Много препържени — отвърна тя.
Той се смръщи и погледна към нея с израз на човек, който е вкусил нещо неприятно.
— Тогава първо ще извадя моите — промърмори, докато започваше да разбива яйцата в една купа. — Съжалявам, че тази сутрин няма да има овесена каша. Оставям я да ври прекалено дълго и залепва. После Диърли ми се кара, когато трябва да търка тенджерата.
Камил се засмя.
Кухнята се изпълни с мириса на пържения бекон и печените питки, докато тя подреждаше масата. Зак я осведоми, че Диърли бе отишла на посещение при болна приятелка, а Саймън е горе при Рейбърн. Тишината в къщата и проливният дъжд навън ги накараха да се почувстват сами, в свой собствен свят. Камил се усмихна, когато си помисли, че точно така щеше да бъде, ако се бяха запознали при други обстоятелства, ако се бяха влюбили и създали семейство. Сигурно щяха да прекарат много сутрини като тази. Може би вече щеше да се е появило и дете.
Тя не осъзнаваше, че докато гледаше гърба на Зак, погледът й бе изпълнен с нежност. Когато се обърна с чиния препържени яйца, той сякаш разчете мислите, изписани върху лицето й.
Сложи чинията на масата, преметна крака си през облегалката на стола и седна, като се усмихваше дяволито.
— Не знам какво си фантазираш, но изгарям от желание да разбера. Изглежда, е нещо дяволски приятно.
Камил намаза обилно с масло питката си, не смееше да срещне погледа му.
— Ами… просто си представях какво може да открия днес на тавана.
— Лъжеш — тихо прошепна той. Нежността в гласа му накара пръстите на ръцете й да трепнат, тя изпусна ножа и той издрънча върху чинията й.
Няколко минути се храниха мълчаливо, а след това Камил похвали готварските му способности. Когато тя привърши със закуската, се залови да прибира съдовете и приборите от масата.
— Аз ще измия чиниите — изненадващо предложи той. — Но преди това ще пийна още една чаша кафе. Приятно прекарване на тавана!
Тя напусна уюта на кухнята, а Зак остана на масата и разсеяно си наля чаша горещо кафе.
Входът за тавана бе в стаята, която Рейбърн упорито назоваваше детска. Камил спря пред неговата врата и плахо почука. Отвори Саймън и тя го предупреди, че отива на тавана, за да не се притеснят, ако чуят тропот отгоре. Рейбърн я поздрави от другия край на стаята, а Камил продължи към стълбите, които водеха към тавана. Те започваха от един килер. Камил смело се изкачи по тях, като отмахваше паяжините пред лицето си. Отвори вратата на таванското помещение и потърси опипом ключа за осветлението там, където Саймън бе й казал, че се намира. Таванът нямаше прозорци и пред нея бе непрогледна тъмнина. Когато щракна ключа, помещението се обля от светлината на електрическа крушка, висяща на жица от тавана.
Стаята се простираше почти по цялата дължина на къщата. До едната стена под покрива бяха струпани сандъци и куфари, а из цялото помещение бяха разпръснати кутии с различна големина. До друга от стените бяха поставени рафтове, върху които имаше много кашони, на повечето от които бяха залепени етикети с опис на съдържанието. Част от мебелите, за да не събират прах, бяха покрити с големи платна и Камил можеше само да гадае какво се крие под тях.
Нетърпеливо отметна къдриците си, които бяха се спуснали пред лицето й, и се залови за работа. Когато протегна ръце, за да стигне до няколко кутии на по-ниските рафтове, блузата й се измъкна от колана на джинсите. Тя върза краищата й на възел над корема си.
Първите няколко кутии, които отвори, бяха пълни с вехтории и не я впечатлиха с нищо. В тях не откри никакви скрити съкровища. Намери няколко кристални купи, които можеха да се използват, ако се измият и лъснат, така че отново да заблестят.
Бурята навън се усили. Дъждът трополеше по покрива точно над главата й, някъде наблизо тресна гръм. Тъкмо се пресягаше към една кутия на горните рафтове, когато нечий глас зад гърба й я предупреди:
— Така можеш да се нараниш. Аз ще ти помогна!
— Стресна ме! — извика тя, като се чудеше как Зак се бе качил по стълбите, без да го чуе. Но тогава си спомни за оглушителния гръм. Не искаше Зак да разбере колко се бе изплашила от внезапната му поява. — Няма нужда да се промъкваш като котка! А и мога сама да си сваля кутията! — твърдо заяви тя и отново се пресегна към рафта. Тъкмо пръстите й докоснаха ръба на полицата, усети как широките гърди на Зак се долепиха до гърба й. Той се наведе напред и протегна силните си ръце над нея. Но вместо да хване кутията, както тя очакваше, я обгърна и я придърпа към себе си. С вдигнати нагоре ръце, тя се почувства безпомощна. Тъкмо се канеше да му каже какво мисли за надменното му държане, когато над тях изведнъж се разнесе силен гръм, лампата угасна и таванът потъна в пълен мрак. Камил едва се сдържа да не изпищи.
— Спокойно, всичко е наред. Аз съм тук, до теб! — Гласът на Зак бе спокоен, но тя замалко не прихна, когато чу утешителните му думи. Той дори не предполагаше, че уплахата й бе толкова силна именно защото той бе тук. Това, което най-много я плашеше, бе непреодолимото излъчване на този силен и енергичен мъж, който стоеше зад нея в мрака.
Големите му загрубели ръце, които все още държаха нейните, донякъде й вдъхваха увереност, но изведнъж те нежно се плъзнаха към раменете й. Той дълго милва шията й, а след това обхвана тялото й така, че я накара да затрепери. Накрая притисна оголената й талия.
От неспокойното му дишане къдриците на Камил потрепваха. Устните му, които обходиха тила й с кратки нежни целувки, бяха неустоими. Ръката му се плъзна под колана на джинсите й, бавно погали стегнатия й корем и това сякаш я хипнотизира.
— Камил! — простена Зак, докато развързваше краищата на ризата, пристегната под гърдите й.
Той целуна крайчеца на устните й, като продължаваше да шепне името й. Камил почувства приятен трепет между бедрата си, обърна се към него и тихо произнесе името му. Несъзнателно обви ръце около врата му, приближи лицето му към своето и устните им се срещнаха в мрака.
Сляха се в дълбока целувка, притискайки телата си. Когато усети вкуса на устните му, вдъхна аромата, по който би могла да познае Зак дори без да го вижда. Зарови пръстите си в пригладените му назад коси, почувства мекотата им и пламна от възбуда. Той плъзна ръка към бедрата й, притегли я още по-близо до себе си и при допира с неговото тяло тя усети силата на желанието му. Това я накара да трепне и да осъзнае, че самата също изпитваше непреодолим копнеж.
Той стисна ръката й и Камил почувства как езикът му докосна дланта й, дъхът му я стопли. Тогава той сложи ръката й на гърдите си и прошепна настоятелно:
— Прегърни ме, Камил.
Тя се поколеба само миг преди да отпусне глава на гърдите му, да разкопчае две копчета на ризата му и да плъзне ръката си под нея. Пръстите й заиграха по космите му, а когато събра повече смелост и придвижи ръката надолу, тя усети твърдостта му.
— О, господи! — извика той, преди устните му отново да потърсят нейните и да се впият в тях.
Ръцете му се промъкнаха под ризата й и се опитаха да разкопчеят сутиена й. Лампата отново светна.
Изведнъж те виновно се отдръпнаха един от друг и запремигваха при внезапната промяна от пълен мрак към силна светлина. Като че ли се опитваха да си спомнят къде се намират и какво бяха правили, преди да ги завладее страстта.
Камил се осмели да погледне към Зак, но той така нервно приглади косите си, че тя не посмя да му проговори. Обърна се с гръб към него и натъпка ризата в панталоните си.
— Зак, добре ли сте с Камил горе? — попита Саймън загрижено. Гласът му идеше откъм долните стъпала.
Зак се засмя пресилено и с леко раздразнение отвърна:
— Да, всичко е наред. Тук отново е светло.
— Добре, просто исках да се уверя, че не сте пострадали.
Те чуха стъпките на Саймън да се отдалечават към стаята, от която бе дошъл. След това на тавана настъпи тишина, нарушавана само от тежкото им дишане и барабаненето на дъжда по покрива.
Камил свенливо вдигна очи и срещна саркастичната усмивка на Зак.
— Поздравления, Камил! Спаси се от поредното ми посегателство върху твоята чест.
Хладнокръвието, с което изрече това, я нарани, но тя не каза нищо. Той се обърна и тръгна надолу по стълбите, но спря за миг.
— И този път — каза, преди главата му да се скрие зад горните стъпала.