Катлийн Корбел
Романтично пътешествие (6)

Шеста глава

Ай Би Ен, шест и трийсет, новините с Марша Филипс:

„Новините във вторник. Преди да се разделим, искам от името на Пит Купър да благодаря на всички, които му изпратиха писма, телеграми и домашни рецепти. Както вече съобщихме, става дума за обикновен случай на ларингит. Надяваме се Пит да бъде сред нас следващата седмица!“

— Кога се научи да целуваш така?

— Моля? — Брук учудено вдигна очи от картата на Ню Орлиънс.

Пит не отклони поглед от натовареното движение по магистралата. Вчерашният дъжд не бе успял да се пребори с жегата. По челото му бяха избили ситни капчици пот и на Брук й се стори, че слънцето му причинява главоболие.

— Попитах те кога се научи да целуваш така?

— Как по-точно? Сигурен ли си, че приятелят ти ни очаква?

— Алекс много се зарадва! Познаваме се твърде отдавна, а освен това имат и достатъчно място!

— И ние се познаваме отдавна, но не съм сигурна, че бих те посрещнала в къщата си заедно с някаква странна мадама!

— Вероятно затова никога не съм те молил! — усмихна се Пит. — Но все още не си отговорила на въпроса ми!

— Кой въпрос? — Тя сведе поглед към картата.

— Кога се научи да се целуваш така?

— Вярно, че връзките ми се проваляха, но все пак понаучих някои нещица! — бе лаконичният отговор. Надяваше се Пит да не е забелязал внезапното треперене на пръстите й. Не й се искаше точно сега той да си припомня случилото се между тях. След прекрасния следобед със семейство Бишъп, след изпъстреното със закачки прекосяване на Луизиана, Брук се надяваше… е, не да е забравил случката на пътя, но поне да я е заровил някъде дълбоко в паметта си!

Защото тя си спомняше всичко! Разпъната между невинността на детската стая и бунта на пренебрегнатите си хормони, Брук се бе измъчвала през цялата безсънна нощ.

Ако трябваше да бъде напълно честна, явлението не бе нещо ново, въпреки че в две поредни нощи бе малко прекалено. Всъщност тя желаеше Пит още от времето, когато дори не знаеше какво означава това. Когато закачливата му усмивка караше сърцето й да подскача от радост и въображението й да лети. Не, те бяха орисани да бъдат само приятели — да споделят спомените и болките си, но не и стила на живот! Случваше се да не разговарят с месеци, но когато единият позвънеше, другият като че ли го очакваше. С необходимите думи или дори без думи. Приятелско рамо и силен гръб.

Можеха ли да бъдат и любовници? Едва ли! Сексът можеше да разруши крехкото равновесие на отношенията им и да накърни пълното им доверие един към друг. Любовниците играеха по други правила и Брук имаше достатъчно опит, за да не се отдава на фантазии! А може би дотолкова държеше на приятелството им, че за нищо на света не смееше да рискува да го изгуби! Дори заради възможността да се люби с Пит! Или най-вече заради това!

— Изненада ме — призна той с учудващо сериозен глас.

Брук успя да потисне силното желание да го погледне.

— Аз ли те изненадах? — възкликна тя. — Мисля, че вчера не аз бях изворът на изненади, господин Купър!

Той се засмя — глухо и малко мрачно.

— О да, ти беше, Стъмп, старо приятелче! Доста си пораснала!

— Не ставай глупав, Пит! — отвърна тя, а сърцето й замря. — Имах гърди още на дванайсет! И ти беше в града!

— Но не бяха тези гърди! — обвини я той. — Да имаш гърди не означава, че си пораснала! — поклати глава той. — Не означава, че си научила онези… Онези нещица, които карат мъжа… — Но не успя да довърши.

А на Брук хич и не й се искаше! Разговорът не бе подходящ за малка спортна кола, и то в такъв горещ, потискащ ден! Откровението я тласкаше твърде много към Пит и изведнъж й се прииска да се отскубне, да избяга от примамливия спомен за неземното блаженство, което бе изпитала в прегръдките му. От мисълта за вкуса на устните му, и то точно сега, със солените капчици пот над тях!

— Ако бях учила подобни неща, сега щях да имам по-малко приятели и повече ухажори! — разсмя се тя, за да разсее неудобството.

— Тогава защо те сънувах цяла нощ? — рече бързо той, стиснал здраво волана и приковал поглед в пътя. — Да си призная — твърде натрапчиво!

Думите му заседнаха в гърлото й като огромен залък. Не така си представяше пътешествието! Мислеше, че ще се шегуват и дразнят както винаги, непринудено и естествено. Не очакваше никаква промяна. Особено такава!

— Брук… — погледна я той. Мислите му се криеха зад тъмните очила, но бръчките по челото издаваха смущението му. Не беше сигурна какво иска да каже, но видя как поривът внезапно отмря. — Къде трябва да свием за Алекс?

Какво ли искаше да ми каже, чудеше се тя, докато изтриваше влажните си ръце в панталоните. Взе картата и си пожела сърцето й да се успокои, а буцата в гърлото й да се стопи. О, как отчаяно копнееше да прогони фантомите от онези стари сънища обратно в пубертета, където им бе мястото!

— До града остават около осем километра. После ще следим за отбивките. Алекс има ли жена? Може би трябва да купим цветя!

Пит се усмихна и Брук усети, че непривичното напрежение взе да се разсейва.

— Не — отвърна той. — Алекс няма жена!

 

 

— Това ли е Алекс? — попита Брук след час, докато паркираха в двора, обграден от солидна желязна ограда.

Пит се протегна, преди да посегне към вратата.

— Не гледай така учудено! Сигурен съм, че ще я харесаш!

— Трябваше поне да ми кажеш, че изглежда като участничка в конкурс по красота! — изръмжа Брук.

— Подгласничка е на Мис Америка за 1978! — отвърна той, като очакваше гримаса, но вместо това получи лек удар в корема.

Поведението на Брук бе напълно необяснимо, след като я бе видял на погребението, а после и в бара на Бъд! Тя притежаваше възхитителна естествена грация, нещо, което не можеше да се научи. Пит познаваше не малко репортерки, които безуспешно се стараеха! Брук имаше стила, вкуса и езика, които биха разчувствали и големия телевизионен бос. И въпреки всичко нямаше никакво самочувствие!

Защо бе толкова учудена, че го привлича физически? Беше се превърнала в изключителна красавица! Не класическата красота на Алекс с изваяните скули и тъмните бадемови очи. А една първична неуловима сила, която се излъчваше от големите й сини очи и чувствените устни.

Пит бе срещал не малко жени. Оженил се бе за една от най-красивите. Но не си спомняше някога да бе изпитал тази топла утеха, както всред онова поле, когато зарови ръце в мократа коса на Брук и потъна в устните й.

— Питър, скъпи! — поздрави Алекс с разтворени обятия. Беше дългокрака мулатка с изтънчени елегантни черти, безупречна фигура и хубава работа в местната телевизионна станция. Природно интелигентна, в екстравагантен халат на ярки цветя и огромни висящи обеци, с боси крака и опъната назад коса, която подчертаваше фините й черти.

Питър с усмивка изскочи от колата, но без да изпуска от очи Брук, която стоеше тихо встрани и наблюдаваше.

— Алекс, бедното ми самотно дете! — пое я Пит в прегръдките си, както винаги възхитен от парфюма и допира й. И внезапно осъзна, че желираните бонбони не са му по вкуса! Беше настроен за нещо по-тръпчиво. Нещо повече от премрежени очи и прималяване в стомаха.

— Алекс — започна той, като се отдръпна достатъчно, за да включи и Брук в картината, — това е Брук Фъргюсън. Брук — Александра Сейнт Клер, с която се познаваме от Ню Йорк, когато и двамата бяхме новобранци!

Двете жени кимнаха сдържано и се усмихнаха широко.

— Уреди ли нещо за погребението? — Пит се обърна за багажа.

— Естествено! Мислиш ли, че старата Алекс ще те разочарова? — И като насочи цялото си внимание към Брук, продължи: — Е, Брук, мила, тоалетът ти е доста интригуващ! След Хепбърн не съм виждала жена, която да изглежда толкова шик в мъжки панталони! Как го постигаш?

Пит улови предпазливата усмивка на Брук, а раменете й инстинктивно се изпънаха и избелялата му синя фланелка съблазнително очерта формите й.

— Имахме неприятности по пътя и изгубих всичките си дрехи. Тези са на Пит.

Алекс отметна глава и се разсмя с истинско удоволствие.

— Представи си, моля те! — възкликна тя очарована, с предизвикателно поставени на хълбоците ръце. — Ще ми трябва седмица упорит труд, за да изглеждам така!

Пит погледна Брук. Точно както на погребението — скрита зад фасадата според уроците на Мами. Пищната грация, обгърнала я като пелерина, я предпазваше от заплахата на екзотичния чар на Алекс. Трябваше да поговори с нея! Като начало се налагаше да й втълпи, че Алекс не би си направила труда да го поднася, ако наистина не смяташе приятелката му за красива. А не бе лесно да приковеш вниманието на Алекс, която не се впечатляваше дори от собствения си вид.

— Хайде, влизайте! — покани ги Алекс. — Рене ще се върне след малко! — обясни тя на Брук, която ги следваше в необяснимо мълчание. — Моля те, не ми го отнемай! И без това му се разтреперват коленете като види някоя червенокоса! Особено с дълги крака като твоите…

Пит видя отново Брук около час по-късно, след като прислужницата му бе показала стаите на горния етаж, за да остави багажа. Домът, който Алекс споделяше с Рене Белермейн, бе просторна къща във Викториански стил. Съвършена и елегантна като собствениците. Температурата бе над трийсет градуса, влагата тежеше, но Пит откри жените в градината, изтегнали се с по една висока, доста студена чаша в ръка. Залязващото слънце изтръгваше огнени отблясъци от косите на Брук.

— Чувам, че над теб още витае целувката на смъртта, мили! — поздрави го Алекс.

Пит реши да не отговаря, преди да опита питието, което го чакаше на гравираната табла. Вкусът на рома и екзотичните сокове го съживи и като се отпусна на един шезлонг, попита:

— Значи знаеш за торнадото?

— Алекс казва, че си прочут със зловещата си орисия! — обърна се Брук към него и заканително смръщи вежди. — В Саудитска Арабия дори е имало облози, че „Хилтън“ ще бъде взривен само защото ти си отседнал там! — Пит сви рамене. Нямаше смисъл да отрича! — Трябваше да ме предупредиш, преди да тръгнем! Щях да си помисля… особено като се има предвид случилото се досега! — смъмри го Брук. — Алекс ми разказа някои доста интересни историйки в стил „Пит Купър“!

Той притвори очи, като се престори, че не им обръща внимание. Алекс бе права! Брук не би трябвало да изглежда толкова свежа и привлекателна в дрехите му след това изнурително пътуване!

— И Брук ми поразказа това-онова. — Гърленият смях на Алекс се разнесе като музика. — Ех, защо не съм те познавала като палаво момченце! С мен винаги си се държал ужасно джентълменски!

— Така си мислиш, защото Рене е по-голям сваляч!

— Не по-голям сваляч, а по-представителен! — долетя откъм вратата мек баритон и Рене се присъедини към тях. — Трябваше да очаквам, че ще те намеря тук с жените! — поздрави той Пит с типичен френски акцент и широка, чистосърдечна усмивка.

Роден и израснал в Париж, Рене бе срещнал Алекс в Ню Йорк, а след това се премести в Ню Орлиънс, доволен да я следва заради кариерата й, тъй като неговата се местеше лесно. Слабоват, с около десетина сантиметра по-нисък от любимата си, Рене съчетаваше всичко от френския стил и чар.

— Как си, Рене? — Пит непринудено протегна ръка, зарадван да види бизнесмена.

И тъкмо се канеше да представи Брук, когато Рене му махна да мълчи, като че ли думите само щяха да попречат на възприятията му и се обърна към нея. Усмивката, озарила лицето му, бе искрена и истински, фатално френска! И като протегна двете си ръце към занемялата Брук, той я изправи на крака и я заоглежда, сякаш бе застанал пред шедьовър на Рембранд.

Пит забеляза как на врата й цъфна червено петно и запълзя нагоре. Знаеше, че огледът ще я направи напълно безпомощна, както си бяха признавали и много по-опитни жени. Тя приличаше на мушица, прикована от светлината на прожектор. Пит се учуди на собствената си реакция. Искаше му се да я защити, да я прегърне закрилнически! Искаше му се да перне Рене — нещо съвсем необичайно!

— Здравей, хубавице моя! — Френският му бе напевен. Ръцете й все още бяха в неговите и тя го гледаше порозовяла, с широко отворени очи. — За мен е безкрайно удоволствие да те посрещна у дома! — И без да я изпуска от поглед, се наведе и целуна ръката й. — Алекс каза ли ти, че имам слабост към красивите червенокоси?

— Каза ми също, че си изкусен лъжец! — подхвърли Брук и разсея надвисналото напрежение.

Рене отметна глава и се разсмя. Алекс се усмихна майчински. А Пит се отпусна на стола с питие в ръка, развеселен от учудването на Брук и горд от находчивостта й. Изпита ревност, задето се бе разчувствала така след въшливия комплимент на кльощавия французин с костюм от хиляда долара и токчета на обувките.

Досега Пит не се бе замислял какво очаква от пътуването, освен да изпрати Мами в следващия й живот. Но като наблюдаваше как Рене монополизира вниманието на Брук усети, че трябва да промени ситуацията. Само трябваше да реши как, по дяволите, да постъпи! И то скоро!

 

 

— Пит?

Съблазнителният шепот го накара да се обърне по гръб. Нощта бе напреднала. Около един часа бе изпратил Брук до вратата на стаята й, съседна на неговата, и се бе прибрал, за да стене и да се мята в лапите на нова безсънна нощ. Очевидно тя не бе по̀ късметлия от него!

— Буден ли си? — прошепна Брук, застанала в рамката на вратата, а лунната светлина обливаше краката й, като оставяше тялото й в сянка. Пит забеляза, че фланелката, която й бе дал, едва покриваше горната част на бедрата й и нежно обгръщаше тялото й. Почуди се как не го е забелязал преди, когато ходеха на плуване. Вероятно никога не биха стигнали езерото!

— Да, Стъмп! — отвърна той, докато сядаше. — Какво има?

Бе обгърнала тялото си с ръце и леко навела глава, така че бледата лунна светлина превръщаше разсипаната по раменете й коса в тъмен водопад. Прекоси стаята боса. Пит й направи място на леглото, но тя отмина, като че ли не го забеляза. Застана до прозореца.

— Не мога да заспя!

И отново луната! Този път тя намери шията й и я целуна — леко, сребристо докосване, което привлече моментално погледа на Пит. Внезапно му се прииска да си раздвижи ръцете. Гърдите й така изопваха старата му мека фланелка, та чак пръстите го засърбяха. Той рязко отклони поглед и се взря в ръцете си, отпуснати на чаршафа.

— Искам да те попитам нещо — рече тя и понеже не я виждаше, той дочу гласа на тринайсетгодишната Брук. Несигурен, срамежлив и леко предизвикателен.

— Питай.

— Рене беше ли сериозен? — обърна се тя към него.

— За какво? — Искаше му се да не изглежда толкова уязвима, а и толкова красива, миг преди настъпването на утрото. — За готвенето, за кариерата си, за влиянието на Франция?

— За мен — помръдна леко тя и наведе притеснено глава.

Значи такава била работата! Добрата стара Стъмп с нейните съмнения, отприщени в тъмнината, и самочувствие — в пълен дисонанс с поведението й!

Пит въздъхна и стана от леглото. И през ум не му мина, че е само по слип. Единствената му мисъл бе колко самотна и изоставена изглеждаше тя на лунната светлина.

— Стъмп — започна той, като обхвана раменете й. — Какво да правя с теб?

Тя не вдигна глава, но се усмихна — нежна и неуверена усмивка, която никой друг не бе виждал.

— Не мога да понеса мисълта, че някой се е шегувал с мен!

Пит леко я раздруса.

— Мислиш ли, че през цялото време, докато си играеше на криеница с пулса на китките ти, Рене те е пързалял?

— И преди се е случвало! — сви рамене тя.

— Е, да, в Рупърт Спрингс. Когато беше на петнайсет!

— И на шестнайсет, и на седемнайсет! Получавах предложения от шофьори, а не от известни френски бизнесмени. Нито пък…

— Нито пък от мен?

Тя вдигна глава и Пит забеляза, че не само той е страдал от безсъние. В красивите й очи се таеше комплекс за малоценност, до който никой друг нямаше достъп.

— Е, по-добре би било да ми предложиш! — опита да се пошегува тя, но гласът й трепереше.

— По-добре би било да се изненадаш защо не съм! — върна й топката той, а пръстите му се стягаха около ръцете й. Гневът му го учудваше. — Не научи ли нищо от Мами?

— Мами ме обичаше! — възрази тя и внезапно в очите й избликнаха сълзи. — Също като мама и татко! Но само Мами повтаряше, че ще стана красива, ако повярвам, че е възможно!

Пит не можеше да намери думите, с които да й обясни колко невъобразимо смешна е. Не знаеше как да я убеди, че разцъфналата й женственост надминава много нейния опит и дори неговия, който бе значително по-богат!

Ето защо я притегли към себе си и притвори вратата.

— Пит…

— Тихо! — нареди той, като я отмести пред себе си, така че и двамата се виждаха в огледалото. Образите им наподобяваха фантоми, лицето му — почти сурово в здрача, а под него — нейното, с широко отворени очи. — Сега ще ти покажа нещо! — каза той, като пусна раменете й и я хвана за китките.

— Какво ще пра…

— Казах: тихо! — Без да й даде възможност да протестира, той вдигна ръцете й, хвана фланелката за долния край и с ловко движение я измъкна през главата й, оставяйки я само по бикини.

— Пит! — извика тя дрезгаво, а ръцете й се стрелнаха да закрият гърдите.

Той хвана китките й.

— Погледни! — Гласът му прозвуча безапелационно и той я задържа пред огледалото.

— Не мога! — Тя стоеше с наведена глава и опрян в гърдите му гръб.

Решил да не губи време в празни приказки, той отпусна едната й ръка и насила повдигна брадичката й.

— Казах ти да погледнеш! Ще започнем отгоре, за да разбереш защо Рене ти шепнеше в ухото по време на вечерята!

— О, Пит, той не…

— Косата ти — продължи той, а ръката му се прехвърли от брадичката към тъмното богатство от къдри, обградило лицето й като бляскав ореол. — Косата ти е разкошна, Брук! С цвят на кестен, отразяваща слънчевите лъчи като тъмен мед. Неповторима! Тя привлича мъжа и го кара да я докосне, да зарови пръсти и да потъне сред къдриците!

— Моля те, недей… — опита да се измъкне тя, но не успя.

— Очите ти са дълбоки и сини като езеро. Те заслепяват мъжа. Когато се смееш се образуват малки, съблазнителни бръчици. Кожата ти е с цвят на мляко, а устните — меки като пух. Целувката ти е…

— Да, това вече ти е известно! — Гласът й бе сух, но неуверен. Бе спряла да се дърпа. Пит хвана косата й и я вдигна нагоре.

— Шията ти! Дълга и грациозна, изваяна сякаш само за милувки! Кожата ти е толкова нежна, все едно потъваш в коприна.

Той й обясняваше, за да се убеди, че е разбрала. Хипнотизираше я, за да я накара да осъзнае на какво е способна. Мами не бе сбъркала! А той, глупакът, препускаше по света, вместо да се върне у дома и да я открие!

— Гърдите ти…

Несъмнено, и неговият глас бе започнал да трепери. Ръката му, толкова спокойна досега, бе притихнала на раменете й. Но не и погледът му.

— Убеди ли се сега, че са мои? — попита тя, а очите й най-после последваха неговите. Кожата й леко се навлажни.

— Виж ги, Брук! — изхриптя той, а ръката му започна да се снижава. — Достатъчни, за да накарат всеки мъж да страда! Високи и прекрасно оформени, а зърната — с цвят на свежи рози! Може и да си имала гърди на тринайсет, но те не са възбуждали фантазията на мъжа, не са разпалвали копнежа му да ги държи в ръцете си!

Зърната й се свиха предизвикателно — единствено от думите и погледа му! Твърди, едри гърди, които, освободени от дрехата, зовяха още по-неудържимо! В полумрака създаваха впечатление за великолепие и отзивчивост — гънки, сенки и пареща покана. И той я прие!

— Не мисля… — започна Брук с широко отворени очи и в миг застина под милувката на другата му ръка, отправила се към непокритата й гръд, — че е необходима демонстрация!

— На двайсет и шест си — отвърна той, раздвоил вниманието си между думите и предстоящите си действия. Не трябваше така лекомислено да се излага на подобно изкушение! Тя бе толкова топла, тялото й — така гъвкаво, омайващо и желано, а тежките й гърди изпълваха ръцете му. — Все още не вярваш, че си красива! Трябва да направя нещо!

— Не съм красива.

— Значи не съм свършил, нали? — Усмивката му бе неестествена, защото опитваше да се владее.

Тя се олюля в прегръдката му, затвори очи, а когато погледна, те бяха тъмни и дълбоки. Обхвана го неудържим порив да целуне притворените й очи, да усети вкуса на кожата й, да се зарови в разпилените къдрици. Ръцете му продължиха по-нататък, от стройната й талия към плоския корем и той я придърпа плътно към себе си, за да открие по най-осезателния начин колко е красива и съблазнителна!

— Рене би трябвало да е сляп, глух или мъртъв, за да не опита да те свали! — прошепна той, преди да се наведе, за да я целуне по врата. Едната му ръка покриваше гръдта й, като не преставаше да потрива зърното, а другата обгръщаше ханша й и го притискаше все по-плътно.

Брук бе повдигнала глава, а гъвкавото й и нетърпеливо тяло започваше да се предава. Пит усещаше аромата на сапун, шампоан и женска плът. Представяше си я изтегната на леглото всред огненото кълбо на косите си, разгоряло се върху белите чаршафи, с изгарящи от копнеж очи и тяло, танцуващо в ритъм с неговото.

Изведнъж тя се изтръгна! Задъхана, с разтуптяно сърце, обезумяла като преследвано зайче и с обвинителен поглед.

— Какво има? — попита той.

Тя потръпна, прикри тялото си с ръце, а огромните й очи се изпълниха със сълзи.

— Моля те, недей!

— Какво съм направил? Нима има нещо лошо в това, че те желая?

— Да! — изпъна се тя, без да усеща фаталното си въздействие.

— Защо? Да не би да не заслужаваш?

— Защото си ми приятел, по дяволите! А това… — направи тя неопределено движение, като оцени с бегъл поглед собствената му възбуда — това ще промени всичко!

— И как ще го промени? — повдигна вежда Пит.

— Всичко между нас ще рухне! Ще го затрупат хормоните, надеждите и съжаленията!

— А откъде знаеш, че ще съжаляваме?

— Имал ли си някога любовница, на която си казвал истината? — стрелна го с поглед тя. — Споделял ли си всичко с Алиша?

Пит знаеше, че трябва да даде категоричен отговор и да постави порочната логика на мястото й. Но Брук стоеше пред него почти гола — получаровница, полудете! И беше права!

— Ти си най-близкият ми и единствен приятел. Човекът, на когото мога да кажа всичко! И въпреки че имам по-малко опит от теб, зная, че не си струва да заложим всичко срещу секс!

И преди Пит да успее да продума, Брук грабна фланелката и я нахлузи.

— По дяволите, Пит — възвърна си тя шеговития тон, — как ще ти се оплаквам от скапания си любовник, ако това си самият ти?

И го остави на лунната светлина и тишината, без да му позволи да излее огорчението си или да поспори.

Но така всъщност бе най-добре. Тя беше права!