Катлийн Корбел
Романтично пътешествие (13)

Тринадесета глава

„Да, има по земята и небето неща, Хорацио, които нашта нещастна философия не е дори сънувала!“

„Хамлет“, Първо действие, Пета сцена.

Първата реакция на Брук бе да заподозре Пит в заговор. Сигурно се е разбрал нещо с възрастната двойка, когато слезе да пита за роклята! Но дори Пит не бе толкова добър актьор! Седеше зяпнал, вкаменен от учудване!

— Моля? — съумя да проговори най-после.

А Брук не можа дори да отвори уста. Думите на Бюригард бяха заседнали нейде в гърлото й и обездвижваха напълно устните й. Застина, изцяло погълната от глупави надежди, безсмислени желания и неосъществими планове!

Бюригард се обърна към съпругата си с доволна усмивка.

— Какво ти казвах, мила? Онемяха! Знаех си, че са те!

— Но ние сме тук едва от обяд! — възкликна Пит. — Не сте имали никакво време да ни опознаете!

Старецът отправи същата усмивка и към Пит.

— На осемдесет и седем съм, момчето ми! Ако не вземам бързи решения, изобщо няма да имам време да ги взема! Евелин ми разказа, че младата жена била силно впечатлена от стария ни дом. Задавала правилни въпроси, показала подходящо уважение. И ние много ви харесахме!

— И това ви е достатъчно, за да поискате да ни продадете къщата си? — попита предпазливо Пит и се изправи.

— Ти си Филихю — настоя Бюригард, като го потупа по рамото, без да му даде възможност да продължи с възраженията си. — И това ми е достатъчно!

— Предлагахте ли на друг да купи имението? — попита Пит.

И двамата поклатиха отрицателно глави.

— Казах ви, че чакахме подходящите хора! — промълви старецът. — Дори старият Изикиъл ви харесва.

Пит погледна умоляващо Брук.

— Призракът! — подсказа тя, като се чудеше как ли Изикиъл е съобщил мнението си.

— Мисълта, че къщата остава в семейството, ще облекчи последните ми дни — продължи Бюригард. — Аз съм последният Хенсард. И въпреки че Филихю не са Хенсард…

— Те са почтени! — довърши мисълта му Пит.

— Те са джентълмени от Юга!

Брук усети, че сковаността от неочакваната изненада започва да се разсейва. Ако господин Хенсард си мислеше, че Филихю са джентълмени, трябваше да го запознае с Летиша и Емили! Тя все още не се бе замислила как, по дяволите, точно те попаднаха на тази прекрасна старинна къща, която при това принадлежеше на семейство без наследници!

Пит разтърси глава, като все още се опитваше да вразуми старите хора.

— Не мога, просто така, да ви отнема дома! — подчерта той.

— Аз ще го купя! — прозвуча гласът на Брук.

И тримата се обърнаха към нея. Тя забързано продължи, защото се опасяваше, че вълната на отстъплението ще задуши спонтанния й ентусиазиран порив.

— Може да нямам много интересна работа — обясни тя на Пит, — но имам право на големи кредити. Ще използвам служебния заем, парите от продажбата на моята къща… — И като се обърна отново към двойката старци, която й напомняше за Мами по някакъв необясним начин, тя попита: — Колко ще искате за къщата?

Старият човек веднага влезе в крак с промяната на тактиката.

— А вие колко предлагате?

Брук се смути. Сплете пръсти и погледна Пит с мълчалива молба за помощ. Той се усмихна и Брук разбра, че е взел решение.

— Каквато и да е цената — започна Пит, — бих искал аз да ти дам заема! Иска ми се да съм партньорът в сянка, ако нямаш нищо против!

Брук едва сдържа сълзите си. Мечтите й се сбъдваха!

— Ще се споразумеем ли, господин Хенсард? — попита тя.

Усмивката му бе сдържана и мила.

— Трябва да ме наричате Бюригард, скъпа! Настоявам!

Брук кимна в знак на съгласие, като се чудеше какво, по дяволите, прави! Не беше по-налудничаво от всичко, което бе сторила по време на пътешествието! Бе разбрала внезапно, както и самите Хенсардови, че Пит и тя могат да притежават къщата, че това е нейният шанс! Струваше й се, че го е чакала през целия си живот — малък само неин свят, който да обнови, обича и споделя! Спокоен остров, на който да приюти Пит! Стабилна, сигурна база, от която да атакува света!

И внезапно я обзе страхотно вдъхновение.

— Вие няма да напуснете „Единайсетте дъба“, нали? — попита тя самотната двойка.

Те размениха погледи, бяха притиснати между личните си нужди и интересите на любимата си къща. Брук се обърна към Пит за подкрепа и установи, че той е на съвсем същото мнение.

— Разбира се, че ще останете! — потвърди настойчиво Пит. — Сигурен съм, че съпругата ми не би приела предложението при никакви други условия!

— О, благодарим, с удоволствие! — кимнаха Бюригард и Евелин.

— И ще ми помагате при обновленията в „Единайсетте дъба“! — усмихна се Брук. — Толкова ми се иска да запазя гостоприемството и неповторимия му дух!

Евелин грейна, а очите й се напълниха със сълзи.

— Ти си отговор на молитвите ми, мила! — Тя потупа Брук по ръката. — Отговор на молитвите ми!

— Вие също, госпожо Хенсард! — отвърна Брук, грейнала в усмивка. — Вие също!

 

 

Беше късна нощ и къщата живееше с многобройните си старчески поскърцвания и въздишки, с милувките на огромния дъб в капаците на задните прозорци, с шепота на вятъра, разлюлял фините завеси. Приютени в голямото пухено легло Пит и Брук наблюдаваха гонитбата на сенките, вслушваха се в ленивия хор на буболечките и си говореха за бъдещето.

— Наистина ли не искаш голяма сватба? — попита той, като галеше червеникавите къдрици, пръснати по гърдите му.

Сгушена в прегръдките му, с ухо, долепено до сърцето му, Брук леко поклати глава.

— Само семействата! Другите ще научат от „Дейли Уърлд“!

— Мога да се преместя и малко по-раничко…

— А, не! Ще си живееш у вас, докато се оженим! Първо трябва да ремонтирам къщата и да пренеса нещата на Мами! Искам да се справя сама, преди да заживеем заедно!

Тя усети как ръката му се плъзна по тялото й, мигновено разтърсено от гонещи се тръпки.

— Не зная — рече той, — внезапно станах ужасно нетърпелив!

Брук се усмихна вътрешно, усетила ускорения ритъм на сърцето му, напълно в унисон с нейния! И остави ръката си да се вслушва в собствената й фантазия!

— Мисля, че в случая ненаситен е най-точната дума! — отвърна тя, разсеяна от играта на собствените си бледи пръсти всред тъмните дебри на тялото му, омагьосана от вълшебството, което творяха неуморните му ръце, обхванали гърдите й. Той се разсмя и тя усети разтърсилата го тръпка.

— Щом ще отсъствам, трябва да наваксаме!

— Опитваш се да… О, не спирай! — въздъхна тя.

Тялото й, започнало да се успокоява след последното любене, отново се събуди и заизвива под ласките му и Пит обсипа лицето, врата, ръцете й със страстни целувки.

— Това е умелото изкуство на компромиса! — увери я той.

— Имаш ли нещо против… да пътуваш всеки ден?

Той нямаше нищо против! Прошепна й го, миг преди да я гризне за ухото!

— Ами деца? — прошепна тя.

Настъпи кратко мълчание. Брук затаи дъх.

— Е, това е вече нещо ново! — призна той.

— А какво мислиш по въпроса?

Той се повдигна на лакът, погледът му беше неочаквано сериозен.

— Направо съм поразен!

— Защо? — Брук се постара да откъсне очи от раменете и гърдите му, облени от бледата лунна светлина. Мисълта да вкуси от призрачното сияние като от мляко, не й даваше покой.

— Помисли само! — възкликна той, като нежно погали гърдите й и бавно продължи надолу, предизвиквайки нови тръпки. — Знаеш ли, че са минали само десет дни откак погребахме Мами? Внезапно се сгодихме, ти напускаш работата си и Рупърт Спрингс, за да стегнеш истинска довоенна къща, а Ели ще се премести в къщата на Мами!

— Само десет дни… — промълви Брук разсеяно, а ръката й за миг се укроти.

— Какво ще кажеш?

— Не зная. Сигурен ли си, че не си организирал онази малка сцена с Хенсардови? — попита тя, като все още не можеше да повярва на късмета им.

— Ако наистина бях — погледна я той в очите, — сигурно щях да произнеса нещо свързано! Всъщност каква случайност ни отведе в къща, обитавана от Филихю?

Филихю… Внезапно късчето информация, което й липсваше я удари по главата като бейзболна топка.

— Господи! — изпищя тя, като изскочи от ръцете на Пит, все едно че я бе цапнал с риба. — Писмото!

В миг Пит се озова по гръб, а Брук — на пода.

— Какво писмо?

Тя вече ровеше отчаяно в чантата си.

— О, боже, дано не съм го загубила в торнадото! Съвсем го забравих!

Из въздуха като призрачни птици хвърчаха дрехи, а тоалетните принадлежности се търкаляха по пода. След всичко, което се случи през последните дни, Брук забрави напълно за писмото, което Мами й бе написала! Писмото, което трябваше да отвори точно десет дни след погребението! Изцяло погълната от трескавото търсене, тя не забеляза, че Пит бе запалил нощната лампа, бе приседнал на леглото и наблюдаваше странното представление.

— Какво писмо? — попита той.

— Оле! — изправи се тя над разхвърляния куп тоалетни принадлежности, като размахваше смачкан изцапан плик.

— Мисля, че съм го виждал във филм на Агата Кристи! — бе всичко, което изрече Пит.

Все още съвсем гола, Брук се метна на леглото и разкъса плика.

— От Мами е! — обясни тя. — Харлън ми го изпрати по Ели в деня на погребението! Трябваше да го отворя точно след десет дни!

— А защо ти? — Пит стрелна ръка към посланието. — Защо не е искала аз да го прочета?

В очите на Брук светнаха дяволити искрици.

— Вероятно се е опасявала, че ще го изгубиш!

Вместо отговор той само обходи с ироничен поглед личните й вещи.

— „Мили деца“ — започна Брук. Познатият до болка почерк веднага я пренесе в миналото.

— Деца? — повтори учудено Пит.

Тя сви рамене и продължи:

„Надявам се, че съм ви дала достатъчно време. Струва ми се, че досега вече сте се намерили един друг!“

Брук вдигна поглед, а в гърдите й се загнезди странно предчувствие. Забеляза, че Пит бе не по-малко поразен. Той я побутна да продължи.

„Знаех, че все някога ще го сторите, но защо да се губи време? Вие сте си лика-прилика и се надявам, че капризите ми по погребението са изиграли своята роля. Представям си как потегляте на пътешествие! Точно такава бе целта ми! Знаех, че никой друг в града не би имал смелостта да изпълни моите указания! У никого, освен у вас, не е останала и капчица живец! И така, след като сте изпели моите песни, след като сте посетили различни места и сте се любили, се надявам, че сте открили това, в което винаги съм била убедена! Единствената ми молба е да се грижите един за друг и да се повеселите по пътя! Това е Вашият път!

С много любов, Мами!“

Когато Брук вдигна поглед, очите й бяха пълни със сълзи.

— Хитра стара лисица, нали? — поклати глава Пит.

— Тя те обичаше! — повдигна рамене Брук. — Искаше да бъдеш щастлив! О, почакай, на гърба има още нещо! О, боже!

Пит се наведе и Брук му подаде писмото с внезапно разтреперили се ръце. Сърцето й бясно биеше.

— Как е могла да знае? — промълви тя.

Пит прочете послеслова и се вцепени.

— Не е възможно! Но откъде е могла да знае?

— Но гумата…

— Нещастен случай!

— Връзката между семействата?

— Случайно съвпадение!

Брук разтърси глава.

„Да, има по земята и небето неща, Хорацио…! Между другото, зная, че ще се погрижите за Бюригард и Евелин. Бъдете щастливи в старата къща!“

— И ако това наричаш съвпадение!

— Нищо не го наричам! — отвърна той, като подхвърли писмото на сенките. — Нямам намерение да урочасвам най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало! — И преди Брук да успее да протестира, той я вдигна на ръце и двамата се мушнаха под завивките. — Хич не ми пука дали Мами и Изикиъл заговорничат в някой свят на призраци! — заяви той, като докосна с устни шията на Брук. — Ние ще се оженим, ще заживеем тук и ще възпитаме нашите деца в любов към кънтри музиката! И ще бъдем винаги щастливи!

Ръцете й вече потъваха в косата му, а тялото й още пазеше спомена за прекъснатия миг. И като му се усмихна нежно в полумрака тя попита:

— Това обещание ли е?

— О, да! — увери я той. — Истинско обещание!

— Но не можем ли все пак да бъдем приятели? — Тя го изпиваше с поглед, опияняваше се от присъствието му, ликуваше от обещанието му.

— До последните ни дни! — подари й той най-прекрасната си усмивка. — До самия край!

Какво повече би могла да желае една жена!

„Ентъртейнмънт Уърлд“, 15 октомври:

„Вчера бе мрачен ден за почитателките на Пит Купър. Прочутият журналист размени брачна клетва с приятелката си от детинство Брук Фъргюсън на поляната пред новия им дом «Единайсетте дъба» в околностите на Атланта. На церемонията присъстваха само членове от семейството и най-близки приятели. Историята е много романтична, макар младата госпожа Купър да има странни хрумвания. Според осведомени източници гостите били забавлявани от «Ангелите на Ада», имитатор на Елвис и кънтри състав…“