Сандра Браун
Кажи, че ме обичаш (2)

Втора глава

Камил взе душ и наметна бял халат. Не бе затворила капаците на прозорците, за да не спират и без това едва доловимия полъх на вятъра, но докато лежеше, се надяваше никой от хората, които минаваха покрай стаята й, да не надникне вътре. Чаршафите на леглото й бяха хладни и ухаеха на свежест. Тя се изтегна, напрягайки всичките си мускули. След това бавно ги отпусна и с наслада почувства как освобождава тялото си от напрежението, което я обзе още когато видя Зак Прескът в коридора.

Никога, дори в най-смелите си фантазии, не бе предполагала, че ще срещне отново този човек. Фактът, че той бе собственик на имението Брайдъл Рийт, чиято къща бе наета да възстанови, я поставяше в непоносимо положение. Как да се справи с него? Най-лесно би било да избяга, както Зак се бе досетил, че възнамеряваше да направи. Но сега знаеше, че не бива да предприема такава крайна мярка. Първо, ако се откаже, би пропуснала една изключителна възможност да напредне в кариерата си. Нуждаеше се от такъв важен проект, който в бъдеще да й служи като образец. Сумата, която щеше да получи, ако го осъществи, също не бе за пренебрегване. Рейбърн Прескът разчиташе на Камил и тя не желаеше да го разочарова, особено след като разбра, че е сериозно болен. Как щеше да обясни на майка си защо отказва поръчката? Разбира се, нямаше да й каже истината. Освен това трябваше да си признае, че не желаеше да достави удоволствие на Зак, като се откаже заради него. Той щеше да злорадства при мисълта, че тя отново проявява слабост. Щеше да си въобрази, че не бе достатъчно силна да понесе напрежението. Не, нямаше да му позволи да се наслаждава на победата си! „Ще си върша работата и ще му обръщам колкото е възможно по-малко внимание“, реши Камил.

Тя зарови ли е във възглавницата и заплака. Малко жени на света биха останали равнодушни в присъствието на мъж като Закъри Прескът… Та нали и тя самата не бе могла да му устои в Юта?

Камил въздъхна. Колкото повече ненавиждаше спомените, свързани с него, и се мъчеше да ги пропъди, толкова по-ясно те се открояваха. Трябваше да преодолее силата, с която я връхлитаха. Престана да се мъчи да се отърси от тях и се предаде на сладката болка, с която я изпълваха. Спомни си за Юта… за Сноу Бърд… за Зак.

Онази ски екскурзия бе подарък от майка й по случай дипломирането. Камил се почувства виновна, понеже знаеше колко скъпо струва това и не пожела да го приеме. Майка й бе вдовица и имаше известни финансови затруднения. Но всичко бе вече уредено, Марта настояваше, а освен това Камил трябваше да замине заедно с две свои приятелки. Родителите на момичетата се бяха срещнали тайно, за да планират зимното им приключение, понеже трите състудентки завършваха в края на есенния семестър.

Кати Грейсън и Ян Мърфи бяха като сестри на Камил. Трите заедно прекарваха часове в стаите си в пансиона, унесени в мечти за приключения, каквото очакваха да бъде тази екскурзия. Кати и Ян бяха опитни скиорки и повече мислеха дали там ще се запознаят с приятни млади мъже, отколкото какви бяха условията на пистите. Камил никога не бе карала ски и се притесняваше дали ще се научи.

Курортното селище Сноу Бърд, което се намираше на един час път от Солт Лейк Сити, бе точно каквото си го бяха представяли. Трите млади жени се качиха развеселени до стаите си в хижата и закачливо разговаряха за мъжа, когото бяха срещнали в асансьора, за плановете си за вечерта и най-вече за това какво щяха да облекат.

На вечеря Кати и Ян се запознаха с двама калифорнийци. Камил бе по-предпазлива в общуването си с непознати мъже. В колежа бе имала много приятели момчета, както и няколко кратки любовни авантюри, някои от които бяха оставили лоши спомени, а други — приятни, но не можеше безразсъдно да се впуска в многобройни краткотрайни връзки, както правеха приятелките й.

През първите два дни тя се съсредоточи върху уроците по ски. Докато се упражняваше на пистата за начинаещи, се чувстваше като тромаво джудже пред Кати и Ян, които се състезаваха по стръмните планински склонове със своите опитни калифорнийски приятели.

Всеки неин мускул с болка се съпротивляваше срещу мъчението, на което го подлагаше, и почти целите й хълбоци и бедра се бяха покрили със синини. Удаваше ли й се този спорт? Като че ли всички го обичаха, а тя сигурно беше изключение.

Но вечерта на втория ден, както си седеше в столовата на хижата, тя трепна… Кати и Ян бяха отишли да вечерят с приятелите си в Солт Лейк Сити и въпреки че бяха я поканили да ги придружи, тя бе предпочела да остане сама. Не желаеше да се чувства излишна, искаше бързо да се навечеря, а после да се качи в стаята си и да се потопи в горещата вана, за да облекчи поне отчасти болките от контузиите си.

Не бе очаквала, че някой ще я заговори. Изненадана, чу гласа на Зак, който я попита сама ли е и дали би му позволила да й прави компания по време на вечеря. Обърна се, за да види чий е този интересен глас, и веднага бе привлечена от ярките му сини очи. Усмивката му бе приятна и спокойна, излъчваше невероятен чар. Дали не бе сбъркал? Нима наистина този мъж, видимо по-възрастен от нея, я бе поканил да вечеря заедно с него?

Едва смънка нещо в отговор на въпроса му и той седна срещу нея. Споменът и за следващите няколко минути се губеше. Бе така зашеметена от поразителното му излъчване, че по-късно само се молеше в отговорите й да е проличала поне част от нейната интелигентност. Но скоро закачливият му маниер я предразположи и те започнаха да разговарят приятелски за филми, книги и за ски.

По акцента му разбра, че е от Юга, а когато го попита с какво се занимава, той се засмя и отвърна, че е фермер. Тя си помисли, че се шегува, и също се засмя, след което преминаха на друга тема. С елегантен жест я покани на танц, но тя му отказа с признанието, че има толкова много контузии, та не би се захванала с нищо, което изисква и най-малкото физическо усилие. Когато свършиха с вечерята, продължиха разговора си на чаша капучино пред огромната камина в единия край на столовата. След това той я изпрати до стаята й.

— Ще дойдеш ли утре на пистата?

— Предполагам, че тогава ще съм в по-добра форма — засмя се тя.

Усмивката и маниерите му бяха толкова пленителни, че я накараха пак да се усмихне от искрена радост.

— Благодаря ти, че се съгласи да вечеряш с мен, Камил. Може би ще се видим утре на склона. — Той подържа малко ръката й в своята, след това се обърна и се отправи със спокойна походка към асансьора.

На следващата сутрин Камил бе обзета от необяснимо безпокойство. Припряно облече ски костюма, който най-много й отиваше. Разсърди се на себе си, че се държеше като гимназистка, която се е увлякла по капитана на футболния отбор, но щом слезе за закуска, затърси с поглед лицето му в столовата.

Беше вече почти обяд, когато го видя отново. Той профуча покрай нея със зашеметяваща скорост. Но след това свърна и заора ските в снега, изчаквайки я да го настигне. Никак не й се искаше да види колко тромаво се пързаляше.

— Добър ден! — весело извика той. Разрошените му от вятъра коси блестяха от ярката слънчева светлина. Тесният скиорски клин особено силно подчертаваше стройната му фигура, а слънцето на Юта придаваше на очите му ослепителен сапфирен блясък.

През останалата част на деня той почти не се отдалечаваше от нея. Когато тя се обърнеше неочаквано и забележеше, че я гледа, отвръщаше на усмивката му. По време на обяда, щом той се приближи и й заговори, Кати и Ян едва не се задавиха със сандвичите си.

— Кинозвезда ли е? Боже мой, колко е красив! Камил, какво ти се е случило снощи? Криеш ли нещо от нас? Разкажи ни всичко.

Камил бе объркана от прекаления им интерес. Всъщност нямаше нищо за разказване — просто се бе държала любезно.

Вечеря с двете си умърлушени съквартирантки, чиито приятели си бяха заминали следобеда. Когато след това започна скромната танцова забава, Зак им се представи и покани Камил на танц. Тя му позволи да обвие ръце около нея, като се опита да не обръща внимание на изумените очи на приятелките си. Искрено се надяваше Зак да не е забелязал любопитните им погледи.

Той я притегли към себе си внимателно, тя се почувства безпомощна в силните му ръце. И това бе шеметно, опияняващо усещане. Зак танцуваше артистично, както вършеше и всичко останало, и Камил следваше опитните му движения. В един момент зарови брадичката си в тъмните й коси и като че ли прошепна нещо или може би само така й се стори.

Когато я освободи от прегръдката си и я поведе обратно към масата, тя едва прикриваше съжалението си.

На другата сутрин след закуска той се приближи към нея и поздрави Кати и Ян с покоряваща усмивка.

— Днес на таблото за афиши има обява за разходка с каруца. Искаш ли да отидем, Камил?

— Да — съгласи се тя и отвърна на усмивката му. — Сигурно ще бъде забавно. — Стараеше се да говори спокойно, а сърцето й щеше да се пръсне от вълнение.

— Добре, тогава ще мина да те взема от стаята ти малко преди девет.

Махаха си през целия ден, когато се разминаваха по склоновете. Той не се прибра в хижата за вечеря, а Камил побърза да се нахрани и се качи в стаята си, за да се преоблече за разходката. Обу чифт тесни джинси, които смяташе, че най-добре биха подчертали фигурата й, и натъпка крачолите им във високите до коленете ботуши. Облече мек пуловер от ангорска вълна. Бе сменила плътното бельо, което носеше под скиорския екип, с по-фино, като се надяваше, че няма да й бъде студено.

Докато слизаха с асансьора, след като Зак я бе повикал от стаята й, тя крадешком поглеждаше към него. Той също бе обут с джинси. Изпод оръфаните им подгъви се подаваха износени каубойски ботуши. Под овчия си кожух бе облякъл бял плетен пуловер от дебела прежда. Китките му бяха почернели от слънцето и покрити със светли косми.

Преди да излязат и да се отправят към фургона, теглен от коне, той я придърпа към себе си и внимателно събра ръбовете на палтото й от заешка кожа. Закопча ципа й, издърпвайки го плавно покрай гърдите й чак до брадичката.

— Не искам да настинеш — прошепна той и Камил потръпна, долавяйки нежната нотка в гласа му.

Настаниха се в закритата каруца за сено, сгушени под одеялата, които бяха получили от хижата. Всички запяха. Камил се усмихна, щом приятният му баритон докосна слуха й, а топлият му дъх погали лицето й.

Той обгърна раменете й и я притегли по-близо до себе си. Вече бяха преплели краката си, за да се топлят. Тя потръпна, когато той разкопча ципа на кожуха й, пъхна ръка под него и докосна шията й. Пулсът й започна да се учестява, когато пръстите му игриво погалиха врата й. Когато тя свенливо вдигна очи и го погледна, той само се усмихна, наведе се и нежно я целуна по челото. Щом се върнаха с фургона до хижата, тъкмо бе започнал да вали сняг. Зак я свали на ръце и Камил тръгна нагоре по стълбите, които водеха до сградата. Той нежно хвана лакътя й и внимателно я придърпа назад.

— Мога да направя по чаша капучино. Искаш ли да дойдеш в стаята ми и да те почерпя?

Гласът му бе толкова вълнуващ, усмивката — толкова нежна, че Камил не можа да им устои, въпреки че в съзнанието й вече просветна предупредителната лампичка. Тя кимна безмълвно и го хвана под ръка. Тръгнаха по заледените пътеки на комплекса към няколко други сгради. Това бяха вили с частни апартаменти. Зак обясни, че негов приятел притежава един от тях, в който му бе позволил да отседне. Той отключи вратата на една от стаите. Очевидно това бе мъжко жилище — таванът бе висок и наклонен и се виждаха грубите масивни греди на покрива. Изрисуваният прозорец в единия край на стаята бе отворен и през него се откриваше красив планински изглед. В кухненската ниша се влизаше през остъклена врата, а до нея, както Камил се досети, беше банята. Срещу каменната камина на отсрещната стена имаше огромна спалня с небрежно метната велурена покривка.

За да прикрие вълнението си, Камил каза:

— Явно тук класата е по-висока! Моята стая в хижата е хубава, но не може да се сравнява с тази.

Той й помогна да си свали палтото и го преметна на един стол.

— Да, приятелят ми няма проблеми с парите. Не вярвам да е идвал тук повече от два пъти. Седни до камината, аз ще приготвя питиетата.

Влезе в кухнята, подсвирквайки си с уста. Изглежда, бе свикнал да остава насаме с жена в това жилище, малко по-голямо от луксозна спалня. Камил отиде до прозореца и разгледа пейзажа, като слушаше тракането на съдовете в кухнята.

— Заваля по-силно. Добре че навреме свършихме разходката си. — Тя неволно дръпна въжето, с което се спускаха пердетата.

Той се опита да сдържи усмивката си, когато видя това. Връщаше се от кухнята с две големи чаши, от които се издигаше пара. Тя се чувстваше като глупачка — нима наистина бе спуснала пердетата! Дали не беше си помислил, че желае да създаде интимна обстановка?

Той я притегли към себе си на постелката пред камината, изу мокрите й ботуши и разтри пръстите й, а след това протегна краката си към огъня.

Поговориха за незначителни неща. И се посмяха, когато си спомниха за един човек от каруцата за сено, който пееше фалшиво, но викаше най-силно от всички и объркваше останалите.

След като изпиха капучиното и баналният разговор, който донякъде успокояваше напрежението между тях, замря, той взе чашата й и я остави до своята. Обърна се към нея, обгърна нежно лицето й и го приближи към своето.

Устните му, които я докоснаха, бяха топли и неустоими и сякаш я приканиха да отговори на тази нежност. Когато за пръв път докосна езика му със своя, през тялото й сякаш премина ток и тя поривисто го прегърна. Беше си представяла, че го целува, но не бе подготвена за усещането, което се разпали у нея.

Горещи, страстни целувки обсипаха лицето и шията й и тя съвсем не усети как той успя да съблече пуловера й. След това с усмивка прикова поглед върху ефирната тъкан на прозрачния й сутиен, който не прикриваше гърдите й, а, напротив, привличаше вниманието върху тях.

— Няма голяма полза от него — засмя се той и го разкопча отпред.

Ръцете му бяха опитни и разпалваха у нея желание, което никой от непохватните юноши в колежа не бе успял да събуди. Той зарови лице между гърдите й и прошепна:

— Камил, Камил, толкова си сладка. И красива! Искам да се любим…

Не си спомняше дали бе кимнала, или бе казала нещо в знак на съгласие, или той бе приел мълчанието й като доказателство, че и тя желаеше същото. Мъжът я отнесе до леглото и отмести велурената покривка. Сигурно сама си бе събула джинсите, докато той с гръб към нея сваляше дрехите си, понеже помнеше, че в следващия миг двамата лежаха голи един до друг под чаршафите. Тялото му бе великолепно. Отраженията на пламъците танцуваха из цялата стая и обсипваха косъмчетата по гърдите, ръцете и краката му със златиста светлина.

— Камил — шептеше той, докато милваше гърдите й. Впи устните си в нейните и тя бе безсилна да устои на страстта му. Любеше я нежно и пламенно. Бе я повел със себе си на страстно пътешествие и когато достигнаха кулминацията, фантазиите на Камил избледняха пред блаженството, което изпита в действителност.

Когато най-сетне се отдели от нея, той приглади влажните къдрици на слепоочията й и потърси кехлибарените й очи.

— Трябваше да ми кажеш, Камил. Съжалявам…

Тя се отпусна в прегръдките му и с наслада се заслуша в спокойния ритъм на сърцето му.

— Наистина ли? — прошепна тя.

Той тихо се засмя, но я придърпа към себе си и започна нежно да я милва, заровил лице в къдриците й.

— Защо не ми каза?

Тя се надигна и го погледна недоверчиво.

— Ами защото това не е нещо, което се вметва ей така, между другото. „Какъв чудесен ден! О, впрочем знаеш ли, никога преди не съм спала с мъж.“ Какво щеше да направиш, ако бях ти се разкрила?

— Може би същото — отвърна той и плъзна поглед към гърдите й. — Не бих могъл да ти устоя.

Отново я целуна, а след това й помогна да се обърне настрани и я притисна към гърдите си.

— Заспивай.

Той докосна с устни ухото й и положи глава до нея на същата възглавница.

Камил не мигна през цялата нощ. По равномерното му дишане разбра, че той спеше, но тя така се вълнуваше, че не можа да затвори очи. Косите й потрепваха от топлия му дъх. Силната му ръка бе обхванала хълбока й. Чувстваше топлина, спокойствие и сигурност. Сякаш си бе у дома. Безгрижна и щастлива.

Въпреки че беше толкова неопитна, тя с радост бе чула тихите му стонове от удоволствие. Бе го накарала да изпита наслада.

Нещо в тези думи я измъчваше, понеже те изпълниха съзнанието й с нежелани мисли. Нима за него това беше само едно кратко пътуване за удоволствие? По всичко личеше, че бе доста опитен в любовното изкуство, сигурно не можеше да се отърве от жени.

Чак сега Камил осъзна, че се беше предала без съпротива. Доброволно се бе втурнала в прегръдките му, в леглото му! Тогава се опита да си припомни това, което знаеше за него. Нищо! Нищо, освен името му и че имаше заможен приятел, чиято собственост бе това легло, в което така лекомислено се бе отдала. Той също не беше я измъчвал с въпроси за самата нея. Не искаше да знае, не го интересуваше. Беше се позабавлявал няколко дни и една нощ с жена, по-млада от него с десетина години, чиято неопитност навярно го възбуждаше. Камил се почувства опетнена и засрамена. Ласките му бяха нежни, внимателни и й се сториха искрени, но бе сигурна, че те са били част от плана му да се домогне до нея.

Следващата ужасяваща мисъл я накара да потръпне. Ами ако е забременяла? Господи! Не вземаше никакви противозачатъчни. Ами ако вече носеше детето на този непознат?

Тя изпадна в паника. Реши да избяга. Отскубна се от топлата му прегръдка, като направи невероятно усилие да не го събуди. Събра си дрехите и се облече с треперещи пръсти. След като тихо се изниза през вратата, побягна в снежната виелица към хижата и поиска от сънения хотелиер да изготви сметката й и да уреди превоза на багажа й обратно до Солт Лейк Сити. Когато той се опита да й откаже, понеже бе рисковано да се преминава през планинския проход в такава снежна буря, тя успя да го убеди, че наистина й се налага спешно да замине. Избегна изпитателния му поглед.

Качи се в стаята си и бързо опакова багажа, като едва сдържаше плача си. Написа кратка бележка на приятелките си, за да не се разтревожат от внезапното й заминаване. Излъга, че се бе обадила майка й, за да й съобщи, че някакъв стар приятел на семейството бил зле и нямало вероятност да оживее. Историята й се стори доста неправдоподобна, но обърканото й съзнание не успя да съчини по-добра.

Тръгна през нощта и пристигна в Солт Лейк Сити на разсъмване. Бе благодарна, че старият микробус от хижата и съненият шофьор я бяха откарали невредима до летището.

Качи се на първия самолет, който летеше на изток и правеше връзка за Атланта.

 

 

Сега бе средата на септември и те се намираха в Наткес, Мисисипи. Онези събития се бяха случили през декември в една заснежена планина в Юта. Оттогава бяха минали почти две години, но споменът за Зак Прескът не бе преставал да я преследва.

Като си мислеше за всичко това, тя си спомни, че миг преди да си тръгне, бе хвърлила последен поглед към леглото, където спеше той. Под чаршафа личаха очертанията на мъжественото му тяло, косите му падаха над челото в безпорядък, а тъмните му мигли бяха отпуснати. Тогава я бе пронизала остра болка, мъчителна като глад, която едва не я накара да промени решението си.

Но ето че отново почувства тази болка…